Приложение 1 към Решение № 476 на МС от 2012 г.

Увод

Годишният доклад за състоянието на националната сигурност на Република България е изготвен в изпълнение на т. 157 от Стратегията за национална сигурност на Република България (ДВ, бр. 19 от 08.03.2011 г.).

Документът има за цел да представи състоянието на националната сигурност, основните тенденции в рисковете, опасностите и заплахите, както и предприетите от правителството на страната действия по тяхното предотвратяване, овладяване и преодоляване на последствията от тях.

Структурата на Доклада следва структурата на Стратегията за национална сигурност относно средата за сигурност, респективно – за политиките за национална сигурност. Докладът потвърждава правилността на подреждането на приоритетите, възприето в Стратегията, и извеждането на преден план на сигурността в сферите, които касаят пряко всекидневния живот и жизнената стратегия на всеки гражданин – финансовата и икономическата сигурност, вътрешния ред, на енергийната и на социалната сигурност. Отделено е необходимото внимание и на приоритетните направления, които определят макросредата на националната сигурност – отбраната и външната политика. Динамиката на политическите и социалните процеси в близки до страната ни геополитически райони и произтичащите от това изменения в съотношението на сили изискват да се поддържа висока степен на готовност на военните и политическите способности за защита на националната сигурност и реализиране на националните интереси в рамките на инициативи, предприемани от Европейския съюз (ЕС) и НАТО, а при възможност и чрез установяване на нови или развитие на съществуващи двустранни отношения.

В Доклада е анализирана дейността на специализираните държавни органи за защита на националната сигурност от гледна точка на изискванията на Стратегията за ясно структуриране на системата за национална сигурност и за осигуряване на ефективното й функциониране.

Годишният доклад за състоянието на националната сигурност дава възможност на институциите, организациите и гражданите да се запознаят с оценката за факторите и обстоятелствата, които въздействат върху сигурността на страната, и да изразят отношението си към политиката за сигурност.

Раздел 1. Оценка на рисковете, опасностите и заплахите за националната сигурност на Република България

1.1 Финансово осигуряване на сектора за сигурност и отбрана през 2011 г.

Финансовото осигуряване на отбраната и сигурността e основен фактор за системата на националната сигурност. По консолидираната фискална програма за осигуряването на националната сигурност и отбрана и опазването на обществения ред през 2011 г. са отчетени общо разходи в размер на 2 171,3 млн. лв., от които 139,6 млн. лв. капиталови разходи. Относителният дял на разходите за отбрана и сигурност представлява 2,88 на сто спрямо БВП (3,7 на сто спрямо БВП за 2010 г.).

В г рупа „Отбрана“ извършените разходи по консолидираната фискална програма през 2011 г. са в размер на 929,1 млн. лв., или 1,23 на сто от БВП (1,5 на сто от БВП за 2010 г.).

Разходите за отбрана на консолидирана основа (929,1 млн. лв.) заедно с разходите за здравеопазване, образование, почивно дело и др., отчетени по бюджетите на Министерството на отбраната и на държавните висши военни училища за 2011 г., възлизат на 1 082,3 млн. лв., или 1,44 на сто от БВП.

В група „Полиция, вътрешен ред и сигурност“ извършените разходи по консолидираната фискална програма през 2011 г. са в размер на 1 242,1 млн. лв., което представлява 1,65 на сто от БВП (2,2 на сто от БВП за 2010 г.).

1.2. Финансова и икономическа сигурност

Банковата система на страната се ползваше с доверието на вложителите, запази формираните буфери срещу потенциални загуби и за 2011 г. отчита добри финансови показатели. Входящите депозитни потоци от домакинствата и нефинансовия корпоративен сектор достигат исторически рекордни нива. Капиталовата адекватност и ликвидността на банковата система са много високи по международните критерии и са сред най-добрите в ЕС. Според проведените в средата на 2011 г. стрес-тестове на ниво ЕС българските банки са сред най-малко застрашените да понесат загуби вследствие от евентуална невъзможност на клиентите им да плащат повече задълженията си. Забавеното икономическо възстановяване и неблагоприятните процеси в някои съседни и други държави от ЕС не оказаха значително въздействие върху финансовата система на нашата страна благодарение на строгата финансова дисциплина и внимателното разходване на публичните финанси.

Разполагаемият в банковия сектор капитал е достатъчен за покриване на завишените критерии за капитала според новата Директива за капиталовите изисквания – Базел 3. Благодарение на поддържаното по-високо капиталово съотношение се формира достатъчен на този етап капиталов буфер в размер на 2,9 млрд. лв. към края на 2011 г., който би предпазил банките, ако хипотетично в бъдещ момент загубите от лоши кредити надвишат реализираната печалба. От страна на вътрешните предизвикателства пред финансовата система следва да бъде посочен сравнително високият кредитен риск в определени отрасли на нефинансовия корпоративен сектор и сред част от домакинствата. Рисков фактор са спекулативни публични изявления, в т. ч. провокиране на негативни обществени или медийни нагласи по отношение на отделни кредитни институции или банковия сектор като цяло, както и преекспонирането на финансовата ситуация във връзка с кризата в Гърция.

Понижаването на кредитирането на частния сектор прекъсна в началото на 2011 г. и то започна много бавно да се възстановява. Според данните за брутния опериращ излишък – индикатор за фирмените печалби, повечето сектори (в най-голяма степен това важи за промишлеността) са постигнали положителни номинални растежи през 2011 г. Това допринесе за забавянето в нарастването на лошите кредити в края на годината. В края на четвъртото тримесечие кредитите с просрочие над 90 дни бяха 14,9% от брутните кредити за нефинансови предприятия и домакинства, като за сравнение в края на 2010 г. този дял бе 11,3%.

Общата пазарна капитализация в края на 2011 г. бе 12,4 млрд. лв., или 16,3% от БВП, като за сравнение в края на 2010 г. тези показатели бяха съответно 10,8 млрд. лв. или 15,3% от БВП. Всички положителни перспективи за връщането на българския капиталов пазар до предкризисните му нива са свързани с наличието на чуждестранни инвестиции.

Фондовият пазар, върху който през 2008 г. се отразиха в най-голяма степен директните негативни ефекти от глобалната финансова криза, се възстановява бавно през последните три години поради ниската ликвидност на Българска фондова борса – София „АД“ и слабия интерес от страна на чуждестранните инвеститори към българския капиталов пазар. Въпреки отчитането на ефекта от задълбочилата се дългова криза в еврозоната, която се отрази негативно на международната пазарна конюнктура, към края на 2011 г. общата пазарна капитализация на фондовата борса у нас нараства с 15,6% на годишна база, а активите на небанковите финансови посредници се покачват с 22,4% спрямо края на 2010 г.

Пазарът на застрахователни и доброволно здравноосигурителни услуги се развива неравномерно, като към ноември 2011 г. премийният приход по общо застраховане намалява с 1,3% на годишна база, премийният приход по животозастраховане нараства с 1,3%, а премийният приход по допълнително здравно осигуряване отчита спад от 3,8%. С цел осигуряване на по-високо ниво на защита на интересите на изключително широк кръг застраховани лица Комисията за финансов надзор (КФН) провежда последователна политика, насочена към развитието на пазара на застрахователни и доброволно здравноосигурителни услуги, която да предотврати евентуално влошаване на стабилността и предсказуемостта на пазара.

Пазарът на допълнителни пенсионноосигурителни услуги, който е основан на модела с дефинирани вноски, е силно чувствителен към пазарната конюнктура, като инвестиционният риск се отразява съществено върху натрупаните индивидуални партиди на осигурените лица. Това доведе до тяхното чувствително намаляване с над 20% през 2008 г. в резултат на глобалната финансова криза. От началото на 2009 г. този пазарен сегмент, който е във фазата на акумулиране на средства, продължава да се разраства, като нетните активи на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване отчитат годишен ръст от 14,7% през 2011 г., доминирани от ръста на фондовете по допълнително задължително пенсионно осигуряване. В резултат на влошената международна пазарна конюнктура през третото тримесечие на 2011 г. доходността на фондовете спада, като през четвъртото тримесечие на годината се движи между 2,8 и 2,2%.

През последните години Република България продължава да поддържа макроикономическа и финансова стабилност, което е необходимо условие за противодействие на негативните ефекти от несигурната външноикономическа среда. Важните макроикономически показатели за периода на изминалата 2011 г. имат различни тенденции:

– отчетен е растеж на българската икономика от 1,7%. В стойностно изражение БВП възлиза на 75 265 млн. лева. Основен принос за растежа отново има износът, а отрицателният принос на вътрешното търсене намаля до 0,6 пр.п. благодарение на забавяне спада на инвестициите.

– Динамиката на цените в страната през последната година отразяваше до голяма степен колебанията в международните цени на храните и енергийните стоки. С редногодишната инфлация възлезе на 3,4%, като бе малко над тази през предходната година.

– Икономическото възстановяване през 2011 г. не доведе до промени в тенденциите в заетостта и безработицата от предходните две години. Равнището на безработица достигна 11,2%, а средногодишният брой на безработните възлезе на 372,2 хил. души, отбелязвайки прираст от 6,9% спрямо 2010 г.

– По данни на БНБ излишъкът по текущата сметка е в размер 361,4 млн. евро, или 0,9% от БВП. Основен принос за подобряването на текущата сметка има свиването на дефицита по търговския баланс, който възлиза на 1974,6 млн. евро.

1.3. Външна среда за сигурност

През 2011 г. в глобалната и регионалната среда на сигурност намериха потвърждение тенденциите, отразени в Стратегията, по-специално по отношение на външната политика за сигурност (чл. 127 – 139). Открои се значението на принципите, върху които е изградена Стратегията, особено на националния консенсус за гарантиране на националните интереси на Република България (чл.14).

Опирайки се на съюзническите си отношения в рамките на ЕС и НАТО, Република България продължи да полага усилия, насочени към поддържане и укрепване на националната си сигурност. Това ни дава възможността за отстояване на ключови български интереси в три приоритетни за нас региона: Западните Балкани, района на Черно море и в Близкия изток и Северна Африка.

През 2011 г. в Западните Балкани преобладаваха положителните тенденции благодарение на активното ангажиране на международната общност. Същевременно се запазват някои сериозни рискове пред демократичното и устойчивото развитие на държавите в региона. За съжаление налице са и рецидиви на стереотипи от миналото.

България се застъпва за по-активно ангажиране на НАТО и ЕС с проблемите на сигурността в Черноморския район предвид особеното значение на безпрепятственото функциониране на преносната мрежа на енергоносители от държавите производителки към Европа.

В унисон с европейските приоритети за укрепване на демократичните процеси в Южното Средиземноморие и Близкия изток през 2011 г. България даваше своя принос за успеха на промените и запазване на стабилността в региона, за предотвратяване на рискове от увеличен миграционен натиск, от засилване влиянието на радикални движения и активиране на международни терористични мрежи в непосредствена близост до Европа.

Политическите вълнения в страните от Северна Африка и Близкия изток през 2011 г. издигнаха на власт нестабилни правителства, на които се наложи приоритетно да решават задачи от преходен характер. Демократичните процеси в двата региона се забавят, а крайните ислямистки течения укрепват властовите си позиции.

Нарасна заплахата от разпространение на оръжия за масово поразяване (ОМП) и на средства за тяхната доставка. Ядрените и ракетните програми на някои държави засилиха напрежението в регионален и глобален аспект.

Повиши се заплахата от кибернетични атаки срещу стратегически важни за управлението на държавите обекти, които могат да застрашат икономиката, финансовата система, комуникационно-информационната и критичната инфраструктура. Това ускори предприемането на защитни мерки както на национално ниво, така и в рамките на НАТО и ЕС.

1.4. Социална сигурност

Република България е сред държавите – членки на ЕС, в които рискът от бедност за населението е над средното равнище за Съюза. Социалната сигурност на населението и през 2011 г. намери израз в запазване доходите на домакинствата при ограничени възможности на бюджета в условията на повишени изисквания към икономическата среда, свързани с подобряване ефективността на публичните разходи в подкрепа на растежа, намаляване на безработицата сред най-уязвимите групи в обществото. В посочените условия не бяха намалени заплатите в бюджетния сектор и се запази най-ниският пропорционален подоходен данък.

Един от основните проблеми на съществуващата в момента система на социално осигуряване в страната е нейната финансова нестабилност. Основните причини, които биха нарушили баланса на системата, са демографските тенденции, лесният достъп до обезщетения от системата, високите размери на вноските и липсата на връзка между осигурителния принос и бъдещата пенсия като причина за слаба събираемост.

Неблагоприятните демографски тенденции (намаляване на броя и застаряване на работната сила, водещо до ограничаване предлагането на труд), както и недостатъчната конкурентоспособност на икономиката (което е заплаха за създаване на по-качествени работни места) са основни рискове за развитието на пазара на труда в дългосрочен план.

На фона на демографските проблеми в България се наблюдават и регресивни тенденции в сферата на общественото здраве. Националната здравна статистика и глобалните анализи на Световната здравна организация сочат, че основните здравни показатели на страната са крайно неблагоприятни, а по някои от тях сме на последно място в Европа, въпреки някои забелязващи се тенденции на подобряване.

Съществуват редица негативни тенденции в здравно-демографския статус на населението, които от своя страна водят до значително повишаване на натиска върху здравната система и крият сериозен риск за националната сигурност на страната.

Съществен проблем се явява нарастващият дисбаланс между увеличаващите се потребности на населението и наличните ресурси на здравната система за тяхното задоволяване, което води до генериране на сериозно обществено недоволство. Въпреки наличието на повече лекари на глава от населението (370 на 100 000) спрямо средното ниво за ЕС, неудовлетвореността от здравната ни система е обективен факт по отношение на пациентите.

Същото се отнася и до неудовлетвореността на работещите в сферата на здравеопазването, свързана с ниското заплащане на медицинския персонал и липсата на ефективна система за следдипломно обучение и непрекъсната квалификация.

Наблюдаваните обезпокоителни тенденции, като ръст на хоспитализациите и увеличаващите се разходи за тях, показват засилваща се неефективност на функциониране на системата.

Сериозен проблем остават недобрата събираемост на вноските за здравно осигуряване и големият процент неучастващи в осигурителния процес.

Със силен обществен отзвук към настоящия момент са проблемите, свързани с ценообразуването на лекарствените продукти, организацията на спешната медицинска помощ и контрола върху качеството на медицинската помощ и медицинските грешки.

1.5. Енергийна сигурност

Основните приоритети на Стратегията са гарантирането на сигурността на енергийните доставки чрез диверсификация, въвеждането на нови и усъвършенстването на съществуващите механизми за насърчаване на производството и потреблението на енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), комбинираното производство на топлинна и електрическа енергия, предприемането на мерки за увеличаване на енергийната ефективност, както и развитието на конкурентен енергиен пазар.

2011 г. се характеризира като средновлажна година в условията на увеличено търсене на електроенергия на свободния пазар. Докато през първото полугодие възникнаха наводнения в отделни райони на страната, втората половина на годината бе определено суха, доведе до чувствително намаление на водните запаси в язовирите, което наложи ограничаване работата на ВЕЦ.

Същевременно експлоатацията и контролът на амортизираното техническо състояние на съоръженията на електропроизводствените, електропреносните и електро-разпределителните дружества и частичното изпълнение на инвестиционните програми предизвикаха отделни критични ситуации в поддържането на разпределителните мрежи на средно и ниско напрежение. Това стана причина за нежелателни прекъсвания в електрозахранването на потребителите.

Дружество „Булгаргаз“ ЕАД договори с основните си доставчици условията за доставки на необходимите за страната количества природен газ до края на 2012 г. Дружеството е в процес на разговори с партньорите в проекта Shah Deniz за изясняване на възможностите и условията за доставка на природен газ с произход Азербайджан, както и с компанията Qatargas за доставка на природен газ от Катар. Дружеството вече получава природен газ, който се добива от Мелроуз Рисорсиз ООД в качеството му на концесионер от находищата Каварна и Калиакра на територията на страната.

Междусистемната връзка с Румъния IBR (Русе – Гюргево) ще бъде изградена от „Булгартрансгаз“ ЕАД като част от националната преносна система. Проектът се осъществява съвместно от „Булгартрансгаз“ ЕАД и „Трансгаз“ СА Румъния с финансовата подкрепа по „Европейската енергийна програма за възстановяване“ в размер на 9 млн. евро.

Проектът за междусистемна газова връзка с Гърция се реализира от смесената компания ICGB, в която съакционер на „Български енергиен холдинг“ ЕАД с равни права е компанията Poseidon – Гърция (собственост на гръцката държавна компания DEPA и италианската EDISON с по 50%). За проекта е договорено европейско съфинансиране по програмата EEPR в размер на 45 млн. евро.

„Булгартрансгаз“ е в процедура по осигуряване на техническа възможност за реверсивен поток от Гърция към България за над 2,4 млн. м3/денонощие природен газ по съществуващата транзитна мрежа в случай на пълно спиране на доставките на руски природен газ за България и региона на Югоизточна Европа. Такава възможност за реверсивен поток в случай на криза съществува и с Турция. Междувременно румънската страна също реализира проект за кризисен поток от Румъния към България и реверсивен от България към Румъния. Проектира се разширение на надземната част на подземното газохранилище (ПГХ) Чирен.

Взето е също решение за изграждане на изключително важната за сигурността и диверсификацията на доставките на газ за страната газова връзка Турция – България, която може да осигури достъп на страната ни до множество алтернативни източници на газ от Каспийския регион, Близкия изток и достъп до турските терминали за втечнен природен газ (LNG). Важно е в тази връзка да бъде посочено, че Турция притежава достъп до шест входни точки за доставки, Гърция – три, а България в момента има само една.

През 2011 г. е приет и Вторият национален план за действие по енергийна ефективност (ВНПДЕЕ), който е разработен въз основа на Директива 2006/32/ЕО за енергийна ефективност при крайното потребление и енергийните услуги на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз (Директивата) . П ланът е вторият от трите национални плана за действие по енергийна ефективност и обхваща периода 20 11 – 2016 г. и прогнозата до 2020 г. Изпълнението му трябва да допринесе за постигане на националната цел за енергийни спестявания, определена в Първия национален план за действие по енергийна ефективност.

С решение на МС от заседанието на 05.01.2011 г. е приета Стратегия за управление на отработеното ядрено гориво и на радиоактивните отпадъци до 2030 г. в изпълнение на чл. 74 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия. Безопасното управление на отработеното ядрено гориво и на радиоактивните отпадъци е неразделна част от националната ядрена програма за граждански цели, която гарантира устойчивото развитие на страната, сигурността на енергоснабдяването и опазването на околната среда сега и в бъдеще и е елемент на националната ни сигурност.

1.6. Сигурност в отношенията човек – природа

Основните рискове за екологичната сигурност през 2011 г. са свързани със замърсявания на въздуха, почвите и водите.

Водният сектор е един от най-нереформираните в обществения ни живот. В резултат на това страда водната инфраструктура – ВиК, напоителните системи, съоръженията за защита от наводнения и природни бедствия, язовирите и др. са с незадоволителен капацитет и висока степен на амортизация. Отдавна е отлагано създаването на един добър модел за управление на водната инфраструктура. Все още не е с приоритет насочването на всички възможни ресурси от различните източници на финансиране за тази инфраструктура.

Има изоставане в изграждането на регионалните системи за битови отпадъци, както и в разработването на законодателна рамка за сдружаване на общините на регионален принцип и механизмите за рециклиране на битовите и строителните отпадъци.

На заден план е оставено решаването на съществуващото замърсяване на атмосферния въздух в градовете и намаляването на концентрациите на фини прахови частици.

Недостатъчната ефективност и ефикасност при използването на средствата по оперативните програми на ЕС в сферата на екологията намалява възможностите за изграждане на важни съоръжения и подобряване качеството на живот на населението. Следва да се отбележи, че реализирането на някои големи инфраструктурни проекти има за значителен, макар и косвен ефект подобряването на средата за живеене и трудова активност в отделни градове и дори региони за планиране.

1.7. Правосъдие и вътрешен ред

Корупцията продължава да е във фокуса на общественото внимание, като основно корупционни схеми се наблюдават при: процедурите за възлагане на обществени поръчки; управлението и усвояването на средства от фондовете на ЕС; управлението и разпореждането с държавни и общински средства; предоставянето на публични услуги; извършването на оценка и вземането на управленски решения; нерегламентираното използване на служебна информация и др. Продължава и активността на структурите на организираната престъпност и сивата икономика по отношение на непрекъснатия корупционен натиск върху служители от държавната, приходната и местната администрация и органите на съдебната власт.

Корупционните практики се оценяват от гражданите като механизъм, който изкривява обществените отношения и го прави съществен негативен фактор за националната сигурност. Съпричастността и споделените интереси на широк кръг участници в корупционните схеми прави общественото противодействие срещу явлението изключително сложно.

Корупцията формира среда, която е благоприятна основа за изграждане на позиции и влияние от чужди специални служби, икономически и други субекти, чрез които да се оказва въздействие върху вземането на важни за страната решения без съобразяване с обществения и националния интерес. Корупционните практики влияят н а устойчивото икономическо развитие на страната и на благосъстоянието на гражданите, уронват престижа й пред международните институции и могат да увредят националния суверенитет.

Корупцията, особено тази в системата на видовете държавна власт и управление, остава един от проблемите на обществото. Нейното разпространяване е следствие от непрозрачната промяна на собствеността, неадекватното регулиране на обществените и икономическите отношения, неефективния контрол и пропуските в правораздаването.

Корупцията се възползва от недостатъците в управлението на държавата и общините, изразяващи се в съзнателно или поради некомпетентност увеличаване и усложняване на разрешителни и лицензионни режими, липса на необходимата прозрачност и последователност при възлагане на обществени поръчки и разходване на публичните средства.

1.7.1. Правосъдие

През 2011 г. Министерството на правосъдието продължи с изпълнението на мерките за реализиране целите на Стратегията за съдебна реформа и на ангажиментите в рамките на Механизма за сътрудничество и оценка с ЕК за реформиране на съдебната система. В отчета за изпълнението на Механизма българската страна посочи, че всички критики и препоръки от Годишния доклад през 2011 г. са реализирани чрез съответните законодателни, управленски или организационни мерки. Ценностите и философията на този механизъм са включени в Стратегията за национална сигурност на Република България, приета през 2011 г.

Противодействието на корупцията е сред основните стратегически цели на Стратегията за продължаване на съдебната реформа. Като една от 17-те страни – учредителки на Групата държави срещу корупцията (GRECO), България активно участва в дейността на Групата за повишаване капацитета на страните членки в борбата с корупцията чрез един динамичен процес на взаимна оценка. Министерството на правосъдието организира и координира действията по провеждане на оценката за България, включително подготовката на отговорите на въпросниците на GRECO, предоставянето на допълнителна информация, програмата на посещенията на оценяващите екипи на GRECO в България и защитата на българската позиция при обсъждането и приемането на докладите за оценка.

1.7.2. Вътрешен ред

В международен план върху терористичната активност през 2011 г. влияние оказаха ликвидирането на членове на висшето ръководство на „Ал Кайда“ и свързаните с нея групировки, обстановката в Афганистан и Ирак, размирните процеси в Близкия изток и Северна Африка, палестинско-израелският конфликт и др.

Общата оценка за състоянието на средата за сигурност в Република България по линия на тероризма показва, че не са установени преки данни за наличие на структури на международни терористични организации на българска територия или на заявени цели в страната. Преките, системни и основани на международни договори ангажименти, които България е поела по противодействие на терористична дейност, наред с участието ни по възстановяване на някои държави дават основание за извода, че опасността от извършване на терористични актове срещу обекти и интереси на вашата страна е реална.

Отношенията между етносите и религиозните общности в България продължават да се развиват в условията на толерантност. Сред основните нерешени въпроси, които продължават да създават среда за развитие на рискови процеси, е интеграцията на гражданите, които принадлежат към маргинализираните общности. През 2011 г. в резултат от криминален по своята същнот случай възникнаха събития и бяха организирани масови прояви, разкриващи наличие на латентно напрежение, което лесно може да бъде активирано и да му бъде придадена етнически характеристики, въпреки че причините се коренят в социално-икономически процеси и в продължителния дефицит на прилагане на принципа за върховенство на закона спрямо отделни лица в конкретни населени места. Потенциален риск от екстремистки прояви е свързан с малобройни групи от лица, предимно в ученическа и младежка възраст и независимо от етническата им принадлежност, които предизвикват агресия и вандализъм.

В страната не съществуват причини за напрежение между религиозните общности. Опитите за разпространение на радикални интерпретации на исляма като цяло не намират поддръжка сред местната мюсюлманска общност и нейните институции.

Значим риск за националната сигурност остава активността на чужди държави за обособяване на нови „национални“ малцинства у нас и тяхното утвърждаване чрез използване на международни институции. Продължават опитите за „приобщаване“ към други страни на база етнос на отделни общности от българското общество. Подобни действия целят дезинтеграция на българското общество и създават възможности за пряка намеса във вътрешните работи на страната.

Основните опасности за националната сигурност произтичат от планирането и осъществяването на действия от чуждите специални служби, които са насочени срещу националните ни интереси. Икономическите, социалните и политическите процеси у нас остават на тяхното внимание, като усилията им са насочени към придобиване на позиции за влияние и въздействие върху обстановката у нас в полза на техните държавни приоритети.

Територията на Република България продължава да бъде използвана за транзитен пренос на хероин, кокаин, синтетични наркотици и прекурсори. Запазва се тенденцията за значителен спад в производството на амфетамини и страната ни се приема като транзитна в трафика на този вид наркотик. В резултат на системното противодействие от страна на специализираните държавни органи не се формира единен и йерархично организиран наркопазар. Регистрирано е увеличаване на индивидуалните случаи на отглеждане на канабис. Нараства броят на българските граждани, участващи в наркотрафик предимно на ниски нива.

Наблюдава се тенденция към увеличаване на престъпленията, свързани с изготвянето и разпростра-нението на неистински електронни разплащателни инструменти и официални документи. Намалява фалшифицирането на парични знаци.

Киберпрестъпленията се увеличават значително и придобиват все по-голям криминален потенциал. Основен проблем в областта на престъпленията срещу интелектуалната собственост остава пиратството в интернет. Увеличава се многократно броят на уебсайтовете, съдържащи материали с детска порнография. Запазва се тенденцията за осъществяване на хакерски атаки към сайтове на държавни институции, фирми и частни стопански субекти като начин за компрометирането им.

Престъпните групи, осъществяващи трафик на жени с цел сексуална експлоатация, са структурирани без общ ръководен център. Формирани са основно на етнически или семеен принцип, като обикновено имат съучастници в страните с крайна дестинация – основно Франция, Нидерландия, Белгия и Германия.

В резултат на системните мерки за противодействие незаконният пазар на културни ценности в България се свива, което принуждава част от дилърите да се пренасочват към чужбина. Липсата на адекватна уредба създава условия за нанасяне на непоправими щети на културното и историческото наследство на страната.

Повишеният акциз на цигарите доведе до увеличено търсене на нелегалния пазар и повишаване на контрабандното им набавяне. Големите разлики в цените на акцизните стоки в сравнение със съседните страни стимулират контрабандния поток, осъществяван от много гъвкави мултинационални структури.

Финансовите ресурси на организираната престъпност се легализират в бизнес дейности, като няма организирани престъпни групи, профилирани единствено в „изпирането на пари“. Мерките за повишаване прозрачността на източниците на финансови средства и на тяхното движение значително намаляват възможностите за включване на „мръсни пари“ в стопански оборот. Придобитите средства се инвестират приоритетно във финансови инструменти, като се използват сложни схеми за „изпиране на пари“ – през офшорни фирми и сметки.

Политическата нестабилност, регионалните конфликти и социално-икономическата несигурност в Близкия и Средния изток са основна предпоставка за генериране на миграционни потоци по „Балканския път“ през България към Западна Европа. Поради отдалечеността и скъпия и несигурен транспорт българската държавна граница не е застрашена от миграционен натиск от Северна Африка. В краткосрочен план рискът от интензивна миграционна вълна през нашата страна към Западна Европа е нисък. Развитието на кризата в Сирия ще влияе в значителна степен върху евентуални миграционни вълни към Турция с възможен натиск към България и страните от Централна и Западна Европа. В резултат на засилените мерки за контрол по границите на България има тенденция към намаляване на миграционния натиск. С цел легализиране на престоя или за придвижване в рамките на ЕС продължава интересът към придобиване на неистински български документи за самоличност, което увеличава възможностите за реализиране на свързаните с това рискове за националната ни сигурност.

Водещи предпоставки за генериране на престъпност са обедняването на населението, липсата на образование и регресът във възпитанието на значителен брой граждани. Като резултат се увеличава криминалният контингент в големите градове, в малките населени места жилищни сгради и имущество остават без надзор, увеличава се броят на лицата, склонни към извършване на престъпления, свързани с посегателства срещу сигурността и собствеността на гражданите – кражби, лихварство и измами.

Въпреки значимите реализации срещу престъпни групи и знакови лица, извършващи престъпления против личността и собствеността на гражданите, рискът от този вид престъпност остава значим. Съществуват предпоставки за въоръжени грабежи във финансови институции и търговски обекти, както и за магистрални въоръжени грабежи.

Значителни са криминогенните фактори, генери-ращи кражби по домовете. Това е структуроопределящо престъпление за конвенционалната престъпност с относителен дял над 60% и има значим обществен отзвук. Редица страни – членки на ЕС, отчитат увеличаване броя на кражбите като следствие от световната финансова и икономическа криза.

Продължителната липса на последователна политика в областта на образованието и възпитанието закономерно доведе до ръст на престъпленията, извършвани от деца – увеличение с 15,14% спрямо 2010 г.

Въпреки драстичното намаляване на броя на жертвите от пътнотранспортните произшествия, пътната безопасност, оценена по показател убити на един милион жители, надвишава значително средното за ЕС ниво. Причините за това са недостатъчната дисциплина и подготовка на водачите на МПС, преобладаващо остарелият автомобилен парк, наличието на необезопасени участъци по републиканската пътна мрежа и недостатъчно ефективната организация на оказване на спешна медицинска помощ.

Приетите от Съвета „Правосъдие и вътрешни работи“ заключения за приключване на процеса за оценка на България по Шенген, които са потвърдени от Европейския парламент, отчетоха, че страната ни е изпълнила всички необходими изисквания и е готова за присъединяване към Шенгенското пространство. Най-голям брой са незаконните преминавания на българско-турската сухопътна граница, като се увеличават и опитите за незаконно влизане през българско-гръцката и българско-румънската граница. Намалява броят на лицата, подпомагащи незаконното преминаване на граждани на трети страни.

Единната спасителна система и свързаните с нея дейности по защита на населението са в процес на оптимизиране. От друга страна, се задълбочават природните бедствия, чийто ефект се усилва от натрупани в годините на прехода проблеми, преди всичко в областта на превенцията. Все още не е изградена в достатъчна степен националната система за управление при възникване на бедствия, което затруднява координацията при овладяване и преодоляване на последствията. Липсата на доброволни формирования на територията на страната затруднява ефективното реагиране при бедствия.

Съществува организационен дефицит при управление на националните ресурси при кризи и други извънредни ситуации. Изграждането на интегрирана национална система за управление е възможно чрез нормативно регламентиране на функционирането на такава система на всички нива на държавното управление и местната власт.

Анализът показва, че няма съществено изменение в основните рискове за критичната инфраструктура в енергетиката, транспорта и комуникациите, които са свързани с: проблеми при изграждането, поддръжката, управлението и експлоатацията на обектите и осъществяването на дейностите; опити за реализация на корпоративни или чужди държавни интереси във вреда на обществените; кражби на елементи и възли, застрашаващи нормалното функциониране на системите.

През 2011 г. не е допуснато реализиране на незаконни сделки с оръжия и боеприпаси от български фирми и граждани. Наблюдават се отделни действия, които съдържат риск от включване на български фирми като междинни звена при реализацията на сделки в разрез с българската политика за контрол на експорта. В рамките на евро-атлантическото партньорство се осъществяват операции с цел превенция на доставки на изделия с двойна употреба за рискови държави. Съществен риск от гледна точка на разпространението на ОМП представляват опитите за нерегламентирана продажба на източници на йонизиращо лъчение.

През 2011 г. не са регистрирани преки посегателства върху сигурността на Националната система за защита на класифицираната информация, застрашаващи нейното нормално функциониране. Налице са пропуски в отделните видове защита, които са довели или са създали условия за нерегламентиран достъп до класифицирана информация. Анализът показва, че в повечето случаи това не е довело до настъпване на вреди за интересите на Република България в областта на националната сигурност. По останалите казуси са предприети предвидените от закона мерки за ограничаване на вредите.

Раздел 2. Политики за защита на националната сигурност на Република България

2.1. Превенция и противодействие на корупцията

Противодействието на корупцията е изведено като основен акцент в Програмата на правителството и първостепенен приоритет в Стратегията за национална сигурност. Формулирани бяха и започна реализирането на конкретни политики за противодействие на престъпността и корупцията в страната. Една от основните цели на правителството е в борбата срещу това явление да се прилага последователен управленски подход, ангажиране на целия властови ресурс на държавата и да се използват всички методи и механизми за превенция и противодействие.

Продължи изпълнението на Интегрираната стратегия за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност. За реализирането й се ангажираха всички министерства със съдействието на органите на законодателната и съдебната власт, гражданското общество и бизнес сектора. Интегрираната стратегия се изпълнява чрез конкретни планове за действие, съдържащи мерки, придружени с ясен график и отговорни ведомства, показатели за изпълнение и очаквано въздействие.

Координацията и отчитането на реализирането на мерките от Плана за изпълнение на интегрираната стратегия за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (юли 2011 г. – юли 2012 г.) се извършва от дирекция „Главен инспекторат“ към Министерския съвет (МС), която подпомага дейността на Комисията за превенция и противодействие на корупцията (КППК).

В изпълнение на заложените в Плана за действие мерки са постигнати резултати по отношение на:

– Подобряване на общото координиране на дейностите за превенция и противодействие на корупцията. Министър-председателят утвърди списък на членове на политическите кабинети, отговарящи за провеждане на антикорупционната политика.

– Утвърден е модел (матрица) за планиране и отчитане на дейността в областта на противодействие на корупцията на централните и териториалните органи на изпълнителната власт.

– Предприети са конкретни действия за изменение и допълнение на конкретни закони, с което се влияе пряко върху средата, пораждаща условия за корупционни прояви.

– Актуализирани са устройствените правилници на министерствата и държавните агенции. Синхронизирани са функциите на инспекторатите в чл. 46 от Закона за администрацията във връзка с извършените промени в Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ).

– Изменени и допълнени са редица наредби и инструкции, регламентиращи условията и реда за извършване на разрешителен и лицензионен режим, чрез които се влияе пряко върху средата, пораждаща условия за корупционни прояви.

– Чрез изменението и допълнението на Закона за обществени поръчки (ЗОП) (в сила от 26.02.2012 г.) се очаква повишаване степента на законосъобразност на процедурите за възлагане на обществените поръчки и осъществяване контрол на решенията за откриване на процедури от Агенцията по обществени поръчки.

С цел прилагане на принципите, заложени в Стратегията за национална сигурност на Република България, а именно „доброто управление и противо-действието на корупцията“, със заповеди на министър-председателя на Република България са утвърдени методика за оценка на корупционния риск, методология за анализ и оценка на ефективността от дейността на администрацията, които се прилагат от инспекторатите по чл. 46 и 46а от Закона за администрацията.

При сложни казуси, изискващи съвместни усилия на повече от една институция, успешна форма на противодействие на корупцията е работата на съвместните екипи на ДАНС и МВР под ръководството на прокуратурата.

2.2. Финансова и икономическа сигурност

Правителството на Република България насочи усилията си за постигане на финансова и икономическа сигурност в съответствие със Стратегията за национална сигурност. Използваха се всички правни, управленски и финансови инструменти за постигането на тези цели. Консултативният съвет по финансова стабилност повиши ефективността си в областта на сътрудничеството за поддържане на финансова стабилност. Във връзка с това е разработен и Национален план за действие в ситуация на финансова криза. Планът обхваща дейностите и ангажиментите на съответните институции както при нормални обстоятелства, така и по време на финансова криза. Приоритетите на правителството за постигане на финансова сигурност се постигат чрез:

– Събиране на приходите при висока ефективност и ефикасност и стимулиране на доброволното изпълнение.

– Повишаване качеството на публичните финанси.

– Ефективно управление на държавния дълг и изграждане на прозрачни и сигурни финансови пазари.

– Ефективно управление на публичната държавна собственост.

– Продължаване процеса на фискална децентра-лизация.

– Защита на публичните финансови интереси.

– Ефективно управление на средствата от ЕС, други източници от Европейското икономическо пространство и от Световната банка.

Посочените приоритети и цели на правителството се реализираха в рамките на провежданите политики за устойчиви и прозрачни публични финанси, фискална консолидация чрез подобряване събираемостта на държавните приходи и засилен контрол на разходите и ефективен банков надзор.

Нормативните основи в изпълнение на политиката за устойчиви публични финанси бяха заложени с приетия в средата на 2011 г. „Пакт за финансова стабилност“. Пактът представлява промени в Закона за устройството на държавния бюджет (ЗУДБ), които влязоха в сила от 01.01.2012 г. Те предвиждат таван на държавните разходи по Консолидираната фискална програма (КФП) в размер на 40% от БВП, както и ограничение на дефицита по консолидирания бюджет до 2% от БВП. Целта на одобрените фискални правила е осигуряване на приемственост във фискалната политика и гарантиране спазването на чл. 126 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на референтните стойности за бюджетния дефицит (3% от БВП) и държавния дълг (60% от БВП). Прилагането на одобрената комбинация от фискални правила ще допринесе за поддържането на стабилността на публичните финанси в дългосрочен план. Изборът на пределния размер на държавните разходи, представени като процент от БВП, е във висока степен обоснован от постигането на баланс между преразпределителната роля на държавата, осигуряването на адекватна социална защита и достигането на оптимално ниво на усвояване на средствата от еврофондовете. Отчитайки нестабилната макроикономическа среда, в изпълнение на средносрочната бюджетна прогноза правителството ще продължи да провежда фискална политика, основана на ниски данъци и ограничена преразпределителна роля на държавата при спазване на наложените фискални ограничения, което ще гарантира стабилни условия за растеж на икономиката и привличане на инвестиции.

През отчетния период дейностите по фискалната консолидация бяха насочени към създаване на условия за ефективното събиране на държавните приходи и за осигуряване на ресурс за изпълнение на фискалната политика и приоритетите на правителството. В изпълнение на тази цел през 2011 г. приключи задължителното за някои видове търговци изграждане на дистанционна връзка между техните фискални устройства и системата на НАП с цел отчитане на оборотите от продажбите и пълен контрол върху движението на стоките, което „изважда на светло“ обороти от сивия сектор. Наредбата за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства задължава и всички други търговци в страната да изградят GPRS връзка със системата на НАП в срок до 31.03.2012 г. Въвеждането и прилагането на Наредбата за специфичните изисквания и контрола, осъществяван от митническите органи върху средствата за измерване на акцизни стоки, доведе до растеж от 23% на акцизите от алкохолни напитки и пиво, като годишният ефект се оценява на около 35 млн. лв.

Дефицитът по КФП за 2011 г. се равнява на 2% от прогнозния БВП при 4% за 2010 г., като свиването е в размер на 1 335,1 млн. лв. Бюджетното салдо бе преизпълнено спрямо целта, заложена в ЗДБРБ за 2011 г., с 0,5-процентен пункт. Подобряването на бюджетната позиция на България през годината й отреди място сред малкото страни от ЕС (Германия, Естония, Люксембург, Финландия, Швеция), чиито бюджетни позиции са в съответствие с прага от 3% от БВП съгласно Пакта за стабилност и растеж. Постигнатата фискална консолидация и привеждането на бюджетната позиция устойчиво под референтната стойност на Пакта за стабилност и растеж съответстват на препоръките на Съвета на ЕС във връзка с процедурата по наличие на прекомерен дефицит в България, с което се очаква през 2012 г. процедурата да бъде окончателно прекратена. Бюджетната дисциплина, успешната фискална консолидация и ниската държавна задлъжнялост бяха оценени положително от водещи рейтингови агенции.

2.3. Външна политика за сигурност

С оглед неутрализиране на съществуващите и възникващите заплахи и рискове за сигурността, които придобиват все по-сложен характер, и през 2011 г. продължи тенденцията за укрепване на сътрудничеството между държавите и нарастване ролята на международните организации чрез прилагане на многостранен и всеобхватен подход. Водещите международни организации (ООН, НАТО, ЕС и ОССЕ) продължават да подобряват механизмите за вземане и прилагане на решения, търсейки начини за обединяване на своите усилия и избягване на дублиране.

Република България приветства поставянето на акцент в дискусиите през 2011 г. върху ролята на посредничеството предвид общата позиция на ЕС за необходимостта от усилване капацитета на ООН за превантивна дипломация. Инициативата „Нов хоризонт“ е необходима рамка за реформиране и по-нататъшно развитие на мироопазващите операции на ООН. Създаването на Глобален форум за противодействие на тероризма е израз на обединената воля на международната общност.

През 2011 г. Северноатлантическият алианс пристъпи към осъществяването на своята нова Стратегическа концепция, приета на срещата на върха на НАТО в Лисабон на 19-20.11.2010 г. В подкрепа на усилията на международната общност по изпълнение на Резолюции No 1970 и 1973 на СС на ООН НАТО осъществи една от най-успешните операции в своята история – операцията „Обединен защитник“ в Либия. Страната ни взе участие чрез изпращането на фрегатата „Дръзки“ със 160 души на борда за изпълнение на задачи по прилагането на оръжейното ембарго.

Започналият през 2011 г. процес на преход в Афганистан доведе до предаване на Афганистанските национални сили за сигурност (АНСС) на отговорностите за сигурността на провинции, обхващащи половината от населението на страната. Това създаде условия за постепенно преминаване от активни военни операции на ръководените от НАТО сили ИСАФ към оказване на подкрепа АНСС. В рамките на постепенното намаляване на числеността на силите на НАТО и преструктуриране на техните отговорности на 30.11.2011 г. Министерският съвет прие Стратегия за трансформиране на участието на въоръжените сили на Република България в операцията на НАТО в Афганистан, съобразена с приоритетите на външната ни политика и националната сигурност. Предвижда се поетапно и съгласувано със съюзниците намаляване числеността на българския контингент с около 80% до края на 2014 г.

В условията на рязко засилилото се през юли 2011 г. напрежение в Северно Косово ръководените от НАТО сили КФОР предприеха решителни и ефективни действия по изпълнение на възложения им от СС на ООН мандат и потвърдиха своето решаващо значение за осигуряване на стабилна среда за сигурност и свобода на движението в Косово.

През 2011 г. бе постигнат значителен напредък по изпълнението на решението от Лисабон за изграждане на противоракетна отбрана на НАТО, която ще се основава на принципа на неделимостта на сигурността на съюзниците. Приключилият успешно първи етап от Поетапния адаптивен подход на САЩ за ПРО в Европа допринася за укрепването на трансатлантическата връзка и осигурява на страната ни достъп до защита, която на този етап не може да бъде осигурена от друг източник. Въпреки липсата на напредък по изпълнението на съвместните решения от Лисабон за определяне рамките на сътрудничеството НАТО-Русия по ПРО, страните – членки на НАТО, запазват своя ангажимент да работят за сближаване на позициите и продължаване на практическото сътрудничество в Русия в други области.

Република България активно подкрепя ангажимента на НАТО за „отворени врати“ за присъединяване на нови членове, което остава важен фактор за сигурността и стабилността на Западните Балкани и Черноморския регион.

През 2011 г. България участва активно във формирането и осъществяването на политиките на ЕС, по-специално в областите на Общата външна политика и политиката на сигурност(ОВППС), Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) и присъединяването към Шенгенското пространство.

Последователната подкрепа на Република България за европейската перспектива на Западните Балкани бе обусловена от убедеността ни, че няма реалистична алтернатива, която да гарантира стабилността, просперитета и необратимостта на политическите и икономическите реформи в региона. Подкрепяме кандидатурата на Сърбия за членство в ЕС. Даваме си сметка, че европейската перспектива на региона няма да бъде цялостна без Косово.

Република България в рамките на своите възможности подпомагаше демократичните трансформации в Арабския свят, пример за което са двете конференции в рамките на Софийската платформа: „Опитът на Централна и Източна Европа и промените в Близкия изток и Северна Африка“ (05-07.05.2011 г.) и „Правосъдие в период на преход“ (02-03.12.2011 г.). През 2012 г. е планирано провеждане на Работна група по реформата в сектора за сигурност.

Процесът на задълбочаване на икономическата интеграция и политическо асоцииране на източните съседи на ЕС следва да продължи в зависимост от индивидуалния напредък на всяка от страните. Украйна е стратегически партньор на ЕС. Преговорите за сключване на споразумения за асоцииране с Молдова, Грузия, Армения и Азербайджан следва да продължат. Развитието на ситуацията в Беларус продължава да предизвиква безпокойство предвид липсата на реформи, водещи до установяването на плуралистична демокрация и правов ред.

През 2011 г. ситуацията в Южен Кавказ остана сложна и нестабилна. Рискът от потенциално насилие остава най-висок в Нагорни Карабах. Поддържането на статуквото е неприемливо, но каквито и да било опити за разрешаване на конфликта със сила също са недопустими. На фона на предизвикателства пред сигурността в региона някои позитивни развития по приднестровския конфликт са окуражаващи.

В края на 2011 г. българският принос в операции и мисии на ЕС в рамките на ОПСО възлиза на около 200 души, като голяма част от тях са разположени в региона на Западните Балкани, но също така и в Грузия, Афганистан, Израел/територия на Палестинската автономна власт и към щаба на военноморската операция „Аталанта“ в района на Африканския рог.

През 2011 г. бе осигурен български принос в работата на ОССЕ във връзка с протичащите процеси на по-нататъшната адаптация на организацията към динамично променящата се глобална среда и необходимостта от съгласуван с другите международни организации всеобхватен подход за гарантиране на международната сигурност и безопасност.

Основната цел на усилията и сътрудничеството в областта на пролиферацията продължи да бъде ефективното противодействие на главната заплаха за международната сигурност – опасността от разпространение на ОМП, средствата за тяхната доставка и попадането им в ръцете на терористи и екстремисти, включително чрез придобиване на ядрени, химически, биологични и радиологични способности.

През първата половина на 2011 г. продължи успешното българско председателство на Процеса на срещи на министрите на отбраната от Югоизточна Европа (SEDM). Република България бе и председател на Политико-военния направляващ комитет към Споразумението за многонационалните мирни сили в ЮИЕ (ММСЮИЕ). Предложихме Щабът на Бригадата Югоизточна Европа (SEEBRIG) да бъде дислоциран постоянно на българска територия[1].

[1. Решение може да бъде взето на среща на министрите на отбраната от страните по споразумението през октомври 2012 г.]

През 2011 г. страната ни продължи своето участие в дейността на Оперативната група за военноморско сътрудничество в Черно море (BLACKSEAFOR), която съдейства за подобряване на оперативната съвместимост между военноморските сили на страните участнички и е един от значимите инструменти за гарантиране на мира и стабилността в региона.

2.4. Социална сигурност

Република България е първата в Европа страна с приета Национална стратегия за демографско развитие до 2020 г. Създаден е работен формат за осъществяване на демографската политика, който включва координация от МТСП на Междуведомствена работна група с участие на експерти от всички министерства, неправителствени организации, изследователски центрове и институции, които изготвят годишни национални планове за действие и отчети за тяхното изпълнение. Правителството прие 3-годишни национални планове за изпълнението й, както и Система от показатели за мониторинг на изпълнението на Стратегията и годишните планове, гарантираща наблюдение по над 500 променливи в три съпоставими и сравними модула: държавна статистика, административна статистика, социологически проучвания. Създадена е база данни, която следва да се поддържа и развива за нуждите на всички политики в Министерството на труда и социалната политика: социално подпомагане, социално осигуряване, пазар на труда, законодателни инициативи и нормотворчество и др.

Постигнати са сериозни резултати с относителна устойчивост по отношение на подобряването на редица демографски показатели – повишаване на раждаемостта и в частност раждането на второ дете в семейството. Демографската политика на Република България е сочена като добра практика в ЕС, която отразява изцяло хоризонталния подход към проблематиката.

Съществен риск пред социалната сигурност на населението е изпадането в бедност и социална изолация. Националната цел е до 2020 г. броят на живеещите в бедност да намалее с 260 хил. души. За да се гарантира в по-висока степен социалната сигурност на определени рискови групи, а оттук и общата социална сигурност в контекста на националната сигурност, се предвижда разработването на национална стратегия за борба с бедността и социалното изключване.

Инициирани са законодателни промени в сферата на образованието, с които да се гарантира равен достъп до качествено образование за всички деца и ученици, да се създадат условия за развиване капацитета на образователните институции за създаване, изпълнение и оценка на училищни политики, превръщащи ги в среда за формиране на демократично гражданско общество.

Основната цел на образованието вече не може да бъде механичното усвояване и възпроизвеждане на готови масиви от знания. В информационния век, в обществото на знанието основната цел на образованието трябва да бъде развитието на умения за работа с постоянно променяща се информация и усвояване на методи на учене, на ключови компетентности и нагласи за учене през целия живот.

Усилията на Министерството на здравеопазването през периода 2010 – 2011 г. бяха насочени към преодоляване на негативните тенденции в общественото здраве чрез активна политика по промоция на здравето, за превенция, диагностика и лечение на заболяванията, за рехабилитация и здравни грижи за пациентите, за квалификация и компетентност на персонала, за качество на здравната система и ефективност на управлението.

През 2011 г. Министерството на здравеопазването разработи Концепция за по-добро здравеопазване, определяща основните цели, насоки и приоритети за организационна промяна и бъдещо устойчиво развитие на националната здравна система. Концепцията е основен стратегически документ, целящ преустановяване на задълбочаващите се негативни тенденции и дезинтеграция на здравеопазването, подобряване на общественото здраве и постигане по-висока степен на национална здравна сигурност.

Особено внимание се отделя на дейността по надзора на заразните болести, опазването на страната от внос и разпространение на инфекции, ограничаване възникването на епидемични взривове и епидемии, използването на биологични агенти с терористична цел, осигуряването на висок имунизационен обхват на населението и организирането на бърз отговор по възникване на ситуации, заплашващи общественото здраве.

С цел недопускане разпространението на заразни заболявания в страната се осигурява закупуване на необходимите количества ваксини и биопродукти, които са задължителни по Националния имунизационен календар, и поддържане на висок имунизационен обхват на населението; провеждане на извънредни имунизационни кампании сред уязвими групи от населението; недопускане внос и разпространение на заразни болести чрез упражняването на граничен здравен контрол.

Специални действия се предприемат за превенция на масови заболявания сред уязвими и маргинализирани групи от населението.

От особено значение за гарантирането на бърз отговор при възникване на ситуации, заплашващи общественото здраве, е своевременното осигуряване на спешна медицинска помощ. Отчитайки важността на проблема, усилията на Министерството на здравеопазването през
2011 г. бяха насочени и към подобряване достъпа на населението до спешната медицинска помощ. Разработената Концепция за устойчиво развитие на системата за спешна медицинска помощ, представена на широко обществено обсъждане, предвижда конкретни мерки за подобряване структурата на системата, като въвеждане на стандарти за изпълнение на спешните повиквания, включване в спешните екипи на нов вид персонал – парамедици, подобряване на квалификацията и мотивацията на човешките ресурси. Част от предвидените в Концепцията мерки са в процес на изпълнение.

В областта на лекарствената политика, която е свързана със значим обществен отзвук и напрежение, основна цел е утвърждаването на единни стандарти за рационална лекарствена употреба и унифицирани критерии за включване в системата за заплащане на лекарствени продукти с обществен ресурс. Засилен е контролът върху отпускането на лекарствени продукти по лекарско предписание в аптеките, както и чрез въвеждане на по-сериозни санкции на аптеки и фармацевти, които отпускат такива продукти без рецепта.

През 2011 г. бяха разработени проекти на Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020 г.) и План да действие към нея[2].

[2. Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020 г.) е приета с Решение на Народното събрание от 1 март 2012 г. (ДВ, бр. 21 от 13 март 2012 г.). Планът за действие е приет с Решение № 1 на Министерския съвет от 5 януари 2012 г.]

Стратегията е основният документ за провеждане на политиката за интегриране в обществото на всички български граждани, които се намират в маргинализирано социално-икономическо положение. Тя съответства изцяло, а в някои направления надхвърля изискванията, поставени от Европейския парламент и Европейската комисия към държавите членки по отношение на провеждането на интеграцията, насочена преди всичко към ромите. Република България е единствената страна от ЕС, която приема такъв документ с решение на висшия орган на държавната власт.

2.5. Енергийна сигурност

Енергийната стратегия на Република България до 2020 г., приета през 2011 г., поставя сред основните енергийни цели и защитата на интересите на обществото и потребителите, борбата с климатичните промени на възможно най-приемлива цена, разумно разпределение на рисковете и противодействие на опасностите за енергийните доставки. С този документ се полагат основите за гарантиране на енергийната сигурност, ефективността и пренасочването на финансовия ресурс към дейности за по-чиста среда и устойчив начин на живот. Енергийната стратегия отразява политическата визия на правителството и е съобразена с актуалната европейска рамка на енергийната политика за сигурност и със световните тенденции в развитието на енергийните технологии.

Изискването за надеждно енергоснабдяване на България налага отчитане както на националните специфики, така и на правилата на ЕС. От гледна точка на европейската рамка е важно да бъде отбелязано, че конкуренцията при изграждане на електропроизводствени мощности се осигурява чрез прозрачна разрешителна процедура. Същността на тази процедура се състои в това, че всеки инвеститор има правото на свободно решение за влагане на средства в нова централа, като поема както рисковете, така и печалбите от инициативата си.

Особено важно за подобряването на енергийната сигурност и повишаването на енергийната независимост на страната е координираното изпълнение на ангажименти от всички ангажирани в този процес – енергийните дружества и заинтересованите ведомства.

През 2011 г. беше постигнат значителен напредък и в изпълнение на ангажиментите на страната по защитата на обектите от европейската и националната критична инфраструктура (ЕКИ и КИ), произтичащи от Директива 2008/114/ЕС. Извършени са необходимите законодателни промени в Закона за защита при бедствия, с който се въвеждат изискванията на Директива 2008/114/ЕС, касаеща и сектор „Енергетика“. В процес на създаване са необходимите подзаконови нормативни актове. В процесите по установяване и означаване на европейската критична инфраструктура със съседните ни държави – членки на ЕС, Румъния и Гърция, са определени обектите и предстои прилагането на трансграничните изисквания за тях. Постигната е екипност в работата между отделните ведомства както на национално ниво, така и при срещите с представителите на съседните страни.

Продължават процесите по установяване на обектите от критичната инфраструктура от системата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и изготвяне регистър на обектите, както и дигитализирането им върху информационна платформа с използване на ГИС технологиите.

Извършват се непрекъснато контролни дейности върху потенциално опасните обекти от системата на министерството с цел повишаване на контрола и защитата им (водностопански обекти и хидротехнически съоръжения, хвостохранилища, сгуроотвали и язовири). Работи се по създаването на методики за оценка на рисковете и заплахите на уязвимостта на обектите от КИ.

През 2011 г. продължи реализирането на програмата на правителството за изграждане на нови междусистемните връзки с Румъния, Сърбия, Гърция и Турция, която е в съответствие с Регламента на Европейския парламент и на Съвета относно мерките за гарантиране сигурността на доставките на газ. Тази програма е предприета, отчитайки ключовата роля на тези държави за сигурността и диверсификацията на доставките, либерализацията на газовия пазар и за използването на значителния свободен капацитет на националната газопреносна мрежа за пренос към съседни страни.

2.6. Сигурност в отношенията човек – природа

С цел извършване на реформа и цялостна промяна в управлението на водния сектор през 2011 г. продължи разработването на Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор. Целта е да се създаде оптимален модел за управление на сектора по отношение на собствеността и управлението на водната инфраструктура и възможностите за финансиране, като в същото време ще бъдат заложени принципите на открита и предсказуема политика за управление на водите.

Разработени са проекти на съответните подзаконови нормативни актове (наредби) за постигане на добро химично състояние и опазване на повърхностните води от замърсяване вследствие на заустване на отпадъчни води. Приети са нови наредби съответно за определяне на реда и начина за провеждането на мониторинг на водите и на техническите спецификации за химически анализ, както и за защита и съхранение на морската околна среда на Черно море.

За по-доброто използване на природните ресурси за първи път е създадена нормативна възможност общините да управляват някои от находищата на минерални води – изключителна държавна собственост, по тяхно искане.

Приети са законодателна рамка и подзаконови нормативни актове за намаляване образуването на отпадъци, ограничаване използването на природните ресурси и увеличаване на количествата рециклирани и оползотворени отпадъци. Утвърден е Национален стратегически план за поетапно намаляване количествата на биоразградимите отпадъци, предназначени за депониране. Министерският съвет одобри проект на нов закон за управление на отпадъците[3].

[3. В Държавен вестник бр. 32 от 2012 г. е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда. В процедура на приемане от Народното събрание е нов закон за управление на отпадъците.]

Създадена е организация за управление и контрол върху индустриалните източници на замърсяване на въздуха и са предприети адекватни, активни и последователни мерки за подпомагане на общинските власти в провеждане на дългосрочна устойчива политика за подобряване качеството на атмосферния въздух. Във връзка с констатирано несъответствие с нормите за качество на атмосферния въздух (КАВ) за серен диоксид на територията на общините Гълъбово, Димитровград, Кърджали и Перник са предприети мерки за ограничаване или спиране дейността на съответните предприятия. Актуализира се нормативната уредба за подобряване качеството на течните горива и за постигане на необходимото състояние на атмосферния въздух.

Възстановена е акредитацията на България за участие в международна търговия с емисии на парникови газове съгласно механизмите по чл. 6, 12 и 17 на Протокола от Киото, както и за пълното участие на българските компании в Европейската схема за търговия с квоти.

Постигнато е приоритетно, целенасочено и по-прозрачно разпределение на финансовите средства по линия на международни и национални финансови източници. Възстановен е диалогът с ЕК в сектор „Околна среда“. Значително нарасна усвояването на средствата от фондовете на ЕС – от октомври 2009 г. до момента, по ОП „Околна среда“ са извършени 3,8 пъти повече плащания в сравнение с периода от 2007 г. до октомври 2009 г., както и подготвянето на проектите в областта на управлението на отпадъците, водите и биоразнообразието.

2.7. Правосъдие и вътрешен ред

2.7.1. Правосъдие

Европейската комисия (ЕК) оцени високо предприетите през 2011 г. от българското правителство действия и отбеляза, че то демонстрира решимост и ангажимент за продължаване процеса на реформите. Продължи реформата в съдебната система, беше укрепено законодателството относно конфликта на интереси, беше предприета и структурна реформа в полицията и системата на наказателните съдилища. Качественото правосъдие се основава на по-добро управление на съдебната система. През изтеклата година съдебната реформа продължи да се развива за постигане на стратегическите си цели. След последния годишен доклад на ЕК България проведе реформа на съдебните структури, които се занимават с делата за организирана престъпност. На 01.01.2012 г. заработиха специализираните наказателни съдилища и прокуратури. При подготовката за стартиране на тяхната дейност особена важност беше отдадена на обезпечаването на ефективността и независимостта на тези специализирани структури. Конкурсите за подбор на магистрати в тези специализирани звена се проведоха в условията на прозрачност, като станаха пример за ефективността на новите правила за назначенията на магистрати.

Министерството на правосъдието предприе действия за изменения и допълнения в редица закони, имащи значение за националната сигурност.

Продължи подготовката на изцяло нов Наказателен кодекс (НК), като беше изготвен проект на Обща част (публикуван на интернет страницата на Министерството на правосъдието през януари 2011 г.). Водещ принцип за проекта на нов НК е чрез изготвянето му да се отговори на настъпилите промени през последните 20 години както в обществените отношения, така и в социално-икономическата сфера, като чрез създаване на нови правила се гарантира адекватна наказателноправна защита на тези промени.

Разработването на Особената част на новия НК също продължи, за да се постигне адекватна наказателноправна защита на съвременните обществени отношения с прецизиране на отделните глави престъпления съобразно общия им родов обект на престъпно посегателство, отпадане на престъпни състави, загубили обществената си опасност, обявяването на други такива за административни нарушения и предвиждане на нови престъпления.

Министерството на правосъдието разработи, а Министерският съвет прие Концепция за продължаване на реформата на административното правосъдие и правораздаване за периода 2011 – 2014 г.Необходимостта от този акт подобно на промените в наказателноправната сфера също се определя от развитието на обществено-политическите и социално-икономическите отношения в Република България в контекста на пълноправното членство в ЕС с оглед усъвършенстване и актуализиране на правния регламент за ангажиране и реализиране на административнонаказателната отговорност на физически и юридически лица за осъществени административни нарушения.

Продължава дейността по мониторинг и анализ на приложението на Гражданския процесуален кодекс, Закона за съдебната власт, Наказателно-процесуалния кодекс и Административнопроцесуалния кодекс с оглед обективна оценка на въздействието на законовите промени.

Министерството на правосъдието продължи работата по подготовката на Закона за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, след внасянето на проекта в Народното събрание от народни представители. Целта на този закон е установяване на процедурите за гражданска конфискация на имущество, придобито от престъпна дейност, като ефективно средство за борба с организираната престъпност и корупцията[4].

[4. Законът е приет от Народното събрание на 3 май 2012 г. Предстои обнародване в Държавен вестник. ]

2.7.2. Вътрешен ред

Република България категорично и последователно отстоява позицията за обявяването на международна недопустимост на тероризма под каквато и да е форма. Работи се за пълно хармонизиране на българското законодателство с основополагащите международни документи в сферата на противодействието на тероризма: Глобалната стратегия на ООН за борба с тероризма; Стратегията и Плана за действие на ЕС за борба с тероризма; Стратегията и Плана за действие на ЕС против радикализацията и набирането на терористи; Инициативите и директивите на Съвета на ЕС и ЕК, касаещи противодействие на финансирането на тероризма, защита на европейската критична инфраструктура и др. Политиката и мерките в това направление намират отражение в актуализирания Национален план за противодействие на тероризма.

С цел превенция на екстремистки прояви в процес на реализация е съвместен „Проект за дерадикализация на младежта“ между Държавна агенция „Национална сигурност“, Министерството на вътрешните работи (МВР), Министерството на образованието, младежта и науката, Столичната община, Централната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни и неправителствени организации.

Службите за сигурност осъществяват непрекъснат мониторинг на средата за сигурност по отношение на рисковите процеси, извършват систематично обобщение и оценка на цялата постъпваща информация, които под формата на тематични анализи се предоставят на държавното ръководство за вземане на необходимите управленски решения. Привличат се експерти, които да извършат оценка на литература, аудио- и видеоматериали за наличие в тях на елементи на антидемократична идеология, с цел предприемане на адекватни мерки.

Министерството на вътрешните работи провежда последователна административна реформа, целяща оптимизиране дейността на структурите за изпълнение на мисията на министерството в условията на финансова криза. Въпреки че през 2009 г. за сметка на щата и бюджета на министерството в състава на МВР преминаха допълнително близо 2412 служители от Гражданска защита, тел. 112 и Специалната куриерска служба, щатът на министерството последователно беше намаляван. Процесът се осъществи така, че да се съхрани способността на структурите да изпълняват дейността си.

Поставено е началото на изграждане на модерна криминална полиция в Република България. Националното законодателство е реформирано чрез изменения на Закона за МВР и наказателнопроцесуалната уредба. Създадена е възможност всички полицейски служители да извършват процесуално-следствени действия. Като резултат 95% от разследванията в страната се извършват от полицейски служители, при което е възможно щатните разследващи полицаи да се концентрират върху престъпления с висока сложност.

За подобряване процесите на въвеждане и обработване на данни в полицейската статистика и в изпълнение на конкретните задачи и дейности, залегнали в Стратегията за развитие на Националната статистическа система на Република България 2008-2012 г., сапредприети законови, организационни и технически мерки за изграждане на обективна и рационална система за регистриране на извършените престъпления. За изпълнение на цялостната политика в МВР се реализира Концепция за полицейската статистика за престъпленията от общ характер.

При противодействието на организираните форми на престъпност се реализира проактивен подход, като са приведени в известност знаковите фигури – лидери на престъпни групировки. Към декември 2011 г. те са 299 души, като срещу 238 от лицата има заведени досъдебни производства или заявителски материали. Ефективно са неутрализирани 139 лидери, като срещу тях има наложени мерки за неотклонение.

През 2011 г. структурите на МВР са провели повече от 120 големи операции по противодействие на престъпността, при които са разбити: 11 нелегални лаборатории за таблетиране на наркотични вещества; три печатни бази за производство на фалшиви банкноти; организирана престъпна група (ОПГ), извършила най-малко шест поръчкови убийства; ОПГ, специализирала се в извършване на въоръжени грабежи; международна престъпна група, извършвала престъпления с електронни платежни инструменти; няколко групи за телефонни измами, кражби на МПС и др. Наблюдавани са общо 613 ОПГ, извършващи престъпления на територията на България, в други страни от ЕС и в други държави. Частично или напълно разкрита и документирана е дейността на 254 ОПГ (приложение No 1).

Общо 422,140 кг е количество на заловения хероин на територията на България, предназначен за пазарите в Западна Европа. Въпреки че страната ни не стои на основните пътища на трафика на кокаин от Южна Америка за Европа, при съвместни операции с партньорски служби на чужда територия са заловени 664,600 кг кокаин (приложение No 2).

В резултат от противодействието на производството на неистински парични знаци по оценки на Европол и европейските финансови институции страната ни е допринесла за спада в разпространението на фалшиви евро банкноти в ЕС. Конфискувани са фалшиви банкноти на стойност 630 000 евро, 1 537 500 щ. д. и 8400 лв.

При икономическата престъпност се регистрира намаление с 21,9%. Приоритетно се противодействаше на данъчни престъпления с акцент върху измами с ДДС. Неутрализирани са значителен брой престъпни групи, като се постигна превантивен ефект по отношение на повишаване на постъпленията в националния бюджет. Наложени са обезпечителни мерки по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в размер над 13 млн. лв. Установените щети се оценяват на повече от 46 млн. лв.

При разкриването на престъпления, свързани с „изпирането на пари“, са установени щети за над
37 млн. лв., 6,2 млн. евро и повече от 6 млн. щ. д.

Провежда се активна политика за противодействие на престъпленията срещу интелектуалната собственост. При проведени над 350 операции са иззети 464 905 стоки от различни артикули под чужда индустриална собственост (приложение No 3). Намаля с 2% използването в страната на нелегален софтуер. Това е най-големият спад в Югоизточна Европа от 2006 г. При това са предотвратени щети за бюджета и правоносителите над 76,5 млн. лв. Образувани са 253 досъдебни производства и са осъдени 21 лица.

Системно се противодейства на контрабандата и разпространението на акцизни стоки без бандерол, фалшив бандерол или с бандерол с изтекъл срок. Устойчива е тенденцията към увеличаване броя на иззетите количества цигари (463 249 523 къса), което е с 19,8% повече спрямо 2010 г. Като следствие от проведените операции иззетите количества алкохол намаляват с близо 85%. Предотвратените щети за държавния бюджет са в размер приблизително 720 млн. лв.

Значимостта на проблемите с посегателствата срещу културно-историческото наследство на страната е подложена на обществена дискусия на проведената през декември 2011 г. кръгла маса. Инициирани са законови промени, целящи подобряване на координацията и разпределяне на отговорностите между компетентните институции. През годината са неутрализирани близо 60% от съществуващите от началото на прехода престъпни групи. Предотвратени са щети за над 2,5 млн. лв.

Извеждането на противодействието на конвенционалната престъпност като приоритет доведе до общ спад в престъпността от 14,2%. Спряна е негативната тенденция за ежегодно повишаване ръста на домовите кражби. Усилията по опазване на обществения ред и проактивното противодействие на престъпността бяха насочени към малките населени места, курортните и туристическите комплекси, опазването на селскостопанската продукция и имущество, социално уязвимите и рисковите общности, осигуряване на обществения ред и сигурност при провеждане на масови и мащабни мероприятия (приложение
No 3).

Системно въздействие върху организирани групи за кражби на автомобили и задържането на знакови автокрадци доведе до значителен спад при посегателствата срещу МПС, като са регистрирани най-ниски нива от 2000 г. През 2011 г. посегателства срещу МПС са намалели с 18,4% спрямо 2010 г.

Предприеманите системни мерки за опазване на селскостопанската продукция осигуриха възможност стопаните да приберат плодовете на труда си и да реализират печалби като резултат от разбиване на съществуващи картелни схеми при изкупуване на селскостопанската продукция.

През 2011 г. са разследвани общо 192 134 досъдебни производства, от тях с мнение за предаване на обвиняемите лица на съд са 54 080, а за прекратяване – 29 185.

По българско-холандски проект се работи по въвеждане в експлоатация и софтуерно усъвършенстване на единен автоматизиран регистър по Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).

Изгражда се системата SCEPYLT – национална точка за обмен на информация с компетентните органи на страните – членки на ЕС, по контрола на транспортирането на взривни вещества, пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия, боеприпаси и на европейските паспорти както на територията на България, така и от и до територията на други страни членки (приложение No 4).

В изпълнение на насоките на ЕК относно безопасността на движението за предприемане на действия за намаляване броя на убитите от пътнотранспортни произшествия през периода 2011 – 2020 г. с 50% спрямо 2010 г. са предприети последователни мерки. Направени са промени в Закона за движението по пътищата, с което се откри възможност за по-ефективно използване на техническите средства и системи за контрол и създаване на фонд за безопасност на движението. Министерският съвет на 22.12.2011 г. прие Национална стратегия за подобряване на безопасността на движението по пътищата на Република България (2011 – 2020 г.).

През 2011 г. от пътнотранспортни произшествия са загинали 657 души, което е сравнимо с данните за 1963 г., когато автопаркът в страната е бил приблизително 10 пъти по-малък.

В изпълнение на Стратегията за национална сигурност на Република България по въпросите на миграцията е разработена секторна политика, която се реализира чрез Националната стратегия в областта на миграцията, убежището и интеграцията 2011 – 2020 г., приета от Министерския съвет на 23.02.2011 г. Създадени са механизми и структури за прилагането на стратегията. Общата координация се осъществява от Национален съвет по миграционната политика, като дейността му се осигурява от Секретариат, обособен като структура в МВР. За изпълнението на стратегията е утвърдена Стратегическа програма за интегрирано управление на връщането (2011 -2013 г.).

През март 2011 г. в гр. Любимец е открит вторият специален дом за временно настаняване на чужденци с капацитет 300 души.

За изграждането на способности за реагиране при повишен миграционен натиск през май 2011 г. е приет План за действия на МВР при възникване на кризисна ситуация вследствие на увеличен миграционен натиск към Република България.

През 2011 г. на държавната граница на България са задържани 1222 незаконни мигранти. От тях на вход са задържани 974 незаконни мигранти – граждани на трети страни (990 души за 2010 г.), което е показател за спад на миграционния натиск.

С оглед на рисковете и заплахите е актуализирана Стратегията за развитие на Граничната полиция след присъединяването на България към Шенген.

В съответствие с Концепцията за въздушно наблюдение на Република България продължава развитието на въздушния компонент в наблюдението на държавната граница. Към настоящия момент Граничната полиция разполага с четири хеликоптера и две авиобази за постоянно базиране, с което се осигурява пълно оперативно покритие на външните граници на ЕС.

От юни 2011 г. на българско-македонската граница функционира Съвместен контактен център – Гюешево, открит в изпълнение на споразумение между правителствата на Република България и Република Македония. От септември 2011 г. стартира успешно прилагането на споразумението с Република Македония за смесени патрули по държавната граница (приложение No 5).

След установеното значимо изоставане в подготовката за покриване на шенгенските стандарти в областта на граничния контрол са планирани и реализирани поредица от мерки, които да осигурят покриване на шенгенските стандарти в областта на граничния контрол. Министерството на вътрешните работи разработи и започна да координира изпълнението на Национален шенгенски план за действие. Като резултат в кратки срокове са усвоени 100% от финансовите средства по Инструмента Шенген. В допълнение към това и независимо от неблагоприятната икономическа обстановка е осигурено национално финансиране в размер около 100 млн. лв.

С това България успя не просто да изпълни заложените изисквания и предпоставки за членство в Шенген, но въведе и прилага най-добрите практики в редица области – „Морски граници“, „Въздушни граници“, ШИС/СИРЕНЕ и „Визи“.

Последователно се работи по подзаконовата нормативна уредба в областта на пожарната безопасност и защитата на населението. Изготвени са 29 проекта на нормативни актове. Разработени са проекти на Стратегия за развитие на доброволните формирования за защита при пожари, бедствия и други извънредни ситуации в Република България и Стратегия за гражданска безопасност (приложение No 6).

Утвърждаването на доброто управление и създаването на необходимите условия за гарантиране на националните интереси имат важно значение за националната сигурност. Ефективното реагиране на кризи от различен характер се постига чрез изграждане на гъвкава и устойчива национална система за управление при кризи и развитие на интегрирани военни и граждански способности за това.

Политиката на Република България е насочена към постигане по-високи нива на сигурност, превенция и защита на обектите от националната и европейската критичната инфраструктура в съответствие с изискванията, заложени в Директива 2008/114 на ЕС. Предприети са поредица от стъпки по транспониране на директивата в националното законодателство: прието е Постановление No 18 на Министерския съвет от 2011 г. за установяване на критичната инфраструктура; подготвени са специализираните текстове, касаещи сектор „Енергетика“, в ЗИД на Закона за енергетиката и подзаконовата нормативна база; стартирани са инициативи с участието на компетентните ведомства за спешно актуализиране на действащата нормативната база в страната в насока повишаване на контрола и защита на водни обекти и хидротехнически съоръжения, потенциално опасни хвостохранилища, сгуроотвали и местни общински язовири, както и за създаване на нов пълен регистър на тези потенциално опасни обекти.

Определени са обектите от енергийната европейска критична инфраструктура между България и Румъния. Внесен е за одобряване и финансиране по Оперативна програма „Административен капацитет“ Проект за осигуряване на ГИС информационна платформа и трансфер на ноу-хау и добри практики между България и Румъния за обектите, представляващи европейска критична инфраструктура.

Приоритет в защитата на класифицираната информация остава сигурността на автоматизираните информационни системи и мрежи предвид нарастващата им уязвимост от нерегламентиран достъп или деструктивно въздействие поради бързото развитие на информационните и комуникационните технологии и превръщането им в среда за осъществяване на цялостната дейност на организационните единици.

Компетентните органи предприемат предвидените от закона мерки за ефективно и адекватно противодействие на опити за нерегламентиран достъп, за оценка на риска и премахване на условията за неговото осъществяване, както и за ограничаване на евентуалните вреди за интересите на България в областта на националната сигурност, отбраната, външната политика и защитата на конституционно установения ред. Последователната превантивна дейност са осъществява както по линия на общия и прекия контрол, така и чрез методическо ръководство на организационните единици.

2.8. Отбранителна политика

Усилията в отбраната бяха съсредоточени за реализиране на целите и приоритетите, произтичащи от Стратегията за национална сигурност, Бялата книга за отбраната и въоръжените сили и от Националната отбранителна стратегия, както и върху изпълнението на заложените дейности в Плана за развитие на въоръжените сили до 2014 г. и в Инвестиционния план-програма на Министерството на отбраната до 2020 г.

Независимо от ограничения бюджет за отбрана продължи изграждането и развитието на способностите в контекста на поетите съюзни ангажименти към НАТО и на Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС. Най-важният фактор за реално развитие на способностите на въоръжените сили са ресурсните условия, при които тази дейност се осъществява. Бюджетът на Министерството на отбраната за 2011 г. бе в размер на 1 012 240 хил. лв., което представлява 1,31% от БВП. През 2011 г. реалният бюджетен разход на Министерството на отбраната възлезе на 1 036 656 хил. лв., в т. ч. държавна субсидия, получени трансфери и други в размер на 1 006 292 хил. лв. и реализирани собствени приходи в размер на 30 364 хил. лв. Осъществените от Министерството на отбраната разплащания по участието на въоръжените сили в многонационални формирования, операции и мисии зад граница, съвместна подготовка и международни учения са в размер на 55 803 хил. лв.

Анализът показва, че процентно разходите за личен състав са намалели в резултат на извършената реорганизация. Постъпателно нараства относителният дял на текущата издръжка. Увеличава се и относителният дял на капиталовите разходи. Подобрява се вътрешното разпределение на разходите и се доближава до съотношението, заложено като цел в Бялата книга за отбраната и въоръжените сили.

След като през 2010 г. системата за отбрана беше стабилизирана и поставена на солидна концептуална основа, през 2011 г. беше върнат фокусът върху бойните способности – подготовка, модернизация, участие в мисии и операции. Подобрено беше качеството на бойната подготовка и беше повишена оперативната съвместимост. Проведените съвместни и международни учения през 2011 г. са повече от 1/3 в сравнение с предходната година. Продължи използването на съвместните българско-американски съоръжения за повишаване нивото на подготовка на формирования от Сухопътните войски и Военновъздушните сили и подобряване на оперативната им съвместимост.

Въоръжените сили изпълняват възложените им мисии „Отбрана“, „Подкрепа на международния мир и сигурност“ и „Принос към националната сигурност в мирно време“.

Министерството на отбраната активно участва във формирането на политиките по сигурността и отбраната в НАТО и ЕС и осигури адекватен принос за тяхното реализиране. През септември 2011 г. две години предсрочно приключи изпълнението на Плана за интеграция на българските въоръжени сили в НАТО.

Завършени бяха проектите за доставка на самолетите C-27J „Спартан“ и хеликоптерите „Кугър“ във Военновъздушните сили, във Военноморските сили бяха доставени три хеликоптера „Пантер“ и беше въведена система „Екран“, а в Сухопътните войски беше получена нова техника по договора с „Даймлер Крайслер“. Предоговорени бяха останалите в наследство договори без загуби за Министерството на отбраната, като средствата бяха пренасочени към поддръжка на новата техника. Останаха нерешени въпроси по договора за хеликоптерите „Кугър“ и се водят допълнителни преговори за тяхното финализиране.

В ход е изграждането на първата от планираните шест батальонни бойни групи. Групите представляват коренно нова философия на организация, подготовка и използване на Сухопътните войски. Те ще бъдат мобилни, маневрени и еднакво готови в кратки срокове да изпълняват успешно и трите мисии на въоръжените сили.

В условията на криза беше важно да продължи търсенето на нови и по-ефективни начини за изразходване на ресурсите за отбрана, включително чрез многонационални проекти за изграждане на способности в рамките на НАТО, ЕС и на регионална основа. Заявен беше интерес към проекти по линия на инициативата на НАТО „Интелигентна отбрана“ (‘Smart Defense’), като България реално участва в четири и е водеща нация по един от тях – за ролята на жените на ръководни длъжности в сигурността и отбраната. Друг проект с важно национално и регионално измерение е изграждането у нас на Център за усъвършенстване в областта на управлението на кризи и оказване на помощ при бедствия. В контекста на „Интелигентната отбрана“ е и предложената от българска страна идея за общо ползване в по-широк международен план на съвместните съоръжения, които България и Румъния изградиха със САЩ. Заявени бяха и конкретни области на интерес към инициативата на ЕС за обединяване на способности и споделяне на разходи (‘Pooling&Sharing’).

Развитието на Министерството на отбраната като модерна отбранителна институция беше друг основен приоритет на отбранителната политика, пряко произтичащ от Стратегията за национална сигурност. Завърши процесът на интеграция на цивилната и военната експертиза в Министерството на отбраната и неговият състав беше намален с около 50% за последните две години. Провеждана беше активна антикорупционна политика в изпълнение на приоритетите на правителството при пълна прозрачност и отчетност на дейността на Министерството на отбраната за отстраняване на нередности, факти и условия, пораждащи корупция в миналото.

Стратегическото и оперативното ниво на командване и управление бяха реорганизирани, оптимизирани и намалени като численост. Заложените в Бялата книга параметри на командната структура на стратегическо и оперативно ниво бяха постигнати, което позволява да се продължи с реорганизирането на формированията на тактическо ниво. Съвместното командване на силите и командванията на видовете въоръжени сили формираха интегрирано оперативно ниво на командване и управление.

Продължи работата по въвеждането на съвременни практики на модерно отбранително управление и усъвършенстване на националния процес по отбранително планиране в съответствие с този на НАТО.

Усъвършенствана и допълнена беше правно-нормативната база на отбраната със Закона за Военната полиция и Закона за резерва на въоръжените сили на Република България. Разработен беше и проект на Закон за военното разузнаване[5].

[5. Проектът е публикуван на страницата на Министерството на отбраната на 21.2.2012 г за обществено обсъждане. ]

Важен приоритет беше модернизирането на всички концептуални и доктринални документи на отбраната и въоръжените сили. Утвърдена беше прецизна и ясна йерархична структура на доктриналните документи, аналогична на тези в НАТО и ЕС. Изработена беше Доктрина на въоръжените сили като основа за разработването на целия комплект доктрини до 2013 г.

2.9. Управление на системата за сигурност

Дейността наСъвета по сигурността при Министерския съвет през изтеклата година се насочи към проблеми, които имат междуинституционален характер и са от особено значение за националната сигурност. Анализира се досегашната дейност и се стигна до извода, че тя се нуждае от по-нататъшно развитие, което да съответства на изискванията на Стратегията за национална сигурност и на динамичната и променлива среда за сигурност. Членовете на Съвета по сигурността бяха единодушни, че реализирането на Стратегията изисква нормативна уреждане на функционирането на Националната разузнавателна служба, на Националната служба за охрана и на системата за национална сигурност като цяло, за да се повиши нивото на координация на отделните нейни структури за постигане на синергичен ефект. Обсъдиха се мотивите за разработване на модел на системата за национална сигурност на Република България, както и проект на закон за нейното функциониране. Предвижда се проектите на нормативни актове да бъдат подложени на широко институционално и обществено обсъждане.

Раздел 3. Основни изводи за състоянието на националната сигурност на Република България

3.1. Противодействие на корупцията

Противодействието на корупцията остава основен приоритет. Необходимо е да се създадат условия за прозрачно осъществяване на процедурите по възлагане на обществени поръчки, включително контрол на дейностите по веригата „възложител-изпълнител“. Следва да бъдат положени усилия за достатъчно ясно дефиниране на управленските отговорности в изпълнителната и местната власт и за недопускане делегирането на отговорности, особено в случаи на разпоредителни сделки с финансови средства, държавно и общинско имущество. Специално внимание се отделя на прилагането на проактивен подход, чрез който да се въздейства на средата и условията, съдействащи за корупционни практики. Следва да се засили мониторингът на контролните органи по отношение на законосъобразното упражняване на управленските правомощия и наличието на конфликт на интереси.

Необходимо е да се доразвие взаимодействието между институциите и ангажирането на цялото общество за промяна на устойчиви нагласи, формиране на нетърпимост към всички форми на корупция и насърчаване на гражданите да съдействат на компетентните органи. В този смисъл е наложително да се създаде система за мониторинг и противодействие на корупцията, която да обединява усилията на институциите, неправителствения сектор и гражданите.

3.2. Финансова и икономическа сигурност

Анализът и оценката на състоянието и тенденциите в развитието на средата за сигурност през 2011 г. очертават някои основни изводи за общото състояние на сигурността на финансовата система в България.

Банковият сектор разполага с необходимите собствени капиталови и ликвидни ресурси да се противопостави на евентуални негативни ефекти от материализирането на рисковете от вътрешната или външната среда.

Основният сценарий за състоянието на банковата система се базира на общата оценка, че няма да има влошаване на финансовите параметри на банките от края на 2011 г. при съществуващите зони на риск в техните баланси и в средата, поради което секторът не би следвало да се нуждае от фискален ресурс за подкрепа.

Същевременно е необходимо да бъде поддържано адекватно ниво на фискалния резерв с цел запазване на гъвкавост по отношение на бюджетното финансиране, което представлява важно условие за финансовата стабилност в страната.

Опитът на други европейски държави сочи, че при ескалация на определен риск или комбинация от рискове над определени нива стабилността на финансовия сектор може да бъде нарушена до такава степен, че използването на частни източници за нейното стабилизиране да се окаже недостатъчно или невъзможно. Поради това, както и в контекста на решенията на Европейския съвет от 24 – 25.03.2011 г., България се ангажира да разполага с институционална рамка и надежден план за реакция и предоставяне помощ на финансовия сектор, който да включва и използването на фондове с публичен източник за рекапитализиране и ликвидна подкрепа в случай на необходимост.

С цел предотвратяване на опасността от възникване на системна криза банковият регулатор в лицето на БНБ продължава да наблюдава много внимателно протичащите тенденции на ниво система и на микрониво, за да има готовност да реагира своевременно с необходимите инструменти за въздействие, включително като изисква повишение на капиталовите буфери и на ликвидността на банките.

Предприетите от страна на Комисията за финансов надзор (КФН) допълнителни мерки и липсата на експозиции към структурирани инструменти от страна на дружествата допринася за устойчивостта и стабилността на небанковия финансов сектор по време на кризата. В резултат на последователната регулаторна политика, както и на далеч по-консервативния от европейските стандарти надзор, който КФН упражнява, нито една небанкова финансова институция не изпадна в затруднено положение. Наблюдава се напускане на пазара на част от участниците на капиталовия пазар, което не поставя проблеми пред финансовата стабилност, тъй като е предимно доброволно и няма случай на неизпълнение на задълженията от страна на небанковите финансови институции. Въпреки чувствителния спад в стойността на активите, небанковият финансов сектор се възстановява, макар и бавно и неравномерно.

В условията на финансова глобализация развитието на местния капиталов пазар неизменно ще зависи от динамиката на международните финансови пазари и нагласите на инвеститорите. Въпреки това не следва да се изключват и вътрешните фактори и възможностите за стимулиране развитието на местния пазар. Трайното възстановяване и развитие на пазара на застрахователни и доброволни здравни услуги до голяма степен зависят от възстановяването на вътрешното търсене у нас и от готовността на дружествата да отговарят на бъдещите изисквания на Платежоспособност II. С цел устойчиво развитие на пазара на допълнителни пенсионноосигурителни услуги на дневен ред са предложения за усъвършенстване на нормативната уредба по линия на изискванията към инвестициите на пенсионните фондове и структурата и размера на заплащаните от осигурените лица такси и удръжки. Небанковият финансов сектор е стабилен в условията на забавена икономическа активност, висок дял на предпазните спестявания на домакинствата и неясните перспективи за икономически растеж.

Приходните администрации продължават да работят активно за повишаване на събираемостта на приходите, като се увеличава броят на данъчните ревизии и се подобрява ефективността на работата на мобилните групи. Успоредно с това Националната агенция за приходите провежда активна информационна кампания, за да промотира доброволното внасяне на дължимите данъци, осигурителни вноски и невнесени държавни вземания.

Сериозна мярка в борбата с данъчните престъпления е въвеждането на задължителни дистанционни връзки на фискалните устройства на всички търговци със сървърите на НАП, както и прилагането на Наредбата за специфичните изисквания и контрола, осъществяван върху средствата за измерване на акцизни стоки от страна на митническата администрация.

Продължава работата по автоматизиране обмена на информация между НАП и Агенция „Митници“. Съвместно с МВР и Прокуратурата на Република България приходните администрации работят активно за установяване на извършени данъчни и осигурителни престъпления, за което свидетелстват и извършените многобройни съвместни операции срещу схеми за данъчни измами и източване на ДДС през последните години.

В резултат на понижаващите се прогнози за растежа в еврозоната и в ЕС, които са основни търговски партньори на България, през настоящата 2012 г. можем да очакваме по-слаб ръст на българската икономика от този през изминалата година. След наблюдаваното покачване на международните цени през 2011 г. в средносрочен план се очаква забавяне ръста на цените на основните суровини, които са от важно значение за развитието на българската икономика. Вътрешните фактори за инфлация също ще бъдат ограничени. На пазара на труда можем да очакваме запазване равнището на безработица до това от 2011 г. През 2012 г. се очаква излишъкът по текущата сметка да се запази основно в резултат на благоприятното развитие на външнотърговския баланс.

Покупателната способност на българското население се запазва на значително по-ниски нива от средните за ЕС. В същото време и производителността на труда в страната е по-ниска. Във връзка с това правителството е насочило своите усилия към провеждането на политики, които да стимулират устойчивия икономически растеж, повишаване на производителността и конкурентоспособността, а оттам и благосъстоянието в икономиката.

Прогнозата на Евростат за растеж на БВП на България е 1,4% през 2012 г. и 3,0% през 2013 г. при прогнозен среден растеж в 27-те страни на ЕС 0,0% през 2012 г. и 1,5% през 2013 г.

3.3. Външна политика за сигурност

Оценките на рисковете и заплахите в областта на сигурността налагат извода, че развитието на глобалната и регионалната среда за сигурност за дълго време ще запази динамичния си и противоречив характер с възможности за усложняване. Основните проблеми в средата за сигурност са породени не от вероятността от мащабни военни конфликти между държави в света и в региона, а главно от широкия спектър асиметрични рискове и заплахи, в т. ч. от недържавни фактори. Тероризмът и организираната престъпност, разпространението на оръжия за масово унищожение, нелегалният трафик на хора, наркотици и оръжия, нестабилните или разпадащи се държави, латентните конфликти заедно с енергийните проблеми, бедността, социалните конфликти, здравните заплахи, природните бедствия, промените в климата, техногенните катастрофи и кибернетичните заплахи се очертават като основни заплахи за международната сигурност и сигурността на България през следващите години.

Анализът и оценката на състоянието и тенденциите в развитието на средата за сигурност през 2011 г. очертават някои основни изводи за общото състояние на сигурността в България:

– Националната сигурност на България е надеждно гарантирана чрез пълноправното ни членство в НАТО и ЕС. Северноатлантическият съюз и ЕС са основни международни фактори с доказан ключов принос към укрепването на сигурността и стабилността в евро-атлантическата зона. В този смисъл от гледна точка на България двете организации играят незаменима роля както за националната ни сигурност, така и за поддържането на сигурността в евро-атлантическото пространство.

– Очерталата се тенденция на засилване ролята на многостранната дипломация е в интерес на България предвид пълноправното ни членство в ЕС и НАТО. Страната ни следва в пълна степен да се възползва от тази положителна тенденция чрез дейно участие във формирането на външнополитическите позиции и провеждането на политиките на двете организации. Успешното реализиране на външнополитическите ни приоритети изисква България да бъде активна както по въпроси от пряк национален интерес, така и по проблеми, чието разрешаване е от първостепенна важност за страните – членки на ЕС и НАТО, като цяло.

– В условията на преобладаващата част от спектъра на заплахи системата за сигурност на България гарантира превенцията и сравнително ефективните действия на държавата при кризи. Тя показа добра оперативна съвместимост със съответните системи на НАТО, ЕС, ООН и други международни организации и държави. Едновременно с това националната система за сигурност се нуждае от адаптация, нов подход в осигуряването на антикризисни ресурси и усъвършенстване на нормативната уредба, на концептуалните и доктриналните документи за функционирането й като единна организация.

– Без установяването на трайни добросъседски отношения, без разрешаването на натрупаните исторически проблеми в Западните Балкани на базата на взаимноизгодни и разумни компромиси, без предефинирането на двустранните отношения от националистическо-историческа база към съвременните демократични европейски реалности регионът не може да постигне трайна стабилност, а включените в него държави не биха могли да осъществят европейската си перспектива. За постигане на тази цел България следва да продължи да отстоява активната си позиция в ЕС и НАТО.

– Процесите, развили се през 2011 г. в Северна Африка, Близкия изток и Персийския залив, ще продължат да създават политическа, социално-икономическа и религиозна нестабилност и ще изискват активно международно партньорство. Те създават благоприятна среда за активизиране на терористични и екстремистки организации и пораждат допълнителни рискове и заплахи за сигурността на Република България и партньорите от ЕС и НАТО.

– Въпреки утвърждаващите се механизми на сътрудничество в Черноморския регион, конфликтният потенциал на т. нар. замразени конфликти ще се запази и в бъдеще. Наличието на проблеми и сблъсъкът на интереси в енергийната област може да породят затруднения в доставките на енергоносители за Европа, включително за Република България.

– Очаква се в Афганистан да продължат с променлива интензивност нападенията на екстремистите срещу граждански и военни обекти. Поетапното предаване на отговорностите по сигурността от ISAF на Афганистанските национални сили за сигурност (АНСС) и преговорите за постигане на национално помирение създават предпоставки военното присъствие на НАТО постепенно да бъде редуцирано след 2014 г. до експертна подкрепа за обучение и подготовка на АНСС.

– Започналите политически промени в страните от Близкия изток и Северна Африка ще бъдат сложни и продължителни и ще изискват активно международно партньорство.

– Трудно предвидимо е развитието на проблема с ядрените и ракетните програми на някои държави, решението на който може сериозно да усложни обстановката в регионален и световен мащаб.

– Стабилизирането на ситуацията в кризисните огнища ще продължи да ангажира и през 2012 г. граждански, финансови и военни ресурси и способности на държавите, ООН, НАТО, ЕС и на регионални организации.

3.4. Социална сигурност

Основните насоки за работа в сферата на социалната сигурност се определят, като се отчита, че е налице процес на постепенно възстановяване на българската икономика през 2011 г. Приоритетите са насочени в следните направления:

– Ограничаване на безработицата чрез обезпечаване търсенето на труд с качествена работна сила и включване в заетост на неравнопоставените групи на пазара на труда. Осигуряване на по-висока заетост чрез бързо и ефективно устройване на работа на безработните както на първичния пазар на труда, така и по програми и мерки, включително активиране на неактивните, в т. ч. обезкуражените лица. Повишаване качеството на работната сила чрез придобиване на нова квалификация, повишаване на квалификацията и уменията на заетите и безработните за по-висока производителност на труда, по-добро съответствие с потребностите на пазара на труда и повишаване конкурентоспособността на българската икономика. Постепенно нарастване на доходите на база увеличаване производителността на труда.

– Развитие на социалния диалог.

– Продължаване изпълнението на реформата в пенсионната система и поддържане на социалноосигурителната система в състояние, което да може да гарантира финансовата й устойчивост и защита на социалните права на осигурените лица и пенсионерите.

– Повишаване качеството на контролната дейност относно спазване на законодателството по осъществяване на трудовите правоотношения, законодателството в областта на безопасността и здравето при работа и на законодателството за насърчаване на заетостта във всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност или се провежда обучение.

– Ускоряване процеса на деинституционализация в специализираните институции за възрастни хора с увреждания. Разширяване на спектъра и мрежата от социални услуги, предоставяни в общността, и осигуряване устойчивост на социални услугите, развивани по проекти по ОПРЧР като делегирани от държавата дейности.

– Активизиране и оптимизиране на процесите, свързани с подобряване положението на ромите и тяхната интеграция в обществото, още по-целенасочени и координирани усилия от страна на институциите, правилно и ефективно насочване на средства и усилия в тясно сътрудничество с неправителствения сектор и с участието на ромите. Възможности трябва да се търсят в реализирането на проекти по оперативните програми. Препоръчително е максималното използване на възможностите, които предоставят оперативните програми.

С цел справяне с многоизмерните предизвикателства, свързани с интеграцията на ромите, е препоръчително да се насърчава създаването на добре координиран комплексен и междусекторен подход между различните оперативни програми, което от своя страна да доведе до видими подобрения както в областта на урбанизацията, така и в областите заетост, образование, здравеопазване, превенция на дискриминацията и културата.

В сферата на здравеопазването усилията са насочени към провеждане на адекватни промени в системата, като обективно необходим и неотложен процес, с цел да се преустановят негативните тенденции, като същевременно се минимализират медико-социалните и медико-икономическите рискове, така че да се постигне по-висока стабилност и устойчиво развитие на националната здравна система в унисон със съвременните стандарти, прилагани в другите страни от ЕС.

3.5. Енергийна сигурност

Състоянието на електропроизводствените, електропреносното и електроразпределителните дружества е стабилно и те са насочени към изпълнение на основните си задачи за качествено и непрекъснато енергоснабдяване.

Приетата с решение на Народното събрание от 01.06.2011 г. Енергийна стратегия на Република България до 2020 г. е съобразена с европейската рамка на политика за енергийна сигурност и със световните тенденции в развитието на енергийните технологии. Очертани са приоритетите до 2020 г., които имат за цел постигането на високотехнологична, сигурна и надеждна енергийна система, базирана на съвременни технологии, която да отговаря на европейските критерии, като същевременно използва максимално наличния ресурс в България и защитава в най-висока степен българските потребители.

Периодът до 2013 г. е от съществено значение за изпълнението на Стратегията, тъй като ще постави началото на преход към нисковъглеродна икономика и енергетика както на европейско, така и на национално ниво. Успешното изпълнение на националните цели до 2020 г. в голяма степен ще зависи от предпоставките и условията, които ще създадем за това през този първоначален период. Наблюдението ще се осъществява въз основа на система от количествени и качествени показатели, включващи енергийни, икономически, социални индикатори и такива за оценка на въздействията върху околната среда. На тази база ще бъдат разработвани двугодишни доклади за наблюдение с оглед коригиране на негативни тенденции при изпълнението на Стратегията.

3.6. Сигурност в отношенията човек – природа

Като продължение на политиката от предходната година и през 2011 г. Министерството на околната среда и водите подчинява дейността си на основните принципи, които прилага всекидневно – открито управление, диалог с всички партньори, контрол и отчет пред обществото, политика за създаване на конкурентна среда за бизнеса, прозрачни правила и облекчаване на процедури, разрешителни, регистрационни и съгласувателни режими. Националната политика по околна среда обаче е не само в ръцете на Министерството. Тя зависи и от степента на прилагане на екологичните изисквания и стандарти от бизнеса, от единодействието с местните власти, както и от екологичната култура на всеки гражданин. Само с общи усилия е възможно тя да бъде изпълнена и да бъдат преодолени екологичните предизвикателства.

3.7. Правосъдие и вътрешен ред

3.7.1. Правосъдие

Министерството на правосъдието чрез своята работа се стреми да осъществи преодоляване на недоверието към правосъдието в България чрез прозрачност, отчетност и публичност.

Общественият дебат се фокусира все по-целенасочено към недостатъците на съдебната система, отправят се искания за промени при необходимост и на конституционно ниво. Идеята за конституционен дебат беше заложена още в стратегията на правителството за продължаване на съдебната реформа. Важното обаче е, от една страна, да бъде проведен истински задълбочен дебат по темата, който да постигне резултати, около които огромната част от българското общество да се обедини, а от друга, да се подобри организацията в органите на съдебната система, така че да се постигне максимумът от съществуващия конституционен модел. Най-добър отговор на въпроса къде са дефицитите на конституционния модел даде изследването на ефекта от радикалните законодателни промени – ЗСВ, НПК, Закона за конфликт на интереси, Закон за отнемане на имущество, придобито от незаконна дейност, и проекта на нов Наказателен кодекс (НК). Във всички случаи Министерството на правосъдието определя активизирането на дискусията за структурата, прозрачността и отчетността, ефективността и комуникацията на съдебната система с гражданите като позитивен фактор за продължаване на реформата.

И през 2012 г. министерството ще продължи изпълнението на мерките за реализиране целите на Стратегията за съдебна реформа, а също и за изпълнение на ангажиментите в рамките на Механизма за сътрудничество и оценка с Европейската комисия за реформиране на съдебната система.

3.7.2. Вътрешен ред

Поддържането на високо ниво на сигурност и недопускането на реализиране на заплахи за националната сигурност, свързани с тероризъм, изискват усилията да бъдат насочени към стриктно изпълнение на мерките и постигане на целите съгласно Националния план за противодействие на тероризма, които са насочени към противодействие на международни терористични организации, на религиозния екстремизъм и на миграционни процеси, създаващи опасност за проникване в страната на лица, съпричастни към дейността на терористични или екстремистки структури. Институциите, гражданите и техните организации следва да проявяват по-значима нетърпимост към екстремизма във всички негови форми.

Ограничаването на негативните последици от рисковата миграция изисква да бъдат извършени промени в нормативната база, като бъдат приети направените предложения за съответните изменения и допълнения на Наказателния кодекс, Семейния кодекс, Закона за чужденците в Република България, Закона за българското гражданство, наредбите за прием и обучение на студенти и докторанти във ВУЗ в страната.

Икономическата криза и повлияните от нея криминогенни фактори усложняват средата за сигурност по отношение на организираната престъпност и посегателствата срещу личността и собствеността на гражданите.

Икономическата криза и негативните демографски показатели оказват съществен ограничителен натиск върху изграждане и поддържане на ресурсите на МВР.

Приоритет при противодействието на престъпността са организираните и конвенционалните форми на престъпност против икономиката, финансовата система и корупцията.

Неутрализирани са проявите на тежката организирана престъпност.

Овладяват се най-тежките и общественозначими форми на конвенционална престъпност.

При осъществяването на граничен контрол и охрана на държавната граница се прилагат стандартите на шенгенското пространство.

В краткосрочен план няма заплаха от съществен миграционен натиск по границите на страната. Развитието на обстановката в Сирия и рискът от кризи в Близкия изток изискват поддържане на способности за реагиране при увеличен миграционен натиск.

В изпълнение на методическите указания на Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност (ENISA) е необходимо предприемане на действия за създаване и функциониране на национален център за действие при инциденти по отношение на информационната сигурност (NCERT).

Цялостен правен регламент за осъществяване на интернет търговията със стоки и засилване на фискалния контрол ще окажат ограничено въздействие върху дейността на фирмите, които осъществяват такава дейност.

Увеличаването на честотата и мащабът на природните катаклизми, които предизвикват бедствия, изисква създаване на условия за изграждане на ефективни доброволни формирования.

Превенцията за противодействие на престъпността и защитата на населението при бедствия е от решаващо значение за националната сигурност. Такъв подход може да гарантира положителни тенденции в дългосрочен план.

Рационалното използване на националния ресурс за справяне с различни по характер кризи изисква създаване на единна система за управление и действия, основана на бърза реакция, координирани действия, подготовка на компетентните органи на изпълнителната и местната власт.

Защитата на националните интереси в областта на критичната инфраструктура изисква координирано изпълнение на ангажиментите по Директива 2008/114/ЕС от страна на всички дружества и заинтересовани ведомства при активно партниране на базата на взаимен интерес, разумно разпределение на рисковете, ефективно изразходване на финансовите средства и постигане на синергичен ефект от въвеждането на мерките и осъществяването на държавната политика за защита на критичната инфраструктура. Необходимо е да приключи процесът по идентификация на основните обекти от националната и европейската критична инфраструктура, както и тяхното дигитализиране върху ГИС информационна платформа. Ефикасната защита е свързана с изготвяне и прилагане на Методика за оценка на рисковете и заплахите и Методика за анализ на уязвимостта на обектите от критичната инфраструктура.

Прилагането на съвременен експортен контрол на оръжие и изделия или технологии с двойна употреба, както и за изпълнение на международните ангажименти на страната налага преразглеждане на съществуващата нормативна уредба в сферата на оръжейната търговия.

Повишаването сигурността на информацията и недопускането на нерегламентиран достъп изискват усилията да бъдат насочени към оптимизиране на структурата, укрепване на административния капацитет на Националната система за защита на класифицираната информация, подобряване на ресурсното, финансовото и кадровото осигуряване на ангажираните ведомства, повишаване на квалификацията и мотивацията на работещите в областта на защитата на класифицираната информация. Необходимо е да продължи актуализирането и усъвършенстването на нормативната уредба за защита на националната класифицирана информация.

3.8. Отбранителна политика

Резултатите от реализираната отбранителна политика ни доближиха до желаното крайно състояние, залегнало в Бялата книга за отбраната и въоръжените сили, Плана за развитие на въоръжените сили и изпълнението на дефинираната в Стратегията за национална сигурност цел на отбранителната политика – защита и утвърждаване на националните интереси чрез развитие, усъвършенстване и използване на адекватни отбранителни способности и изграждане на единен комплект оперативно съвместими въоръжени сили, способни да изпълнят целия обем от задачи, породени от тенденциите в развитието на стратегическата среда.

Въоръжените сили са в състояние да изпълнят конституционните си задължения по гарантиране суверенитета и териториалната цялост на страната в рамките на системата за колективна отбрана на НАТО и механизмите на Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС.

Операциите и мисиите, в които участват българските въоръжени сили, са приоритет на усилията в отбраната и допринасят за реализиране на дефинираните в Стратегията за национална сигурност национални интереси и цели.

Постигнати са реални резултати в изграждането на способности и поддържането им в необходимата готовност, в изграждането на маневрени боеспособни формирования за участие в многонационални съвместни операции, подобряването на качеството на бойната подготовка и в повишаването на оперативната съвместимост. Опирайки се на тези резултати, на дневен ред е „надграждането“, което означава консолидация и по-нататъшно развитие на отбранителните способности, пристъпвайки към реализация на приоритетните проекти от Инвестиционния план-програма на Министерството на отбраната до 2020 г.

Батальонните бойни групи са носители на концептуална промяна в организацията и воденето на бойните действия. С тяхното изграждане е свързан и инвестиционен проект с най-висок приоритет. Първата от тях ще бъде сертифицирана до края на 2012 г.

Във фокуса на усилията остава грижата за хората в отбраната като най-важния императив на способностите. Това важи за техния подбор, мотивация, осигуряване, обучение и подготовка, кадрово развитие и професионална реализация – у нас и в чужбина, в щабове на НАТО и ЕС, в операции и мисии. От съществено значение е да продължат усилията за поддържане на социалния статус на военнослужещите и гражданските лица в системата на отбрана, в рамките на наличните ограничени ресурси, като в отделни направления ще се търсят възможности за неговото повишаване.

За реализиране на предвидените промени в тактическите звена е от съществено значение в кратки срокове да се създаде организация и да се приложи новата система на организация на резерва. Това ще увеличи използваемостта на въоръжените сили и ще намали разходите.

Многонационалните инициативи в НАТО и ЕС за съвместно изграждане, развитие и използване на отбранителни способности имат значителен потенциал, който да допринесе за поддържането на високо ниво на сигурност при ограничените налични финансови средства.

3.9. Система за сигурност

Стратегията за национална сигурност на Република България определи основните насоки на действие на структурните единици на системата за национална сигурност, контрола и отчетността в системата за национална сигурност. Изпълнението на заложените в Стратегията изисквания за развитие на системата за национална сигурност налага съответни законодателни мерки – закрепване на основните положения в отделни закони, които да регламентират функционирането на системата за национална сигурност и дейността на службите за сигурност, които все още нямат законова база.

С приемането на тези закони ще бъде завършен процесът на изграждане на ясна и стабилна правна база за работа на службите за сигурност, ще бъдат системно дефинирани основните понятия, касаещи системата, ще бъдат регламентирани механизмите за координацията и взаимодействието между нейните елементи, целящи запазване на устойчивостта на тази система и синергичен ефект при нейното функциониране, като в същото време ще се запази оперативната самостоятелност на структурните звена.

Заключение

Средата за сигурност запази в преобладаваща степен положителните си характеристики във вътрешен и международен аспект. Не са регистрирани явления и процеси, които са заплаха за националната сигурност или за националните интереси на Република България.

Финансовата криза и икономическите трудности в Европа и процесите на политическа и обществена промяна в близки до нашата страна геополитически райони повишиха вниманието към въпросите на сигурността, но не доведоха до съществена промяна на характеристиките на средата за сигурност.

Институциите на държавната власт и държавното управление провеждаха ефективно политиката за защита на националната сигурност и за реализиране на националните интереси. Стратегията за национална сигурност на Република България допринесе за създаване на предпоставки за устойчиво развитие на система от нормативни актове и институции в сферата на националната сигурност.

Повиши се участието на гражданите и техните организации в обсъждането на различни аспекти от националната сигурност и на нейното системно управление. Това прави възможно отчитането на мнението на гражданското общество при формиране на политиката за национална сигурност.

Print Friendly, PDF & Email