Вече сме ви разказвали за сигурността на летищата, на обществения транспорт и на пристанищата, а в настоящия материал ще разгледаме спецификите на охраната на железопътния транспорт.
реслси4
След като през лятото на 2013 г. САЩ предупредиха, че са засекли разговори, които подсказват, че Ал Кайда подготвя терористични нападения в Европа и най-вече в жп транспорта, се заговори до колко е добра охраната на влаковете у нас. Отговорът, разбира се, е – недостатъчна. Стотици железопътни гари в България са почти без охрана и видеонаблюдение. Контролът на потоците от пътници е слабо развит. Недостига на средства лишава този транспорт от достатъчно технология за охрана и сигурност. Изключително уязвими се оказаха и много железопътни трасета, по които ежедневно минават влакове. Включително мостове и тунели, където, при желание, би било лесно като детска игра терористи да сложат взривове. Затова нека видим какви са слабостите на този вид транспорт и как се справят с тях някои други държави по света.

реслси3
Най-голямата трудност при сигурността на железопътния транспорт е, че той обхваща огромни територии и изключително много съоръжения и помощни сгради. Всъщност, чисто като база и мащаби, жп транспортът е най-голям. Затова е направо невъзможно той да бъде следен и пазен по цялата си дължина и ширина. В САЩ, например, има над 100 хил. мили железопътни релси. Десетки хиляди от тях са ненаблюдавани и неохранявани, защото е физически невъзможно това да бъде сторено, което ги прави много лесни и уязвими за атаки. Затова, там където стационарните камери за наблюдения не работят, усилено се работи по нетрадиционни методи за видеонаблюдение. Пример за такъв алтернативен метод за наблюдение и охрана на жп транспорта, миналата година даде Германия. Нейната железопътна компания инвестира десетки милиони евро в малки безпилотни самолети за видеонаблюдение. Това е прекрасен метод за охрана, тъй като дроновете стават все по-достъпни, а са леки, почти невидими и най-важното – непрекъснато подвижни.

релси5
Друга голяма опасност, за която малко хора се сещат, е голямата връзка между железопътния транспорт и пристанищата. Замислете се как в родните Варна и Бургас жп гарите се намират точно до пристанищата. Това не е случайно. Огромните товари и контейнери, носени от корабите обикновено, тъй като е най-лесно и икономически изгодно, се пренасят по различните части на държавата, за която са предназначени, именно на релси. Затова и двата транспорта са взаимосвързани. Ако корабите служат за външен пренос, то влаковете са за вътрешен. Поради тази причина и много от опасностите, за които говорихме миналия път (прочети ги тук), важат с пълна сила и за жп транспорта. Ако една бомба, опасно оръжие или група терористи, успеят да преминат през корабната система за сигурност скрити в големите контейнери, то те и автоматично застрашават и жп транспорта, където се „прехвърлят”. Затова, за да бъдат влаковите композиции по-сигурни, първо и самите пристанища трябва да станат по-сигурни.

Огромна уязвимост в сигурността на влаковете, на която трябва да се обърне внимание, е, че базите данни, съдържащи графици за изпълнение на доставки на чувствителни материали (експлозиви, химикали и какво ли още не), лесно биха могли да бъдат пробити и откраднати. В големите държави по десетките хиляди километри релси преминават хиляди влакове и нито има как те да бъдат следени, нито може трудно да се скрие графикът им. Една проста хакерска атака, къртица или просто поглед на разписанието на пътническите влакове и терористите вече знаят точно къде, кога и как ще премине даден влак, което им позволява да се подготвят предварително и да устроят добре своя капан (или експлозив). Тук решението е да се наблегне на сигурността на данните. Доверени служители с редовни проверки и защитени против хакери компютърни системи. Неслучайно все повече страни инвестират в антикибер сили. Ако някога сте се чудили защо цял свят е „луднал” по киберсигурността, това е един от отговорите.

релси2
Самите пътнически влакове са може би най-уязвимия от потенциални терористични атаки тип транспорт въобще. Спецификата на този транспорт изисква влаковете да спират на много различни гари, където непрекъснато да се качват и слизат пътници. А самите влакове са огромни и побират стотици хора. Никъде другаде не е толкова лесно да се качиш в дадено превозно средство. Докато самолетите и моторните превозни средства пътуват от точка A до точка Б и не е лесно да се качиш незабелязан в тях, то при влаковете нещата не седят така. Хората са свободни да се качат на борда и да излязат от влака на всяка спирка по пътя. Непрекъснатият поток от пасажери е буквално непроследим. Освен това самите пътници са свободни да се разхождат напред-назад из влака, което допълнително улеснява евентуални терористи. Мерки за сигурност като на летищата пък са невъзможни, тъй като и потокът от хора е много по-голям, и билетите не са толкова скъпи, че да оправдаят цялата тази технология, да не говорим за огромното забавяне. Затова решението на проблема за сигурността тук е комплексно и трудно. То засяга редици от основните мерки за охрана – видеонаблюдение на самите гари и в самите влакове, както и жива обучена охрана, която внимателно да следи обстановката както на гарите, така и във влаковете.
OLYMPUS DIGITAL CAMERA
Евентуалните терористични атаки могат да се категоризират най-вече в три категории. Първата е „класиката” на терористите – бомбен атентат. Ако дадена бомба бъде сложена в специфичен влак, тя може да нанесе огромни разрушения. Например ако влакът носи запалими вещества, експлозиви или отровни химикали, щетите биха могли да придобият голям мащаб. Най-вече ако влакът преминава през населено място. Комбинацията с огромните мащаби на самите влакове и това, че пътуват във вътрешността на държавите и минават през много населени места, би могло да нанесе огромни човешки загуби. Пример за подобен трагичен инцидент е влаковата катастрофа в Канада от миналата година, която предизвика експлозия и уби десетки хора, нито един, от които намиращ се в самия влак. Друг начин на атака е стратегическо унищожение на даден жп участък – най-вече важен тунел или мост. На ключово място това би спряло стотици влакове и съответно навредило изключително много на икономиката на дадена страна. И ако за първия метод има начин да се осигури значително висока степен на сигурност чрез охрана на самите влакове, сензори против взривни вещества и охрана на хангарите на влаковете, то на втория тип атака е изключително трудно да се противодейства заради огромните територии с жп линии. Решение би било единствено денонощен мониторинг на ключови мостове, тунели и места, където се срещат много композиции. Третият възможен начин на атака от страна на терористи е отвличане на влака. Ако композицията не е добре защитена с бронирани врати и охрана, то евентуални нападатели лесно биха могли да завземат пътуващ влак. И въпреки че те няма къде да избягат, заради ограничението на релсите и контролирането им от страна на диспечери извън влака, ако товарът на превозното средство е опасен и то се намира близо до населено място или голям водоем – сценарият е ясен.

Както сами виждате опасностите при железопътният транспорт са изключително големи, а евентуална атака би могла да доведе до катастрофални икономически и човешки загуби. Същевременно охрана на жп структурите по света е изключително скъпа, мащабна и засяга почти всички методи и сфери на сигурността.