19.01.2014 transport
Охраната на транспортната система и центровете като железопътни гари, автобусни гари, летища, пристанища, градски спирки и други е една от най-важната в света. В света на глобализацията именно това са местата, на които със сигурност ежедневно минават терористи и престъпници, места, които са изключително уязвими за всякакъв вид атаки и престъпления. Затова именно транспортните центрове са едни от най-охраняваните и наблюдавани места в света въобще. Всеки вид транспортен център си има свои специфики за сигурност. Летищата и пристанищата, например, са най-охраняваните подобни, но мерките за сигурност, които се предприемат там, имат големи разлики помежду си. Вече сме Ви разказвали за сигурността на летищата, в настоящата статия ще разгледаме спецификата за охрана на обществения транспорт.

Сигурността на обществения транспорт се гради с цялостна система за охрана – видеонаблюдение, полицейско присъствие, различен интелигентен софтуер, а често и частна охрана. Целта е да предпазят пътниците, материалната база, служителите и да се следи за обикновени нарушения. С най-голям приоритет е борбата с тероризма. Охраната на обществения транспорт се превръща в основен проблем в целия свят в началото на новото хилядолетие, най-вече след атаката на 11 септември 2001, взривените влакове в Мадрид през 2004 и многобройните атаки на автобуси и в метро станции. Най-много внимание за сигурност в центровете за транспорт се обръща в САЩ, където мнозина определят предприетите мерки като прекалени. За сметка на това във Великобритания, поради своят „отворен характер”, общественият транспорт се смята за основна потенциална мишена за терористите.
19.01.2014 transport2

В България охраната на обществения транспорт също се пренебрегваше до скоро. Но както обикновено се получава – трябва да стане голям инцидент и някой да загине, за да се предприемат нужните действия. След атентатите в Сарафово на 18 юли 2012 г. мерките за сигурност постепенно започнаха да се увеличават. Обърна се специално внимание на автобусните гари. Процесите продължават и до днес – увеличава се полицейското присъствие и присъствието на частни охранители. Инсталират се системи за видеонаблюдение и контрол. Наскоро пък се появи и друг проблем, който всъщност съществува от много години – охраната на железопътния транспорт, който се оказва особено уязвим от терористични атаки. След като през лятото на 2013 г. САЩ предупредиха, че са засекли разговори, които подсказват, че Ал Кайда подготвя терористични нападения в Европа и най-вече в жп транспорта, се заговори до колко е добра охраната на влаковете у нас. Отговорът, разбира се, е – недостатъчна. Стотици железопътни гари в България са почти без охрана и видеонаблюдение. Контролът на потоците от пътници е слабо развит. Недостига на средства лишава този транспорт от достатъчно технология за охрана и сигурност. Изключително уязвими се оказаха и много железопътни трасета, по които ежедневно минават влакове. Включително мостове и тунели, където, при желание, би било лесно като детска игра терористи да сложат взривове. Но за тази тема ще говорим по-подробно друг път.

Снимка - senzacia.net

Снимка – senzacia.net

Основните мерки за сигурност, които трябва да се предприемат за сигурността на обществения транспорт са няколко. На първо място от технологиите това е видеонаблюдението. По принцип охранителните камери са един от най-добрите способи за охрана въобще, но специално на места с голям поток от хора и транспортни центрове те са просто незаменими. Невъзможно е да се следи огромният поток от пътници колкото и живи охранители да бъдат поставени на място. За това идват камерите, които записват и съхраняват всичко. На първо място те трябва да са поставени по такъв начин, че да има ясна видимост към всеки възможен изход и вход, за да не бъде изпуснат никой. Освен това тук огромно значение има и софтуера за интелигентен видеоанализ, който автоматично следи и разпознава предварително вкарани в базата данни лица на терористи и престъпници, на опасни предмети и багажи и други.
19.01.2014 transport4
Следваща много важна мярка за сигурност е проверката на багажи. Обикновено именно в багажа терористите държат своите оръжия или бомби. Проверката може да стане по много начини – ръчно, чрез специална техника за сканиране, чрез рентгени, обучени полицейски кучета и други. Макар да е важна и ефективна, цялостната проверка на багажа извън летищата често е трудна или невъзможна задача, която има много негативни страни. На първо място тя значително увеличава разходите и прави билетите по-скъпи. Освен това проверката създава дълги опашки, увеличава времето за пътуване и дразни хората. Статистика показва, че на местата със свръх мерки за сигурност се наблюдава голям отлив от пътници, които предпочитат да пътуват с колите си и така смъртните случаи по пътищата се увеличават. Много хора пък се страхуват от тези мерки и мислят, че така им се намалява гражданската свобода. Затова е много важно да се намери златната среда между необходимите мерки за сигурност и прекомерните такива. Както всяко нещо дори сигурността има негативни черти, когато е прекалена. Често се случва по този начин да се получи точно обратния ефект – от желание за опазване да се предизвика вълна от недоволство. Пресни примери, макар и не свързани с обществения транспорт, са плашещото глобално и масово подслушване на комуникациите на Агенцията за национална сигурност на САЩ, както и мерките за сигурност за Олимпиадата в Сочи.
19.01.2014 transport5

Естествено, всичко това би било напълно неизползваемо ако я нямаше живата охрана. Всяка система за сигурност, било то и с най-модерните и скъпи технологии, е безполезна без хора, които да я контролират. Живите охранители от полицията и частните фирми са тези, които трябва да реагират моментално в случай на нужда – да задържат престъпниците и предотвратяват атаките. Освен това тяхната задача е да наблюдават и следят за съмнителни пътници и багажи. Да разпитват и помагат на хората. Много експерти казват, че интуицията и човешкия мозък често забелязва неща, които не могат да бъдат видени от никоя камера. Хубаво е да има присъствие и на цивилни полицаи в самите транспортни средства, които да не се набиват на очи – така се заблуждават потенциалните нарушители и не се обезпокояват самите пътници.

Не на последно място остава и изграждането на гражданска отговорност. Доказано е, че когато се създаде ясна система от правила, когато се информират гражданите и се създаде у тях навик да се грижат за собствената си сигурност и да наблюдават, опасността от престъпления значително намалява. Така, метафорично, се създава система от хиляди нещатни служители по сигурността, които непрекъснато наблюдават за изпълнение на правилата и за потенциални опасности.

Разбира се, това е едва малка част от всички мерки за сигурност, които се предприемат за охрана на обществения транспорт. Ако се спазват качествено и добросъвестно, опасността от престъпления и атаки значително намалява.