Преди време написахме статия за охранителния бранш в Китай, където бяхме впечатлени от мащабите и стремглавото развитие на индустрията. Сега идва ред на Индия, където охраната, макар и не толкова модерна и развиваща се, е с дори още по-гигантски мащаби.

В Индия официално работят над 5.5 милиона охранители, наети от около 15 000 частни фирми. В момента този сектор е най-големият данъкоплатец в огромната страна. За сравнение, полицейските сили в страната са едва около 3.2 милиона. С развитието на инфраструктурата в Индия стремглаво се развива и охранителната индустрия. Всяка година тя отбелязва значителен прираст и все повече хора биват ангажирани в нея. Въпреки това, в много отношения, охранителния бранш в страната все още е в начален стадий. Независимо от това, че в сектора работят милиони и се отчитат годишни приходи от милиарди, охранителната професия в Индия обикновено е много подценявана. Охранителите там стоят на една от най-ниските социални стълбици. Повечето от тях са непрофесионални, неподготвени за справяне с истински, рискови ситуации, необучени и съответно – ниско платени.

В момента в Индия се правят мащабни инвестици, за да се променят тези тенденции, но в огромната и разделена на класи, населявана предимно от изключително бедни хора страна, да се направят сериозни реформи е труден и тромав процес. През 2005 г. се създава специален закон за частната охранителна индустрия, който задължава охранителите да бъдат обучавани поне 160 часа преди да започнат работа и изисква собствениците на фирми да са граждани на страната. Той обаче се оказва недостатъчно комплексен и много частни фирми намират вратички, за да назначават неподготвени кадри и чуждите компании да проникват на пазара в Индия, сътрудничейки си с местни фирми.

Разбира се, не навсякъде и всички охранители са такива. Сътрудничеството с големи европейски страни и САЩ повишава стандартите и качеството, най-вече в някои региони на страната. Създават се все повече курсове за сертификати, обучителни центрове и институти, които предлагат подготовка. Постепенно се повишава качеството на ръководителите на охранителните фирми, като най-доброто място за обучение за тях е Израелския военен институт. Тъй като са по-редки и трудни за намиране, обучените професионални охранители се търсят повече и съответно са много по-високо платени. Едва в 10 от 28-те области на Индия обаче са по-добре развити, спазват приетите норми за бранша и се стремят да обучават и развиват качеството на частната охранителна индустрия. В останалите области тези стандарти навлизат много по-бавно.

В момента повечето охранители в Индия са невъоръжени. Много малко от тях имат лично оръжие, което могат да използват на работа. А на охранителните фирми не е предоставено разрешение сами да сертифицират и обучават кадри, които да носят оръжие. Охранителите, които имат право да патрулират с пистолети обикновено са бивши военни или полицаи. Освен това голям проблем е недостигът на работна ръка. Именно това е причината за ниското качество на охранителите. Повечето работещи в тази сфера са от провинциите и селата в Индия, необучени и дори неграмотни хора, които са тотално неподготвени за подобна професия. Затова и те работят предимно като портиери и пазачи и са на място по-скоро за присъствие, от колкото за нещо ефективно. Масово охранителите в Индия не могат да работят с високи технологии, да се справят с каквито и да е било ситуации и не говорят чужди езици. Работят по 12 часа на ден, а заплатите им са изключително ниски. В страната все още няма ясни правила и норми за това какво може да прави и какви качества трябва да има частният охранител. Полицията и частният бизнес се опитват да си сътрудничат, но за сега не особено успешно.

Въпреки всички недостатъци охранителната индустрия в Индия, както навсякъде другаде по света, е в огромен подем и е един от най-развиващите се и доходоносни отрасли въобще. Това се дължи на растящата урбанизация в страната и увеличаващата се несигурност. На разрастването на търговските центрове, моловете, самостоятелните селища и туризмът. На опасността от терористични актове и на недостига на полицейски сили. На корупцията и невярата на гражданите в правителството и държавните сили за сигурност. И, разбира се, на все по-високите и големи печалби.

Пишейки този материал за пореден път се убеждавам, че независимо в коя част на света и в коя държава, независимо от колко голямо е нейното население, какъв е стандартът й на живот и дали е в криза или подем, едно е почти сигурно – охранителния бранш и индустрията на сигурността като цяло винаги се развива с огромни темпове. Ето например Индия. Въпреки че е световна икономика и огромна страна, това е държавата с един от най-ниските стандарти на живот, където човешкия живот не означава нищо, липсата на равенство, справедливост и демокрация са осезаеми, а буквално стотици милиони хора се борят за оцеляването си всеки ден. И въпреки всичко това Индия отбелязва годишен прираст от 40% в сферата на сигурността. Затова се сетих за думите на известния психолог Маслоу, който всички знаем от неговата пирамида на потребностите: „Втората най-важна необходимост след храната и подслона е необходимостта от защита и сигурност. Това идва още преди нуждата от любов, социално самочувствие и саморазвитие“.

Print Friendly, PDF & Email