ohranitelВ чл. 24 от Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД) изрично се посочват изискванията към лицата, извършващи ЧОД:

1. оценяват състоянието и степента на сигурност на охраняваните обекти при необходимост, но не по-малко от веднъж годишно;

2. създават съответната организация за охрана и безопасност, включително чрез провеждане на задължителен ежедневен и периодичен инструктаж на охранителите;

Всичко това е част от т.нар. обследване на охранявания обект. За съжаление особеностите и спецификата на обектите за охрана са толкова диференцирани, че законотворците не са приели никакви критерии за това какъв да бъде броят на охранителите дори и при измерими параметри, като площ, обиколка, брой на входно-изходните пунктове, етажност (РЗП), местонахождение и пр.

Съвременната охранителна дейност е съчетание на физически и технически фактор. В тази посока следва да се оцени наличието на технически системи за сигурност – СОТ, видеонаблюдение и видеозапис, системи за контрол на достъпа и/или на работното време, как се използват те, както и участието на физическата охрана в тяхната експлоатация. Всичко това води до обосновано решение за броя на постовете и режима им – денонощен, дневен, нощен или почасов. На следващия етап се определя и броят на хората, които следва да бъдат ангажирани.

Нормативната база, която следва да се има предвид, са чл. 142, ал. 2 и ал. 4 от Кодекса на труда за максималната продължителност на работната смяна (12 часа). Да вземем следния пример за въоръжени охранители на 4 поста, както следва: Пост №1 (денонощен, 365 дни годишно) с двама охранители – смени от 08.00 до 20.00 часа и от 20.00 до 08:00 часа. Пост №2 (денонощен, 365 дни годишно) – с един охранител – смени от 08.00 до 20.00 часа и от 20.00 до 08.00 часа. Пост №3 (дневен в работни дни) – един охранител – смяна от 08.00 до 18.00 часа, и Пост №4 (дневен в работни дни) – с един охранител, смяна от 08.00 до 20.00 часа.

Сега трябва да изчислим работното време, на основание чл. 142, ал. 4 от КТ. Максималната продължителност на работната смяна може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа. На служителите следва да се осигури ползване на платен годишен отпуск не по-малко от 20 работни дни за съответната календарна година. Щатните бройки на персонала трябва да бъдат в такъв размер, в който да се гарантира изпълнението на посочените нормативни изисквания. Въпросът за точния брой на персонала е математически.

С оглед на обстоятелството, че е необходимо да се осигури обслужване през 365 дни в година, човекочасовете се равняват на 8760 часа. Имаме примерно 252 работни дни, при 365 дни в годината. Всеки охранител може да отработи 2016 часа, от които следва да се извадят 20 дни платен годишен отпуск, равняващи се  на 160 човекочасове или часовете, които законадателят допуска да бъдат отработени са 1856.

От така изведените суми часове могат да се направят следните изводи:

За пост  № 1 – 365 дни в годината с постоянно присъствие на 2 охранители на смяна е необходимо полагане на труд от 17 520 астрономически часове разделено на допустимите 1856 работни часове се получават 9,43 охранители, или не по-малко от 10 охранители.

За пост № 2 с 1 охранител на смяна е необходимо полагане на труд от 8760 астрономически часове, разделено на допустимите 1856 работни часове се получава 4,71 охранители, или не по-малко от 5 охранители.

За пост № 3 – предвижда се всеки календарен ден полагане на труд от 10 часа, или умножено по 365 дни се получава сума от 3650 човекочасове, разделено на допустимите 1856 човекочасове за 1 охранител се получава  1,96 или не по-малко от 2 охранители.

За пост № 4 – предвижда се полагане на труд през всеки календарен ден от 12 часа или умножено по 365 дни се получава сума от 4380 човекочасове, разделено на допустимите 1856 човекочасове за 1 охранител се получава 2,35 охранители, или не по-малко от 3 охранители.

Или общо в посочения пример са необходими не по-малко от 20 охранители. При спор компетентният методически орган е Инспекцията по труда. Именно на база на нейно становище е подготвен и гореизложеният пример. И не на последно място – да незабравяме едно от изискванията на задължителния за всеки обект план за охрана, а именно, че планът за охрана съдържа Списък и график за работа на охранителите. В списъка следва да са отразени имената, адресите и начина за свързване с охранителите. Графикът трябва да е реален, но всеки, занимаващ се с охрана се сблъсква всекидневно с проблеми от различно естество, като отсъстващ охранител, промяна в схемата на постовете и други чисто житейски ситуации. Добра практика е всички промени да се отразяват в Дневника на обекта, за да няма спорове с проверяващите органи, не само от МВР. Все повече при проверка се държи на въпросите, свързани с инструктажите по безопасни условия на труд на охранителите.