Обн. – ДВ, бр. 28 от 14.03.2008 г., в сила от 14.03.2008 г.; изм. и доп., бр. 45 от 13.05.2008 г., в сила от 13.05.2008 г.;

Издаден от министъра на отбраната

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С този правилник се уреждат структурата и организацията на дейността на служба „Военна полиция“, специфичните условия и редът за преминаване на кадровата военна служба в нея, правомощията на директора и другите ръководни длъжностни лица.

Чл. 2. (1) Служба „Военна полиция“ е специализирана военизирана служба, която осъществява поддържането на реда и сигурността в Министерството на отбраната (МО), Българската армия (БА) и структурите на подчинение на министъра на отбраната, с изключение на служба „Военна информация“, и има функции, правомощия и задачи съгласно действащото законодателство.

(2) Служба „Военна полиция“ изпълнява определените със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) функции и задачи по отношение на едноличните търговски дружества с държавно участие в капитала, в които министърът на отбраната упражнява правата на държавата и чиято дейност е свързана с производство, ремонт или търговия с оръжие, изделия и технологии с двойна употреба.

(3) Служба „Военна полиция“ е юридическо лице на бюджетна издръжка, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на отбраната, със седалище София.

Чл. 3. Върху дейността на служба „Военна полиция“ се упражнява граждански контрол от предвидените в Конституцията и законите органи.

Чл. 4. (1) Служба „Военна полиция“ предоставя информация и отчита дейността си на министъра на отбраната.

(2) Служба „Военна полиция“ предоставя чрез министъра на отбраната информация на висшите органи на държавната власт и държавното управление, както и на други държавни органи, организации и лица в случаите, определени в действащото законодателство.

(3) Служба „Военна полиция“ предоставя пряко на началника на Генералния щаб (ГЩ) информацията, добита от органите є относно БА.

Глава втора

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА ДЕЙНОСТТА

Чл. 5. Дейността на служба „Военна полиция“ се осъществява въз основа на следните основни принципи:

1. законосъобразност;

2. обективност;

3. зачитане правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство;

4. публичност при спазване правилата за защита на класифицираната информация и на личните данни.

Чл. 6. Дейността на служба „Военна полиция“ се осъществява при спазването на изискванията за:

1. централизъм в организацията и управлението;

2. конспиративност при съчетаване на гласни и негласни методи и средства;

3. съобразяване с нивото на гаранции, които дават евро-атлантическите и европейските системи за сигурност;

4. координация и взаимодействие със службите за сигурност и службите за обществен ред;

5. подпомагане на органите на държавната власт и на ръководството на Българската армия.

Глава трета

СТРУКТУРА И УПРАВЛЕНИЕ НА СЛУЖБА „ВОЕННА ПОЛИЦИЯ“

Раздел I

Структура

Чл. 7. Служба „Военна полиция“ се изгражда на териториален принцип и в съответствие със структурата, състава и дислокацията/разположението на формированията, поделенията и обектите на МО, БА и структурите на подчинение на министъра на отбраната.

Чл. 8. (1) Служба „Военна полиция“ е организирана в ръководство и регионални служби „Военна полиция“.

(2) Седалището на ръководството на служба „Военна полиция“ е в София, а на регионалните служби „Военна полиция“-в София, Пловдив, Сливен, Варна и Плевен.

(3) Ръководството на службата е организирано в структурни звена: отдели, сектори и служител по сигурността на информацията.

(4) Регионалните служби са организирани в структурни звена: отдели, сектори и групи.

Раздел II

Ръководство на служба „Военна полиция“. Правомощия на ръководните длъжностни лица в служба „Военна полиция“

Чл. 9. (1) Служба „Военна полиция“ се ръководи и представлява от директор, който е пряк началник на целия личен състав на службата.

(2) Директорът на служба „Военна полиция“ е подчинен непосредствено на министъра на отбраната.

Чл. 10. (1) Директорът на служба „Военна полиция“:

1. ръководи, организира, координира, контролира и отговаря за цялостната дейност на службата;

2. предлага на министъра на отбраната за утвърждаване организационно-щатната структура на службата и изискванията за заемане на съответните длъжности;

3. ръководи участието на службата в провеждането на държавната политика в областта на международното военно сътрудничество и интеграцията в областта на реда и сигурността и ръководи сътрудничеството и взаимодействието със съответните служби на други държави и на международни органи и организации;

4. определя основните функции, задачи и дейности на отделните структурни звена на службата;

5. има право да иска използване на специални разузнавателни средства (СРС), да подписва искания за използване на СРС и да използва събраните чрез СРС данни и веществени доказателствени средства, като в негово отсъствие това се осъществява от упълномощен с писмена заповед заместник-директор;

6. сключва, изменя и прекратява договори за кадрова военна служба съгласно глава пета от този правилник;

7. има правомощията на орган по назначаването по смисъла на Закона за държавния служител;

8. има правомощията на работодател като сключва, изменя и прекратява трудови договори с граждански лица по Кодекса на труда;

9. се разпорежда с бюджета на службата в рамките на предоставените му правомощия и контролира разходването на финансовите средства;

10. организира, ръководи и отговаря за спазването на финансовата, бюджетната и щатната дисциплина;

11. ръководи и отговаря за цялостното финансово осигуряване на подчинените му разпоредители с бюджетни кредити от по-ниска от втора степен;

12. възлага обществени поръчки в рамките на своята компетентност;

13. ежегодно със заповед определя реда за осигуряване и разпределението в пари и/или в натура на обявения от министъра на отбраната лимит за вещево доволствие на кадровите военнослужещи от службата;

14. ръководи, организира и контролира дейността на службата по защита на класифицираната информация съгласно Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) и подзаконовите актове по прилагането му;

15. управлява и отговаря за информационната дейност на службата;

16. организира и ръководи взаимодействието на службата със службите за сигурност и службите за обществен ред, органите на държавна власт и местно самоуправление в рамките на тяхната компетентност, с юридически лица, неправителствени организации и физически лица;

17. организира и ръководи осъществяването на кадровата политика в службата;

18. отговаря за управлението на предоставената на службата държавна собственост;

19. ръководи, организира и контролира административно-наказателната дейност на службата съгласно действащото законодателство, определя длъжностните лица, които могат да извършват съответните проверки и контрол, да установяват административните нарушения, като издават съответните актове за установяване на административни нарушения, и да предлагат налагането на административни наказания, определени в закон;

20. издава наказателни постановления и/или прилага принудителни административни мерки в случаите, определени в закон;

21. изпълнява и други функции и задачи, възложени със закон, с акт на Министерския съвет или с акт на министъра на отбраната.

(2) Директорът на служба „Военна полиция“ в изпълнение на правомощията си издава заповеди, разпореждания и указания.

Чл. 11. Директорът на служба „Военна полиция“ има право да награждава личния състав за високо професионално изпълнение на важни служебни задачи и за трайни професионални резултати с обявяване на благодарност, грамота, индивидуална парична награда в размер до една основна месечна заплата или предметна награда на същата стойност.

Чл. 12. (1) Директорът на служба „Военна полиция“ предоставя след съгласуване с министъра на отбраната информация на средствата за масово осведомяване.

(2) Предоставената информация не трябва да съдържа факти и сведения, съставляващи класифицирана информация.

Чл. 13. (1) При изпълнение на правомощията си директорът на служба „Военна полиция“ се подпомага от заместник-директори.

(2) При отсъствие на директора на службата неговите функции се изпълняват от определен от него заместник-директор, а при обективна невъзможност-от началник на отдел.

(3) Директорът на служба „Военна полиция“ определя със заповед правомощията на заместник-директорите.

Чл. 14. (1) Регионалните служби „Военна полиция“ се ръководят и представляват от директори. Директорите се подпомагат от заместник-директори.

(2) Директорът на служба „Военна полиция“ определя със заповед правомощия на директорите и заместник-директорите на регионалните служби.

Чл. 15. (1) Директорите по чл. 14, ал. 1 са непосредствено подчинени на директора на служба „Военна полиция“, осъществяват непосредствено ръководство на подчинените им структурни звена и носят отговорност за цялостната им дейност, като:

1. планират, организират и ръководят в подчинените им структурни звена изпълнението на задачите, произтичащи от възложените на служба „Военна полиция“ функции по закон;

2. разпределят работата и задълженията на подчинените им структурни звена и длъжностни лица;

3. взаимодействат с други ведомства, органи и лица в кръга на своята и тяхната компетентност;

4. сключват, изменят и прекратяват трудови договори с граждански лица по Кодекса на труда;

5. правят предложения за разместването на личния състав и повишаването в длъжност и/или в звание на личния състав;

6. правят предложения за повишаване на квалификацията на личния състав;

7. упражняват контрол над работата на личния състав в подчинената им структура;

8. ръководят цялостното финансово осигуряване на подчинените им структури и отговарят за спазването на финансовата, бюджетната и щатната дисциплина;

9. управляват предоставената на подчинените им структури държавна собственост;

10. изпълняват и други функции и задачи, възложени им с акт на министъра на отбраната или на директора на службата;

11. се отчитат пред директора на службата по направленията на дейност на ръководените от тях структури.

(2) Директорите по чл. 14, ал. 1 в изпълнение на правомощията си издават заповеди, разпореждания и указания.

Чл. 16. (1) Заместник-директорите, началниците на отдели, сектори и групи ръководят съответните структурни звена и организират изпълнението на задачите им, произтичащи от възложените на служба „Военна полиция“ функции по закон и в акта на директора на службата по чл. 10, ал. 1, т. 4.

(2) Заместник-директорите, началниците на отдели, сектори и други в ръководството на служба „Военна полиция“ съобразно функциите и задачите на подчинените им структурни звена осъществяват методическо ръководство и контрол над съответната дейност в регионалните служби „Военна полиция“.

(3) Служителят по сигурността на информацията е пряко подчинен на директора на служба „Военна полиция“ и организира и осъществява дейността си в съответствие със Закона за защита на класифицираната информация и нормативните актове по прилагането му. Служителят по сигурността на информацията дава становища относно необходимостта от прилагането на специални мерки за сигурност, техния вид и обем и изпълнението на специалните мерки за сигурност при възлагане на обществени поръчки за нуждите или свързани със служба „Военна полиция“.

Глава четвърта

ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЕЙНОСТТА

Раздел I

Организация на работата на служба „Военна полиция“

Чл. 17. Директорът на служба „Военна полиция“ създава необходимата организация на работа и координация за изпълнение на поставените пред службата задачи.

Чл. 18. (1) Служба „Военна полиция“ работи по годишен план, който се утвърждава от министъра на отбраната.

(2) За работата по конкретни задачи или задачи с дългосрочен характер се изготвят отделни планове или програми, които се утвърждават от директора на служба „Военна полиция“ или от директора на съответната регионална служба „Военна полиция“.

Чл. 19. (1) Произтичащите за служба „Военна полиция“ задачи и мероприятия от правилници, наредби, инструкции, заповеди и други актове на министъра на отбраната се завеждат на отчет.

(2) Актовете на министъра на отбраната, отнасящи се само до служба „Военна полиция“, се подпечатват, извеждат и съхраняват в регистратурата на службата.

Чл. 20. Регионалните служби „Военна полиция“ работят по годишен план, който се утвърждава от директора на служба „Военна полиция“.

Чл. 21. За решаване на въпроси, свързани с дейността на служба „Военна полиция“ и на личния състав, със заповед на директора могат да се назначават комисии и работни групи.

Чл. 22. Директорът на служба „Военна полиция“ и директорите на регионалните служби изготвят ежегоден отчет за дейността си.

Чл. 23. Кадровите военнослужещи и гражданските лица от служба „Военна полиция“ изпълняват възложените им задачи и отговарят пред непосредствения си ръководител за изпълнението на работата.

Чл. 24. (1) Документите, изпратени до служба „Военна полиция“, се регистрират във входящ регистър, като се отбелязва датата на получаването.

(2) При регистрирането на документите се извършва проверка за наличието на всички материали, посочени в тях.

Чл. 25. Документите подлежат на насочване според адресата или съдържанието им.

Чл. 26. (1) Директорът на служба „Военна полиция“, съответно директорите на регионалните служби възлагат документите с резолюция до съответните ръководители на структурни звена.

(2) Ръководителите на структурните звена възлагат с резолюция работата по документите на един или повече служители, като конкретизират задачите и определят срока за изпълнение.

Чл. 27. (1) Изходящите от служба „Военна полиция“ документи до един адресат се съставят в два екземпляра с изключение на случаите, когато е предвидено друго в действащото законодателство, изписват се имената/инициалите и подписът на служителя, който е изготвил документа, и на ръководителя на съответното структурно звено, като се посочва и датата.

(2) На изходящите документи до подписа на директора се поставя печатът на служба „Военна полиция“, съответно печатът на регионалните служби.

Чл. 28. Достъпът на външни лица в сградите и помещенията на служба „Военна полиция“ е ограничен и се разрешава съгласно утвърден от директора на службата охранителен режим.

Чл. 29. Разпределението на нормативно установеното работно време в служба „Военна полиция“ се определя от директора на службата.

Чл. 30. Директорът на служба „Военна полиция“ и директорите на регионалните служби ежегодно издават заповеди, с които определят организацията на работа и вътрешния ред.

Раздел II

Дейност на служба „Военна полиция“

Чл. 31. Информационната дейност на служба „Военна полиция“ се извършва в съответствие с чл. 40, ал. 3, т. 5 ЗОВСРБ с цел:

1. осигуряване на собствените информационни потребности на службата за изпълнение на възложените є функции;

2. подпомагане на ръководството на МО, ГЩ на БА и на структурите на подчинение на министъра на отбраната при вземането на решения;

3. извършване на вътрешен и международен информационен обмен.

Чл. 32. Информационната дейност на служба „Военна полиция“ включва:

1. придобиване, анализиране и систематизиране на информация от значение за реда и сигурността в МО, БА, структурите на подчинение на министъра на отбраната, както и свързана с определените функции и задачи по отношение на едноличните търговски дружества с държавно участие в капитала, в които министърът на отбраната упражнява правата на държавата и чиято дейност е свързана с производство, ремонт или търговия с оръжие, изделия и технологии с двойна употреба;

2. информационно-аналитична и прогностична дейност чрез изготвяне на оценки за състоянието на реда и сигурността в МО, БА и структурите на подчинение на министъра на отбраната;

3. информиране на министъра на отбраната за състоянието, рисковете и потенциалните опасности за реда и сигурността в МО, БА и структурите на подчинение на министъра на отбраната и информиране на началника на ГЩ на БА за състоянието, рисковете и потенциалните опасности за реда и сигурността в БА;

4. информиране на командирите и началниците на поделения и обекти за състоянието, рисковете и потенциалните опасности за реда и сигурността в подчинените им поделения и обекти;

5. изготвяне на информационни материали от справочен и аналитичен характер и предоставянето им на други държавни органи чрез министъра на отбраната или по установен със закон ред.

Чл. 33. Служба „Военна полиция“ събира и съхранява информацията, свързана с изпълнението на функциите и задачите на службата, която е:

1. предоставена доброволно от граждани и наблюдавани или контролирани лица;

2. от открити източници;

3. от държавни органи, организации и юридически лица;

4. от чужди държави и организации въз основа на международни споразумения;

5. от използвани разузнавателни способи и средства.

Чл. 34. (1) В служба „Военна полиция“ се изграждат и поддържат информационни фондове, от които може да се извършва обмен на данни с информационни фондове на другите служби за сигурност и служби за обществен ред, органите на съдебната власт и други държавни органи при спазване на правилата за защита на класифицираната информация и личните данни.

(2) В структурното звено „Оперативен отчет, контрол на СРС, архив и справочна дейност“ се изгражда и поддържа информационен фонд на водените дела на оперативен отчет.

Чл. 35. Условията и редът за експлоатация и достъп до информационните фондове се определят с наредбата по чл. 40д ЗОВСРБ.

Чл. 36. Органите на военната полиция при наличие на данни за подготовка или извършване на престъпление предприемат необходимите действия за неговото предотвратяване, пресичане или разследване.

Чл. 37. (1) Военнополицейските органи осъществяват дейност за установяване и отстраняване на причини и условия за извършване на престъпления и други правонарушения.

(2) При установяване на причини и условия за престъпления или други правонарушения в поделенията и обектите на МО, БА и структурите на подчинение на министъра на отбраната органите уведомяват писмено съответните директори, командири и/или началници.

(3) Длъжностните лица по ал. 2 вземат необходимите мерки за отстраняване на причините и условията за извършване на престъпления и/или други правонарушения, като в едномесечен срок уведомят писмено съответните военнополицейски органи.

Чл. 38. (1) При изпълнение на правомощията по чл. 40б, ал. 1, т. 5 ЗОВСРБ за писменото предупреждение се съставя протокол, с който лицето се предупреждава за отговорността, която се предвижда при извършване на съответното престъпление или нарушение.

(2) Протоколът за предупреждение се съставя в присъствие на лицето и един свидетел, като след запознаване със съдържанието му се подписва от военнополицейския орган, лицето и свидетеля. Отказът на лицето да подпише се удостоверява с подписа на един свидетел.

Чл. 39. (1) Органите на военната полиция могат да издават разпореждания до лицата по чл. 40, ал. 4 ЗОВСРБ, когато това е необходимо за изпълнение на определените им от закона правомощия и функции. Разпорежданията се издават писмено или устно.

(2) При невъзможност да се издадат разпореждания по ал. 1 те могат да се извършат чрез действия или знаци, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят.

Чл. 40. Директорът на служба „Военна полиция“ и директорите на регионалните служби сигнализират директорите, командирите и началниците в МО, БА и структурите на подчинение на министъра на отбраната за необходимостта от извършване на инвентаризации или одити в изпълнение на дейността по предотвратяване, разкриване и/или разследване на престъпления и други правонарушения.

Чл. 41. (1) Оперативно-издирвателната дейност по чл. 40б, ал. 1, т. 1 ЗОВСРБ се осъществява с цел:

1. разкриване, предотвратяване и пресичане на престъпления и други правонарушения, извършени от лицата по чл. 40, ал. 4 ЗОВСРБ или насочени срещу реда и сигурността на МО, БА и структурите на подчинение на министъра на отбраната;

2. откриване и установяване на самоличността на лицата по т. 1, подготвящи, извършващи или извършили престъпна дейност;

3. издирване на лицата по т. 1;

4. изготвяне и съхранение на веществени доказателствени средства с оглед предоставянето им на органите на съдебната власт;

5. придобиване на информация за подготвяща се, подготвена или извършваща се престъпна дейност, засягаща реда и сигурността на МО, БА и структурите на подчинение на министъра на отбраната.

(2) Оперативно-издирвателната дейност се извършва чрез:

1. вземане на обяснения;

2. извършване на справки по информационните фондове;

3. вземане на образци за сравнително изследване;

4. изследване на предмети и документи;

5. идентифициране на лица и обекти;

6. изследване на помещения, сгради, съоръжения, части от местности и транспортни средства;

7. оперативно внедряване;

8. оперативен експеримент;

9. оперативна проверка на събраните данни и тяхното документиране;

10. извършване на насрещни проверки по документи;

11. използване на данни и веществени доказателствени средства, събрани чрез специални разузнавателни средства, определени със закон, и от лица, приели доброволно сътрудничество с военнополицейските органи при изпълнението на функциите им;

12. предупредително въздействие върху лицата по чл. 40, ал. 4 ЗОВСРБ чрез устни и писмени предупреждения за преустановяване на правонарушенията.

Чл. 42. Основания за извършване на оперативно-издирвателна дейност са:

1. получени данни за лица по чл. 40, ал. 4 ЗОВСРБ, подготвящи, извършващи или вече извършили противоправни деяния, които не са достатъчно основание за образуване на досъдебно производство;

2. издирване на лица по т. 1 и на лица, укриващи се от органите на досъдебно производство и съда, или отклонилите се от изтърпяване на наложено наказание и установяване на трупове с неустановена самоличност;

3. искане на органите на съдебната власт;

4. изпълнение на задължения по международни договори, по които Република България е страна.

Чл. 43. (1) Оперативно-издирвателната дейност на органите на военната полиция се осъществява в поделенията, обектите и помещенията на МО, БА, структурите на подчинение на министъра на отбраната, едноличните търговски дружества с държавно участие в капитала, в които министърът на отбраната упражнява правата на държавата и чиято дейност е свързана с производство, ремонт или търговия с оръжие, изделия и технологии с двойна употреба и при необходимост извън тях.

(2) Командирите, началниците и ръководителите са длъжни да предоставят на оперативно-издирвателните органи достъп до съответните военни поделения, структури на подчинение на министъра на отбраната, еднолични търговски дружества с държавно участие в капитала, в които министърът на отбраната упражнява правата на държавата и чиято дейност е свързана с производство, ремонт или търговия с оръжие, изделия и технологии с двойна употреба, сгради, обекти и помещения, да им осигурят служебни помещения, както и да оказват необходимото съдействие при осъществяване на дейността им.

Чл. 44. (1) При изпълнение на правомощията по чл. 40б, ал. 1, т. 2 ЗОВСРБ военнополицейските органи задържат лица по чл. 40, ал. 4 ЗОВСРБ. На задържаните не могат да бъдат ограничавани други права освен правото на свободно придвижване.

(2) Задържаните лица се отвеждат в поделенията на служба „Военна полиция“.

(3) На задържаните лица се извършва личен обиск по реда на чл. 53 преди настаняването в помещението за задържане, като спрямо тях се предприемат мерки за лична сигурност, включващи изземването на намерените в лицето вещи, които се описват в протокол.

(4) Задържаните малолетни и непълнолетни лица се настаняват в специални помещения отделно от задържаните пълнолетни лица.

(5) Действията на военнополицейските органи при задържането на лица и оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и редът в тях се определят от министъра на отбраната.

(6) За задържането на лицата по ал. 1 се издава писмена заповед за задържане, която се подписва от военнополицейския орган и задържаното лице и в която се посочват:

1. името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта;

2. основанието за задържането;

3. данните, идентифициращи задържаното лице;

4. датата и часът на задържането;

5. правата на задържаното лице:

а) да обжалва пред съда законността на задържането;

б) на адвокатска защита от момента на задържането;

в) на медицинска помощ;

г) на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане;

д) да се свърже с консулските власти на съответната държава, в случай че не е български гражданин;

е) да ползва преводач, в случай че не разбира български език.

(7) Задържаното лице попълва декларация, че е запознато с правата си по ал. 6, т. 5.

(8) Отказът или невъзможността на задържаното лице да подпише заповедта се удостоверява с подписа на един свидетел.

(9) Заповедта за задържане се завежда в специален регистър.

(10) Копие от заповедта се връчва на задържаното лице.

(11) За задържането военнополицейските органи уведомяват директора на служба „Военна полиция“ и военния прокурор.

(12) Военнополицейските органи са длъжни незабавно да освободят задържаното лице, ако основанието за задържането е отпаднало, както и да му върнат вещите по ал. 3, които не са веществени доказателства.

Чл. 45. (1) При изпълнение на функциите си по чл. 40, ал. 3, т. 2 ЗОВСРБ по опазване на реда в МО, БА и структурите на подчинение на министъра на отбраната органите на военната полиция осъществяват контрол по отношение на лицата по чл. 40, ал. 4 ЗОВСРБ чрез военнополицейски патрули и проверки от военнополицейски групи.

(2) При необходимост контролът се осъществява във взаимодействие с началниците или комендантите на гарнизони, както и с командирите/началниците на поделенията, обектите или други структурни звена.

Чл. 46. (1) Военнополицейските органи осъществяват охрана при провеждане на мероприятия с участието на личен състав от МО, БА и структурите на подчинение на министъра на отбраната.

(2) Охраната се осъществява чрез военнополицейски кордони, постове, контролно-пропускателни пунктове, заслони, патрули и чрез други способи.

(3) Органите на военната полиция извършват ескорт на български и чуждестранни транспортни средства и ешелони, превозващи личен състав, имущество, пари, бойна техника, въоръжение, боеприпаси и други общоопасни средства.

(4) Охраната на обекти и лица от МО, БА и структурите на подчинение на министъра на отбраната се извършва чрез военнополицейски постове и ескорти.

(5) Органите на военната полиция осигуряват охрана на чуждестранни военни формирования, делегации и инспекции на територията на Република България по суша и вода чрез военнополицейски постове, кордони, патрули и чрез други способи.

(6) Органите на военната полиция извършват охранителна дейност при провеждане на войскови учения и други мероприятия с участието на български и/или чуждестранни войски в страната и в чужбина чрез военнополицейски групи, патрулиращи извън района на ученията, контролно-пропускателни пунктове, заслони и ескорти.

(7) Органите на военната полиция могат да осъществяват контрол на лицата, които организират и осъществяват охранителната дейност в обектите и поделенията на МО, БА и структурите на подчинение на министъра на отбраната, включително тези, осъществяващи дейност по Закона за частната охранителна дейност, относно осъществяването на охраната, нейната адекватност съобразно рисковете за съответния обект и изпълнението на задълженията по охрана/сключените договори чрез проверки и/или охранително обследване.

(8) При осъществяване на дейностите по ал. 1-7 органите на военната полиция освен щатното си оръжие, снаряжение, помощни и специални средства могат да използват при необходимост преносими заграждения, озвучителни технически средства, видео- и фототехника, металотърсачи и средства за откриване на взривни вещества и други технически средства, като при осъществяване на дейностите извън територията на страната използват оръжие, снаряжение, помощни и технически средства в съответствие със сключените международни договори и споразумения, по които Република България е страна.

(9) Дейностите по този член се организират във взаимодействие с командирите (началниците), организаторите на мероприятията, органите на Министерството на вътрешните работи, Националната служба за охрана, органите на местната администрация и/или други органи и лица.

Чл. 47. (1) По искане на органите на съдебната власт и в случаите по чл. 40б, ал. 1, т. 2 ЗОВСРБ органите на военната полиция конвоират лицата по чл. 40, ал. 4 ЗОВСРБ с изклю-чение на случаите, когато тези лица следва да се конвоират от звената за охрана на Министерството на правосъдието или от органите на Министерството на вътрешните работи.

(2) Конвоят приема лицата за конвоиране след извършване на личен обиск.

(3) Конвоирането се осъществява със специално оборудвани автомобили или друг вид подходящ транспорт.

Чл. 48. При изпълнение на функциите по чл. 40, ал. 3, т. 4 ЗОВСРБ органите на военната полиция:

1. осъществяват контрол по спазване на правилата за движение по пътищата от водачи на военни превозни средства, както и на водачи на чуждестранни военни превозни средства, когато това е предвидено в международни договори, по които Република България е страна;

2. участват в регулиране на движението при придвижването на войскови колони;

3. контролират спазването на правилата за движение по пътищата на организирани групи от военнослужещи;

4. след уведомяване посещават мястото на пътнотранспортно произшествие, когато произшествието е с участието на военно превозно средство, както и на съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея;

5. събират, обработват, съхраняват и анализират информация, свързана със:

а) спазването на правилата за движение по пътищата от водачи на военни превозни средства, извършените от тях административни нарушения, наложените им наказания и принудителни административни мерки по Закона за движението по пътищата;

б) пътнотранспортните произшествия с участието на лицата по чл. 40, ал. 4, т. 1, 2, 4 и 5 ЗОВСРБ;

6. прилагат принудителни административни мерки, свързани с безопасността на движението по пътищата.

Чл. 49. (1) При контрола на военни превозни средства военнополицейските органи:

1. спират военни превозни средства, проверяват документите за самоличност и свидетелството за правоуправление на водача, както и всички документи, свързани с управляваното превозно средство и извършвания превоз;

2. имат право да изземват и задържат документите по т. 1 в допустимите от закона случаи;

3. не допускат управлението на военно превозно средство от водач, който е под въздействието на алкохол или на друго упойващо вещество;

4. не допускат движение на военно превозно средство, на което по време на движение е възникнала повреда или неизправност, която застрашава безопасността на движението;

5. имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на военното превозно средство;

6. контролират използването по предназначение на военните превозни средства, както и превозваните товари.

(2) При контрола по спазване на правилата за движение по пътищата военнополицейските органи прилагат следните принудителни административни мерки:

1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач на военно превозно средство:

а) за когото видимо се установи, че не отговаря на медицинските или психологическите изисквания-до отпадане на основанието за това;

б) който управлява военно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване-до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца;

в) който управлява военно превозно средство в нарушение на разпоредбата на чл. 157, ал. 8 ЗДвП-до заплащане на дължимата глоба;

2. временно спиране от движение на военно превозно средство:

а) до отстраняване на неизправността, когато военното превозно средство е технически неизправно, включително и когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове или шумът са над установените норми или конструкцията му е изменена без съответното разрешение;

б) до отстраняване на несъответствието, когато военното превозно средство превозва опасен товар, но не отговаря на изискванията за класа и вида на превозвания товар;

в) за което няма задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите-до сключването є;

3. задържане на отговорно пазене-до установяване на собствеността, на регистрирано или подлежащо на регистриране военно превозно средство, на което идентификационният номер на рамата (шасито), поставен от производителя, липсва поради заличаване или отстраняване или е променен.

(3) При установяване на нарушение на правилата за движение от водачи на военни превозни средства военнополицейските органи съставят акт за установяване на административно нарушение по Закона за движението по пътищата или известие за глоба по фиш.

(4) За установените нарушения по ал. 3 се издават наказателни постановления.

(5) Принудителните административни мерки по чл. 49, ал. 2 се налагат със заповед на директора на служба „Военна полиция“.

(6) Спряно от движение военно превозно средство се пуска в движение след представяне на документ за преминат преглед за проверка на техническата изправност от специализираните диагностични пунктове на БА или от контролно-технически пункт, одобрен за извършване на тази дейност.

Чл. 50. (1) При осъществяване на правомощията по чл. 40б, ал. 1, т. 6 ЗОВСРБ органите на военната полиция призовават лицата писмено. В призовката се посочват целта на призоваването, часът и мястото на явяване.

(2) Призовките се връчват чрез съответното поделение или учреждение, като при отсъствие на призованото лице от поделението/учреждението или при необходимост могат да се връчват и лично от органите на военната полиция.

(3) В бързи случаи призоваването може да се извършва по телефона, телекса, факса или с телеграма. Призоваването по телефона и факса се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило, призоваването с телеграма-с известие за доставянето є, а по телекса-с писменото потвърждаване за полученото съобщение.

Чл. 51. Установяването на самоличността на лицата съгласно чл. 40б, ал. 1, т. 8 ЗОВСРБ се извършва чрез представяне на лична карта, паспорт, служебна карта, военна карта за самоличност, свидетелство за управление на МПС и други официални документи, съдържащи данни за самоличността на лицето, сведения на граждани, които познават лицето, или по друг начин.

Чл. 52. Действията по идентификация на лицата по чл. 40б, ал. 1, т. 8 ЗОВСРБ включват:

1. снемане на пръстови отпечатъци и отпечатъци от дланите на ръцете;

2. фотографиране на лицето;

3. установяване на външни белези;

4. измервания и изземване на образци за сравнителни изследвания.

Чл. 53. (1) Органите на военната полиция извършват личен обиск (претърсване) на лица съгласно чл. 40б, ал. 1, т. 9 ЗОВСРБ.

(2) Личен обиск се извършва само от лице, което принадлежи към пола на обискирания, в присъствието на свидетел от същия пол.

(3) За извършения личен обиск военнополицейският орган съставя протокол, който се подписва от него, от свидетеля по ал. 2 и от обискираното лице, на което се представя екземпляр от протокола.

(4) Личният обиск се извършва по начин, който да не уронва честта и достойнството на обискирания.

(5) При извършването на личен обиск военнополицейските органи вземат необходимите мерки, гарантиращи личната им безопасност, изразяващи се в готовност във всеки момент при необходимост да се въздейства върху обискираните лица с предупреждение, физическа сила, помощни средства или оръжие, при условията и по реда, определени в наредбата по чл. 40б, ал. 1, т. 10 ЗОВСРБ.

Чл. 54. (1) Органите на служба „Военна полиция“ могат да изискват от командирите/началниците/директорите от МО, БА и структурите на подчинение на министъра на отбраната, от управителите на едноличните търговски дружества с държавно участие в капитала, в които министърът на отбраната упражнява правата на държавата, и от други органи и лица информация във връзка със защитата на реда и сигурността на МО, БА и структурите на подчинение на министъра на отбраната.

(2) Лицата по предходната алинея предоставят поисканата информация, като са длъжни да не разгласяват за проявения към нея интерес.

Чл. 54а. (Нов – ДВ, бр. 45 от 2008 г., в сила от 13.05.2008 г.) Органите на Военна полиция дават становища относно необходимостта от прилагането на специални мерки за сигурност, техния вид и обем и изпълнението на специалните мерки за сигурност при възлагане на обществени поръчки за нуждите или свързани с МО, БА и структурите на подчинение на министъра на отбраната.

Раздел III

Ред и организация за осъществяване на противопожарен контрол

Чл. 55. (1) Органите за противопожарния контрол (ПК) в служба „Военна полиция“ осъществяват правомощията си по чл. 40г ЗОВСРБ чрез:

1. издаване на писмени разпореждания;

2. налагане на принудителни административни мерки;

3. налагане на административнонаказателни мерки;

4. съгласуване на инвестиционните проекти;

5. сигнализиране на командирите, началниците и длъжностните лица при констатиране на пропуски при прилагането или при нарушаването на правилата и нормите за пожарна безопасност;

6. участие в работата на приемателните комисии за държавно приемане на строежите за нуждите на МО, БА и структурите на подчинение на министъра на отбраната и даване на становища за въвеждане на обектите в експлоатация;

7. издаване на сертификати и други документи, удостоверяващи съответствие на обектите на МО, БА и структурите на подчинение на министъра на отбраната с правилата и нормите за пожарна безопасност;

8. осъществяване на контрол за съответствието на влаганите в строежите и обектите материали и инсталации с изискванията за пожарна безопасност чрез проверка на документи и/или възлагане на допълнително изпитване на продукти;

9. проверяване на правоспособността за упражняване на пожаро- и взривоопасни професии и дейности.

(2) Издаването и оспорването на административни актове по ал. 1, с изключение на тези по т. 3, се осъществява съобразно разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Чл. 56. (1) За осъществяване на дейностите по чл. 55, ал. 1 се извършват следните видове проверки:

1. комплексни проверки;

2. контролни (инцидентни) проверки;

3. тематични проверки;

4. проверки по сигнали, свързани с нарушения на правилата и нормите за пожарна безопасност;

5. проверки за издаване на сертификати за съответствие на обектите с правилата и нормите за пожарна безопасност.

(2) За резултатите от проверките по ал. 1 се съставят съответните протоколи, екземпляр от който се предава на командира(началника) на проверяваното поделение (обект).

Чл. 57. (1) Комплексни проверки на обектите в експлоатация се извършват най-малко веднъж на три години за установяване цялостното им противопожарно състояние.

(2) Обектите, които подлежат на комплексни проверки, се определят по списък, утвърден от директора на служба „Военна полиция“.

Чл. 58. (1) Контролни (инцидентни) проверки на обектите се извършват за осъществяване на контрол за спазване на правилата и нормите за пожарна безопасност в обектите, както и за изпълнението на писмените разпореждания от предходни проверки.

(3) Списъците и графиците за извършване на контролни проверки в обектите се утвърждават от директора на служба „Военна полиция“.

Чл. 59. Тематични проверки се извършват по отделни направления от дейността на органите, осъществяващи ПК, по заповед на директора на служба „Военна полиция“.

Чл. 60. По сигнали, свързани с нарушения на правилата и нормите за пожарна безопасност, органите, осъществяващи ПК, могат да извършват проверки по чл. 57-59 по разпореждане на директора на службата или определени от него длъжностни лица.

Чл. 61. (1) Сертификат за съответствие с правилата и нормите за пожарна безопасност се издава въз основа на отправено писмено искане от заинтересованото (задълженото) лице до директора на служба „Военна полиция“.

(2) Искането по ал. 1 съдържа пълното име и адреса на заинтересованото (задълженото) лице, дата и подпис, телефон, факс или адрес за електронна поща.

(3) Към искането се прилагат:

1. копие от документи, индивидуализиращи обекта по вид, РЗП, категория и др.;

2. заверени копия от протоколите, издадени от акредитирани изпитвателни центрове и лаборатории, за съответствието на инсталациите и съоръженията с изискванията на правилата и нормите за пожарна безопасност;

3. информация за ползваните в обекта суровини и материали.

Чл. 62. (1) Директорът на служба „Военна полиция“ определя реда, по който се извършва проверка на документите по чл. 61.

(2) Ако при проверката се установят нередовности, заявителят писмено се уведомява да ги отстрани в тридневен срок от съобщението за това.

(3) Срокът за произнасяне по искането започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите.

(4) При неотстраняване на нередовностите в срок производството по издаване на сертификат се прекратява.

(5) В случаите по ал. 4, когато производството е прекратено поради неотстраняване на нередовностите, ново искане може да се отправи по реда на чл. 61.

Чл. 63. При необходимост задължените (заинтересованите) лица, отправили искане за издаване на сертификат, осигуряват присъствието на свои специалисти при извършване на сертификационните проверки и необходимата строителнотехническа, технологична и друга документация.

Чл. 64. (1) Органите, осъществяващи ПК, извършват сертификационна проверка в обекта за удостоверяване на съответствието му с изискванията на правилата и нормите за пожарна безопасност и издават протокол.

(2) Въз основа на резултатите от проверката в протокола се отразява оценката за съответствието или несъответствието на обекта с изискванията на правилата и нормите за пожарна безопасност (ПБ), както следва:

1. обектът съответства на изискванията на правилата и нормите за ПБ-налице е пълно съответствие на фактическото му състояние с правилата и нормите за пожарна безопасност и са създадени условия за тяхното спазване;

2. обектът не съответства на изискванията на правилата и нормите за ПБ-налице са несъответствия с правилата и нормите за пожарна безопасност или не са създадени условия за тяхното спазване.

Чл. 65. (1) Сертификат за съответствието с правилата и нормите за пожарна безопасност се издава в 30-дневен срок от датата на постъпване на искането или от датата на отстраняване на нередовностите в документите от директора на служба „Военна полиция“.

(2) Протоколът с резултатите от проверката, сертификатът, както и отказът за издаване на сертификат се съобщават на заинтересованото (задълженото) лице в тридневен срок след издаването.

(3) Сертификатът удостоверява съответствието на обектите с изискванията на правилата и нормите за пожарна безопасност.

(4) Срокът на валидност на сертификата е три години.

Чл. 66. Противопожарен контрол в процеса на проектиране и строителство се осъществява чрез:

1. съгласуване на инвестиционни проекти или отделни части от тях във връзка с одобряването им за издаване на разрешения за строежи съгласно изискванията на Закона за устройство на територията (ЗУТ);

2. участие в работата на експертни съвети и даване становища по спазване на противопожарните правила и норми;

3. контрол за съответствието на инвестиционните проекти с правилата и нормите за пожарна безопасност;

4. извършване проверки на строежите в процеса на изграждането им за спазване на правилата и нормите за пожарна безопасност;

5. участие в държавни приемателни комисии;

6. извършване на контрол за съответствието на оценени продукти, техника и автоматика с изискванията за пожарна безопасност чрез проверка на документите, удостоверяващи изпълнението на критериите за пожарна безопасност в съответствие с действащите стандарти и други нормативни актове, на влаганите в обектите материали, конструктивни елементи, инсталации и др.

Чл. 67. (1) При изменение на условията в обекта (строителнотехнически, технологични, организационни, структурни и др., свързани с пожарната безопасност), при които е издаден сертификатът, заинтересованото (задълженото) лице задължително уведомява органа, който го е издал.

(2) В случаите по ал. 1 органът, издал сертификата, го отменя и при поискване пристъпва към издаване на нов сертификат по реда на наредбата.

(3) Сертификатът се отменя и когато при проверката на обекта се констатират изменения на условията, при които е издаден.

(4) Сертификатът се отменя с писмена заповед от органа, който го е издал.

Чл. 68. (1) При констатиране на несъответствия с изискванията на правилата и нормите за пожарна безопасност в процеса на строителството органите, осъществяващи ПК, издават писмени разпореждания.

(2) Констатациите по ал. 1, обстоятелството, че е издадено писмено разпореждане, както и длъжностното лице, на което е връчено писменото разпореждане, се вписват в заповедната книга на строежа по чл. 170, ал. 3 ЗУТ.

Чл. 69. При констатирани нарушения на противопожарните правила и норми органите, осъществяващи ПК:

1. издават писмени разпореждания;

2. съставят актове за установяване на нарушения на правилата и нормите за пожарна безопасност;

3. изпращат сигнални писма.

Чл. 70. (1) За предотвратяване и преустановяване на нарушенията или дейности, които създават опасност от възникване на пожари и производствени аварии, както и за отстраняване на вредните последици от тях се налагат принудителни административни мерки, изразяващи се в спиране на строителството, въвеждането в експлоатация и/или ползването на обекти, инсталации, уреди и съоръжения, както и други дейности в МО, БА и структурите на подчинение на министъра на отбраната.

(2) Принудителните административни мерки по ал. 1 се налагат с мотивирана заповед на министъра на отбраната или упълномощени от него лица.

(3) Заповедта за налагане на принудителна административна мярка се издава въз основа на съставен акт за установяване на нарушения на правилата и нормите за пожарна безопасност.

Чл. 71. При осъществяване на производство по налагане на принудителни административни мерки директорът на служба „Военна полиция“ и органите, осъществяващи ПК, могат да призовават нарушителите, техните висшестоящи органи и специалисти, да изискват от тях писмени обяснения, документи и др.

Чл. 72. Отмяната на принудителните административни мерки се извършва от органа, издал заповедта, чрез издаване на заповед.

Чл. 73. (1) Сигнализирането на командирите, началниците, директорите от МО, БА и структурите на подчинение на министъра на отбраната и длъжностните лица при констатиране на пропуски при прилагането или при нарушаването на правилата и нормите за пожарна безопасност се извършва чрез сигнални писма, които се изпращат от директора на служба „Военна полиция“ или определени от него длъжностни лица.

(2) Сигналните писма се изпращат до адресатите по ал. 1, когато йерархически подчинените им структурни звена не са отстранили нарушенията на правилата и нормите за пожарна безопасност въпреки упражнените спрямо тях правомощия от органите, осъществяващи ПК.

Чл. 74. Съставените актове за установяване на нарушения на правилата и нормите за пожарна безопасност и наложените принудителни административни мерки се завеждат в актова книга.

Чл. 75. Органите, осъществяващи ПК, водят на отчет в дневник всички строежи, за които е постъпило искане за съгласуване и за които е постъпило писмено уведомление по реда на чл. 158, ал. 2 ЗУТ.

Чл. 76. Образците на печати, протоколи, писмени разпореждания, заповеди, актове, дневници, сертификати и други документи по този раздел се определят със заповед на директора на служба „Военна полиция“.

Глава пета

ОРГАНИ, ЛИЧЕН СЪСТАВ И СПЕЦИФИЧНИ УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ПРЕМИНАВАНЕ НА КАДРОВАТА ВОЕННА СЛУЖБА В СЛУЖБА „ВОЕННА ПОЛИЦИЯ“

Раздел I

Органи на служба „Военна полиция“

Чл. 77. (1) Органи на служба „Военна полиция“ са лицата от личния є състав, които имат законоустановени правомощия и чрез които службата осъществява функциите си, както и извънщатните служители.

(2) Органите на служба „Военна полиция“ при осъществяване на правомощията си са независими от директорите, началниците и командирите в МО, БА и структурите на подчинение на министъра на отбраната.

(3) Органите на военна полиция прилагат правомощията си и спрямо едноличните търговски дружества с държавно участие в капитала, в които министърът на отбраната упражнява правата на държавата и чиято дейност е свързана с производство, ремонт или търговия с оръжие, изделия и технологии с двойна употреба, чиито управителни органи и служители са длъжни да им оказват съдействие.

(4) Органите на служба „Военна полиция“ не осъществяват правомощията си по отношение на служба „Военна информация“.

(5) При участие в мисии и операции извън територията на Република България органите на служба „Военна полиция“ са независими при изпълнение на функциите си от съответните командири и началници при осъществяване на правомощията си, регламентирани съгласно действащото законодателство.

Раздел II

Личен състав на служба „Военна полиция“

Чл. 78. (1) Личният състав на служба „Военна полиция“ се състои от кадрови военнослужещи и граждански лица.

(2) Лицата от личния състав по ал. 1 се назначават след извършване на проучване и получаване на разрешение за достъп до съответното ниво на класификация на информацията, изискващо се за конкретната длъжност. Редът за подбиране и утвърждаване на кандидатите се определя от директора на службата.

(3) Подбирането на личния състав от служба „Военна полиция“ за участие в мисии и операции извън територията на страната се извършва от комисия, назначена от директора на службата за всеки конкретен случай.

(4) Вакантните длъжности в служба „Военна полиция“ не се обявяват в общите регистри на вакантните длъжности в съответствие с чл. 62, ал. 5 ПКВС.

(5) Лицата от личния състав по ал. 1 се назначават или преназначават на длъжности в служба „Военна полиция“ след положително становище на структурното звено „Вътрешна сигурност“.

Чл. 79. (1) Организацията, условията и редът за преминаване на службата на кадровите военнослужещи в служба „Военна полиция“ се определят съгласно изискванията на ЗОВСРБ, Правилника за кадрова военна служба и нормативните актове по прилагането им, а специфичните условия и ред за преминаване на кадровата служба се определят от този правилник.

(2) Гражданските лица в служба „Военна полиция“ могат да заемат длъжности при условията и по реда, определени в ЗОВСРБ.

Чл. 80. (1) Личният състав на служба „Военна полиция“ подлежи на първоначална проверка на психологическата и физическата годност на кандидатите за първоначално назначаване на длъжност в службата и на периодични проверки на назначените служители, които се извършват най-малко веднъж годишно. По разпореждане на директора на службата могат да се извършват и извънредни проверки на част или на целия личен състав на службата.

(2) Нормативите за физическа годност и редът за нейното установяване се определят със заповед на директора на служба „Военна полиция“.

(3) Проверката на психологическата годност се осъществява чрез провеждане на психологическо изследване от психолог от служба „Военна полиция“, като се изследват спецификите на личността, умствената, емоционалната и социалната компетентност на съответното лице по нормативи/критерии и по ред, определен от директора на службата.

(4) Когато при провеждане на периодичните проверки се установи психологическа негодност за работа в служба „Военна полиция“, се извършва повторно психологическо изследване не по-рано от 6 месеца от предходното изследване.

(5) При установяване на физическа негодност за работа в служба „Военна полиция“ при провеждане на периодичните проверки и/или когато се потвърди психологическата негодност по ал. 4, съответното лице се изпраща със заповед на директора на службата за преглед от компетентните органи на медицинската експертиза, съответно компетентните военномедицински органи.

Чл. 81. Не се приемат на работа в служба „Военна полиция“ лица:

1. които са осъждани за умишлени престъпления от общ характер;

2. които имат и друго гражданство освен българско;

3. които не са утвърдени по реда на чл. 78, ал. 2 или не са получили изискващото се за съответната длъжност разрешение за достъп до класифицирана информация;

4. които не отговарят на изискванията за психологическа и физическа годност;

5. които не отговарят на други специфични изисквания, определени в съответните закони и подзаконови актове, този правилник и на изискванията за заемане на съответните длъжности, определени в щата и/или в длъжностните характеристики.

Чл. 82. Кадровите военнослужещи и гражданските лица в служба „Военна полиция“ са длъжни да бъдат лоялни към службата и цялостното им поведение да е съобразено с нормите на морала и да е насочено към издигане престижа на службата при спазване на принципите на законност, честност, безпристрастност и отговорност.

Чл. 83. (1) Обучението и повишаването на квалификацията на личния състав на служба „Военна полиция“ се осъществява във военни и граждански учебни заведения.

(2) Подготовка и преподготовка на личния състав на служба „Военна полиция“ в съответствие с нейните функции, задачи и потребности се извършват по утвърдени от директора на службата планове и програми в структурното звено за подготовка на личния състав. Условията и редът за преминаване на подготовка и преподготовка се определят със заповед на директора на службата.

Чл. 84. Личният състав на служба „Военна полиция“ получава допълнително възнаграждение за специфични условия на труд при условия, по ред и в размери, определени с отделен акт на министъра на отбраната.

Чл. 85. Личният състав на служба „Военна полиция“ удостоверява принадлежността си към службата и правомощията си със служебна карта и/или служебен знак по образци, утвърдени от министъра на отбраната. Служебните карти се подписват от директора на служба „Военна полиция“.

Раздел III

Специфични условия и ред за преминаване на кадровата военна служба в служба „Военна полиция“

Чл. 86. (1) Министърът на отбраната определя длъжностите в обхвата на едно военно звание за служба „Военна полиция“ по предложение на директора на службата, с изключение на висшите военни звания.

(2) Видовете длъжности за кадрови военнослужещи в служба „Военна полиция“ са длъжности за офицери и длъжности за сержанти.

Чл. 87. (1) Приемането на офицери на кадрова военна служба в служба „Военна полиция“, присвояването на първо офицерско звание и сключването на договор за кадрова военна служба с тях се извършват от министъра на отбраната по предложение на директора на служба „Военна полиция“.

(2) Приемането на сержанти на кадрова военна служба, присвояването на първо сержантско звание и сключването на договор за кадрова военна служба с тях се извършват от директора на служба „Военна полиция“.

Чл. 88. (1) Приемането на лица на кадрова военна служба в служба „Военна полиция“ и/или назначаването на длъжност в службата се извършва при наличието на вакантни длъжности през цялата година.

(2) Назначаването на кадрови военнослужещи на първа длъжност в служба „Военна полиция“ може да се извършва и след провеждане на конкурс по заповед на министъра на отбраната за длъжности, изискващи офицерски звания, или по заповед на директора на служба „Военна полиция“ за длъжности, изискващи сержантски звания.

(3) Условията, редът и начинът за провеждане на конкурса се определят в заповедта по ал. 2.

Чл. 89. (1) С кадровите военнослужещи от служба „Военна полиция“ се сключват допълнителни споразумения към договора за кадрова военна служба в случаите, предвидени в ЗОВСРБ.

(2) Директорът на служба „Военна полиция“ подписва допълнителните споразумения по ал. 1 със:

1. офицерите от службата-от името на министъра на отбраната;

2. сержантите от службата.

Чл. 90. (1) Повишаването във военно звание на офицерите от служба „Военна полиция“ (без тези от висшия команден състав) се извършва от министъра на отбраната по предложение на директора на службата.

(2) Повишаването във военни звания на сержантите от служба „Военна полиция“ се извършва от директора на службата.

Чл. 91. (1) Назначаването на кадрови военнослужещи на първа офицерска длъжност в служба „Военна полиция“, както и на длъжности, за които се изисква военно звание „полковник“ или офицерско звание, по-високо от притежаваното, се извършва от министъра на отбраната по предложение на директора на службата.

(2) Назначаването на кадрови военнослужещи от служба „Военна полиция“ на длъжности, изискващи изпълнението на кадровата военна служба извън територията на Република България, се извършва от министъра на отбраната по предложение на директора на службата.

(3) Извън случаите по ал. 1 и 2 назначаването на кадрови военнослужещи на длъжности в служба „Военна полиция“ се извършва от директора на службата.

Чл. 92. (1) Кадровите военнослужещи от служба „Военна полиция“ се освобождават от длъжност, когато не отговарят на специфичните изисквания за служба, посочени в този правилник и в длъжностните характеристики.

(2) Освобождаването от длъжност по ал. 1 се извършва от министъра на отбраната по предложение на директора на службата.

(3) Кадровите военнослужещи, освободени от длъжност по ал. 1, се вземат в специален щат на министъра на отбраната.

Чл. 93. (1) Освобождаването от кадрова военна служба на офицерите от служба „Военна полиция“ и прекратяването на договора за кадрова военна служба се извършват със заповед на министъра на отбраната по предложение на началника на ГЩ на БА.

(2) За освобождаването от кадрова военна служба на офицерите по ал. 1 по предложение на директора на служба „Военна полиция“ кадровият орган на министъра на отбраната изготвя писмено предложение от името на началника на ГЩ на БА до министъра на отбраната.

(3) Освобождаването от кадрова военна служба на сержантите от служба „Военна полиция“ и прекратяването на договора за кадрова военна служба се извършват със заповед на директора на службата.

Глава шеста

ИЗВЪНЩАТНИ СЛУЖИТЕЛИ

Раздел I

Назначаване, освобождаване и статут на извънщатните служители

Чл. 94. (1) Извънщатните служители са органи на служба „Военна полиция“ и се назначават за подпомагане на дейността є по осигуряване реда и сигурността в МО, БА, структурите на подчинение на министъра на отбраната и дейността є в едноличните търговски дружества с държавно участие в капитала, в които министърът на отбраната упражнява правата на държавата и чиято дейност е свързана с производство, ремонт или търговия с оръжие, изделия и технологии с двойна употреба.

(2) Извънщатни служители по ал. 1 се назначават само при необходимост, когато с щатните служители е невъзможно своевременно да се изпълняват задачите на службата.

Чл. 95. (1) За извънщатен служител на служба „Военна полиция“ може да бъде назначено пълнолетно лице, което притежава само българско гражданство, не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер и отговаря на специфичните изисквания за работа в службата.

(2) Извънщатен служител може да бъде назначен за определен срок, който не може да е по-дълъг от една година.

Чл. 96. (1) Извънщатните служители на служба „Военна полиция“ се назначават само след тяхното писмено съгласие, включващо и съгласие за проучването им.

(2) След представяне на писменото съгласие по ал. 1 се извършва проучване както за щатните служители на службата и при необходимост се издава разрешение за достъп до съответното необходимо ниво на класифицирана информация, когато отговарят на съответните изисквания.

(3) Преди назначаването им извънщатните служители подписват декларация за опазване в тайна на сведенията и фактите, представляващи класифицирана информация, станали им известни в процеса на работата в служба „Военна полиция“.

(4) След освобождаването им извънщатните служители подписват декларация за опазване в тайна на сведенията и фактите, представляващи класифицирана информация, станали им известни в процеса на работата в служба „Военна полиция“, в сроковете съгласно Закона за защита на класифицираната информация.

Чл. 97. (1) Назначаването на извънщатен служител се извършва със заповед на директора на служба „Военна полиция“ по мотивирано писмено предложение на заместник-директор на службата или на директорите на регионалните служби „Военна полиция“.

(2) В предложението по ал. 1 се мотивира необходимостта от назначаването на извънщатния служител, персоналните функционални задължения, които ще изпълнява, и мястото на изпълнението им и дали да му се заплаща по реда на чл. 104 и в какъв размер, както и се предлага непосредствен ръководител на извънщатния служител от щатния състав на службата.

(3) Със заповедта по ал. 1 се определят персоналните функционални задължения на извънщатния служител, непосредственият му ръководител и се определя дали да му се заплаща възнаграждение и в какъв размер.

(4) След издаването на заповедта по ал. 1 на извънщатния служител се издава служебна карта по образец, утвърден от министъра на отбраната, като при необходимост извънщатният служител преминава през съответното обучение и/или инструктаж.

Чл. 98. (1) Длъжностното лице, изготвило предложението по чл. 83, ал. 2, осъществява контрол върху дейността на извънщатния служител.

(2) Непосредственият ръководител на извънщатния служител на всеки три месеца, както и при необходимост, прави писмена оценка за работата на извънщатния служител.

(3) Съобразно оценката по ал. 2 длъжностното лице, изготвило предложението за назначаване на извънщатния служител, изготвя писмено предложение до директора на служба „Военна полиция“ за продължаването или прекратяването на действието на заповедта по чл. 97, ал. 1.

Чл. 99. За извънщатните служители се водят лични кадрови дела, които се съхраняват от непосредствените им ръководители по чл. 97, ал. 3.

Чл. 100. Извънщатните служители на служба „Военна полиция“ се освобождават, включително преди изтичане срока на заповедта по чл. 97, ал. 1, със заповед на директора на службата, която не се мотивира.

Раздел II

Правомощия на извънщатните служители

Чл. 101. Извънщатните служители подпомагат дейността на служба „Военна полиция“ при изпълнение на функциите є, определени в ЗОВСРБ и други нормативни актове.

Чл. 102. (1) Извънщатните служители на военната полиция участват при:

1. осъществяването на наблюдение на лица, обекти и дейности, свързани с реда и сигурността на МО, БА и структурите на подчинение на министъра на отбраната, както и на едноличните търговски дружества с държавно участие в капитала, в които министърът на отбраната упражнява правата на държавата и чиято дейност е свързана с производство, ремонт или търговия с оръжие, изделия и технологии с двойна употреба;

2. събирането на информация за факти, лица и обекти, свързани с реда и сигурността на МО, БА и структурите на подчинение на министъра на отбраната, както и на едноличните търговски дружества с държавно участие в капитала, в които министърът на отбраната упражнява правата на държавата и чиято дейност е свързана с производство, ремонт или търговия с оръжие, изделия и технологии с двойна употреба;

3. изучаването на обстановката и условията за използване на СРС по реда на Закона за специалните разузнавателни средства;

4. предотвратяването, пресичането и разкриването на престъпления от общ характер, извършени в МО, БА и структурите на подчинение на министъра на отбраната;

5. осъществяването на контрола по спазване на правилата за движение по пътищата от водачите на военни превозни средства.

(2) Извънщатните служители на военната полиция могат по реда на чл. 38 от правилника да предупреждават лицата по чл. 40, ал. 4 ЗОВСРБ, за които има достатъчно данни да се предполага, че ще извършат престъпления или нарушения на реда и сигурността в МО, БА или структурите на подчинение на министъра на отбраната.

(3) Извънщатните служители на военната полиция подпомагат щатните военнополицейски органи при установяване на самоличността и при извършването на идентификация на лицата при условията на чл. 40б, ал. 1, т. 8 ЗОВСРБ.

Чл. 103. (1) Извънщатните служители могат при необходимост да получават технически и помощни средства за изпълнение на конкретни задачи, след като са инструктирани и при спазване на условията и реда за тяхното получаване, употреба и съхранение.

(2) При освобождаването си извънщатните служители сдават служебната карта и предоставените им материали и документи, технически и помощни средства.

Раздел III

Заплащане на извънщатните служители

Чл. 104. На лицата, назначени за извънщатни служители на служба „Военна полиция“, може да се изплаща месечно до една минимална работна заплата, установена за страната, съобразно и до размера, посочен в заповедта по чл. 97, ал. 1.

Чл. 105. При командировка за изпълнение на задачи на служба „Военна полиция“ на извънщатните служители се изплащат пътни, дневни и квартирни пари съгласно действащите нормативни актове.

Чл. 106. Изплащането на сумите по този раздел се извършва в рамките на средствата по бюджета на служба „Военна полиция“.

Чл. 107. Върху сумите по чл. 104 се дължат изискващите се данъци и вноски за задължително социално и здравно осигуряване при условията и по реда на действащото законодателство.

Глава седма

ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ НА СЛУЖБА „ВОЕННА ПОЛИЦИЯ“ С ДРУГИ ДЪРЖАВНИ ОР- ГАНИ И ОРГАНИЗАЦИИ

Чл. 108. (1) При осъществяване на функциите си служба „Военна полиция“ взаимодейства с други държавни органи и организации по въпроси от взаимен интерес.

(2) Редът и начинът за осъществяване на взаимодействието по ал. 1 може да се определя и със съвместни инструкции/споразумения на ръководителите на съответните държавни органи и министъра на отбраната или директора на служба „Военна полиция“.

Чл. 109. Служба „Военна полиция“ взаимодейства и обменя информация с българските служби за сигурност и службите за обществен ред.

Чл. 110. Служба „Военна полиция“ може да взаимодейства със сродни служби на други държави на основата на сключени по съответния ред международни договори или споразумения, по които Република България е страна.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. По смисъла на правилника:

1. „Наряд“ са назначени с писмена заповед двама или повече въоръжени военни полицаи с необходимото снаряжение и/или техника за изпълнение на определена дейност в кръга на законовите им правомощия.

2. „Военнополицейски патрул“ е подвижен наряд, осъществяващ контрол за спазване на реда чрез обход по определен маршрут и оглеждане на прилежащия район (участък или обект).

3. „Военнополицейска група“ е подвижен наряд на автомобили в състав два и повече патрула, предназначена за бързо реагиране при възникване на внезапни усложнения в оперативната обстановка или за осъществяване на контрол за спазване на реда в определен район.

4. „Военнополицейски кордон“ е наряд, предназначен за отцепването на зона с цел недопускане на нерегламентиран достъп на външни лица в нея.

5. „Военнополицейски пост“ е наряд, предназначен за охрана на един или няколко обекта.

6. „Контролно-пропускателен пункт“ е наряд за осигуряване на пропускателния режим или за ограничаване на движението на превозните средства и пешеходците в определен район/местност или обект при провеждане на мероприятия с участие на личен състав от МО, БА или структурите на подчинение на министъра на отбраната.

7. „Заслон“ е наряд за изпълнение на задачи по блокиране на определен район или прикриване/преграждане на отделно направление с цел недопускане влизане/излизане във/от тях на хора, животни и техника.

8. „Конвоиране“ е принудително отвеждане от военнополицейските органи на едно или няколко лица от едно място на друго.

9. „Ескорт“ е подвижен наряд на автомобили със специален режим на движение съгласно Закона за движение по пътищата за охрана и контрол на безопасното движение и разполагането на място на лица от МО и БА и чуждестранни военни делегации и инспекции, както и за охрана и контрол превозването на бойна техника, въоръжение, боеприпаси и други общоопасни средства.

10. (изм. изцяло – ДВ, бр. 45 от 2008 г., в сила от 13.05.2008 г.) „Специални мерки за сигурност“ представляват съвкупност от дейности, мерки и изисквания, които се прилагат с цел да осигурят поддържането на реда и сигурността в МО, БА и структурите на подчинение на министъра на отбраната и които не са мерките и изискванията за защита на класифицирана информация.

10.1. Специални мерки за сигурност се прилагат по отношение на физически и/или юридически лица, включително лицата, които са изпълнявали, изпълняват или ще изпълняват дейности, свързани с МО, БА и/или структурите на подчинение на министъра на отбраната и/или за техните нужди при:

10.1.1.посещения в поделения или обекти на МО, БА и/или структурите на подчинение на министъра на отбраната;

10.1.2. водене на преговори, сключване и/или изпълнение на договори, които са свързани или е налице обоснована възможност да са свързани с посещения по т. 10.1.1.

10.2. Специалните мерки за сигурност включват:

10.2.1. предоставяне, събиране, обработване и съхраняване на данни от и за конкретните физически и юридически лица, както и от и за лицата, които ги контролират пряко или косвено;

10.2.2. изисквания, ограничения и проверки на багаж, имущество, товари и превозни средства при влизане и/или излизане от поделения или обекти на МО, БА или структурите на подчинение на министъра на отбраната;

10.2.3. разрешителен и/или ограничителен режим при допускане на лица в поделения или обекти на МО, БА или структурите на подчинение на министъра на отбраната.

10.3. Необходимостта от прилагането на специални мерки за сигурност, както и конкретният им обем и вид се определят след извършване на предварително проучване, анализ и преценка за наличието и нивото на риск, водещ до застрашаване и/или увреждане на реда и сигурността в МО, БА или структурите на подчинение на министъра на отбраната.

11. „Военни превозни средства“ са превозните средства на Министерството на отбраната, Българската армия и на структурите на подчинение на министъра на отбраната, както и такива на чуждестранни въоръжени сили.

12. „Охранително обследване“ е дейност на военнополицейските органи за установяване и отстраняване на рисковете, причините и условията за извършване на престъпления или други правонарушения в поделенията и обектите на МО, БА и структурите на подчинение на министъра на отбраната.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. Този правилник се издава на основание чл. 40, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и отменя Правилника за структурата и организацията на дейността на служба „Сигурност-Военна полиция и Военно контраразузнаване“ (ДВ, бр. 44 от 2005 г.).

§ 3. Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

§ 4. Заповедта по чл. 76 се издава в едномесечен срок от обнародването на този правилник.

Министър: В. Близнаков

Print Friendly, PDF & Email