Обн. – ДВ, бр. 74 от 08.09.2000 г.; изм. и доп., бр. 74 от 30.07.2002 г.; в сила от 30.07.2002 г.; бр. 101 от 29.10.2002 г.; в сила от 29.10.2002 г.; изм. и доп., бр. 45 от 16.06.2009 г.; изм. и доп., бр. 7 от 21.01.2011 г.

Приета с ПМС № 173 от 31.08.2000 г.

Раздел I

Общи положения

Чл. 1. С наредбата се регламентират инженерните и техническите изисквания към спортните обекти, както и организационните мерки за предотвратяване на насилието и лошото поведение преди, по време и след провеждане на спортни прояви.

Чл. 2. Наредбата се отнася за всички спортни прояви, организирани в спортни обекти.

Чл. 3. Организаторите на спортни прояви са длъжни да вземат всички необходими и достатъчни мерки, гарантиращи сигурността при провеждане на спортни прояви. Организаторите са отговорни за поведението на всички лица, на които е възложена организацията на спортните прояви.

Чл. 4. При изпълнение на задълженията си по организиране на спортни прояви организаторите си взаимодействат със съответните държавни и общински органи с цел предотвратяване и недопускане на насилие и лошо поведение преди, по време и след провеждане на спортни прояви.

Раздел II

Инженерни и технически изисквания към спортните обекти

Чл. 5. (1) Спортните обекти се използват за провеждане на спортни прояви само ако отговарят на изискванията за сигурност и безопасност в строително и техническо отношение, регламентирани с нормативни актове.

(2) В спортните обекти следва да се създадат условия за безпрепятствен достъп на граждани с увреждания съобразно препоръките на Европейската харта „Спорт за всички хора с увреждания“.

Чл. 6. Собствениците или ползвателите на стадиони и спортни зали са длъжни да осигурят достъп на членовете на комисиите по чл. 44, ал. 1 и чл. 45, ал. 1 за проверка на използваните от тях съоръжения.

Чл. 7. Спортната зона се определя с акт на кмета на общината и включва спортния обект и прилежащите към него до 500 м територии.

Чл. 8. Спортната зона трябва да бъде достъпна както за индивидуалния, така и за обществения транспорт.

Чл. 9. (1) (Доп. – ДВ, бр. 101 от 2002 г.) В близост до спортната зона следва да има паркинги за автомобили и автобуси с достатъчно място за маневриране, които задължително да бъдат осветени, ако обектът се използва вечер.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 101 от 2002 г.) Улиците и пътищата, водещи към спортната зона и към прилежащите паркинги, следва да са снабдени с указателни табели съгласно Закона за движението по пътищата.

(3) В района на спортната зона организаторът е длъжен да постави големи указателни табели, даващи информация за разположението на входовете и секторите за зрителите в спортния обект.

(4) За времето на провеждане на спортните прояви се забраняват дейности, които препятстват нормалното придвижване на граждани и моторни превозни средства в спортната зона.

(5) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2002 г.) На паркинга около стадиона трябва да има противопожарен хидрант с осигурен свободен достъп до него за противопожарни автомобили.

Чл. 10. (1) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2002 г.) Външната ограда на спортния обект там, където е изградена и е възможно технически и/или архитектурно да бъде изградена, включва цялата площ около обекта. Тя трябва да е висока най-малко 2,2 м и да не позволява прескачане, проникване, подкопаване или премахване.

(2) Външната ограда следва да бъде изградена така, че да позволява визуалното й наблюдение.

(3) Намиращите се в близост до оградата храсти и дървета да се поддържат във вид, непозволяващ използването им за прекачване през нея.

(4) Каси и павилиони да се строят така, че да не предоставят възможност за прекачване през оградата.

Чл. 11. (1) Входовете и изходите на спортните обекти за лица и превозни средства следва да бъдат разположени така, че движението на специализирани моторни превозни средства и на граждани да се извършва безпрепятствено.

(2) Вратите на спортните обекти трябва да могат лесно да се отварят по пътя за евакуация, без това да предизвиква опасност, както и да могат да издържат на натиск от голям брой хора. В отворено състояние вратите следва да бъдат снабдени с ограничители за това положение.

(3) Броят на входовете и изходите в стадионите следва да отговаря на максималния капацитет зрители, но не повече от 2500 зрители на вход. За закритите спортни зали броят на входовете и изходите се определя по Наредба № 2 от 1987 г. за противопожарните строително-технически норми (обн., ДВ, бр. 58 от 1987 г.; изм. и доп., бр. 33 от 1994 г.).

(4) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2002 г.) Широчината на евакуационните стълбищни рамена и изходи на открити спортни съоръжения следва да е не по-малко от 1,8 м и не повече от 2,4 м. Допуска се изграждане на стълбищни рамена и изходи с широчина над 2,4 м, при условие че бъдат разделени с неподвижни, здраво закрепени негорими предпазни парапети.

Чл. 12. (1) Пътищата и пространствата, водещи към спортната зона, трябва да осигуряват свободен достъп за противопожарните автомобили до всички намиращи се в нея сгради, като се предвиждат най-малко два подхода, разположени на противоположни страни.

(2) Не се разрешава паркирането на моторни превозни средства на пътищата и подходите по ал. 1, обозначени със специална маркировка.

Чл. 13. (1) В спортните обекти следва да се предвиждат спасителни аварийни изходи с врати, отварящи се към игралното поле, с дистанционно и ръчно или само с ръчно управление.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2002 г.) Спасителните аварийни изходи трябва да са с широчина най-малко 2 м, съоръжени със сигнална инсталация, а вратите да са еднокрили или двукрили и да са оцветени по контура си в сигнален жълт цвят.

(3) Аварийните изходи следва да се строят в директна връзка със стълбите и пътеходите на секторите за зрители. Пътят за евакуация към игрището да не се прегражда с рекламни табла или други съоръжения. Рекламните табла да се конструират така, че да не представляват пречка за сигурността на обекта.

Чл. 14. (1) Към входовете се поставят подвижни преградни съоръжения, които да осигуряват поединичното влизане на зрители, и след пропускането на зрителите се отстраняват.

(2) На входовете да се осигури контролна апаратура за претърсване на лица и предмети и да се предвидят места за приемане и съхраняване на вещи.

Чл. 15. Касите и контролните пунктове да са свързани чрез телефон с централното управление на организатора. Те трябва да бъдат осветени при мероприятия, провеждани вечер.

Чл. 16. (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2002 г., бр. 101 от 2002 г.) (1) Вътрешната ограда разделя спортния терен от секторите за зрители. Тя се изгражда от разделителни съоръжения от огнеупорно и удароустойчиво стъкло или от мрежест тип с височина от 1,5 до 2,5 м.

(2) За отделяне на секторите в района на трибуните се изграждат вътрешни разделителни оградни съоръжения от мрежест тип или от удароустойчиво или огнеупорно стъкло с височина от 1,5 до 2,5 м.

(3) Седалките за зрители на открити спортни съоръжения да са индивидуални, здраво закрепени към постамента, с облегалки, изработени от удароустойчив материал, удостоверен със сертификат за произход и качество от производителя. Към седалките не се предявяват изисквания по отношение на тяхната група за горимост.

(4) Номерата на редовете трябва да са ясно обозначени по пътеките. Всички седалки се номерират така, че ориентирането до съответното място да става бързо и лесно.

(5) Зад секторите за зрители се изгражда предпазен парапет с височина най-малко 1,5 м.

Чл. 17. (1) Секторите за зрители следва да са разделени чрез пътеходи на блокове за не повече от 2500 зрители.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2002 г.) Правостоящи зрители се допускат само в секторите, обособени за привържениците на отборите съперници. В останалите сектори не се допускат правостоящи зрители.

(3) Всички сектори за зрители да се планират така, че в случай на опасност да няма ъглови и дъгоподобни конструкции, които да възпрепятстват зрителя да се насочи към изход или съответно към спасителен или авариен изход.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2002 г.) В секторите за зрители околността и подът да бъдат оформени така, че да не могат да се извадят, счупят или да се отстранят по друг начин камъни, плочи или други предмети.

Чл. 18. (1) Секторът за зрители или блоковете следва да са обозначени ясно и така оформени, че зрителите и особено органите за сигурност да могат по всяко време да се ориентират по тях.

(2) Секторите или блоковете за привържениците на отборите съперници да са далече един от друг и да са разделени от сектора или блока за зрители със стабилна преграда. Секторът или блокът за привържениците на отбора гост да има по възможност отделен вход.

Чл. 19. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 45 от 2009 г.; изм., бр. 7 от 2011 г.) (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 45 от 2009 г.; изм., бр. 7 от 2011 г.) В спортните обекти следва да се предвидят помещения за органите на реда, за медицинската служба и за органите за пожарна безопасност и защита на населението.

(2) На органите на реда да се предоставят места за събиране и помещения за подготовка, както и паркинги за специалните превозни средства.

(3) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 45 от 2009 г.; изм., бр. 7 от 2011 г.) На медицинската служба, на органите на реда и на органите за пожарна безопасност и защита на населението да се предоставят командно-наблюдателни пунктове, откъдето да се осъществява ръководство и наблюдение на трибуните и местата, представляващи потенциална опасност за сигурността. Местата за специализираните автомобили се определят след съгласуване със съответните местни компетентни органи.

(4) Служебните помещения и секторите за зрители в спортните обекти да се наблюдават с видеокамери с изведени монитори в командно-наблюдателните пунктове с възможност за запис и възпроизвеждане.

(5) Да се осигури постоянна връзка между командно-наблюдателните пунктове и диктора, обслужващ озвучителната уредба в спортния обект.

Чл. 20. (1) При провеждане на спортни прояви вечер следва да бъдат достатъчно добре осветени следните обекти:

1. входовете и изходите за пътни превозни средства и лица, намиращи се в областта на външната, ако има такава, и на вътрешната ограда, касите, местата пред входовете и подходите към спортната зона;

2. трибуните, секторите за зрители и вътрешните коридори и помещения.

(2) При прекъсване на общественото електрозахранване следва да се осигури аварийно осветление със собствено независимо електрическо захранване с автоматично превключване.

(3) По пътищата за евакуация задължително се осигурява евакуационно осветление за маркиране на пътя и изходите, за създаване на необходимата видимост за безопасно напускане на спортния обект при пожар или аварийно изключване на работното осветление.

Чл. 21. (1) Спортната зона следва да се оборудва с озвучителна уредба за информиране на публиката, която да озвучава достатъчно добре заедно или поотделно следните зони:

1. входовете и изходите за лица и превозни средства, касите и контролните пунктове, паркингите и гардеробните помещения, както и вътрешната и външната ограда;

2. областта между външната и вътрешната ограда и трибуните заедно с входовете и изходите;

3. междинните зони – зад вратите; секторите и блоковете за привържениците на отборите – гости и домакини; игралното поле.

(2) Озвучителната уредба следва да се разположи така, че съобщенията да се чуват и при много високо ниво на шума в залата или на стадиона.

(3) Съоръжения за насочване на озвучаването да се инсталират в помещенията на организаторите на мероприятието и в командните пунктове на органите на реда, като последните се ползват с предимство при включване.

Чл. 22. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 45 от 2009 г.; изм., бр. 7 от 2011 г.)(1) В спортните обекти се изграждат телефонни връзки. Централата за управление и командните пунктове за органите на сигурността следва да са снабдени със служебни телефонни постове.

(2) Вътрешната телефонна мрежа обхваща следните постове:

1. централата за управление;

2. (изм. и доп. – ДВ, бр. 45 от 2009 г.; изм., бр. 7 от 2011 г.) командните пунктове на органите на реда, на медицинската служба и на органите за пожарна безопасност и защита на населението;

3. помещенията за задържане;

4. помещенията за отборите и съдиите.

Чл. 23. (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2009 г.; изм., бр. 7 от 2011 г.)(1) Противопожарното водоснабдяване на стадионите и спортните зали трябва да отговаря на изискванията на противопожарните строително- технически норми в зависимост от функционалния тип на населеното място, в което се намира спортният обект.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2009 г.; изм., бр. 7 от 2011 г.) Спортните обекти трябва да се оборудват с необходимите подръчни противопожарни уреди и съоръжения. Местата, видът и количеството им се съгласуват с органите по пожарна безопасност и защита на населението.

(3) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2002 г.) В откритите стадиони и други спортни съоръжения със застроена площ по-голяма от 2000 кв. м се изгражда вътрешен противопожарен водопровод, захранващ минимум два противопожарни хидранта.

Раздел III

Организационни мерки за предотвратяване на насилието и лошото поведение на зрители преди, по време и след провеждане на спортни прояви

Чл. 24. Собствениците и ползвателите на спортни обекти, на които се провеждат спортни прояви, са длъжни да вземат всички необходими мерки за опазване на обществения ред и сигурността на зрителите в спортната зона.

Чл. 25. (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2009 г.; изм., бр. 7 от 2011 г.) Спортните прояви, при които се предвижда използване на пиротехнически средства, източници на открит огън, лесно запалими течности или други пожароопасни материали, задължително се заявяват писмено пред териториалните звена „Пожарна безопасност и защита на населението на МВР.

Чл. 26. (1) Собствениците и ползвателите на спортни обекти са длъжни да назначат отговорник по сигурността за съответния обект, който е отговорен за всички мероприятия, свързани със сигурността.

(2) Отговорникът по сигурността:

1. предприема всички необходими действия, свързани със сигурността преди, по време и след спортните прояви, включително осигуряване на охрана в спортния обект;

2. има свободен достъп до всички области на спортната зона.

(3) Отговорникът по сигурността следва да работи във взаимодействие с компетентните държавни и общински органи.

(4) Охраната се осъществява от органите на реда на договорна основа.

Чл. 27. При наличие на условия, създаващи непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, при които не могат да се предприемат компенсационни мероприятия, организаторите са длъжни да отложат спортната проява до отстраняване на опасността.

Чл. 28. (1) Собствениците или ползвателите на спортни обекти при провеждане на спортни прояви са длъжни да назначат ръководител на спортната проява.

(2) Ръководителят на спортната проява е длъжен да изпълнява разпорежданията на отговорника по сигурността и да поддържа постоянна връзка с него.

(3) Ръководителят на спортната проява е длъжен да осигури постоянно присъствие на лица, притежаващи квалификация за обслужването на техническите и строителните съоръжения, които при необходимост да предприемат незабавно необходимите мерки за осигуряване сигурността и безопасността на спортния обект.

(4) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2002 г.) Ръководителят на спортната проява след предварителна заявка и съгласуване осигурява условия за работата и безопасността на представителите на медиите.

Чл. 29. (1) Право на достъп в дните на спортни прояви на територията на спортната зона имат само лица и превозни средства, които притежават документ за право на достъп.

(2) Собствениците и ползвателите на спортни обекти при организиране на спортни прояви са длъжни да следят да не бъде превишен допустимият капацитет на спортната зона.

(3) Документи за право на достъп са:

1. входните билети;

2. служебните пропуски;

3. поканите.

(4) Документите за право на достъп следва да са защитени срещу фалшифициране или злоупотреба чрез многократно ползване.

Чл. 30. (1) На документите за право на достъп се отбелязват секторът, блокът и мястото, за които притежателят им има право на достъп.

(2) На входните билети следва да са отбелязани датата и часът на спортната проява.

(3) Продажбата на входни билети се организира така, че привържениците на отборите съперници да се настанят в отделни сектори или блокове. В извънредни случаи организаторите могат да насочат зрителите към други сектори или блокове, неотговарящи на посочените в билетите им.

Чл. 31. (1) Контрол на посетителите се упражнява на всички входове на спортната зона.

(2) Контролът по ал. 1 обхваща:

1. правото на достъп;

2. носенето на оръжия и опасни предмети, чието внасяне е забранено;

3. внасянето на алкохолни напитки, наркотични или упойващи вещества.

Чл. 32. (1) На входовете лицата и внасяните от тях предмети могат да бъдат проверявани.

(2) Лица, които отказват да бъдат проверени, не се допускат на територията на спортната зона.

(3) Принудителното проверяване от органите на реда е забранено.

(4) Когато при проверка от органите на реда бъдат открити предмети, чието внасяне на територията на спортната зона е забранено, те се оставят на съхранение на определените от организаторите места.

(5) Достъпът на лица в нетрезво състояние или под влияние на наркотици е забранен.

(6) Достъпът на малолетни лица без пълнолетен придружител е забранен.

Чл. 33. (1) Право на пребиваване в спортната зона имат само лица, които притежават документ за право на достъп или които могат да докажат по друг начин правото си на престой в спортната зона за тази проява. Във вътрешността на спортната зона документите за право на достъп се представят при изискването им от страна на органите на реда и от контролните органи на организаторите.

(2) Посетителят е длъжен да заеме посоченото на входния му билет място.

Чл. 34. (1) Всеки посетител е длъжен при навлизане в спортната зона да представи входния си билет за проверка.

(2) Органите на реда имат право да проверяват лицата и внасяните предмети с помощта на контролна техника.

(3) Лица, които не могат да докажат правото си на престой, и лица, застрашаващи сигурността, следва да се отстранят и да им бъде забранен достъп до спортната проява.

Чл. 35. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 45 от 2009 г.; изм., бр. 7 от 2011 г.)(1) При провеждането на спортни прояви всеки посетител е длъжен да спазва поведение, с което да не вреди или заплашва околните и да не безпокои другите посетители.

(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 45 от 2009 г.; изм., бр. 7 от 2011 г.) Посетителите са длъжни да изпълняват указанията, дадени от органите на реда, от органите за пожарна безопасност и защита на населението и от организаторите.

(3) Собствениците и ползвателите на спортни обекти са длъжни съвместно с органите на реда да вземат мерки разделителните пътеки между секторите или блоковете и пътищата към изходите да бъдат свободни.

Чл. 36. (1) На посетителите на спортни прояви се забранява внасянето на:

1. оръжия и предмети, които могат да се използват като оръжие;

2. спрейове със защитен газ, с разяждащи или оцветяващи вещества;

3. бутилки, чаши или кани, произведени от чуплив или от особено твърд материал, включително пластмасови бутилки над 500 мл;

4. обемисти предмети като стълби, столове, сандъци и куфари;

5. сигнални ракети, светещи тела и други пиротехнически предмети;

6. знамена и дръжки за плакати по-дълги от 1 м и с диаметър по-голям от 1 см;

7. механично задвижвани съоръжения, предизвикващи шум;

8. алкохолни напитки от всякакъв вид;

9. животни.

(2) На посетителите е забранено:

1. да изкачват или прескачат строежи и съоръжения, които не са предвидени за обществено ползване, и особено стени, огради, решетки на игралното поле, преградни приспособления, осветителни съоръжения, площадки за камери, дървета, стълбове от всякакъв вид и покриви;

2. да проникват в области, забранени за посетители;

3. да хвърлят предмети от всякакъв вид към трибуните и към игралното поле;

4. да палят огън, да запалват и изстрелват сигнални ракети;

5. да продават вещи и входни билети, да раздават листовки на организаторите без разрешение;

6. да пишат, облепят или рисуват по спортните обекти и конструкции или по пътищата, водещи към тях;

7. да задоволяват физиологичните си нужди извън тоалетните или да замърсяват по друг начин спортната зона чрез изхвърляне на предмети.

Чл. 37. (1) Продажбата на алкохол 1 час преди, по време и 1 час след приключване на спортните прояви на територията на спортната зона е забранена.

(2) Лица в нетрезво състояние или под влияние на наркотици следва незабавно да бъдат отстранявани от спортната зона.

Чл. 38. Собствениците и ползвателите на спортни обекти са длъжни да уведомяват органите на реда незабавно при установяване на нарушение.

Чл. 39. (1) За всеки спортен обект собственикът или ползвателят разработва конкретен план за действие при извънредни обстоятелства, който се одобрява от комисията по чл. 44, ал. 1 .

(2) След одобряването му планът за действие по ал. 1 се свежда до знанието на целия персонал на спортния обект и периодично (преди спортния сезон) се проиграват практически занятия. Начинът на оповестяване на специализираните служби е част от курса за обучение и тренировка на служителите на организатора.

Чл. 40. Организаторите на спортни прояви, когато не са собственици или ползватели на спортния обект, на който се провежда съответната проява, изпълняват задълженията по този раздел.

Раздел IV

Други мерки за предотвратяване на насилието и лошото поведение на зрители преди, по време и след провеждане на спортни прояви

Чл. 41. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 45 от 2009 г.; изм., бр 7 от 2011 г.) (1) Спортната зона следва да има план-схема, обхващаща всички съоръжения, входове и изходи за лица и превозни средства, аварийни изходи, огради, указателни табели и др.

(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 45 от 2009 г.; изм., бр 7 от 2011 г.) Планът по ал. 1 следва да бъде окачен в контролните пунктове и да бъде предоставен на органите на полицията, на органите за пожарна безопасност и защита на населението и на медицинските служби.

Чл. 42. Редът на спортните прояви следва да се осигурява от организаторите, собствениците или ползвателите на спортната зона и от органите на реда.

Чл. 43. (1) Организаторите следва да назначат придружители на привържениците, ползващи се сред тях с авторитет.

(2) Придружителят има следните задължения:

1. да взема всички необходими мерки за възпиране на привържениците да извършват действия, застрашаващи реда и сигурността във и извън спортната зона;

2. да полага усилия за навременно разпознаване и отстраняване на потенциални източници на насилие.

(3) При изпълнение на задълженията си придружителят следва да взема следните мерки:

1. да организира обсъждания с привържениците;

2. да организира мероприятия с привърженици и със спортисти;

3. да придружава привържениците по време на спортните прояви в страната и в чужбина и целенасочено да им въздейства в опасни ситуации.

(4) Организаторите провеждат периодични срещи с клубовете на привържениците и/или с привържениците, като осигуряват програми за срещите и печатни материали, насърчаващи зрителите за спазване на добро поведение преди, по време и след провеждането на спортните прояви.

Раздел V

Разрешаване използването на спортните обекти

(Загл. изм. – ДВ, бр. 101 от 2002 г.)

Чл. 44. (Отм. – ДВ, бр. 101 от 2002 г.).

Чл. 45. (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2002 г.; изм., бр. 45 от 2009 г.) (1) В общините се създават общински комисии за проверка и контрол по спазването на инженерните и техническите изисквания към спортните обекти по отношение на тяхната сигурност.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2009 г.) В общинската комисия по ал. 1 се включват служители от общинската администрация, определени от кмета на общината, и служители от областните дирекции на Министерството на вътрешните работи или районните управления и участъци към тях.

(3) Общинската комисия проверява изпълнението на изискванията на наредбата на територията на съответната община. Тя е длъжна най-късно 30 дни преди започването на спортния сезон или при наличие на обстоятелства, застрашаващи сигурността на обекта, да прецени сигурността на спортните обекти с участието на собствениците или ползвателите или на упълномощени техни представители.

(4) Общинската комисия изготвя протокол в присъствието на лицата по ал. 3, съдържащ оценка на спортния обект и мнение за годността му за ползване. Екземпляр от протокола се връчва на собственика или ползвателя на обекта или на упълномощен негов представител, които в срок 3 дни от връчването могат да представят на комисията възраженията по съдържанието на протокола.

(5) Протоколите и постъпилите възражения се изпращат на председателя на Държавната агенция за младежта и спорта, който в срок 3 дни от получаването им изпраща копия от тях на министъра на регионалното развитие и благоустройството и на министъра на вътрешните работи.

(6) Министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на вътрешните работи в срок 7 дни от получаването на документите по ал. 5 представят на председателя на Държавната агенция за младежта и спорта становище относно годността за ползване на обекта.

Чл. 46. (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2002 г.) (1) Когато са спазени инженерните и техническите изисквания по отношение на сигурността на обекта и становищата по чл. 45, ал. 6 съдържат положителна оценка на годността за ползване на обекта, председателят на Държавната агенция за младежта и спорта издава акт, с който разрешава използването на спортния обект като цяло или на определени негови части за провеждане на спортни прояви.

(2) Извън случаите по ал. 1 председателят на Държавната агенция за младежта и спорта отказва мотивирано издаването на акт, разрешаващ използването на обекта за спортни прояви.

Раздел VI

Административнонаказателни разпоредби

Чл. 47. (1) Който наруши или не изпълни задължение по наредбата, се наказва по реда на чл. 32 от Закона за административните нарушения и наказания .

(2) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. По смисъла на наредбата:

1. „Спортен обект“ е стадион или закрита спортна зала с места за зрители.

2. (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2002 г.) „Спортен терен“ е пространството, което включва тревната площ на стадиона, пистите и пътеките около тях, както и други зони за спортни състезания.

3. „Компенсационни мероприятия“ са мероприятията, които отстраняват или не допускат застрашаване на живота и здравето на гражданите.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2002 г.) Несъответствията с изискванията на чл. 16, ал. 4 и 5 , ако не представляват непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, се отстраняват при първата извършваща се реконструкция, но не по-късно от 1 септември 2004 г.

§ 3. (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2002 г.) За прилагането на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 за стадиони, където играят футболни отбори – участници във Висшата професионална лига и в Първа професионална лига, в зоните и във „В“ група, и за спортни зали с капацитет до 1000 зрители председателят на Държавната агенция за младежта и спорта може да определи срокове по-дълги от 2 години.

§ 4. Наредбата се приема на основание чл. 41, ал. 2 от Закона за физическото възпитание и спорта и чл. 2 и 4 от Европейската конвенция за насилието и лошото поведение на зрители при спортни прояви и в частност на футболни срещи .

§ 5. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2002 г.) Оградите и оградните съоръжения по смисъла на наредбата се съобразяват там, където изрично не е указано друго, с изискванията на Наредба № 7 от 1998 г. за системите за физическа защита на строежите (обн., ДВ, бр. 70 от 1998 г.; попр., бр. 82 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 52 от 1999 г., бр. 84 от 2000 г.; попр., бр. 93 от 2000 г.).

§ 6. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2002 г.) Не се допуска провеждането на срещи от професионалния футбол на стадиони, за които няма разрешение за използване по смисъла на чл. 46 .

§ 7. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2002 г.) За стадионите, на които се провеждат срещи от аматьорския футбол, изискванията и контролът по спазването на раздел II се определят и осъществяват от органите по чл. 45 .

Приложение към чл. 16, ал. 4 чл. 16, ал. 4

(Ново – ДВ, бр. 74 от 2002 г.,

в сила от 30.07.2002 г.)

Изисквания към седалките на открити спортни съоръжения

1. Закрепване на седалките към постамента – да издържа вертикална сила

на опън, приложена към горната част на седалката, не по-малка от 140 кг.

2. Натоварване на счупване при закрепени към постамента седалки – не

по-малко от 1500 кг.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към Постановление № 233 от 3 ноември 2005 г. за приемане на Устройствен правилник на Държавната агенция за младежта и спорта

(ДВ, бр. 89 от 2005 г.)

§ 9. Навсякъде в действащите подзаконови нормативни актове думите „министърът на младежта и спорта“, „министъра на младежта и спорта“ и „Министерството на младежта и спорта“ се заменят съответно с „председателят на Държавната агенция за младежта и спорта“, „председателя на Държавната агенция за младежта и спорта“ и „Държавната агенция за младежта и спорта“.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 6 на МС от 17.01.2011 г. за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи, приет с Постановление № 126 на Министерския съвет от 2006 г.

(ДВ, бр. 7 от 21.01.2011 г.)

§ 150. В Наредбата за сигурността на спортните обекти и мерките срещу насилието и лошото поведение на зрители преди, по време и след провеждане на спортни прояви, организирани на стадиони и в спортни зали, приета с Постановление № 173 на Министерския съвет от 2000 г. (обн., ДВ, бр. 74 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 74 и 101 от 2002 г., бр. 89 от 2005 г. и бр. 45 от 2009 г.), се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 19:

а) в ал. 1 думите „пожарна безопасност и спасяване“ се заменят с „пожарна безопасност и защита на населението“;

б) в ал. 3 думите „пожарна безопасност и спасяване“ се заменят с „пожарна безопасност и защита на населението“.

2. В чл. 22, ал. 2, т. 2 думите „пожарна безопасност и спасяване“ се заменят с „пожарна безопасност и защита на населението“.

3. В чл. 23, ал. 2 думите „пожарна безопасност и спасяване“ се заменят с „пожарна безопасност и защита на населението“.

4. В чл. 25 думите „териториалните структури и звена по пожарна безопасност и спасяване към областните дирекции на МВР“ се заменят с „териториалните звена „Пожарна безопасност и защита на населението на МВР“.

5. В чл. 35, ал. 2 думите „пожарна безопасност и спасяване“ се заменят с „пожарна безопасност и защита на населението“.

6. В чл. 41, ал. 2 думите „пожарна безопасност и спасяване“ се заменят с „пожарна безопасност и защита на населението“.

Print Friendly, PDF & Email