Обн. – ДВ, бр. 17 от 19.02.2008 г.; изм. и доп., бр. 7 от 27.01.2009 г.; изм. и доп., бр. 101 от 18.12.2009 г., в сила от 18.12.2009 г.;
Приет с ПМС № 23 от 11.02.2008 г.
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. С правилника се урежда прилагането на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ (ЗДАНС), наричана по-нататък „агенцията“.
Чл. 2. (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) Агенцията е специализиран орган към Министерския съвет за изпълнение на политиката по защита на националната сигурност.
(2) Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка-първостепенен разпоредител с бюджетни кредити, със седалище София.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Общата численост на персонала в агенцията се определя съгласно приложение № 1 (поверително).
Чл. 3. (Доп. – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) (1) Други извънредни ситуации по смисъла на чл. 82, ал. 8 ЗДАНС са налице в случаите на събитие, оказващо негативно въздействие върху състоянието на защитеност на националната сигурност.
(2) При наличие на обстоятелствата по ал. 1 председателят на агенцията със заповед обявява прилагането на чл. 82, ал. 8 ЗДАНС.
(3) (Нова – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) Председателят на ДАНС със своя заповед определя за съответните длъжности размера на допълнителния платен годишен отпуск по чл. 83, ал. 1, т. 3 ЗДАНС, съответно по чл. 156, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда.
Глава втора
УСТРОЙСТВО И УПРАВЛЕНИЕ НА АГЕНЦИЯТА
Раздел I
Ръководство на агенцията
Чл. 4. (1) Агенцията се ръководи и представлява от председател, който се назначава с указ на Президента на Република България по предложение на Министерския съвет.
(2) При изпълнение на своите функции председателят се подпомага от двама заместник-председатели, които се назначават с решение на Министерския съвет по предложение на председателя на агенцията.
(3) Правоотношенията с председателя и със заместник-председателите могат да бъдат прекратени предсрочно от органа, който ги назначава, в случаите по чл. 8, ал. 4 ЗДАНС.
Чл. 5. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) (1) Председателят и заместник-председателите имат всички права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение.
(2) Основното месечно възнаграждение на председателя на агенцията се определя със заповед на министър-председателя в размер не по-малко от основното месечно възнаграждение по чл. 71, ал. 2, т. 1 ЗДАНС, увеличено с коефициент 2,2.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) Основното месечно възнаграждение на заместник-председателите на агенцията се определя със заповед на министър-председателя по реда на чл. 93, ал. 3 в размер не по-малко от основното месечно възнаграждение по чл. 71, ал. 2, т. 1 ЗДАНС, увеличено с коефициент 2,0.
(4) (Изм. изцяло – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) Допълнителните възнаграждения, материалното, здравното и социалното осигуряване на председателя и заместник-председателите се определят при условията, по реда и в размерите, предвидени в чл. 72, 74-81 ЗДАНС.
Чл. 6. (Изм. изцяло – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) Работното време, почивките и отпуските на председателя и заместник-председателите се определят при условията, по реда и в размерите, предвидени в глава седма, раздел V ЗДАНС. Министър-председателят разрешава ползването на отпуск на председателя на ДАНС, а председателят на ДАНС разрешава ползването на отпуск на заместник-председателите.
Чл. 7. (Отм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.).
Чл. 8. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 7 от 2009 г.; отм., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.).
Раздел II
Служител по сигурността на информацията, дирекция „Сигурност на ДАНС“, звено за вътрешен одит и финансови контрольори
Чл. 9. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) (1) (Изм. изцяло – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) Служителят по сигурността на информацията изпълнява задачите, произтичащи от Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) и подзаконовата уредба, свързана с прилагането му, като отговаря за надлежното създаване, обработване, съхраняване, защита и предаване на класифицирана информация в агенцията. Той е пряко подчинен на председателя на агенцията.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) Служителят по сигурността на информацията е и директор на дирекция „Сигурност на ДАНС“. Дирекцията е и административно звено по сигурността на информацията в ДАНС.
(3) (Нова – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) Служителят по сигурността на информацията извършва обикновеното, разширеното и специалното проучване за надеждност на служители на ДАНС и на кандидатите за работа в агенцията, като води и съхранява делата на проучваните лица.
(4) (Нова – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) При изпълнение на правомощията си служителят по сигурността на информацията може да издава заповеди, отнасящи се за ръководената от него дирекция.
Чл. 10. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 7 от 2009 г.; отм., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.).
Чл. 11. (1) Звеното за вътрешен одит е на пряко подчинение на председателя на агенцията и осъществява вътрешен одит по Закона за вътрешния одит в публичния сектор.
(2) Звеното по ал. 1 осъществява дейността по вътрешен одит на всички структури, програми, дейности и процеси в администрацията на агенцията в съответствие с чл. 13 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор.
Чл. 12. Звеното за вътрешен одит:
1. планира, извършва и докладва дейността по вътрешен одит в съответствие с изискванията на Закона за вътрешния одит в публичния сектор, стандартите за вътрешен одит, Етичния кодекс на вътрешните одитори, статута на вътрешния одит и утвърдената от министъра на финансите методология за вътрешен одит в публичния сектор;
2. изготвя на базата на оценка на риска тригодишен стратегически план и годишен план за дейността си, които се утвърждават от председателя;
3. изготвя одитен план за всеки одитен ангажимент, който съдържа обхват, цели, времетраене и разпределение на ресурсите за изпълнение на ангажимента, одитния подход и техники, вида и обема на проверките;
4. предоставя на председателя на агенцията независима и обективна оценка за състоянието на одитираните системи за финансово управление и контрол;
5. оценява процесите за идентифициране, оценяване и управление на риска, въведени от председателя на агенцията;
6. проверява и оценява: съответствието на дейностите със законодателството, вътрешните актове и договори; надеждността и всеобхватността на финансовата и оперативната информация; създадената организация по опазване на активите и информацията; ефективността, ефикасността и икономичността на дейностите; изпълнението на задачите, договорите, поетите ангажименти и постигането на целите;
7. консултира председателя на агенцията по негово искане чрез съвети, мнение, обучение и други с цел да се подобрят процесите на управление на риска и контрола;
8. докладва и обсъжда с председателя на агенцията и с ръководителите на структурите, чиято дейност е одитирана, резултатите от всеки извършен одитен ангажимент и представя одитен доклад;
9. дава препоръки в одитните доклади за подобряване на адекватността и ефективността на системите за финансово управление и контрол, подпомага председателя на агенцията при изготвянето на план за действие и извършва проверки за проследяване изпълнението на препоръките;
10. изготвя и представя на председателя на агенцията годишен доклад за дейността по вътрешен одит в съответствие с чл. 40 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор;
11. осигурява повишаването на професионалната квалификация на вътрешните одитори и осъществява контакти с другите звена за вътрешен одит от организациите от публичния сектор с цел обмяна на добри практики.
Чл. 13. Финансовите контрольори:
1. осъществяват предварителен контрол за законосъобразност на всички документи и действия, свързани с финансовата дейност и други дейности, съгласно вътрешни правила за осъществяване на предварителен контрол;
2. осъществяват проверки и преди вземането на решения за поемане на задължения и извършване на разход със средства, получени от републиканския бюджет;
3. изразяват мнение относно законосъобразността на предложенията за поемане на задължения или извършване на разходи съгласно законоустановените процедури.
Раздел III
Обща администрация
(Отм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.)
Чл. 14. (Отм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.).
Чл. 15. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 7 от 2009 г.; отм., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.).
Чл. 16. (Изм. – ДВ, бр. 7 от 2009 г.; отм., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.).
Чл. 17. (Отм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.).
Чл. 18. (Отм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.).
Чл. 19. (Отм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.).
Чл. 20. (Доп. – ДВ, бр. 7 от 2009 г.; отм., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.).
Чл. 21. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 7 от 2009 г.; отм., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.).
Раздел IV
Специализирана администрация
(Отм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.)
Чл. 22. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 7 от 2009 г.; отм., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.).
Чл. 23. (Изм. изцяло – ДВ, бр. 7 от 2009 г.; отм., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.).
Чл. 24. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 7 от 2009 г.; отм., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.).
Чл. 25. (Изм. – ДВ, бр. 7 от 2009 г.; отм., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.).
Чл. 26. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 7 от 2009 г.; отм., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.).
Чл. 27. (Отм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.).
Чл. 28. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 7 от 2009 г.; отм., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.).
Чл. 29. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 7 от 2009 г.; отм., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.).
Чл. 30. (Доп. – ДВ, бр. 7 от 2009 г.; отм., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.).
Раздел V
Структура и функции на териториалните дирекции
(Отм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.)
Чл. 31. (Отм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.).
Чл. 32. (Изм. – ДВ, бр. 7 от 2009 г.; отм., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.).
Раздел IIIа
Специализирани дирекции
(Нов – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.)
Чл. 32а. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) Специализираните дирекции и дейностите, които осъществяват, се определят съгласно приложение № 2 (секретно).
(2) В дирекциите по ал. 1 със заповед на председателя на агенцията могат да се създават отдели и сектори.
(3) Дирекциите по ал. 1 се ръководят от директори, които се назначават от председателя на агенцията и са му непосредствено подчинени, като се отчитат пред него или пред оправомощен от него заместник-председател.
(4) Началниците на структурните звена в дирекциите по ал. 1 се назначават от председателя на агенцията и:
1. планират, организират, контролират и отговарят за дейността на съответното звено;
2. изпълняват разпорежданията на директорите на съответните дирекции, на председателя и заместник-председателите на агенцията;
3. изпълняват и други задачи в рамките на законовата компетентност на агенцията;
4. осигуряват взаимодействието с другите структурни звена в агенцията в съответствие с установените организационни връзки и разпределението на дейностите между тях;
5. предлагат назначаване, повишаване, преместване, стимулиране, санкциониране и освобождаване на служителите в ръководеното от тях звено.
Раздел IVа
Териториални дирекции и самостоятелни териториални отдели
(Нов – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.)
Чл. 32б. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) Териториалните дирекции се състоят от отдели и самостоятелни сектори. В отделите могат да се създават сектори.
(2) Структурата на самостоятелните териториални отдели може да включва сектори.
(3) В териториалните дирекции и в самостоятелните териториални отдели може да се изграждат и структурни звена от по-нисък ранг.
(4) Структурата на всяка от териториалните дирекции и на всеки самостоятелен териториален отдел се определя в съответствие с възложените им задачи и дейности.
(5) В структурата на териториалните дирекции и на самостоятелните териториални отдели могат да се изграждат структурни звена с функции и с предмет на дейност както на специализираните дирекции.
Чл. 32в. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) Териториалните дирекции и самостоятелните териториални отдели осъществяват дейностите по чл. 4 ЗДАНС в района си на действие, определен с акт на Министерския съвет.
(2) Териториалните дирекции се ръководят от директори, а самостоятелните териториални отдели – от началници, които осъществяват общото и непосредственото им ръководство и са непосредствено подчинени на председателя на агенцията, като се отчитат пред него или пред оправомощен от него заместник-председател. Директорите на териториалните дирекции и началниците на самостоятелните териториални отдели информират председателя на агенцията или оправомощен от него заместник-председател за дейността на териториалните дирекции, съответно за дейността на самостоятелните териториални отдели.
(3) Специализираните дирекции в рамките на своята компетентност осъществяват методическо ръководство и контрол на съответните структурни звена от териториалните дирекции и самостоятелните териториални отдели. Методическото ръководство се осъществява чрез даване на задължителни указания относно планирането, организирането и провеждането на оперативно-издирвателната дейност и осъществяването на контрол по изпълнението на задачите по съответното направление на дейност, както и чрез подпомагане при координацията със съответните структурни звена на агенцията.
Раздел Vа
Специализирани административни дирекции
(Нов – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.)
Чл. 32г. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) Специализираната административна дирекция „Инспекторат“ извършва самостоятелно и във взаимодействие с други структурни звена на агенцията проверки по разпореждане на председателя на агенцията по отношение на:
1. спазването на нормативните актове и актовете на председателя на агенцията, които се отнасят до организацията на работа в агенцията;
2. управлението и разпореждането с материални средства;
3. логистичното осигуряване;
4. управлението на човешките ресурси;
5. проявите на корупция в агенцията;
6. спазването на правата на човека;
7. сигналите и предложенията срещу незаконни или неправилни действия или бездействия на служители от агенцията и изготвя отговори по тях.
(2) При констатирани нарушения на служебните задължения в резултат на извършени проверки дирекция „Инспекторат“ може да предлага образуване на дисциплинарни производства.
(3) Специализираната административна дирекция „Инспекторат“ извършва или участва в проверките на специалната подготовка и дисциплината и оказва помощ по организацията и методите на работа на ръководния състав на структурните звена на агенцията.
(4) Организацията на дейността, видовете проверки, както и условията и редът за извършването им се определят от председателя на агенцията.
Чл. 32д. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) Специализираната административна дирекция „Финансово разузнаване“, наричана по-нататък „дирекцията“, получава, съхранява, проучва, анализира и разкрива информация, получена при условията и по реда на Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), Закона за мерките срещу финансирането на тероризма (ЗМФТ) и ЗДАНС и упражнява контрол по прилагането на ЗМИП.
(2) Дирекцията е финансоворазузнавателно звено на Република България по смисъла на чл. 2, § 1 и 3 от Решението на Съвета на Европейския съюз от 17 октомври 2000 г. относно условията за сътрудничество и обмен на информация между звената за финансово разузнаване на държавите членки (ОВ, бр. 271 от 24 октомври 2000 г.).
(3) Дирекцията има самостоятелно деловодство и архив и кръгъл печат, на който е изписано „Държавна агенция „Национална сигурност“ – дирекция „Финансово разузнаване“.
(4) В изпълнение на своите задължения дирекцията получава уведомления по чл. 11 ЗМИП и по чл. 9, ал. 3 ЗМФТ.
(5) Дирекцията изгражда, експлоатира и контролира собствен информационен фонд.
(6) Другите структурни звена на агенцията получават достъп до информационния фонд на специализираната административна дирекция „Финансово разузнаване“, когато е необходимо взаимодействие за предотвратяване на посегателства срещу националната сигурност, свързани с финансирането на международния тероризъм и екстремизъм или с изпирането на пари. Достъпът се осъществява по ред, определен от председателя на агенцията.
(7) Специализираната административна дирекция „Финансово разузнаване“:
1. води регистри на информацията за изпиране на пари и за финансиране на тероризъм, на плащанията в брой на стойност над 30 000 лв. съгласно чл. 11а ЗМИП и на предоставената от Агенция „Митници“ информация по чл. 11б ЗМИП;
2. обменя информация със службите за сигурност и обществен ред при условията и по реда на ЗМИП и ЗМФТ;
3. осъществява финансоворазузнавателния анализ по преписките по ЗМИП, събира допълнителна информация при условията и по реда на чл. 13 ЗМИП и дава заключение дали първоначално възникналото съмнение за изпиране на пари не е отпаднало;
4. въз основа на заключението по т. 3 изпраща преписката на прокуратурата или на съответната служба за сигурност или обществен ред или я прекратява;
5. осъществява финансоворазузнавателния анализ по преписките по ЗМФТ, събира допълнителна информация при условията и по реда на чл. 13 ЗМИП и дава заключение дали първоначално възникналото съмнение за финансиране на тероризъм не е отпаднало;
6. въз основа на заключението по т. 5 изпраща преписката на прокуратурата или на съответната служба за сигурност или обществен ред или я прекратява;
7. в качеството си по ал. 2 участва в работата на съответните комитети и организации към Европейския съюз и към Съвета на Европа, на други международни, правителствени и неправителствени органи и организации, ангажирани в сферата на противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризъм;
8. обменя информация по случаи и съмнения за изпиране на пари и финансиране на тероризъм с финансоворазузнавателните служби и с компетентните в съответната сфера органи на други държави при условията и по реда на чл. 18 ЗМИП и чл. 14 ЗМФТ;
9. организира, контролира и отговаря за сигурността на използването на защитената уеб страница на ЕГМОНТ ГРУП и на международния обмен на информация чрез нея;
10. координира участието на служители на дирекцията в работни срещи, семинари и други форми на обучение;
11. съдейства на компетентните институции за хармонизиране на българската нормативна уредба в сферата на противодействието на изпирането на пари с правото на Европейския съюз;
12. разработва нормативната база за взаимодействие на агенцията с финансоворазузнавателни звена на други държави в сферата на противодействието срещу изпирането на пари;
13. координира взаимодействието на агенцията с други държавни органи по въпроси на свободното движение на капитали, корупцията, подкупването в международните търговски сделки и конфискацията в частта, свързана с прилагането на мерките за противодействие срещу изпирането на пари и финансирането на тероризъм;
14. извършва проверки на място на лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП по прилагането на мерките срещу изпирането на пари и на мерките срещу финансирането на тероризъм, както и при съмнение за изпиране на пари и финансиране на тероризъм;
15. предлага на председателя на агенцията мерки за подобряване на организацията и дейността на специализираните служби на лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП;
16. участва в съвместни проверки с органите за надзор върху дейността на лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП;
17. организира и провежда самостоятелно или съвместно с органите за надзор върху дейността на лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП и с техните професионални организации и сдружения семинари, работни срещи и други форми на обучение, свързани с прилагането на ЗМИП и ЗМФТ;
18. подпомага методически лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП при разработването на вътрешните правила по чл. 16 ЗМИП;
19. осъществява текущ и инцидентен контрол за изпълнението на задълженията по ЗМИП и ЗМФТ, както и на актовете по прилагането им;
20. съставя констативни актове, актове за установяване на административни нарушения по ЗМИП и ЗМФТ и изготвя проекти на наказателни постановления;
21. представя доклади за извършените нарушения, съдържащи анализ на нарушенията и предложения за мерките, които следва да бъдат предприети за заличаване на последиците от нарушенията и за предотвратяване на бъдещи нарушения.
(8) Уведомленията по чл. 11 ЗМИП и по чл. 9 ЗМФТ се разделят на уведомления за оперативно-аналитични цели и на уведомления за информационно-аналитични цели. По уведомленията за оперативно-аналитични цели се образуват оперативни преписки, а уведомленията за информационно-аналитични цели се въвеждат в базата данни на дирекцията и се използват за собствената є дейност и за дейността на службите за сигурност и обществен ред.
(9) Директорът на специализираната административна дирекция „Финансово разузнаване“, наричана по-нататък „дирекцията“:
1. координира взаимодействието на дирекцията с лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП, с органите за надзор по чл. 3а ЗМИП, с прокуратурата и със съответните служби за сигурност и обществен ред по чл. 12 ЗМИП;
2. осъществява взаимодействието на дирекцията с другите структурни звена в агенцията;
3. представлява дирекцията в международната организация на финансоворазузнавателните служби, както и в съответните структури на Европейския съюз и на Съвета на Европа;
4. координира взаимодействието на дирекцията с финансоворазузнавателните служби и обмена на информация по чл. 18 ЗМИП и по чл. 14 ЗМФТ;
5. образува оперативни преписки по информация за изпиране на пари, подадена при условията и по реда на ЗМИП, и възлага работата по тях;
6. образува оперативни преписки по информация за финансиране на тероризъм, подадени при условията и по реда на ЗМФТ, и възлага работата по тях;
7. определя комисия по прекратяването и архивирането на преписките по т. 5 и 6;
8. прекратява преписките по т. 5 и 6 въз основа на заключение на комисията по т. 7;
9. упражнява правомощия, произтичащи от ЗМИП, ЗМФТ и от нормативните актове по прилагането им;
10. изготвя и представя на председателя на агенцията ежегоден доклад за дейността на дирекцията.
Чл. 32е. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Специализираната административна дирекция „Информация и архив“:
1. осъществява дейностите по регистрацията, промените, движението и архивирането на действащия оперативен отчет на агенцията;
2. създава и поддържа картотеките за действащия и архивния оперативен отчет на агенцията;
3. осъществява справочната, сигналната и статистическата дейност, свързани с действащия и архивния оперативен отчет на агенцията;
4. предоставя на председателя, на оправомощения/те заместник-председател/и на агенцията, на директорите на специализираните дирекции и на териториалните дирекции, на началниците на самостоятелните териториални отдели и на директора на специализираната административна дирекция „Инспекторат“ статистически данни за състоянието на оперативния отчет в съответните структурни звена;
5. осъществява координацията по линия на оперативния отчет с други държавни органи за защита на националната сигурност при условия и по ред, определени със съвместен акт на председателя на агенцията и съответния министър или ръководител на ведомство;
6. осъществява дейностите по съхраняването и ползването на архивния оперативен отчет на агенцията, като:
а) поддържа специализиран фонд за архивните оперативни дела при спазване изискванията на ЗЗКИ и по реда, предвиден в чл. 119 ППЗЗКИ;
б) предоставя данни от архивния оперативен отчет на други държавни органи за защита на националната сигурност, както и на органите на съдебната власт за нуждите на конкретно наказателно дело при условия и по ред, определени от председателя на агенцията;
7. оказва методическа помощ на структурните звена, извършващи оперативно-издирвателна дейност, при прилагането на актовете на председателя на агенцията за организацията на дейността по оперативния отчет, включително като изготвя необходимите образци на документи, свързани с дейността по оперативния отчет;
8. изготвя и предлага проекти на нормативни актове за организацията на дейността по оперативния отчет в агенцията и проекти на съвместни актове за координацията по линия на оперативния отчет с други държавни органи за защита на националната сигурност.
Чл. 32ж. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Специализираната административна дирекция „Координация и информационно-аналитична дейност“:
1. обработва, систематизира и анализира информацията, придобита от дирекциите и самостоятелните териториални отдели на агенцията, както и от други източници;
2. изготвя анализи и прогнози за състоянието на националната сигурност за нуждите на висшите органи на държавната власт и на ръководството на агенцията;
3. изготвя обобщени оценки на разузнавателните заплахи;
4. изготвя годишен доклад за дейността на агенцията;
5. изготвя периодични информации за нуждите на висшите органи на държавната власт, на ръководството на агенцията, на специализираните дирекции, на териториалните дирекции и на самостоятелните териториални отдели на агенцията;
6. изготвя информационни справки за вътрешни и външни потребители по разпореждане на председателя на агенцията;
7. изготвя информационни задачи във връзка с аналитичната и прогностичната дейност за уточняване и допълване на подадена информация от структурните звена на агенцията;
8. изготвя план за управленската дейност на агенцията;
9. изготвя методически указания по организацията на информационната, аналитичната и прогностичната дейност в агенцията и консултира специализираните дирекции, териториалните дирекции и самостоятелните териториални отдели по разпореждане на председателя на агенцията;
10. в рамките на своята компетентност осъществява координация между структурните звена на агенцията, както и между агенцията и други държавни органи при осъществяване на законовите им функции, като при необходимост по разпореждане на председателя на агенцията изготвя становища;
11. осъществява, организира и отговаря за дейността, свързана с предоставянето на достъп до обществена информация, създавана и съхранявана в агенцията, по ред, определен със заповед на председателя на агенцията.
Чл. 32з. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Специализираната административна дирекция „Човешки ресурси“:
1. подпомага дейността на председателя на агенцията при управлението на човешките ресурси и организира провеждането на кадровия процес в съответствие с принципите на устройство и управление на агенцията;
2. изготвя и актуализира длъжностното разписание на длъжностите и класификатора на длъжностите в агенцията;
3. планира, организира и осъществява професионалната подготовка на служителите;
4. анализира състоянието на дисциплината и прилагането на дисциплинарната практика в структурните звена на агенцията;
5. изпълнява задачи по психологичния подбор и психологичните аспекти за оценка и профилактика на служителите;
6. организира и координира атестирането на служителите на агенцията.
Чл. 32и. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Специализираната административна дирекция „Правно-нормативна дейност“:
1. подпомага председателя, заместник-председателите и структурните звена на агенцията за осъществяване на функциите им в съответствие с действащото законодателство;
2. разработва и дава становища по проекти на нормативни актове;
3. участва в преговори по сключване на международни договори и споразумения, свързани с дейността на агенцията;
4. осъществява процесуалното представителство на председателя на агенцията пред всички съдебни инстанции и други юрисдикции;
5. дава становища по законосъобразността на проекти на договори, заповеди и други актове и документи, свързани с дейността на агенцията;
6. предлага законосъобразни решения на правни проблеми, свързани с дейността на агенцията;
7. изготвя становища относно управлението на имотите – държавна собственост, предоставени на агенцията;
8. съдейства за законосъобразното възлагане на обществени поръчки от агенцията;
9. участва в подготовката на нормативни актове за хармонизиране на българското законодателство с общите правила и практиката на Европейския съюз;
10. организира дейността по разглеждането и/или решава сигналите и предложенията до агенцията съгласно действащата нормативна уредба и установения в агенцията вътрешен ред;
11. извършва и други дейности по компетентност при възлагане от председателя на агенцията.
Чл. 32к. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Специализираната административна дирекция „Международно сътрудничество“:
1. подпомага председателя на агенцията при осъществяване на международното сътрудничество в областта на националната сигурност;
2. планира, координира и организира двустранни, многостранни и регионални дейности на сътрудничество в областта на националната сигурност;
3. организира и координира задграничните представители на агенцията в други държави и международни организации;
4. координира разработването на международни споразумения в областта на националната сигурност;
5. координира изпълнението на задълженията на председателя на агенцията, произтичащи от международни договори, конвенции и споразумения, по които Република България е страна;
6. организира превода на актове, официална кореспонденция и документи, необходими за дейността на структурните звена на агенцията;
7. организира задграничните командировки на служителите на агенцията.
Чл. 32л. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Специализираната административна дирекция „Финансово-стопанска и управление на собствеността“ подпомага председателя на агенцията в изпълнението на правомощията му като първостепенен разпоредител с бюджетни кредити, като осъществява следните дейности:
1. организира съставянето, обосноваването и предлага проект на годишния програмен бюджет и на тригодишната бюджетна прогноза на агенцията;
2. изгражда система за финансов мениджмънт в агенцията;
3. организира и контролира изпълнението на годишния бюджет;
4. осъществява всички банкови разплащания и организира всички касови разплащания;
5. предлага на председателя на агенцията реда, по който се планират, определят, разходват и отчитат финансовите средства за оперативно-специални нужди, предназначени за осъществяване функциите на агенцията;
6. организира и създава съвместно със звеното за вътрешен одит система за финансово управление и контрол;
7. организира и управлява вътрешните финансови дейности и единната счетоводна отчетност в агенцията;
8. координира планирането, разработва, предлага за утвърждаване от председателя и изпълнява годишен финансов план за материално-техническо осигуряване на агенцията, включително с дълготрайни материални и нематериални активи и материални запаси, единен поименен списък за строителство и строителни услуги и инвестиционни проекти за капиталови разходи;
9. организира и контролира извършването на ремонтната дейност и поддръжката на сградния фонд, машините и съоръженията, изграждането на нови обекти, доставката на машини и съоръжения и цялостното техническо обслужване на транспортните средства на агенцията;
10. организира и осъществява материално-техническото снабдяване на агенцията с машини и съоръжения, техника, инвентар, обзавеждане, резервни части, консумативи, материали и горива;
11. организира и отговаря за дейността по управление на недвижими имоти – държавна собственост, предоставени на агенцията;
12. организира и отговаря за дейностите по материалното и финансовото осигуряване на оперативно-издирвателната и оперативно-техническата дейност;
13. организира, изпълнява и отговаря за дейността по възлагане на обществените поръчки на агенцията.
Чл. 32м. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Специализираната административна дирекция „Административно обслужване“:
1. подпомага дейността на ръководството на агенцията, като осъществява технически и организационни функции;
2. организира приемната на агенцията и приема писма, сигнали, предложения и молби;
3. организира и ръководи протоколната дейност в агенцията;
4. организира куриерската служба на агенцията;
5. осъществява връзки с обществеността по ред, определен от председателя на агенцията;
6. организира и отговаря за информационното осигуряване на агенцията с печатни издания и официални електронни информационни и справочни системи и продукти;
7. организира и непосредствено ръководи дейността на регистратурите в агенцията;
8. изпълнява и други задачи по административното обслужване на агенцията, възложени от председателя.
Чл. 32н. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Директорите на специализираните административни дирекции са непосредствено подчинени на председателя на агенцията.
Глава трета
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С ДЪРЖАВНИ ОРГАНИ И ДРУГИ ОРГАНИЗАЦИИ
Чл. 33. (1) При осъществяване на своите функции агенцията взаимодейства с Народното събрание, с Президента на Република България, с Министерския съвет и министерствата, с органите на съдебната власт и с другите държавни органи и организации, както и с органите на местното самоуправление и местната администрация.
(2) Агенцията взаимодейства и с правозащитни и други граждански организации в областта на зачитане и гарантиране на правата на човека и основните свободи.
Чл. 34. (1) Държавните органи и организации предоставят достъп до служебните си помещения, техническите си възли и друго тяхно имущество на органите на агенцията при изпълнение на служебните им задължения.
(2) Достъпът до стратегически обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност, се осигурява независимо от формата на собственост и управлението им.
(3) Органите на агенцията получават достъпа по ал. 1 и 2 чрез удостоверяване на качеството си със служебната карта или служебния знак по смисъла на чл. 130, ал. 2 ЗДАНС.
Чл. 35. (1) Взаимодействието с Министерството на вътрешните работи, с Министерството на отбраната, със службите за сигурност и службите за обществен ред се урежда със съвместни инструкции между председателя на агенцията и ръководителите на съответните ведомства.
(2) Взаимодействието с други държавни органи и организации може да се осъществява въз основа на съвместни инструкции.
Чл. 36. (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) Служителите на агенцията ползват лечебните заведения към Министерския съвет, Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи по реда на Закона за здравното осигуряване.
(2) Условията и редът за ползване на лечебните заведения по ал. 1 се определят със съвместни инструкции между председателя на агенцията и съответния ръководител на лечебното заведение.
(3) (Отм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.).
Глава четвърта
ДЕЙНОСТИ НА АГЕНЦИЯТА ПО ПОЛУЧАВАНЕ И ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ, КОНТРАРАЗУЗНАВАТЕЛНА ЗАЩИТА НА СТРАТЕГИЧЕСКИ ЗА СТРАНАТА ОБЕКТИ И ДЕЙНОСТИ И ПО ПРОУЧВАНЕ ЗА ИЗДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЯ ЗА ДОСТЪП ДО КЛАСИФИЦИРАНА ИНФОРМАЦИЯ
Чл. 37. (1) Органите на агенцията предоставят информация на компетентните държавни органи с цел предотвратяване на посегателства срещу националната сигурност.
(2) Предоставянето на информация на други държавни органи за осъществяване на функциите им по управление в областта на националната сигурност се извършва от председателя на агенцията или от оправомощени от него длъжностни лица.
Чл. 38. Исканията на агенцията по чл. 129, ал. 3 ЗДАНС се отправят писмено, а информацията се предоставя в писмен вид или на други подходящи информационни носители.
Чл. 39. (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Координацията и оперативното взаимодействие на агенцията с компетентни служби на други държави и международни организации в интерес на националната сигурност се осъществяват от специализираните дирекции на агенцията, доколкото друго не е предвидено в съответния международен договор.
Чл. 40. (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) В изпълнение на дейността по чл. 4, ал. 4 ЗДАНС органите на агенцията:
1. осигуряват в контраразузнавателно и информационно отношение защитата на стратегически обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност;
2. издават разрешения за работа или за извършване на конкретно възложена задача в стратегически обекти и дейности.
Чл. 41. (1) Стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност, се определят от Министерския съвет в единен списък по предложение на съответните министри или ръководители на ведомства след предварително съгласуване с председателя на агенцията.
(2) Защитата на стратегическите обекти и дейности от значение за националната сигурност по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗДАНС включва:
1. контрол на организацията на физическа защита (охрана) на обектите;
2. информационна защита, осъществявана чрез административни, организационни, технически и криптографски мерки.
Чл. 42. Агенцията оказва съдействие и осъществява контрол и на недържавни органи и организации, които имат разрешение за работа в стратегически обекти.
Чл. 43. (1) Разрешенията по чл. 40, т. 2 предоставят достъп до стратегическите зони на стратегическия обект или до зоните, свързани с изпълнението на стратегическата дейност.
(2) Зоните се определят от ръководителя на съответния обект или от възлагащия съответната дейност при условия и по ред, определени със съвместна инструкция на председателя на агенцията и министъра на вътрешните работи.
(3) За еднократни посещения в стратегическите обекти не се издават разрешения по чл. 40, т. 2, ако посещението не изисква достъп до стратегическите зони на обекта. Посетителят се придружава от служител, определен от ръководителя на обекта.
Чл. 44. (1) Разрешенията по чл. 40, т. 2 се издават от председателя на агенцията или от оправомощени от него длъжностни лица по писмено искане на ръководителя на стратегическия обект или на възлагащия съответната дейност. В искането се посочват трите имена, единният граждански номер и адресът на лицето, както и длъжността, която ще заема, или конкретната задача, която ще изпълнява. За чужденци се посочват пълните им имена и индентифициращи данни от документа за самоличност, с който пребивават на територията на страната.
(2) Разрешенията за работа или за извършване на конкретна задача в стратегически обекти или дейности важат за срока на заемане на съответната длъжност или за срока на изпълнение на конкретната задача, но за не повече от 3 години.
Чл. 45. (1) Разрешенията за работа или за извършване на конкретно възложена задача и дейности в стратегически обекти се издават на граждани, които:
1. са пълнолетни;
2. не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, освен ако са реабилитирани;
3. не страдат от психически заболявания, установени и документирани по съответния ред;
4. за които няма данни, че извършват дейност, застрашаваща националната сигурност;
5. ще заемат длъжност или ще изпълняват конкретно възложена задача в стратегически обект или дейност.
(2) Ръководителите на стратегически обекти и възлагащите съответната дейност предоставят на органите по чл. 44, ал. 1 списък на длъжностите в стратегическия обект или на дейностите, които изискват достъп до стратегическите зони в тях. При промяна в списъка те са длъжни да уведомят същите органи незабавно.
(3) Изискванията на ал. 1 се прилагат и при провеждане на конкурси по реда на Кодекса на труда и на други нормативни актове.
Чл. 46. (1) Отказва се издаването на разрешенията по чл. 40, т. 2, а издадените се отнемат, когато органите по чл. 44, ал. 1 установят, че лицата:
1. не отговарят или са престанали да отговарят на някое от изискванията на чл. 45, ал. 1;
2. са престанали да заемат съответната длъжност или да изпълняват конкретната задача в стратегическия обект или дейност.
(2) За обстоятелството по ал. 1, т. 2 ръководителят на обекта или възлагащият съответната дейност е длъжен да уведоми незабавно органа, издал разрешението.
Чл. 47. Писменият отказ за издаване или отнемане на издадено разрешение за работа или за извършване на конкретно възложена задача в стратегически обекти или дейности се съобщава на ръководителя на стратегическия обект или на възложилия съответната дейност и на служителя, съответно на кандидата за заемане на длъжността.
Чл. 48. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 7 от 2009 г.; изм., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) В изпълнение на дейността по чл. 11, ал. 2 и 3 ЗЗКИ агенцията извършва проучване за надеждност на лицата и издава, отказва да издаде, прекратява или отнема издадени разрешения за достъп до класифицирана информация и удостоверения за сигурност.
(2) Ръководителите на организационните единици изпращат искането за провеждане на процедура по проучване за надеждност на своите служители съгласно ЗЗКИ, както и останалите необходими документи по глава шеста, раздел II от Правилника за прилагане на Закона за защита на класифицираната информация, приет с Постановление № 276 на Министерския съвет от 2002 г. (обн., ДВ, бр. 115 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 22 от 2003 г., бр. 6 от 2004 г., бр. 56 от 2006 г. и бр. 84 от 2007 г.), както следва:
1. (изм. изцяло – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) за служители от министерствата и централните ведомства, за военните поделения и обекти на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната – до председателя на агенцията или до оправомощен от него заместник-председател;
2. (нова – ДВ, бр. 7 от 2009 г.; отм., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.);
3. (предишна т. 2 – ДВ, бр. 7 от 2009 г.; доп., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) за останалите организационни единици-в териториалните дирекции или в самостоятелните териториални отдели на агенцията.
(3) (доп. – ДВ, бр. 7 от 2009 г.; отм., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.).
(4) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Алинея 2 се прилага и в случаите, когато е налице основание за прекратяване или отнемане на издадено разрешение или удостоверение.
Глава пета
УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ПРИКРИВАНЕТО НА СЛУЖИТЕЛИ НА АГЕНЦИЯТА В ДЪРЖАВНИ ОРГАНИ, ОРГАНИЗАЦИИ И В ДРУГИ ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА
Чл. 49. Прикриването на служители на агенцията, както и тяхната дейност се осъществяват при спазване принципите на законност и конспиративност.
Чл. 50. Дейността на прикритие се осъществява в държавни органи, организациите, както и в юридически лица.
Чл. 51. (Доп. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Служителите на прикритие са държавни служители на агенцията с особен статут, които имат правата и задълженията, предвидени в Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ и в съответния специален закон, приложим относно заеманата длъжност на прикритие. Служители на прикритие могат да са само държавни служители, преминали първоначална професионална подготовка и притежаващи разрешение за достъп до класифицирана информация.
Чл. 52. (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) Служители на агенцията работят на прикритие при доказана оперативна необходимост.
(2) Оперативна необходимост е налице, когато възложените със закон задачи и дейности на агенцията не могат да се изпълнят по друг начин освен чрез назначаване на служители на прикритие.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Директорите на специализираните дирекции, директорите на териториалните дирекции и началниците на самостоятелни териториални отдели обосновават оперативната необходимост пред председателя на агенцията.
Чл. 53. (1) Служителите на прикритие осъществяват контраразузнавателна дейност и оперативно-издирвателна дейност за защита на националната сигурност.
(2) Служителите на прикритие и конкретните задачи и дейности, изпълнявани от тях, се определят със заповед на председателя на агенцията за всеки отделен случай.
(3) Служителите на прикритие не разполагат с правомощията по чл. 125-128 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“.
Чл. 54. Служителите на прикритие осъществяват дейността си по начин, който не застрашава прикритието от разкриване.
Чл. 55. (1) Служителите на агенцията се назначават на прикритие по служебно или по трудово правоотношение от съответния ръководител на държавен орган, съответно от управителния орган на организацията или юридическото лице, по искане на председателя при спазване разпоредбите на Закона за държавния служител, Кодекса на труда или съответния специален закон.
(2) Служител на някоя от структурите по ал. 1 може да стане служител на прикритие на агенцията след назначаването му на служба в агенцията.
Чл. 56. (1) Председателят на агенцията отправя до органите по чл. 55, ал. 1 искане за съдействие, в което посочва и длъжностите, подходящи за заемане от служител на прикритие, и длъжностно лице от агенцията за осъществяване на контакт.
(2) В случай на съгласие органът по чл. 55, ал. 1 в едномесечен срок от получаване на искането за съдействие уведомява писмено председателя на агенцията за специфичните изисквания, условията и реда за назначаване на служителя на прикритие на определена длъжност.
(3) За осъществяване на съдействието по ал. 1 органът по чл. 55, ал. 1 може да предлага изменения в съответния нормативен акт, определящ организацията, функциите и числеността на персонала, с цел промяна на длъжностното разписание и откриване на допълнителна длъжност.
(4) Председателят на агенцията и органът по чл. 55, ал. 1 съгласуват мерките за организиране прикриването на определения със заповед служител на агенцията.
(5) Съдействието за назначаване на служители на прикритие и организиране прикриването на дейността им се осъществява от съответните органи по чл. 55, ал. 1 при спазване на изискванията за защита на информацията, класифицирана като държавна тайна съгласно т. 3 от раздел II на приложение № 1 към чл. 25 ЗЗКИ.
(6) Органът по чл. 55, ал. 1 е длъжен да оказва съдействие на служителя на прикритие при изпълнение на функциите му.
Чл. 57. (1) Изпълнението на дейността на прикритие за служителя на агенцията започва от датата на назначаването му на определената длъжност, съответно от датата на назначаването му в агенцията в случаите по чл. 55, ал. 2.
(2) Дейността на прикритие се прекратява със заповед на председателя на агенцията, за която се уведомява органът по чл. 55, ал. 1.
(3) Към уведомлението по ал. 2 председателят на агенцията прилага писменото искане на служителя на прикритие до органа по чл. 55, ал. 1 за прекратяване на служебното или трудовото правоотношение при спазване на процедурата по съответния нормативен акт.
Чл. 58. (1) Органът по чл. 55, ал. 1 взема необходимите мерки да не се допусне разкриване на осъществяваната дейност на прикритие и след прекратяването й.
(2) При структурни промени и съкращаване на длъжността органът по чл. 55, ал. 1 след съгласуване с председателя на агенцията взема съответните мерки за запазване длъжността на служителя на прикритие или го преназначава на друга подходяща длъжност, ако е налице такава възможност.
Чл. 59. (1) За работата си по служебно или по трудово правоотношение по чл. 55, ал. 1 служителят на прикритие получава брутна заплата или брутно трудово възнаграждение, обезщетения и други доходи, предвидени за заеманата длъжност.
(2) Органът по чл. 55, ал. 1 внася задължителните осигурителни вноски върху изплатените брутни възнаграждения и други доходи на служителя на прикритие.
Чл. 60. (1) Когато полученият нетен месечен доход за работата на прикритие е по-нисък от полагащия се за заеманата длъжност в агенцията, агенцията изплаща разликата на служителя и внася разликата в осигурителните вноски.
(2) Разликата в осигурителните вноски се внася по определен от Националната агенция за приходите ред, съгласуван с агенцията.
Чл. 61. (1) Служителите на прикритие ползват отпуски при условията и в размерите, предвидени в съответния нормативен акт.
(2) Когато размерът на платения годишен отпуск, полагащ се за заеманата длъжност в агенцията, е по-голям от платения годишен отпуск по ал. 1, агенцията изплаща обезщетение за неизползваната част от отпуска при освобождаване на служителя от агенцията.
Чл. 62. При пенсиониране на служителите, работили на прикритие, документите за периода на работа на прикритие се издават от агенцията за категорията труд и за осигурителния стаж и доход за заеманата от тях длъжност в агенцията.
Глава шеста
ДЪРЖАВНА СЛУЖБА В АГЕНЦИЯТА
Раздел I
Организационна структура
Чл. 63. (1) Численият състав на агенцията включва държавните служители и лицата, работещи по трудово правоотношение.
(2) Численият състав на агенцията се води на отчет в дирекция „Човешки ресурси“. Той се разпределя по отделните структурни звена на агенцията чрез длъжностното разписание.
Чл. 64. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 7 от 2009 г.; изм., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) (Предишен текст на чл. 64 – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) Председателят на агенцията в рамките на числения състав на агенцията утвърждава длъжности в международни организации и други държави въз основа на договори, по които Република България е страна. На тези длъжности се назначават служители за определен срок.
(2) (Нова – ДВ, бр. 7 от 2009 г.; изм., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) За назначаване на длъжностите по ал. 1 или в задгранично представителство на Република България държавните служители от ДАНС подават молба до председателя на ДАНС за назначаване на длъжността по ал. 1 за съответния срок.
(3) (Нова – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) На държавните служители по ал. 2, одобрени по установения ред за назначаване на съответните длъжности, се присъждат съответните ранг и степен съгласно класификатора на длъжностите в агенцията, съответстващи на длъжностите „задграничен представител I степен“ или „задграничен представител II степен“, по ред, определен със заповед на председателя на ДАНС.
(4) (Нова – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) Задграничното назначение по смисъла на Закона за дипломатическата служба се извършва при условията и по реда на този закон.
(5) (Нова – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) За времето на задграничния мандат държавните служители по ал. 3 получават основното си месечно възнаграждение според присъдените им ранг и степен по ал. 3, както и допълнителни възнаграждения, определени с нормативен акт. Тези служители не получават допълнителните възнаграждения по чл. 72, ал. 1, т. 3 и 6 ЗДАНС, както и сумите и доволствията по чл. 74 ЗДАНС.
(6) (Нова – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) След приключване изпълнението на длъжностите по ал. 2 на съответните държавни служители се предлага длъжност, при наличие на такава, в рамките на притежавания ранг и степен по ал. 3, като до назначаването на длъжност те се считат в неплатен отпуск, който не се признава за трудов стаж и прослужено време.
Чл. 65. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 7 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) (Изм. изцяло – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) Функционалните задължения включват задачите и дейностите на съответните структурни звена.
(2) (Нова – ДВ, бр. 7 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Функционалните задължения се изготвят за съответните дирекции, териториални дирекции и самостоятелни териториални отдели и включват функционалните задължения на отделите, секторите и структурните звена от по-нисък ранг по чл. 32б, ал. 3. Функционалните задължения се утвърждават от председателя на ДАНС.
(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 7 от 2009 г.; изм., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Структурата на специализираните дирекции, териториалните дирекции, самостоятелните териториални отдели и специализираните административни дирекции в агенцията се определя съобразно функционалните им задължения и състоянието на оперативната обстановка.
(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) С длъжностното разписание се определят численият състав на структурните звена, наименованието на длъжностите, ранговете и степените, изискванията за минимална степен на образование и професионална квалификация.
Чл. 66. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) Проектите за функционални задължения, предложения за структурата и за длъжностното разписание се разработват от ръководителите на структурните звена на агенцията и се предоставят на дирекция „Човешки ресурси“.
(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Проектите и предложенията по ал. 1 по отношение на териториалните дирекции и на самостоятелните териториални отдели се съгласуват с директорите на съответните специализирани дирекции.
(3) Дирекция „Човешки ресурси“ координира разработването на проектите и предложенията по ал. 1 и 2, като предлага за утвърждаване от председателя на агенцията функционалните задължения на звената и структурата.
(4) Дирекция „Човешки ресурси“ обобщава предложенията и изготвя длъжностното разписание в агенцията и го предлага за утвърждаване от председателя на агенцията.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Дирекция „Сигурност на ДАНС“ разработва и предлага за утвърждаване проекти на военновременни структури и длъжностното разписание съобразно функциите на агенцията във военно време по ред, определен от председателя на агенцията.
Чл. 66а. (Нов – ДВ, бр. 7 от 2009 г.; изм., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Промени в структурните звена и в длъжностното разписание на длъжностите на структурните звена се извършват със заповед на председателя на агенцията въз основа на мотивирани предложения на заместник-председателите на агенцията, на директорите на специализираните дирекции, териториалните дирекции, специализираните административни дирекции и началниците на самостоятелните териториални отдели.
(2) Ново длъжностно разписание на длъжностите се изготвя по разпореждане на председателя на агенцията.
Чл. 66б. (Нов – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) (1) Спазването на длъжностното разписание на длъжностите включва стриктното прилагане на реда при назначаването на служителите, определянето на работните им места и изпълнението на конкретни задължения на служителите в съответствие с утвърдените функционални задължения на структурните звена, длъжностно разписание на длъжностите, длъжностни характеристики и възложените задачи.
(2) Контролът по спазването на длъжностното разписание на длъжностите се осъществява от председателя на агенцията и от оправомощени от него длъжностни лица със съдействието на дирекция „Човешки ресурси“.
Чл. 67. Председателят на агенцията утвърждава класификатор на длъжностите в агенцията, който се обнародва в „Държавен вестник“.
Чл. 68. (Доп. – ДВ, бр. 7 от 2009 г.; изм., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) В агенцията се изготвят и утвърждават длъжностни характеристики.
(2) Длъжностната характеристика съдържа:
1. изискванията за заемане на длъжността;
2. длъжностните задължения.
(3) В изискванията за заемане на длъжността се посочват необходимото минимално образование или образователно-квалификационна степен, специалността, необходимата квалификация, специализация, професионален опит, необходимото ниво за достъп до класифицирана информация по ЗЗКИ, както и други изисквания в зависимост от спецификата на длъжността.
(4) Длъжностните задължения определят дейностите и задачите, които се възлагат за изпълнение на съответния служител, както и субординацията при изпълнението им.
(5) (Нова – ДВ, бр. 7 от 2009 г.; изм., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Длъжностните характеристики се изготвят и в тях се извършват промени по предложение на директорите на специализираните дирекции, териториалните дирекции, специализираните административни дирекции, началниците на самостоятелните териториални отдели и длъжностните лица по чл. 12 и 13 до председателя на агенцията.
(6) (Нова – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) Държавните служители, които участват във временни или постоянно действащи работни групи, комисии, съвети и други колективни работни органи в агенцията, определени със заповед на председателя на агенцията или на определено от него длъжностно лице, изпълняват задачи и отговарят за тях съобразно длъжностните си задължения по ал. 4 и функционалните задължения на структурното звено, в което са назначени.
Чл. 69. Длъжностните характеристики се разработват от структурните звена на агенцията и след съгласуване с дирекция „Човешки ресурси“ се утвърждават от председателя на агенцията.
Чл. 70. (Изм. изцяло – ДВ, бр. 7 от 2009 г.; изм., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Служителите от дирекция „Човешки ресурси“ запознават всеки служител с длъжностната характеристика за длъжността, на която е назначен. Запознаването се удостоверява с подпис на служителя в протокол, който се съхранява в служебното досие на служителя.
Раздел II
Изисквания за постъпване на служба
Чл. 71. (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) За постъпване на държавна служба в агенцията кандидатите подават заявление и анкетна карта по образци, утвърдени от председателя на агенцията.
(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:
1. автобиография;
2. копие на лична карта;
3. нотариално заверено копие на диплома за завършено образование (при издадена диплома от чуждо учебно заведение-удостоверителен документ от компетентен орган за признато в Република България образование);
4. документ, удостоверяващ трудовия стаж и/или служебния стаж;
5. свидетелство за съдимост;
6. документ, удостоверяващ, че срещу лицето не се води наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер;
7. декларация по чл. 4, ал. 1, т. 2 от Закона за защита на личните данни;
8. съгласие за проучване по ЗЗКИ, ако такова е необходимо с оглед на изискванията за заемане на длъжността, за която кандидатства;
9. декларация за наличието на обстоятелствата по чл. 53, ал. 1 ЗДАНС;
10. декларация, че притежават само българско гражданство.
(3) Кандидатите се подлагат на медицинско изследване за установяване на здравословното им състояние.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) за Длъжностите, за които се изисква достъп до класифицирана информация, кандидатите за работа в агенцията попълват и подават необходимите документи за проучване за надеждност съгласно ЗЗКИ.
Чл. 72. (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) Кандидатите за назначаване в агенцията подлежат на първоначална проверка на психологическата годност преди назначаване на длъжност в агенцията.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Проверката на психологическата годност се осъществява чрез провеждане на психологическо изследване от експерт-психолози от специализираната административна дирекция „Човешки ресурси“.
(3) На работа в агенцията се назначават само лица, преминали успешно проверката по ал. 1.
Чл. 73. Специфичните изисквания за постъпване на служба в агенцията се определят от председателя на агенцията с наредбата по чл. 53, ал. 2 ЗДАНС.
Раздел III
Назначаване и преминаване на службата
Чл. 74. (1) Служебното правоотношение на държавните служители в агенцията възниква въз основа на заповед по чл. 55 ЗДАНС.
(2) Кандидатите за държавни служители се назначават на съответната длъжност, като им се присъжда съответен ранг и степен.
Чл. 75. Председателят на агенцията определя:
1. вида на униформеното облекло и отличителните знаци;
2. държавните служители, които осъществяват правомощията си по ЗДАНС в униформено облекло;
3. случаите на носене на униформено облекло от служители извън посочените по т. 2.
Чл. 76. (Изм. изцяло – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) (1) Назначаването на държавните служители се извършва през цялата година.
(2) При назначаване на държавен служител на длъжност, на която съответства по-висок ранг от притежавания, се взема писменото му съгласие, което се съхранява в служебното досие на служителя.
(3) Назначаването по ал. 2 или на длъжност в рамките на притежавания ранг на държавния служител може да се извърши при служебна необходимост или по желание на служителя.
(4) За назначаването на държавните служители при служебна необходимост се изготвя мотивирано предложение.
Чл. 77. (Изм. изцяло – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) По решение на органа по назначаването държавен служител може да бъде преназначен на друга длъжност, изискваща по-нисък ранг или степен, които му се присъждат, в следните случаи:
1. по собствено желание, изразено писмено;
2. след атестиране по реда на раздел V.
Раздел IV
Рангове и степени. Длъжности на държавните служители
Чл. 78. (1) Ранговете на държавните служители в агенцията са съответни на изпълняваните функции, притежаваната квалификация, професионалния опит и заеманите длъжности. Ранговете имат степени.
(2) Степените отразяват професионалния опит на държавните служители. Най-високата степен във всеки ранг е първа степен.
(3) Според ранга степените са:
1. за държавен агент-първа и втора;
2. за специален агент-първа и втора;
3. за главен агент-първа и втора;
4. за старши агент-първа, втора, трета, четвърта;
5. за младши агент-първа, втора, трета, четвърта;
6. за главен сътрудник-първа и втора;
7. за сътрудник-първа, втора и трета.
(4) С класификатора на длъжностите се определят съответствието на длъжностите в агенцията с ранговете и степените.
Чл. 79. (Изм. – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) (1) На държавните служители се присъждат рангове и степени от председателя на агенцията.
(2) При назначаване на по-висока длъжност се присъжда по-висок ранг или степен, когато се изискват за съответната длъжност.
(3) Присъждането на по-висока степен може да е свързано или да не е свързано с промяна на длъжността.
(4) (Изм. изцяло – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) При назначаването на държавна служба в агенцията органът по назначаването може да присъжда степен, по-висока от минималната, в рамките на ранга, изискващ се за длъжността, когато това е възможно съгласно класификатора на длъжностите.
Чл. 80. Минималният срок за престояване в един ранг за държавните служители е една година.
Чл. 81. (1) Държавните служители се назначават на длъжност, изискваща по-висок ранг, след завършване на квалификационен курс за съответната длъжност, ако длъжността изисква това.
(2) Държавните служители се назначават на друга длъжност в обхвата на притежавания ранг след завършване на квалификационен курс, ако длъжността изисква това.
Чл. 82. (1) Не се повишават в ранг или в степен държавните служители с наложени дисциплинарни наказания по чл. 90, ал. 1, т. 3 и 4 ЗДАНС, които не са заличени.
(2) Времето, прослужено при наложено дисциплинарно наказание „понижаване в ранг, степен или длъжност“, не се зачита при изчисляване на срока за повишаване в следващ ранг.
Раздел V
Условия и ред за атестиране на държавните служители
Чл. 83. (Изм. изцяло – ДВ, бр. 7 от 2009 г.; изм., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) Атестирането се извършва чрез оценка на изпълнението на длъжността по система от критерии, чрез които се оценяват постигането на предварително съгласувани цели, степента на изпълнение на задълженията и професионалните компетентности на държавния служител.
(2) Атестирането на държавните служители се извършва чрез изготвяне на тримесечни оценки за постигнати резултати в служебната дейност и годишна обща оценка за изпълнение на длъжността, която трябва да е мотивирана, като се основава на обективно установени факти и обстоятелства.
(3) Тримесечните оценки за постигнати резултати в служебната дейност се извършват през първата половина на месеца, следващ календарното тримесечие, и обхващат дейността на служителя за предходното тримесечие, а годишната обща оценка се извършва ежегодно през януари и обхваща дейността на служителя за предходната календарна година.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Тримесечните оценки за постигнати резултати в служебната дейност се извършват, ако служителят е изпълнявал съответната длъжност най-малко 40 работни дни от съответното тримесечие, а годишната обща оценка се извършва, ако служителят е изпълнявал съответната длъжност най-малко 6 месеца през съответната календарна година.
(5) Целите по чл. 84, ал. 2, т. 1 се съгласуват през януари и са част от формуляра за годишна обща оценка за изпълнение на длъжността.
Чл. 84. (Изм. изцяло – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) (1) Оценките по чл. 83 се оформят във формуляр за оценка, който съдържа отделни оценки по система от критерии, обща оценка и мотиви.
(2) Системата от критерии, по които се извършва оценяването на държавните служители, включва:
1. постигането на предварително съгласувани цели между служителя и оценяващия го началник по чл. 85, ал. 1, съобразени с функционалните задължения на структурното звено, където работи служителят;
2. степен на изпълнение на задълженията, определени в нормативните актове, длъжностната характеристика на заеманата длъжност, заповедите на председателя на агенцията и на преките началници на служителя;
3. показани професионални компетентности в работата;
4. дисциплинираност при изпълнение на служебните задължения.
(3) Образците на формулярите за оценка, механизмите за формиране на оценките по отделните критерии и на общата оценка и за обжалването се определят с наредбата по чл. 72, ал. 2 ЗДАНС.
Чл. 85. (Изм. изцяло – ДВ, бр. 7 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) Оценките по чл. 83 се изготвят от непосредствения началник на държавния служител.
(2) Оценяващият началник по ал. 1 запознава държавния служител с годишната обща оценка за изпълнението на длъжността срещу подпис.
(3) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Годишната обща оценка за изпълнението на длъжността може да се обжалва от държавния служител в 7-дневен срок от запознаването пред горестоящия пряк началник на оценяващия началник на длъжност не по-ниска от директор на дирекция, директор на териториална дирекция или началник на самостоятелен териториален отдел.
(4) Жалбата се разглежда в 7-дневен срок. Горестоящият пряк началник на оценяващия началник по смисъла на ал. 3 се произнася с писмено решение, с което оставя жалбата без последствия или коригира годишната обща оценка за изпълнение на длъжността. Решението му следва да е мотивирано и е окончателно.
(5) Извън случаите по ал. 3 горестоящият пряк началник на оценяващия началник по смисъла на ал. 3 може да коригира служебно тримесечните оценки за постигнати резултати в служебната дейност и годишната обща оценка за изпълнение на длъжността, като ги увеличи или намали в граници, определени с наредбата по чл. 72, ал. 2 ЗДАНС.
(6) Формулярите за тримесечни оценки за постигнати резултати в служебната дейност и формулярът за годишната оценка за изпълнението на длъжността се съхраняват в служебното досие на служителя.
Чл. 86. (Изм. изцяло – ДВ, бр. 7 от 2009 г.; изм., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Оценките по чл. 83 на главния секретар, директорите на специализираните дирекции, териториалните дирекции, специализираните административни дирекции, началниците на самостоятелните териториални отдели, финансовите контрольори и на ръководителя на звеното за вътрешен одит се извършват от председателя на агенцията или от заместник-председателите съобразно определените им от председателя правомощия. Получените оценки са окончателни.
(2) Всички длъжностни лица носят дисциплинарна отговорност за своевременното и обективното оценяване на подчинените им служители.
Чл. 87. (Изм. изцяло – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) (1) Получената годишна обща оценка за изпълнението на длъжността може да е основание за назначаване на друга длъжност, присъждане на друг ранг и/или степен, както и за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 110, ал. 1, т. 7, буква „б“ ЗДАНС.
(2) Тримесечните оценки за постигнати резултати в служебната дейност са основа за определяне размера на допълнителното възнаграждение по чл. 72, ал. 1, т. 6 ЗДАНС за съответното тримесечие.
Раздел VI
Професионална подготовка
Чл. 88. (1) Професионалната подготовка на служителите от агенцията се провежда под формата на професионално обучение.
(2) Професионалното обучение при постъпване на длъжности, за които се изисква първоначална професионална подготовка, се провежда в Центъра за професионална подготовка към дирекция „Човешки ресурси“ на агенцията или в други учебни заведения.
(3) Организацията и дейността на центъра по ал. 2 се определя с акт на председателя на агенцията.
(4) Председателят на агенцията утвърждава списък на длъжностите, за които първоначалната професионална подготовка е задължителна.
(5) Професионалното обучение на държавните служители от агенцията може да се извършва и във висши училища и други учебни заведения на територията на страната или в други държави.
Чл. 89. (1) В съответствие със специфичните нужди на агенцията служителите от агенцията след разрешение от председателя могат да кандидатстват и да се обучават за придобиване на образователно-квалификационни, образователни и научни степени в области, професионални направления и специалности на висшето образование във висши училища у нас и в чужбина.
(2) Служителят на агенцията, приет за обучение при условията на ал. 1, сключва договор с председателя на агенцията за повишаване квалификацията на служителя чрез придобиване степен на висшето образование. Договорът се изготвя от дирекция „Човешки ресурси“.
(3) С договора по ал. 2 се определят:
1. степента в област, професионално направление и специалност на висшето образование, за придобиването на която служителят ще се обучава;
2. мястото, формата и времето на обучение;
3. условията за ползване на отпуск за обучение в учебно заведение по чл. 84, ал. 1 ЗДАНС;
4. задължението след заемане на длъжност, изискваща придобитата степен на висшето образование, служителят да служи в агенцията за срок, пропорционален на времето за обучение, но не по-дълъг от 5 години;
5. отговорността при неизпълнение на задълженията по т. 4.
Чл. 90. (Доп. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) Служителите на агенцията придобиват, повишават, актуализират и специализират професионалните си знания и умения със или без откъсване от работа във:
1. Центъра за професионална подготовка към дирекция „Човешки ресурси“ на агенцията;
2. други национални или чуждестранни обучаващи институции.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Изпращането на служителите от агенцията за придобиване, повишаване, актуализиране и специализиране на професионалните им знания и умения се извършва със заповед на председателя на агенцията по предложение на съответния директор или на съответния началник на самостоятелен териториален отдел.
(3) Със заповедта по ал. 2 се определя дали обучението е със или без откъсване от работа.
(4) За времето на обучение с откъсване от работа се счита, че служителят изпълнява служебните си задължения.
Чл. 91. Професионалната подготовка на служителите в агенцията се планира, организира, контролира и ръководи от дирекция „Човешки ресурси“.
Раздел VII
Възнаграждения на служителите в агенцията
Чл. 92. Служителите в агенцията получават брутно възнаграждение, състоящо се от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Чл. 93. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 7 от 2009 г.; изм., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) Размерът на основното месечно възнаграждение на държавните служители се определя въз основа на базата по чл. 71, ал. 2 ЗДАНС.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 7 от 2009 г.; отм., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.).
(3) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 7 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Конкретният размер на основните месечни възнаграждения на държавните служители се определя по реда на чл. 71, ал. 3 ЗДАНС, без да се намалява.
Чл. 94. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 7 от 2009 г.; изм., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Размерът на заплатата за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение, се определя въз основа на базата по чл. 73, ал. 2 ЗДАНС.
(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 7 от 2009 г.; изм. изцяло, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Конкретният размер на заплатата по ал. 1 се определя съгласно вътрешните правила за работната заплата и разполагаемите средства по бюджета, без да се намалява.
Чл. 95. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) (1) (Предишен текст на чл. 95 – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) Председателят на агенцията утвърждава вътрешни правила за работната заплата в агенцията.
(2) (Нова – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) Допълнителното възнаграждение по чл. 72, ал. 1, т. 6 ЗДАНС за съответното тримесечие е в размер до едно основно месечно възнаграждение за съответната длъжност и се изплаща на държавните служители и лицата, работещи по трудово правоотношение, в зависимост от тримесечните оценки за постигнати резултати в служебната дейност.
(3) (Нова – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) Служителите, работещи по трудово правоотношение в ДАНС, се атестират при условията и по реда на чл. 83-87. Получената годишна обща оценка за изпълнението на длъжността може да е основание за назначаване на друга длъжност, за увеличаване размера на основното месечно възнаграждение или за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда при получаване на най-ниска годишна обща оценка за изпълнението на длъжността.
Чл. 96. (1) На държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения при условия, по ред и в размери, определени в чл. 72, ал. 1 ЗДАНС и в актовете на председателя на агенцията по чл. 72, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗДАНС.
(2) Допълнителните възнаграждения по чл. 72, ал. 1, т. 4 и 5 ЗДАНС се изплащат при условия и в размери, определени от Министерския съвет, като те са не по-малки от определените за трудовите правоотношения.
(3) Допълнителните възнаграждения по чл. 72, ал. 1, т. 4 ЗДАНС се изплащат, ако притежаваната научна степен е свързана с изпълняваните функции и задачи от държавния служител съгласно длъжностната му характеристика и останалите регламентиращи документи.
Чл. 97. (1) На лицата, работещи по трудово правоотношение, се изплащат допълнителни възнаграждения, определени в ЗДАНС и в акт на Министерския съвет.
(2) Конкретният размер на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се определя с колективен трудов договор и/или с вътрешните правила за работната заплата и с индивидуалния трудов договор, като този размер не може да бъде по-малък от 1 на сто за всяка година придобит трудов стаж и професионален опит.
Раздел VIII
Отличия и награди
Чл. 98. (Изм. изцяло – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) (1) Отличията са лични, а наградите могат да бъдат лични или колективни.
(2) Видът на отличието или наградата се определя съобразно личния или колективния принос за изпълнението на служебните задължения и възложените задачи и от значимостта на постигнатите резултати в работата и при осъществяването на функциите и задачите на агенцията.
(3) Когато наградата е колективна, размерът й не може да надвишава размера на най-ниското основно месечно възнаграждение на държавен служител от съответното структурно звено, съответно работна група или друг колективен работен орган, определен със заповед.
Чл. 99. Отличията и наградите се дават от председателя на агенцията, а в случаите по чл. 86, ал. 3 ЗДАНС-и от длъжностни лица, определени със заповед на председателя на агенцията.
Чл. 100. С „писмена похвала“ се награждават служители, които имат съществен принос за изпълнението на конкретна професионална задача.
Чл. 101. С „обявяване на благодарност“ се награждават служители на агенцията, проявили инициативност и постигнали високи професионални резултати при изпълнението на функциите си.
Чл. 102. (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) Със сребърен почетен знак на Държавна агенция „Национална сигурност“ се награждават служители, български и чуждестранни граждани за принос и конкретна помощ при защитата на националната сигурност, както и за принос в развитието на отношенията между агенцията и съответните структури на други държави или международни органи и организации.
(2) Награждаването със сребърен почетен знак се извършва от председателя на агенцията по предложение на заместник-председателите.
(3) (Отм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.).
Чл. 103. (Доп. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) Най-високото професионално отличие в агенцията е златен почетен знак на Държавна агенция „Национална сигурност“.
(2) Със златен почетен знак председателят на агенцията награждава служители за проявен героизъм, смелост и себеотрицание, за конкретен съществен принос и висок професионализъм при изпълнението на служебни задачи с изключително значение за националната сигурност на Република България.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Отличието по ал. 1 се дава на служители и за безукорно поведение, постигнати трайни резултати в служебната работа, образцово изпълнение на служебните задължения и продължителна служба в агенцията, която е не по-малко от 15 години, като за служба в агенцията се зачита стажът по § 3, ал. 5 ЗДАНС.
(4) Отличието по ал. 1 може да се дава и на български и чуждестранни граждани за голям принос и съществена конкретна помощ при защитата на националната сигурност, както и за голям принос в развитието на отношенията между агенцията и съответните структури на други държави или международни органи и организации.
Чл. 103а. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) Формата и видът на сребърния почетен знак и на златния почетен знак се определят с акт на председателя на агенцията.
(2) С акта по ал. 1 се регламентират процедурата и ритуалът по награждаването с отличията сребърен почетен знак и златен почетен знак и с паричните и предметните награди.
Чл. 104. С почетните знаци по чл. 102 и 103 могат да бъдат награждавани посмъртно служители, загинали при или по повод изпълнение на служебните си задължения.
Чл. 105. Служителите, наградени със сребърен или златен почетен знак, могат да го носят върху облеклото си от дясната страна на гърдите.
Чл. 105а. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) Служителите, наградени със сребърен почетен знак или златен почетен знак на Държавна агенция „Национална сигурност“ получават карта, а наградените с „обявяване на благодарност“ – грамота, с които се удостоверява награждаването.
(2) На наградените с огнестрелно оръжие се издава удостоверение.
Чл. 106. С парична или предметна награда се награждават служителите за професионално изпълнение на важни служебни задачи, както и за трайни професионални резултати.
Чл. 106а. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) На служители на агенцията могат да бъдат връчвани утвърдени от председателя на агенцията грамоти за:
1. проявена безкористност, доблест и всеотдайност при изпълнение на служебните задължения – при навършване на 50-годишна възраст;
2. за добросъвестна, честна и безупречна дългогодишна служба в органите за сигурност на Република България – при прекратяване на служебното правоотношение поради придобито право на пенсия;
3. дългогодишна и всеотдайна служба в органите за сигурност на Република България – при навършване на 60 години.
Чл. 107. (1) Награждаването на служителите на агенцията се извършва въз основа на мотивирано предложение до органа, който има право да награждава със съответното отличие или награда.
(2) Предложения за награждаване могат да правят непосредствените и висшестоящите началници.
Чл. 108. Предложенията за награждаване с парични или предметни награди предварително се съгласуват с дирекция „Финансово-стопанска и управление на собствеността“.
Чл. 108а. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Картите, грамотите и удостоверенията на наградените със „Сребърен почетен знак“, „Златен почетен знак“, „Обявяване на благодарност“ и с огнестрелно оръжие се издават от директора на специализираната административна дирекция „Човешки ресурси“.
Чл. 109. (1) Дирекция „Човешки ресурси“ води на отчет наградените служители.
(2) Предложението и екземпляр от заповедта за награждаване се прилагат към служебното досие на служителя.
Раздел IХ
Дисциплинарна отговорност на държавните служители. Ред за провеждане на дисциплинарното производство
Чл. 110. (1) Виновното нарушаване на служебните задължения и неспазването на служебните правомощия, както и неизпълнение на разпоредбите на ЗДАНС, на правилника и другите подзаконови актове, свързани с прилагането му, неспазване правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в агенцията, на актовете на председателя на агенцията и на заповедите и разпорежданията на преките ръководители представлява нарушение на дисциплината.
(2) Дисциплинарната отговорност се носи независимо от гражданската, наказателната или административнонаказателната отговорност, ако такава се предвижда.
(3) За извършено дисциплинарно нарушение на държавния служител може да се наложи едно от наказанията по чл. 90, ал. 1 ЗДАНС.
(4) За едно и също дисциплинарно нарушение може да се наложи само едно дисциплинарно наказание.
Чл. 110а. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) Дисциплинарната отговорност е лична.
(2) Всеки държавен служител отговаря за своите действия или бездействия, извършени виновно в нарушение на служебната дисциплина и свързани със заеманата длъжност и на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в ДАНС.
(3) Държавните служители от ръководния персонал и експертният персонал с ръководни функции отговарят за спазването на дисциплината и за прилагането на единна дисциплинарна практика в ръководените от тях звена.
(4) Дисциплинарно наказващите органи преценяват дисциплинарните нарушения при съобразяване с изискванията на чл. 94, ал. 1 ЗДАНС.
Чл. 110б. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) Дисциплинарно наказание „забележка“ се налага за:
1. закъснение или преждевременно напускане на работа без уважителни причини или неуплътняване на работното време;
2. наличие на пропуски в прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност;
3. други маловажни нарушения, при които отклонението от нормативните изисквания е незначително и не са настъпили никакви вредни последици.
(2) Наказанието се налага за срок от 3 до 6 месеца по преценка на дисциплинарно наказващия орган съобразно чл. 94, ал. 1 ЗДАНС.
(3) Държавният служител се предупреждава, че при извършване на друго нарушение по ал. 1 в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание“.
Чл. 110в. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) Дисциплинарно наказание „порицание“ се налага за:
1. извършване на дисциплинарно нарушение в срока на наложено дисциплинарно наказание „забележка“, за което нарушение е предвидено налагане на същото дисциплинарно наказание;
2. извършени две нарушения, открити едновременно, за които е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „забележка“;
3. възпрепятстване или ограничаване на професионалните, икономическите права или на правата за сдружаване на служителите, предвидени в ЗДАНС;
4. наличие на сериозни пропуски в прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност;
5. превишаване на правомощия;
6. неспазване на реда в агенцията;
7. забавено или лошо изпълнение на заповед.
(2) Наказанието се налага за срок от 6 месеца до една година по преценка на дисциплинарно наказващия орган съобразно чл. 94, ал. 1 от ЗДАНС.
(3) Държавният служител се предупреждава, че при извършване на друго нарушение по ал. 1 в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено дисциплинарно наказание „недопускане за израстване в ранг, степен или длъжност“.
Чл. 110г. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) Дисциплинарно наказание „недопускане за израстване в ранг, степен или длъжност“ се налага за:
1. извършване на дисциплинарно нарушение в срока на наложено дисциплинарно наказание „порицание“, за което нарушение е предвидено налагане на същото дисциплинарно наказание;
2. извършване на две нарушения, открити едновременно, за които е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание“;
3. извършване на три или повече нарушения, ако за някое от тях не е предвидено налагане на по-тежко дисциплинарно наказание;
4. неизпълнение на заповед;
5. неупражняване на контрол над подчинени при изпълнение на служебните им задължения, довело до извършване на дисциплинарно нарушение по чл. 91, ал. 1 от ЗДАНС.
(2) Наказанието се налага за срок от една до 3 години и се изразява в недопускане израстването на държавния служител в ранг, степен или длъжност за определения от дисциплинарно наказващия орган срок.
(3) Държавният служител се предупреждава, че при извършване на друго нарушение по ал. 1 в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
Чл. 110д. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) Дисциплинарно наказание „понижаване в ранг, степен или длъжност“ се налага за:
1. нарушения, за които е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „недопускане за израстване в ранг, степен или длъжност“, в резултат на които е затруднена дейността или нормалното функциониране на ДАНС или са нанесени значителни имуществени вреди на агенцията или на държавата;
2. нарушаване на правилата за съхраняване, опазване или използване на служебни: карти, знаци, оръжия, взривни вещества, боеприпаси, имущество, картотеки или документи;
3. неправомерно използване на имущество на агенцията;
4. неявяване на работа в един работен ден без уважителни причини;
5. явяване на работа в състояние, което не позволява адекватно изпълнение на служебните задължения;
6. неупражняване на контрол над подчинени;
7. укриване или омаловажаване на извършени от подчинени дисциплинарни нарушения;
8. укриване на произшествия;
9. възпрепятстване на подчинени при упражняване на правата им или при изпълнение на служебните им задължения;
10. допуснати трайни слаби резултати в служебната дейност – получена оценка 1 при две поредни тримесечни оценки за постигнати резултати в служебната дейност по смисъла на чл. 83, ал. 2;
11. нарушаване на етични правила за поведение, регламентирани в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Държавна агенция „Национална сигурност“;
12. укриване или омаловажаване на извършени от подчинени дисциплинарни нарушения по чл. 91, ал. 1 от ЗДАНС;
13. нарушения, довели до накърняване на правата и свободите на гражданите или затруднили дейността на други структурни звена на ДАНС, държавни органи или организации;
14. неправомерно разкриване или използване на информация, обработвана в ДАНС;
15. посочване на неверни данни в декларация за имуществото и доходите, водещи до несъответствие между декларираното и притежаваното от държавния служител имущество или получени доходи;
16. неизпълнение на задълженията по чл. 51 и 56 от ЗДАНС.
(2) Наказанието се налага за срок от 3 месеца до една година и се изразява в понижаване на държавния служител в ранг, степен или длъжност за определения от дисциплинарно наказващия орган срок.
(3) Държавният служител се предупреждава, че при извършване в срока на наложеното наказание на друго дисциплинарно нарушение ще му бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
(4) За срока на понижаването наказаният служител получава трудово възнаграждение за ранга, степента или длъжността, в които е понижен.
(5) Наказанието по ал. 1 не се налага, ако държавният служител заема най-ниските ранг, степен и длъжност. В тези случаи се налага дисциплинарно наказание „недопускане за израстване в ранг, степен или длъжност“ за максималния срок 3 години.
Чл. 110е. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) Дисциплинарно наказание „уволнение“ се налага в случаите, посочени в чл. 91, ал. 1 от ЗДАНС.
(2) Други тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 91, ал. 1, т. 9 от ЗДАНС, за които също се налага дисциплинарно наказание „уволнение“, са:
1. извършване на нарушения при изпълнение на служебните задължения, довели до възникване на състояние на финансова зависимост на държавния служител от трети лица;
2. умишлено унищожаване или увреждане на служебно или друго държавно имущество;
3. извършване на дисциплинарно нарушение в срока на наложено дисциплинарно наказание „недопускане за израстване в ранг, степен или длъжност“, за което нарушение е предвидено налагане на същото дисциплинарно наказание;
4. извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на наложено наказание „понижаване в ранг, степен или длъжност“;
5. действие или бездействие, което накърнява престижа на агенцията.
Чл. 110ж. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се обявява само пред равни и по-старши по длъжност от наказания служител.
Чл. 111. (Изм. изцяло – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) Дисциплинарното производство представлява съвкупност от действия по събиране на доказателства във връзка с извършеното дисциплинарно нарушение, както и по налагане на дисциплинарното наказание.
(2) Дисциплинарното производство започва по инициатива на дисциплинарно наказващия орган в случаите, когато лично е установил извършеното нарушение. Когато дисциплинарното нарушение е констатирано от друг пряк началник на нарушителя, той незабавно писмено уведомява дисциплинарно наказващия орган.
Чл. 112. (Доп. – ДВ, бр. 7 от 2009 г.; изм., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) Дисциплинарните наказания на държавните служители в агенцията се налагат от председателя на агенцията.
(2) Председателят на агенцията може да оправомощи длъжностни лица, които да налагат дисциплинарните наказания „забележка“ и „порицание“.
(3) (Нова – ДВ, бр. 7 от 2009 г.; отм., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.).
Чл. 113. (1) Дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.
(2) Сроковете по ал. 1 спират да текат, докато държавният служител е в законоустановен отпуск или по отношение на него е взета мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест.
(3) Когато дисциплинарното нарушение е и престъпление или административно нарушение, сроковете по ал. 1 започват да текат от влизането в сила на съдебния акт или на наказателното постановление.
Чл. 114. (Изм. – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) Дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато са налице достатъчно данни относно извършеното нарушение и самоличността на нарушителя, включително:
1. при извършена финансова ревизия (одит)-от датата на получаване на акта за извършената ревизия (одит) в проверяваната структура;
2. (изм. – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) при извършена проверка от дирекция „Инспекторат“-от датата на утвърждаване на протокола от проверката;
3. при извършена служебна проверка-от датата на утвърждаване на протокола за служебната проверка от дисциплинарно наказващия орган, назначил служебната проверка.
Чл. 115. (1) Дисциплинарното производство започва по инициатива на органа по чл. 112, ал. 1 или 2 в случаите, когато лично е установил извършеното нарушение.
(2) Органът по ал. 1 може да бъде сезиран за започване на дисциплинарно производство и от друг пряк началник на нарушителя.
Чл. 115а. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) По анонимни сигнали не се образува дисциплинарно производство.
(2) За анонимни се считат и сигналите, при които посочените лица и адреси са недействителни или не съществуват.
(3) По анонимни сигнали могат да се извършват проверки по ред, определен от председателя на агенцията.
Чл. 116. (Доп. – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) (1) За подпомагане на дисциплинарното производство може да бъде назначена служебна проверка.
(2) Когато в хода на дисциплинарното производство се установи, че за извършеното дисциплинарно нарушение може да се наложи някое от дисциплинарните наказания по чл. 90, ал. 1, т. 3-5 ЗДАНС, задължително се назначава служебна проверка.
(3) Със служебната проверка по ал. 1 се събират доказателствата от значение за случая, включително писмените обяснения на привлечения към дисциплинарна отговорност служител и на други длъжностни лица.
(4) (Нова – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) В случаите по чл. 114, т. 1 и 2 служебна проверка може да не се назначава.
Чл. 117. (1) Служебната проверка започва с писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган при получени данни за извършено дисциплинарно нарушение. В заповедта се определя комисия, която да извърши проверката, и срок за извършването й. За извършената проверка се съставя протокол, който заедно с материалите от служебната проверка се изпраща на дисциплинарно наказващия орган.
(2) Длъжностните лица, които извършват служебната проверка, носят дисциплинарна отговорност за нейната обективност и за произтичащите от нея последици за държавния служител.
(3) Протоколът от служебната проверка съдържа:
1. данни, които конкретизират нарушителя (нарушителите) на дисциплината;
2. описание на нарушението (деяние, действие или бездействие, време, място, начин на извършване);
3. вредни последици и причинна връзка с нарушението;
4. данни за вината на нарушителя за извършване на конкретното нарушение;
5. причините и условията, довели до извършване на нарушението;
6. предложение за търсене на дисциплинарна отговорност, както и за вида на дисциплинарното наказание.
Чл. 118. (1) Когато от събраните в резултат на извършената проверка данни органът по чл. 112, ал. 1 или 2 установи, че е налице нарушение на дисциплината, за което следва да се наложи наказание по чл. 90, ал. 1, т. 1 и 2 ЗДАНС, той издава заповед за налагане на съответното наказание.
(2) Когато орган по чл. 112, ал. 2 установи, че е налице дисциплинарно нарушение, за което следва да се наложи наказание по чл. 90, ал. 1, т. 3-5 ЗДАНС, той изпраща материалите от проведеното дисциплинарно производство на председателя на агенцията за вземане на решение по компетентност.
Чл. 119. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 7 от 2009 г.; изм., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) Преди да вземе решение за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДАНС, председателят на агенцията предоставя материалите от проведената служебна проверка за разглеждане от дисциплинарен съвет, назначен с негова заповед. В състава на съвета задължително се включват представители на дирекция „Човешки ресурси“ и на дирекция „Правно-нормативна дейност“. Дисциплинарният съвет се състои от петима редовни и трима резервни членове, които са държавни служители.
(2) (Нова – ДВ, бр. 7 от 2009 г.; изм., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Дисциплинарният съвет се назначава за срок 3 години. Със заповедта за назначаването се определят председател, заместник-председател и секретар на дисциплинарния съвет, както и правилата за работата на съвета.
(3) (Нова – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) Членовете на дисциплинарния съвет са несменяеми за срока по ал. 2, освен ако бъдат освободени от съвета по тяхно искане, бъдат дисциплинарно наказани или бъде прекратено служебното им правоотношение.
(4) (Нова – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) Дисциплинарният съвет заседава в състав от всички редовни членове на съвета. При отсъствие на редовен член, както и в случаите, когато срещу него е образувано дисциплинарно производство, председателят на агенцията определя кой от резервните членове трябва да го замести.
(5) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) Дисциплинарният съвет изяснява фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, като може да изслушва при необходимост обясненията на държавния служител и да обсъжда представените от него доказателства.
(6) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) Дисциплинарният съвет приема решение с обикновено мнозинство. Решението на дисциплинарния съвет съдържа становище относно наличието или липсата на основание за дисциплинарна отговорност, както и относно вида и размера на съответното дисциплинарно наказание.
(7) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) В 7-дневен срок от приемането на решението дисциплинарният съвет го представя заедно с преписката по делото на дисциплинарно наказващия орган.
Чл. 120. (1) Преди налагане на дисциплинарното наказание дисциплинарно наказващият орган изслушва привлечения към дисциплинарна отговорност държавен служител или приема писменото му обяснение.
(2) Независимо дали е назначена или не служебна проверка, дисциплинарно наказващият орган може да събира доказателства, които са от значение за случая.
Чл. 121. При определяне вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата.
Чл. 122. (1) Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед на органите по чл. 112, ал. 1 или 2, в която се посочват извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, доказателствата, въз основа на които е установено, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва.
(2) Мотивите представляват описание на фактическата обстановка, разпоредбите и задълженията, които са нарушени, и настъпилите вредни последици.
(3) Заповедта се връчва на държавния служител по реда на чл. 95 ЗДАНС и от този момент подлежи на незабавно изпълнение.
(4) Когато фактическите основания, мотивирали издаването на заповедта, съставляват класифицирана информация, те се отразяват в отделен документ, чийто регистрационен номер се посочва в съобразителната част на заповедта. Служителят се запознава с документа срещу подпис. Документът се прилага заедно със заповедта към служебното досие на наказаното лице.
Чл. 123. (1) Дисциплинарните наказания, наложени на държавните служители, се заличават по реда на чл. 97 ЗДАНС.
(2) В срока на изтърпяване на дисциплинарното наказание то се взема предвид при израстване в кариерата, при повишаване на професионалната квалификация и при определяне на допълнителните възнаграждения на наказания служител.
(3) По време на изтърпяване на дисциплинарно наказание държавният служител може да бъде награждаван с предвидените в ЗДАНС отличия и награди.
Чл. 124. (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) (Изм. изцяло – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) В случай на временно отстраняване от длъжност по чл. 99, ал. 1 от ЗДАНС служебните оръжие, карта и знак на отстранения служител се изземват незабавно от непосредствения му началник, за което се съставя протокол. Екземпляр от протокола се предоставя на отстранения от длъжност служител.
(2) След отпадане на основанието за отстраняване от длъжност оръжието, картата и знакът се връщат на възстановения служител.
Чл. 124а. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) За неуредените в този раздел въпроси се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс.
(2) Относно дисциплинарната отговорност на лицата, работещи по трудово правоотношение, се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда.
(3) Председателят на агенцията издава заповед с цел установяване на единна дисциплинарна практика в агенцията и законосъобразност по провеждане на дисциплинарните производства и налагане на дисциплинарни наказания.
Раздел Х
Прекратяване на служебното правоотношение
Чл. 125. (1) Председателят на агенцията прекратява служебното правоотношение на държавните служители в агенцията.
(2) За прекратяването на служебното правоотношение по ал. 1 се издава заповед, която съдържа:
1. наименованието на органа, който я издава;
2. правните и фактическите основания за освобождаването;
3. разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията, начинът и срокът за изпълнение;
4. срок и орган, пред който може да се обжалва заповедта.
(3) Когато фактическите основания, мотивирали издаването на заповедта, съставляват класифицирана информация, те се отразяват в отделен документ, чийто регистрационен номер се посочва в съобразителната част на заповедта. Служителят се запознава с документа срещу подпис. Документът се прилага заедно със заповедта към служебното досие на служителя.
Чл. 126. (Изм. – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) (1) Дирекция „Човешки ресурси“ връчва на държавния служител заповедта за прекратяване на служебното правоотношение срещу подпис.
(2) В случай че държавният служител откаже да удостовери с подпис получаването на заповедта или откаже да я получи, отказът се удостоверява с подписа на двама служители, а при неявяване-чрез изпращане на препоръчано писмо с обратна разписка. В тези случаи след спазване на процедурата документите се считат за връчени.
(3) За дата на прекратяване на служебното правоотношение се счита датата на връчване на заповедта по ал. 1 и 2, съответно удостоверяването на отказа за получаване или получаването на обратната разписка.
(4) (Изм. изцяло – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) Непосредствено след връчването на заповедта държавният служител връща служебната карта, служебния знак и служебното си оръжие на съответните длъжностни лица.
(5) За връщане на числящото му се имущество и документи на служителя се издава временен пропуск.
Чл. 127. (Изм. – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) Прекратяването на служебното правоотношение при навършване на 60-годишна възраст по чл. 110, ал. 1, т. 1 ЗДАНС се извършва при спазване на следната процедура:
1. до 31 октомври на предходната година дирекция „Човешки ресурси“ изготвя списък на лицата, които навършват 60-годишна възраст през следващата година;
2. (изм. – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) за прекратяване на служебното правоотношение се изготвя и подписва заповед, с която служебното правоотношение се прекратява считано от датата на навършване на възрастта по ал. 1, като заповедта се връчва не по-късно от 7-дневен срок от тази дата.
Чл. 128. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 7 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) (Изм. изцяло – ДВ, бр. 7 от 2009 г.; доп., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Прекратяване на служебното правоотношение поради придобиване право на пенсия по чл. 69, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване или при придобито и упражнено право на пенсия по преценка на органа по назначаване се извършва след писмено предложение на:
1. (изм. изцяло – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) заместник-председател на агенцията – за главния секретар, директорите на специализираните дирекции, териториалните дирекции, специализираните административни дирекции, началниците на самостоятелните териториални отдели и служителите по чл. 12 и 13;
2. (изм. изцяло – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) директора на специализирана дирекция, териториална дирекция, специализирана административна дирекция и началника на съответния самостоятелен териториален отдел – за подчинените им служители.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 7 от 2009 г.) Председателят на агенцията се произнася по предложението, придружено със справка за осигурителен стаж в 30-дневен срок от получаването му и при положително решение се издава заповед за прекратяване на служебното правоотношение по реда на този раздел.
(3) Прекратяването на служебното правоотношение по чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗДАНС по писмено искане на служителя се извършва чрез писмена молба до органа по назначаването.
(4) Прекратяването на служебното правоотношение се извършва в едномесечен срок от получаването на молбата по ал. 3. Председателят може да прекрати служебното правоотношение и преди изтичане на едномесечния срок, като заплати обезщетение на държавния служител за остатъка от времето.
Чл. 129. (Доп. – ДВ, бр. 7 от 2009 г.; изм., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Прекратяването на служебното правоотношение по чл. 110, ал. 1, т. 3 ЗДАНС-по здравословни причини, се извършва въз основа на експертно решение, издадено от съответните експертни лекарски комисии в лечебните заведения по чл. 77, ал. 2 от ЗДАНС, в което се установява, че заболяването на държавния служител е довело до трайна неработоспособност или са налице здравни противопоказания, водещи до невъзможност за изпълнението на заеманата длъжност.
(2) Служебното правоотношение по ал. 1 се прекратява само ако служителят откаже да заеме друга предложена му подходяща длъжност в рамките на притежавания ранг и степен или ако няма подходяща незаета длъжност.
(3) (Нова – ДВ, бр. 7 от 2009 г.; изм., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение се издава не по-късно от един месец от датата на издаване решението на съответните експертни лекарски комисии в лечебните заведения по чл. 77, ал. 2 от ЗДАНС.
(4) (Нова – ДВ, бр. 7 от 2009 г.; изм., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) За времето от издаване решението на съответните експертни лекарски комисии в лечебните заведения по чл. 77, ал. 2 от ЗДАНС до датата на връчване на заповедта, ако държавният служител не е в отпуск за временна неработоспособност, той се счита в неплатен отпуск.
Чл. 130. (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) Прекратяването на служебното правоотношение на държавния служител по чл. 110, ал. 1, т. 4 ЗДАНС по собствено желание се извършва с подаване на писмена молба до органа по назначаването.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Служебното правоотношение се прекратява в едномесечен срок от получаването на молбата по ал. 1. Председателят може да прекрати служебното правоотношение и преди изтичане на едномесечния срок, като заплати обезщетение на държавния служител за остатъка от времето.
Чл. 131. (1) Прекратяването на служебното правоотношение поради съкращаване на длъжността се извършва при наличие на промени в длъжностното разписание на длъжностите, в резултат на което конкретната длъжност се съкращава.
(2) Служебното правоотношение по ал. 1 се прекратява само ако служителят откаже да заеме друга предложена му подходяща длъжност в рамките на притежавания ранг и степен или ако няма подходяща незаета длъжност.
(3) Органът по назначаването прекратява служебното правоотношение по ал. 1 с едномесечно предизвестие. По време на предизвестието се издава заповедта за прекратяване на служебното правоотношение считано от датата на изтичане на предизвестието.
Чл. 132. (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) (Изм. изцяло – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) При неявяване на държавния служител да заеме длъжността, на която е възстановен, в 14-дневен срок от влизането в сила на съдебното решение дирекция „Човешки ресурси“ изготвя предложение до председателя на агенцията за прекратяване на служебното правоотношение на служителя на основание чл. 110, т. 6 от ЗДАНС.
(2) Заповед за прекратяване на служебното правоотношение не се издава, ако в срока по ал. 1 се получи молба от служителя, в която се излагат уважителните причини за неспазването му, както и писмени доказателства за тяхното потвърждаване.
Чл. 133. (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Прекратяването на служебното правоотношение при наличие на обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява задълженията си се извършва, след като директорът на дирекция, съответно началникът на самостоятелен териториален отдел изпрати писмено предложение до председателя на агенцията.
(2) Към предложението по ал. 1 се прилагат писмени документи, съответно изготвени протоколи или копия от тях, удостоверяващи съответните обстоятелства.
(3) Служебното правоотношение по чл. 110, ал. 1, т. 7, букви „г“ и „д“ във връзка с чл. 50, ал. 3, т. 1 ЗДАНС се прекратява само ако служителят откаже да заеме друга предложена му подходяща длъжност в рамките на притежавания ранг и степен или ако няма подходяща незаета длъжност.
(4) Органът по назначаването прекратява служебното правоотношение по ал. 1 с едномесечно предизвестие. По време на предизвестието се издава заповедта за прекратяване на служебното правоотношение считано от датата на изтичане на предизвестието.
Чл. 134. (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) В случаите по чл. 129, ал. 2, чл. 131, ал. 2 и чл. 133, ал. 3 дирекция „Човешки ресурси“ запознава служителя с подходящите незаети длъжности, за което се съставя протокол.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Отказът на служителя да подпише протокола се удостоверява с подписите на двама други служители.
Чл. 135. Служебното правоотношение се прекратява по чл. 110, ал. 1, т. 8 ЗДАНС със заповедта за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“.
Чл. 136. (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) Председателят на агенцията може да прекрати служебното правоотношение в периода на срока за изпитване по чл. 110, ал. 1, т. 9 ЗДАНС без предизвестие.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) В срока за изпитване директорът на съответната дирекция или началникът на съответния самостоятелен териториален отдел след оценка на изпълнението на длъжността може да предложи на председателя на агенцията прекратяване на служебното предложение по ал. 1. Оценката не подлежи на обжалване.
(3) (Изм. изцяло – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Прекратяване на служебното правоотношение по ал. 1 се извършва по преценка на органа по назначаването.
Чл. 137. (1) Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител подлежи на незабавно изпълнение независимо от обжалването й.
(2) Служебното правоотношение се прекратява от момента на връчване на екземпляр от заповедта.
Чл. 138. (1) На държавните служители, чиито служебни правоотношения са прекратени на основание чл. 110, ал. 1, т. 1-5 ЗДАНС, се издават карти на бивш служител от агенцията.
(2) Видът на картите, условията и редът за издаването им се определят от председателя на агенцията.
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 1. (Доп. – ДВ, бр. 7 от 2009 г.; изм., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) По смисъла на правилника:
1. „Пряк началник“ е началник, на когото държавният служител е подчинен по йерархическата структура на агенцията.
2. „Непосредствен началник“ на държавния служител е най-близкият по йерархическата структура на агенцията пряк началник.
3. Системни нарушения на дисциплината са налице, когато са извършени повече от две нарушения в срок една година.
4. „Специални мерки за сигурност“ по чл. 10, т. 10 представляват съвкупност от дейности, мерки и изисквания, които се прилагат с цел да осигурят поддържането на реда и сигурността на агенцията и които не са мерките за сигурност и изискванията за защита на класифицирана информация, представляваща държавна тайна.
5. (нова – ДВ, бр. 7 от 2009 г.; изм. изцяло, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) „Структурни звена“ са специализираните дирекции, териториалните дирекции, специализираните административни дирекции, самостоятелните териториални отдели, отделите, секторите и структурните звена от по-нисък ранг по чл. 32б, ал. 3, звеното за вътрешен одит и финансовите контрольори.
6. (нова – ДВ, бр. 7 от 2009 г.; отм., бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.).
(2) Специалните мерки за сигурност се прилагат по отношение на физически и/или юридически лица, включително на лицата, които са изпълнявали, изпълняват или ще изпълняват дейности, свързани с агенцията, за нейните нужди при:
1. посещения в структурните звена на агенцията;
2. достъп до класифицирана информация, представляваща служебна тайна;
3. водене на преговори, сключване и/или изпълнение на договори, които са свързани или е налице обоснована възможност да са свързани с посещения по т. 1 или достъп до информация по т. 2.
(3) Специалните мерки за сигурност могат да включват:
1. предоставяне, събиране, обработване и съхраняване на данни от и за конкретните физически и юридически лица, както и от и за лицата, които ги контролират пряко или косвено;
2. изисквания, ограничения и проверки на багаж, имущество, товари и превозни средства при влизане и/или излизане от структурните звена на агенцията;
3. разрешителен и/или ограничителен режим при допускане на лица в структурните звена на агенцията и/или предоставяне, ползване или съхраняване на класифицирана информация, представляваща служебна тайна.
(4) Необходимостта от прилагането на специални мерки за сигурност, както и конкретният им обем и вид се определят след извършване на предварително проучване, анализ и преценка за наличието и нивото на риск, водещ до застрашаване и/или увреждане на реда и сигурността на агенцията.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 2. Правилникът се приема на основание § 43 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“.
Заключителна разпоредба към ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 7 на МС от 15.01.2009 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет, (ДВ, бр. 7 от 2009 г.)
§ 4. Годишна обща оценка за изпълнение на длъжността по смисъла на чл. 83, ал. 2 и чл. 95, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ за 2008 г. не се извършва.

Print Friendly, PDF & Email