Безшумните огнестрелни оръжия винаги са се отличавали с повишен интерес, особено ако не става дума за приспособено устройство от типа „заглушител“, а за изцяло безшумни оръжия. Тук говорим да няма звук нито от движението на затвора, нито от изгорелите газове, дори и от изстреляния от цевта патрон. Обикновено, за да се постигне такъв ефект, то е за сметка на някои конструктивни решения, които не винаги носят удобство при честа употреба.

Model-1_1

„Model-1“

Model-1_2

Зарядният механизъм на „Model-1“

Интересен напълно безшумен пистолет е английският „Model-1“, чиято разработка започва в далечната 1940 година. Идеята за създаването му идва от необходимостта за техническо обезпечаване на диверсионни операции, при които се изисква скрито придвижване, с незабележимо елиминиране на противник. За такива действия стандартните армейски пистолети не са пригодни. „Свръхбезшумният“ Model-1 използва патрони на „Браунинг“ с калибър 7,65х17 милиметра. Пистолетът е с ръчно зареждане, което снижава значително неговата скорострелност. Но пък му носи друго предимство – пистолетът може да се ползва за точен прицел с две ръце – докато дясната държи оръжието, лявата държи ръкохватката за презареждане и това носи голяма устойчивост на прицела. Интерес представлява механизмът на изстрелването. Той е двукамерен, като газовете се отвеждат чрез нарочен отвор в ствола на пистолета в момента на напускането на куршума. С няколко гумени семеринга се снижава налягането на газовете спрямо външната среда до отвеждането им в другата камера. Разчетите показвали, че около 15 изстрела били напълно достатъчни за изпълнение на тактическите задачи по диверсионно проникване, а разбира се и пистолетът не бил един за цяла група.

Welrod_3

Welrod

През 1943 г. отново в Англия бил създаден безшумният пистолет Welrod MK. Външно този пистолет представлява хомогенна метална тръба с ръкохватка и ударно-спускателен механизъм. Обема на пълнителя е от 8 патрона 7,65х17 мм, или 6 патрона с калибър 9х19 мм. Режимът на презареждане е ръчен, като при заден ход на ръкохватката се вади гилзата от изстреляния патрон, а при преден ход се зарежда нов патрон. Механизмът на изстрелването е също двукамерен, идентичен на Model-1.

PB_1

Пистолетът PB

През 1967 г. за нуждите на съветския Комитет за държавна безопасност (КГБ) е разработен руски образец на безшумен пистолет PB. Негов конструктор е Анатолий Дерягин. Всъщност този пистолет е своеобразна модификация на класическия „Макаров“. Изменения са претърпели кожуха на затвора, ствола и механизма на възвратната пружина. Най-голямата разлика, видима и с просто око, е интегрираният заглушител, снижаващ шума от изстрелите до минимум. Той представлява разширителна камера с пластинчати шайби, имащи за цел да поемат температурата, натиска и скоростта на гозавете от изстрелването. По този начин се намалява силно звука от излитащия от цевта куршум. Автоматиката и ударно-спусковия механизъм са аналогични на „Макаров“.

Ste4kin_1

АПБ „Стечкин“

През 1972 г. в серийно производство е пуснат автоматичният безшумен пистолет (АПБ) „Стечкин“. Като база е използван вече съществуващият автоматичен пистолет „Стечкин“ (АПС). Една от неговите характеристики е бързото поставяне на заглушителя и съответно – бързото му снемане. Теглото на пистолета е 750 грама, дължината на цевта – 140 см, стреля в единичен режим с патрони калибър 9х18 мм. Разстоянието за ефективна стрелба е до 50 метра.

Пълно заглушаване на звука не може да се постигне. Оръжието може да се нарече безшумно, ако нивото на звука му при изстрела е като при пневматичното оръжие. Днес са създадени много конструкции на заглушители. В Русия е прието да се наричат “прибори за беззвукова и безпламенна стрелба (ПБС). Ефективността им може да се повиши като вътрешната кухина на заглушителя се разделя на няколко камери с преградки с отвор за преминаването на куршума, газовете се свиват с отклоняващи се вставки. Наборът от преградки в заглушителя обикновено се нарича сепаратор. За добро “скриване” на газовете, особено онези, които гонят куршума, се слагат гумени шайби с надрези, които се пробиват от куршумите. Шайбите бързо излизат от строя и нарушават точността на стрелбата. Затова съвременните заглушители обикновено минават без тях. Понякога газовете са охлаждат допълнително, като преминават през рулон от телена мрежа. Конструктори често се питат дали не може праховите газове въобще да не се пускат в атмосферата. Например след като се изгони куршумат, те да останат в цевта, а още по-добре в гилзата, което изглежда лесно на пръв поглед. Но за реализирането на този процес трябва специална конструкция и на оръжието, и на патрона.