СТАНОВИЩЕ

НА

БЪЛГАРСКАТА ТЪРГОВСКО-ПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА

Относно:  Планираното от МВР оттегляне от пазара на охранителни услуги и необходимостта от аутсорсване на бизнес услуги от администрацията към частния сектор

Сигнално-охранителната дейност, извършвана към момента от МВР въз основа на договор, е вид стопанска дейност и като такава има отражение върху сектора за предоставяне на охранителни услуги в няколко насоки:

Съгласно Закона за частната охранителна дейност, МВР е държавният орган, който еднолично изпълнява дейностите по лицензиране, контрол и наказване по отношение на фирмите в сектора. В същото време, министерството участва на пазара като доставчик на охранителни услуги, с което се създават предпоставки за нелоялна конкуренция и конфликт на интереси.

Охранителната дейност на МВР, в това число и осигуряването на охрана на договорна основа, се финансира от държавния бюджет. При предоставянето на тези услуги се използват наличните финансови и материални ресурси, с които ведомството разполага във връзка с извършване на основната си дейност, вкл. специализираните правомощия на длъжностните лица от МВР по отношение на лица, организации и институции, достъп до бази данни, сгради и пр. Също така, като орган, издаващ лицензи и упражняващ контрол спрямо частните охранителни фирми, МВР разполага с информация относно дейността на тези фирми, които се явяват и конкуренти на министерството в тази дейност.

От своя страна, фирмите от частния сектор разчитат на собствени средства за финансиране и материално осигуряване на дейността си, постъпленията, от която зависят от възможността фирмите пълноценно и на равни начала да участват на пазара.  В допълнение, тези фирми финансират косвено /чрез плащане на данъци/ конкурентната организация на пазара – МВР.

Дейността по охрана на частни обекти от МВР се извършва срещу заплащане. В цената на услугата освен стойността на разходите се включва и печалба, макар че за финансиране на дейността се използва държавен ресурс.

При така посочените обстоятелства се стига до нарушаване на принципите на свободната конкуренция и равнопоставеността между икономическите субекти, което е в противоречие с чл. 19, ал. 2 от Конституцията. Извършваните дейности за предоставяне на охранителни услуги въз основа на договор са встрани от основните функции на МВР като държавна структура, като е под въпрос доколко тези дейности са изгодни за държавния бюджет. Според изследване на Комисията за защита на конкуренцията, в участвалите в проучването държави от Европейския съюз няма законови разпоредби и практики за предоставяне на охрана от правоохранителните органи като пазарна дейност. Предоставянето от полицията на охранителни услуги като търговска дейност и участието на контролиращия орган като конкурент в контролирания от него сектор не е съвместимо с практиките на европейския пазар, а също така може да се стигне досъмнения за неспазване от България на нормите на Световната търговска организация  /СТО/.

Предвид изложеното, БТПП подкрепя инициативата на МВР за прекратяване на охранителната дейност, извършвана от ведомството на договорна основа.

Позиция на БТПП в този смисъл е била представяна многократно в контекста на провежданите дискусии относно необходимостта администрациятата да „изнася“ понастоящем извършвани от нея услуги за изпълнение от предприятия от частния сектор /аутсорсване/. Този въпрос е бил обсъждан периодично в различни формати с участието на представители на държавни институции и НПО, доставчици и потребители.

БТПП защитава виждането, че ролята на държавните структури е да разработват стратегии и политики,  да извършват методическо ръководство и контрол в съответните области, а не да предоставят бизнес услуги на крайни потребители. Тези услуги са предмет на дейност на много специализирани организации и фирми. Това води до нарушение на пазарните принципи и до нелоялна конкуренция от страна на държавата по отношение на частния сектор.

В подкрепа на гореизложеното, Конституционният съд посочва по дело №11/1993 г., че: „при упражняване на частна собственост всички правни субекти са равнопоставени, като изискването се отнася не само за гражданите и юридическите лица, а и за държавата и общините“. С извършването на бизнес услуги от държавна структура, която е финансирана с публични средства и, която осъществява конкурираща дейност по отношение на фирми и НПО, се нарушава принципа на равнопоставеност и ведомствата се поставят в привилегировано положение спрямо останалите икономически субекти.

Като стъпка към преодоляване на тези слабости следва да се направи преглед на нормативните актове, в които е уредено извършване на бизнес услуги от държавни институции, и на тази основа да се пристъпи към внасяне на нормативни промени в насока възлагане на съответните услуги на частни фирми и организации, както и в други сфери.

Подобно е положението с част от дейността на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, като участия в панаири, бизнес-делегации и др.

Възможност за аутсорсване на услуги е разписана в Закона за малките и средните предприятия /ЗМСП/. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗМСП, изпълнителният директор на  Агенцията за насърчаване на малките и средните предприятия може да възлага извършването на определени дейности /информационно обслужване, проучвания и анализ, обучения/ на юридически лица с нестопанска цел, подпомагащи малки и средни предприятия. Условията и редът за аутсорсване на тези дейности са определени в специална наредба.

Регламентацията в ЗМСП и в съответната наредба създава предпоставки за ефективно използване на публичните средства и предоставяне на услугите на справедлива икономическа основа. Също така се разширяват възможностите за реализиране на мерките за насърчаване и стимулиране развитието на малките и средни предприятия, предвидени в чл. 14 от ЗМСП. За по-пълно постигане на тези цели е необходимо посочените актове да бъдат изменени, като обявяването на конкурс за възлагането на услуги стане задължително при конкретно определени условия, вместо решението за аутсорсване на дейностите да зависи изцяло от субективната преценка на изпълнителния директор.

Планирането на промени в нормативните актове следва да се основава на необходимостта от въвеждане на ясни критерии, при които да се извършва задължително аутсорсване на услуги от администрацията към частния сектор, както и разписване на процедура за възлагане на тези дейности.

Print Friendly, PDF & Email