Обн. – ДВ, бр. 14 от 14.02.2006 г.;

Издадена от министърa на транспорта, министърa на вътрешните работи и министърa на финансите

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С тази наредба се определят условията и редът за постигане на сигурността в гражданското въздухоплаване в Република България.

Чл. 2. С наредбата се уреждат и правилата и процедурите за опазване живота и здравето на пътниците, екипажите на въздухоплавателните средства (ВС) и служителите, обслужващи авиационните субекти.

Чл. 3. (1) Сигурността в гражданското въздухоплаване се постига чрез:

1. издаването на нормативни и индивидуални административни актове, приемането на програми за сигурност, планове за действие при незаконна намеса и други актове, издадени от ръководителите на авиационните оператори, летищните оператори, операторите по наземно обслужване, Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“ (ДП „РВД“);

2. въвеждане на системи за физическа защита;

3. определяне на зони за сигурност и реда за пребиваване в тях;

4. контрол и проверка на лица и вещи при влизане (излизане) във/от зоните за сигурност;

5. подготвен персонал за изпълнение на задачи по сигурността.

(2) Във връзка с прилагането на тази наредба класифицирана е информацията, която представлява служебна тайна и е свързана със:

1. техническите спецификации и тестване на системите за сигурност;

2. процедурите, съдържащи класифицирана информация;

3. критериите за изключения от мерките за сигурност;

4. плановете за действие за постигане на съответствие, междинни и окончателни доклади за контрол на качеството по прилагане на националната програма за сигурност.

(3) При извършването на дейности по изпълнение на тази наредба, свързани с достъп до класифицирана информация, се прилагат изискванията на Закона за защита на класифицираната информация и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане.

Глава втора

СУБЕКТИ, ОСИГУРЯВАЩИ ПОСТИГАНЕТО НА СИГУРНОСТТА

Чл. 4. (1) Субектите, осигуряващи постигането на сигурността в гражданското въздухоплаване, са:

1. министърът на транспорта чрез прилагането и развиването на Националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване;

2. Съветът за сигурност на гражданското въздухоплаване;

3. Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ (ГД „ГВА“) към министъра на транспорта;

4. летищната администрация или летищните оператори, на които са им възложени функции на летищна администрация;

5. Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“;

6. авиационните оператори;

7. операторите по наземно обслужване;

8. съответните служби в Министерството на вътрешните работи, пряко свързани с обезпечаването на сигурността в гражданското въздухоплаване;

9. съответните служби на Министерството на финансите, пряко свързани с обезпечаването на сигурността в гражданското въздухоплаване;

10. съответната служба в Министерството на външните работи, пряко свързана с обезпечаването на сигурността в гражданското въздухоплаване.

(2) Субектите по ал. 1 координират и извършват периодични проверки (охранителни обследвания), но не по-малко от веднъж годишно на съоръженията и оборудването, персонала и процедурите, свързани с постигането на сигурността, с цел установяване на съответствието им с националните и международните стандарти за сигурност в гражданското въздухоплаване.

Чл. 5. (1) Съветът за сигурност на гражданското въздухоплаване („съветът“) е консултативен орган към министъра на транспорта, министъра на вътрешните работи и министъра на финансите за планиране, консултации, съгласуване, сътрудничество и координация между ведомствата, юридическите и физическите лица, които имат задължения за постигане сигурността в гражданското въздухоплаване.

(2) Съветът по ал. 1 включва двама съпредседатели – заместник-министър на транспорта или главен директор на ГД „ГВА“ и главния секретар на Министерството на вътрешните работи, двама секретари от ГД „ГВА“ и Министерството на вътрешните работи и членове: заместник-министър на финансите или оправомощено от него лице, директори на служби в Министерството на вътрешните работи, заместник-министър на външните работи или оправомощено от него лице.

(3) Съветът може да привлича в своята работа и представители на други ведомства, както и експерти в областта на гражданското въздухоплаване.

(4) Съветът обсъжда, приема и представя за утвърждаване от министъра на транспорта, министъра на вътрешните работи и министъра на финансите Национална програма за сигурност в гражданското въздухоплаване, Национална програма за контрол на качеството за постигане на сигурността в гражданското въздухоплаване и Национална програма за обучение в областта на сигурността в гражданското въздухоплаване.

(5) Не по-малко от веднъж на 12 месеца съветът анализира националните програми по ал. 4 и нормативните и индивидуалните административни актове, отнасящи се до постигане на сигурността в гражданското въздухоплаване.

Чл. 6. (1) Главна дирекция „ГВА“ е отговорният орган по сигурността на гражданското въздухоплаване в Република България, който координира дейността между ведомствата, юридическите и физическите лица за постигане сигурността в гражданското въздухоплаване.

(2) Съвместно с другите компетентни или заинтересовани ведомства ГД „ГВА“:

1. разработва и актуализира в съответствие с изискванията на Европейския съюз, Европейската конференция за гражданска авиация (ЕКГА) и Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО) нормативните актове, свързани с постигането на сигурността в гражданското въздухоплаване, и контролира тяхното изпълнение;

2. разработва проекти на и актуализира:

а) Националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване;

б) Националната програма за контрол на качеството за постигане на сигурността в гражданското въздухоплаване;

в) Националната програма за обучение в областта на сигурността в гражданското въздухоплаване;

3. контролира готовността за изпълнение на плановете за действие при кризисни ситуации, предизвикани от акт на незаконна намеса;

4. анализира и прогнозира вероятността от възникване на акт на незаконна намеса в гражданското въздухоплаване, набелязва и предлага конкретни действия;

5. осигурява надеждното функциониране на пропускателната система в летищата и другите обекти на гражданското въздухоплаване;

6. определя професионалните и квалификационните изисквания, критерии и условия за подбор, подготовка и правоспособност на категориите авиационен персонал по сигурността;

7. координира вземането на решение и осигурява, когато това е целесъобразно, практически осъществимо и взаимно договорено, искания на други държави за прилагане на засилени мерки за сигурност по отношение на полети на чужди авиационни оператори;

8. осъществява сътрудничество с други държави за обмен на информация за заплахи, насочени срещу гражданското въздухоплаване.

(3) Главна дирекция „ГВА“ извършва мониторинг и координира надзора по прилагането и изпълнението на Националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване.

Чл. 7. (1) Летищната администрация осигурява равнището и стандартите при изпълнение на функциите, поети като задължение от държавата, свързани със сигурността на полетите и охраната на летището, като:

1. разработва, прилага и актуализира летищна програма за постигане на авиационната сигурност с конкретни организационни и технически мерки и процедури за сигурност, съответстващи на изискванията на тази наредба и Националната програма за сигурност;

2. създава летищната служба за сигурност и определя ръководен служител, който да координира изпълнението на изискванията на програмата за авиационна сигурност на летището;

3. технологично и технически обезпечава процедурите за сигурност при проектиране и изграждане на нови сгради и съоръжения, намиращи се на територията на летището, и преоборудване на съществуващите;

4. съгласува с авиационните оператори изпълнението на процедурите (с технически съоръжения и квалифициран персонал), свързани с постигане на авиационната сигурност при обслужване на ВС и пътници и обработка на багажи, товари и поща на авиационните оператори; при поискване от летищната администрация и след сключване на съответно споразумение се осигуряват допълнителни мерки за сигурност, извън обхвата на задължителните по Наредбата за таксите за използване на летищата за обществено ползване и за аеронавигационно обслужване в Република България, приета с Постановление № 280 на Министерския съвет от 23.ХII.1998 г. (обн., ДВ, бр. 2 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 15 от 2000 г., бр. 9 от 2001 г., бр. 62 от 2001 г., бр. 19 от 2002 г.; изм., бр. 16 от 2003 г., бр. 32 от 2004 г.; доп., бр. 71 от 2004 г.; изм., бр. 15 от 2005 г., бр. 96 от 2005 г.);

5. при необходимост участва в съвместни постове със службите на Министерство на вътрешните работи при охраната на зоните за сигурност на гражданските летища.

(2) Летищната програма за постигане на авиационна сигурност се утвърждава от ГД „ГВА“. В програмата се отразяват броят и характерът на обслужваните полети.

(3) Летищната администрация създава летищен комитет за авиационна сигурност за осъществяване на консултации, съгласуване и сътрудничество по въпросите на сигурността. Летищният комитет се състои от изпълнителния директор на летището, старши диспечер „Център за информация и координация“, ръководител по сигурността, директор летателно осигуряване на полети, директор наземно обслужване, началника на митница при съответното летище, представители на службите на Министерството на вътрешните работи, авиационните оператори и Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“.

Чл. 8. (1) Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“ разработва, прилага и актуализира програма за сигурност за недопускане на актове на незаконна намеса в обслужваното въздушно пространство.

(2) Програмата по ал. 1 съответства на изискванията на тази наредба, на летищните програми за постигане на авиационна сигурност. Програмата се утвърждава от ГД „ГВА“.

(3) Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“ създава структура за сигурност и определя ръководен служител, който да координира изпълнението на изискванията на програмата по ал. 1.

Чл. 9. (1) Авиационните оператори разработват, прилагат и актуализират програма за сигурност за недопускане на актове на незаконна намеса в гражданското въздухоплаване.

(2) Програмите по ал. 1 се разработват в съответствие с изискванията на тази наредба, Националната програма за сигурност, летищните програми за постигане на авиационна сигурност на летищата на опериране, с характера на извършваната авиационна дейност и се утвърждават от ГД „ГВА“.

(3) Авиационните оператори създават свои структури за сигурност в съответствие с характера и обема на извършваната въздухоплавателна дейност и определят ръководен служител, който да координира изпълнението на изискванията на програмата по ал. 1.

Чл. 10. (1) Оператор по наземно обслужване, чиито сгради или територии са част от границата на охраняемата зона на летище или през които може да се осъществи достъп до зона за сигурност, отговаря за контрола на достъпа през принадлежащите му помещения в съответствие с изискванията на летищната програма за постигане на авиационна сигурност.

(2) Операторите по наземно обслужване изготвят и прилагат програма за сигурност, съгласувано със съответната летищна администрация. Програмата се утвърждава от ГД „ГВА“.

(3) Операторите по наземно обслужване определят ръководен служител по въпросите на сигурността в гражданското въздухоплаване и осигуряват теоретическо и практическо обучение на служителите си с цел познаване на проблемите, свързани с авиационната сигурност.

Чл. 11. (1) Министерството на вътрешните работи осъществява функциите и задачите си за постигане сигурността в гражданското въздухоплаване, като:

1. организира и контролира охраната на обектите, свързани с гражданското въздухоплаване, и осигурява информационна закрила, осъществявана чрез административни, организационни и технически мерки;

2. разкрива и предотвратява престъпления против обектите и съоръженията на гражданското въздухоплаване;

3. осигурява текущо наблюдение и патрулиране във всички зони на летищата;

4. осигурява наблюдение на пристигащите, заминаващите и транзитните пътници с цел разкриване на лица, които могат да представляват заплаха за гражданското въздухоплаване;

5. проучва надеждността на лицата, които получават идентификационни карти, постоянни пропуски, временни пропуски без придружител за достъп до охраняемата зона и зоните за сигурност с ограничен достъп, критичните зони на летищата, както и на служителите по сигурността в гражданското въздухоплаване с оглед разрешаване на достъпа им до класифицирана информация;

6. съвместно с Държавната комисия по сигурността на информацията извършва проучвания за надеждност на лицата, които е необходимо да работят с класифицирана информация, и издава, прекратява, отнема или отказва разрешение за достъп до съответното ниво на класификация;

7. планира действия при актове на отвличане на ВС, диверсии, заплахи за взривяване или нападения върху ВС или обекти, свързани с гражданското въздухоплаване, граждански безредици, установява контрол над тях;

8. осигурява възможност за предприемане на бързи мерки, включващи водене на преговори при вземане на заложници, използване на специализирани отряди за борба с тероризма, обезвреждане и унищожаване на взривни устройства и др.;

9. осигурява възможности за предприемане на бързи мерки с използване на сила при актове на незаконна намеса в обектите на гражданското въздухоплаване;

10. обучава персонал, изпълняващ полицейски функции в областта на авиационната сигурност.

(2) Национална служба „Гранична полиция“ на Министерството на вътрешните работи:

1. охранява държавната граница и контролира спазването на граничния режим в гражданските летища за обществено ползване за обслужване на международни превози;

2. извършва паспортно-визов контрол на лицата, които влизат, напускат или транзитно преминават през страната с ВС, който включва задължителна проверка на:

а) документите за задгранично пътуване;

б) наличието на виза и другите необходими условия, ако такива се изискват по силата на нормативен акт или международен договор, по който Република България е страна;

в) редовността на документите по букви „а“ и „б“;

3. извършва проверка за оръжие, взривни вещества и други общоопасни средства на лица и транспортни средства при преминаване на държавната граница и при полети на гражданското въздухоплаване;

4. съвместно с други държавни органи участва в опазването на обществения ред, в защитата на правата и свободите на гражданите, в опазването на имуществото им в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове на гражданските летища за обществено ползване за обслужване на международни превози.

(3) При необходимост органите на Национална служба „Гранична полиция“ на Министерството на вътрешните работи могат да извършват проверка на лица за наличие на вещи, чието притежаване е забранено, на издирвани вещи или на вещи, които представляват заплаха за сигурността и обществения ред. При извършване на проверките могат да се използват и технически средства.

(4) На граждански летища за обществено ползване за обслужване на международни превози Национална служба „Гранична полиция“:

1. извършва граничен контрол чрез разделяне на пътникопотока, когато има техническа възможност;

2. може да извършва предварителен граничен паспортно-визов контрол на борда на ВС;

3. извършва преглед на багажи, транспортни средства и товари в зоните за граничен контрол на гражданските летища за обществено ползване за обслужване на международни превози;

4. ограничава временно или забранява движението на лица и транспортни средства в района на гражданските летища за обществено ползване за обслужване на международни превози при осъществяването на оперативно-издирвателна дейност за задържане на лица и транспортни средства и ако съществува опасност за здравето и живота на хората.

Глава трета

НАЦИОНАЛНИ ПРОГРАМИ ЗА СИГУРНОСТ, КОНТРОЛ НА КАЧЕСТВОТО И ОБУЧЕНИЕ ЗА ПОСТИГАНЕ НА СИГУРНОСТТА В ГРАЖДАНСКОТО ВЪЗДУХОПЛАВАНЕ

Чл. 12. (1) Националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване съдържа правилата, процедурите, мерките и отговорностите, необходими за предпазването от актове на незаконна намеса срещу гражданското въздухоплаване.

(2) Програмата по ал. 1 се прилага за търговските въздушни превози.

Чл. 13. Националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване задължително съдържа:

1. цели на програмата;

2. орган, отговарящ за разработването, въвеждането и актуализирането на програмата;

3. изисквания, свързани със сигурността:

а) посочване на нормативни актове, уреждащи въпросите на сигурността в гражданското въздухоплаване;

б) посочване на нормите, отнасящи се до финансирането на разходи по сигурността;

в) приложими международни договори;

4. поверителност на документите, мерките и процедурите за сигурност;

5. организация:

а) орган, отговарящ за разработването, въвеждането и актуализирането на програмата, и неговите права и задължения;

б) права и задължения на летищните оператори и авиационните оператори;

в) сътрудничество между субектите, имащи отношение към въпросите на сигурността;

6. изисквания за установяване на основните принципи на летищните програми за постигане на авиационна сигурност, програмите за сигурност на авиационните оператори, програмите за сигурност на операторите по наземно обслужване и програмите за обучение по въпросите на сигурността на гражданското въздухоплаване, както и връзката между тези програми и Националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване;

7. Съвет за сигурност на гражданското въздухоплаване (състав, права и задължения), и

8. комитети за сигурност на летищата (състав, права и задължения);

9. основни стандарти и постоянни мерки за сигурност по отношение на:

а) летища и летищни съоръжения;

б) пътници и техния ръчен багаж;

в) регистриран багаж;

г) товари, куриерски и експресни пратки и поща;

д) хранителни и други бордови запаси на авиационните оператори;

е) достъп до паркирано ВС;

ж) носене на огнестрелно оръжие;

з) процедури на действие във връзка с оръжия или подозрителни предмети;

и) потенциално опасни пътници и техните придружители;

к) изисквания за използване на техническо оборудване за сигурност;

10. задължения за одити, инспекции, обследвания, тестове като средство за оценка на ефективността на мерките за сигурност, както и разследвания на обстоятелствата, при които са настъпили актове на незаконна намеса в гражданското въздухоплаване;

11. оценка на общия риск, преценяване и разпространяване на данни за заплахи и информация, засягаща сигурността;

12. реакция при актове на незаконна намеса или във връзка с допълнителни мерки за сигурност, която включва и:

а) незабавно повишаване на мерките за сигурност при положение на повишен риск, изготвяне на национални планове за действие при кризисни ситуации и процедури за подаване на тревога;

б) планиране на действия от страна на летищните оператори при кризисни ситуации;

в) планиране на действия от страна на авиационните оператори при кризисни ситуации;

13. изисквания и процедури за докладване и разследване на актове на незаконна намеса на земята и във въздуха;

14. разглеждане и оценка на програмите за сигурност на летищата и програмите за сигурност на авиационните оператори и на програмите за обучение за сигурност на гражданското въздухоплаване;

15. проверки за надеждност на служителите по сигурността и личния състав, разполагащ с достъп до зоните за сигурност, ВС, чувствителни зони или съоръжения на летищата;

16. изисквания за включване на елементи за сигурност при проектирането или планирането на летища и прилежащите им съоръжения;

17. сътрудничество с други държави за осигуряване на съгласувани усилия по поддържането на общ висок стандарт на сигурност във въздухоплаването, в т.ч. двустранно и многостранно сътрудничество;

18. връзки със средствата за масово осведомяване.

Чл. 14. (1) Националната програма за контрол на качеството на сигурността в гражданското въздухоплаване цели да осигури:

1. наблюдение на нивото на изпълнение на Националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване;

2. проверка на ефективността на прилагането в практиката на мерките за сигурност от страна на летищните и авиационните оператори и другите лица, изпълняващи мерки за сигурност;

3. степента на съответствие с Националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване.

(2) Националната програма за контрол на качеството на сигурността в гражданското въздухоплаване съдържа необходимите мерки за мониторинг с цел оценка на изпълнението на Националната програма за сигурност. Програмата включва описание на:

1. организационната структура, правата и задълженията на съответните лица и ресурсите;

2. функционалните задължения и квалификациите на одиторите, отговарящи за изпълнението й;

3. оперативните мониторингови дейности, включително тип, цел, съдържание и честота на одита, инспекции, обследвания и тестове, както и класификация на съответствието, резултат и отговорности при разследванията;

4. дейностите за отстраняване на несъответствията, придружени от доклади за слабостите, и последващи коригиращи мерки с цел постигане на съответствие с изискванията за сигурност в гражданското въздухоплаване;

5. мерките за правно въздействие;

6. процедурите за осъществяване на взаимодействие и докладване за предприетите действия и ниво за съответствие с изискванията за сигурност в гражданското въздухоплаване.

(3) Програмата по ал. 1 се отнася за всички полети, извършвани с граждански ВС.

Чл. 15. Първоначалната и периодичната подготовка на лицата, заемащи длъжности, свързани с постигане на сигурността в гражданското въздухоплаване, се извършва в международни учебни центрове на ИКАО, ЕКГА и в авиационни учебни центрове, получили свидетелство по реда на Наредба № 27 от 2000 г. за авиационните учебни центрове (обн., ДВ, бр. 32 от 2000 г.; доп., бр. 85 от 2001 г.).

Чл. 16. (1) Националната програма за обучение в областта на сигурността на гражданското въздухоплаване включва подбора, квалифицирането, обучението и сертифицирането на служителите по сигурността и цели екипажите и наземният персонал да отговарят на изискванията за постигане на сигурност в гражданското въздухоплаване и ефективно да реагират при актове на незаконна намеса. Програмата включва и изисквания за обучение на лицата, натоварени с обслужването на пътници с недисциплинирано поведение.

(2) Лицата, които изпълняват задължения по сигурността, отговарят на следните изисквания:

1. ръководните служители, които разработват и ръководят изпълнението на програми за обучение по сигурност, както и персоналът, който отговаря за сигурността (нает от авиационния оператор и летищния наземен персонал), притежават необходимата квалификация, познания и опит, включващи минимум:

а) опит във въздухоплавателната дейност и сигурността;

б) подходяща професионална квалификация, и

в) познания в следните области: аа) системи за сигурност и контрол на достъпа; бб) сигурност на земята и по време на полет; вв) проверка преди качване на борда; гг) сигурност на багажи и товари; дд) сигурност и претърсване на ВС; ее) оръжия и забранени предмети; жж) общи познания за тероризма; зз) познания в други области и мерки, свързани със сигурността, които се считат за подходящи за повишаването на познанията по сигурността;

2. ръководителите и инструкторите, участващи във и отговорни за обучението по сигурността на служители по сигурността и летищния персонал, всяка година преминават обучение по сигурността на въздухоплаването и последните разработки в областта на сигурността.

Чл. 17. (1) Първоначалното обучение на служителите по сигурността цели да даде възможност на служители по сигурността да разберат принципите на сигурността във въздухоплаването и да изпълняват ефективно и професионално задълженията си. Учебната програма отговаря на препоръките на ИКАО и включва теоретично и практическо обучение на място.

(2) Обучението на служители, които извършват проверка за сигурност на пътници и багаж, се извършва по учебна програма, която включва теоретично и практическо обучение на място.

(3) Опреснителното обучение за служителите по сигурността цели да даде актуална информация за заплахите във въздухоплаването, промените в законодателството и процедурите по сигурността и общ преглед на задълженията и отговорностите на служителите по сигурността.

(4) Опреснителният курс по ал. 3 се провежда за служителите по сигурността, които са завършили успешно курса за проверка за сигурност на пътници и багажи и работят на това място най-малко 12 месеца. Служители по сигурността, наемани сезонно, или такива, които започват работа след прекъсване три или повече месеца всяка година, преминават обучението по ал. 2.

(5) Курсовете по ал. 1, 2 и 3, курсът за супервайзори по авиационна сигурност се провеждат по учебни програми с продължителност не по-кратка от общата продължителност за съответните курсове от Националната програма за обучение в гражданското въздухоплаване.

(6) Екипажите, наземният летищен персонал и персоналът на авиационните оператори и на операторите по наземно обслужване преминават първоначален и на всеки три години инструктаж по въпросите на сигурността, системите за сигурност и контрола на достъп.

Чл. 18. Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ утвърждава списък на служителите, изпълняващи програмата за контрол на качеството по сигурността.

Глава четвърта

ЛЕТИЩНА СИГУРНОСТ

Раздел I

Изисквания при изграждане на нови летищни терминали и реконструкция на съществуващи с оглед постигане на сигурността

Чл. 19. (1) Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ одобрява плановете и проектите, свързани с разполагане на летища (в т.ч. терминали за пътници, терминали за товари и други летищни сгради с пряк достъп до работната площ на перона, пътеките за рулиране и пистата с прилежащите им участъци).

(2) Плановете и проектите по ал. 1 съдържат изисквания, свързани със:

1. методите за контрол на сигурността, прилагани към:

а) пътниците, включително към лица с намалена двигателна активност;

б) ръчен багаж, регистриран багаж и неговата идентификация;

2. мерките за сигурност по отношение на товари, куриерски и експресни пратки, поща, хранителни и други бордови запаси на авиационни оператори;

3. защитата и контрола на достъпа до летището, зоните за сигурност, както и до други чувствителни зони и съоръжения на летището;

4. ефективното използване на съоръженията за сигурност;

5. отделянето на зоните на терминалите за регистрация и оформяне на багажите и качване на борда на високорискови пътници.

Чл. 20. (1) В летищата се установяват граници между зоните на сградите и съоръженията за обслужване на пътници, товари и поща и съоръженията за излитане и кацане.

(2) Преминаването през границите по ал. 1 се извършва през охранявани портали и/или заключени или охранявани врати, които подлежат на планирани и извънредни проверки.

Чл. 21. (1) На всяко летище се определят зони за сигурност, до които достъпът е ограничен.

(2) На летища, където повече от 40 служители притежават пропуски за зони за сигурност с ограничен достъп, в зоните за сигурност с ограничен достъп критични са следните части:

1. всяка част от летището, до която заминаващи пътници, включително и техният ръчен багаж, имат достъп след проверката за сигурност;

2. всяка част от летището, през която след проверка за сигурност може да преминава или да бъде съхраняван регистриран багаж, ако багажът не е бил обезопасен.

(3) Всяка част от летището се смята за критична част на зона за сигурност с ограничен достъп, докогато:

1. след проверката за сигурност заминаващи пътници, включително и техният ръчен багаж, се намират в тази част;

2. след проверка за сигурност регистрираният багаж преминава или се съхранява в тази част, ако този багаж не е бил охраняван.

(4) Част от летището по смисъла на ал. 2 и 3 са ВС с местостоянката, на която са паркирани, ръкави за пътниците, автобуси, багажни колички, или друго средство за транспортиране или движеща се пътека за пътници или багаж.

(5) Зоните за сигурност с ограничен достъп и техните критични части за конкретно летище се определят от летищната администрация, съгласувано с ГД „ГВА“ и службите на Министерството на вътрешните работи в съответствие с летищната програма за сигурност.

Раздел II

Контрол на достъпа

Чл. 22. (1) Достъпът на лица и моторни превозни средства до зони за сигурност се разрешава само срещу представяне на валиден пропуск.

(2) Достъпът по ал. 1 се контролира по всяко време с оглед недопускане навлизане на лица без разрешение до тези зони, както и за недопускане внасянето на забранени предмети в зоните за сигурност, включително във ВС. Контролът се извършва от:

1. службата за сигурност на летището и службите на Министерството на вътрешните работи при преминаване през контролни пунктове и при проверки в съответните зони;

2. службите за сигурност на авиационните оператори в района на паркиране на местостоянка и на борда на ВС;

3. всички служители, работещи в критичните части на зоните за сигурност с ограничен достъп.

(3) Достъпът на пътници до зона за сигурност с ограничен достъп се разрешава след преминаване на регистрация и на граничните процедури, срещу представяне на бордна карта с вписана фамилия на пътника, номер на полета и представяне на документи за самоличност.

Чл. 23. (1) Персоналът, на който е технологично необходим достъп до зони за сигурност (включително и персоналът, който се качва на борда на ВС), се проверява за надеждност. Проверката обхваща последните 5 години преди датата на разрешаване на достъпа. След осигуряването на достъпа проверката за надеждност се извършва най-малко на всеки 3 години.

(2) Надеждността на кандидат да работи без придружител в зона за сигурност се оценява чрез проверка на личните данни и на криминалното досие, ако има такова.

(3) Не се издават пропуски на непълнолетни лица и на лица, срещу които има образувано досъдебно или съдебно производство, или са осъдени (независимо от реабилитацията, като в изключителни случаи може да се прецени, че лицето след реабилитацията не представлява опасност) за:

1. престъпления против митническия режим, включително и незаконен трафик на наркотични вещества;

2. престъпления, извършени по общоопасен начин или с обощоопасни средства, в т.ч. и незаконен трафик на оръжия;

3. престъпления против личността;

4. престъпления против републиката;

5. престъпления по транспорта и съобщенията;

6. престъпления против правата на гражданите;

7. престъпления против собствеността.

(4) Освен в случаите по ал. 2 не се издават пропуски на лица, които:

1. са зависими от алкохол или наркотични вещества;

2. страдат от психически заболявания, удостоверени по съответния ред.

(5) За служители в звената за сигурност и за техни ръководители могат да бъдат назначавани само лица, получили разрешение за достъп до класифицирана информация.

Чл. 24. (1) Служителите, кандидатстващи за достъп до зони за сигурност, преминават редовно обучение по сигурност във въздухоплаването.

(2) Служителите по ал. 1 се инструктират да докладват пред прекия си ръководител за всеки акт на незаконна намеса, който може да представлява заплаха за сигурността в гражданското въздухоплаване.

Чл. 25. (1) Персоналът, който работи постоянно на летището, както и лица от други организации, на които се налага често да посещават летището, получават постоянни пропуски.

(2) Пропускът по ал. 1 включва име и снимка на приносителя, както и обозначение (чрез цветови кодове или друг способ) на зоните от летището, до които е разрешен достъпът на приносителя, срок на валидност, месторабота и наименование на органа, който го е издал. Пропускът се поставя в прозрачна опаковка, непозволяваща подправяне, и може да се носи като значка.

(3) Пропускът е срочен.

(4) Пропускът за района на летището се носи на видимо място през цялото време, през което притежателят му изпълнява задължения в зона за сигурност на летището.

(5) Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ издава постоянни пропуски за несъпроводен достъп (след съгласуване с Министерството на вътрешните работи) на кандидатстващи лица, подали заявление по образец и отговарящи на изискванията по чл. 26.

(6) Летищната администрация издава временни пропуски за достъп с придружител на лица, подали заявление по образец в деловодството на летищния оператор, за които се налага еднократно или краткосрочно да изпълняват дейности в охраняемата зона на летището или в зона за сигурност с ограничен достъп.

(7) Национална служба „Гранична полиция“ на Министерството на вътрешните работи съгласува издаването на пропуски за лица с достъп до зоната на граничния контролно-пропускателен пункт.

(8) След отпадане на необходимостта от притежаване на пропуск/идентификационна карта те незабавно се връщат на органа, който ги е издал, и се унищожават.

(9) Притежателят на пропуск/идентификационна карта писмено уведомява прекия си ръководител и ГД „ГВА“ за случаи на изгубване или кражба. Пропускът/идентификационната карта се заличават от системата за контрол на достъпа, ако е автоматизирана, и се обявяват за невалиден/а, когато системата за контрол е физическа.

(10) Главна дирекция „ГВА“ води и съхранява архива на документацията по издаване на пропуските.

Чл. 26. (1) В охраняемата зона на летището се допускат превозни средства с издадени валидни пропуски. Превозните средства, които влизат в охраняемата зона на летището, подлежат на проверка за сигурност.

(2) На превозните средства и специализираните подвижни съоръжения, които се използват на територията на летището без държавни контролни номера, не се издават пропуски.

(3) На работещите в охраняемата зона или в зоната за сигурност с ограничен достъп превозни средства с държавни контролни номера, които влизат или напускат охраняемата зона на летището, се издават пропуски, които се закрепят на лесно видимо място. Тези превозни средства допълнително се оборудват с жълта мигаща лампа и с надписи, ясно обозначаващи принадлежността им.

(4) На превозните средства, за които е необходим временен достъп до охраняемата зона, се издава временен пропуск.

(5) Линейки, противопожарни и аварийно-спасителни автомобили, които изпълняват спешни задачи, се допускат без специален пропуск, но само с придружител или водещ автомобил на летищната служба.

(6) Пропуските за превозни средства се издават от:

1. Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ – постоянни пропуски за несъпроводен достъп на превозни средства, които се използват на територията на съответното летище;

2. летищната администрация – временни пропуски за достъп с придружител или водещ автомобил на превозни средства, за които се налага еднократно или краткосрочно да влизат в охраняемата зона на летището.

(7) Водачите на превозни средства се допускат до работа в охраняемата зона след инструктаж.

(8) След отпадане на необходимостта от притежаване на пропуск на моторното превозно средство пропускът незабавно се връща на органа, който го е издал, и се унищожава.

(9) За изгубен/откраднат пропуск на моторно превозно средство се докладва писмено на прекия ръководител и на ГД „ГВА“.

(10) Главна дирекция „ГВА“ води и съхранява архив на документацията по издаване на пропуските.

Чл. 27. Служителите по сигурността и служителите на Министерството на вътрешните работи на контролните пунктове в района на летището проверяват визуално или чрез автоматизирана система пропуските на лица, издадени за охраняемата зона, за зоните за сигурност с ограничен достъп и пропуските за превозните средства.

Чл. 28. (1) Преди да разреши достъп до охраняемата зона или зони за сигурност с ограничен достъп, ГД „ГВА“ провежда инструктаж за стриктно изпълнение от целия персонал на контрола на достъпа.

(2) Чрез инструктажа по ал. 1 персоналът се задължава:

1. да познава издадените пропуски и да знае за кои зони са валидни;

2. да спира и да докладва на прекия си ръководител или на летищната администрация за всички лица в зоните за сигурност, които не покажат валиден пропуск;

3. да спира или докладва на прекия си ръководител или на летищната администрация за всички превозни средства, движещи се в зоните за сигурността, без необходимото разрешение;

4. да не оставя без надзор по всяко време придружаваното лице с временен пропуск, когато му е възложено да придружава.

Чл. 29. (1) Летищната администрация осигурява чрез службата за сигурност наблюдението на всички общодостъпни зони на терминалите.

(2) Общодостъпната зона на терминалите се обхожда от патрули на службите на Министерството на вътрешните работи и службата по сигурност на летището, а критичните части на зоните за сигурност в района на граничния контролно-пропускателен пункт – от Национална служба „Гранична полиция“ на Министерството на вътрешните работи и службата за сигурност на летището.

(3) Авиационните оператори със съдействието на летищната администрация упражняват контрол върху определените им зони от съоръженията за обслужване на пътници, товари и поща, ВС и техните пътници на перона.

Чл. 30. Летищната администрация съвместно със службите на Министерството на вътрешните работи поддържа готовност незабавно да затвори обществено достъпните зони в случай на повишена заплаха.

Чл. 31. (1) Преди да бъде разрешен достъп до критични части на зона за сигурност с ограничен достъп, личният състав, включително екипажите, подлежат на проверка за сигурност. На проверка за сигурност подлежат и предметите, внасяни от персонала и екипажите.

(2) Процедурите за проверка целят предотвратяване носенето на забранени предмети, като използваните методи са същите, както използваните за проверка на пътниците и ръчния багаж.

(3) Когато е възможно лица, които не са преминали проверка за сигурност, да са имали достъп до критични части на зоните за сигурност с ограничен достъп, на тези части се прави пълна проверка за сигурност.

(4) На проверка подлежат и превозните средства и доставките, транспортирани откъм охраняемата зона на летището и към зоните за сигурност.

Раздел III

Физическа защита и патрули

Чл. 32. (1) Пероните и другите места за паркиране и уязвимите зони на летището се осигуряват със системи за физическа защита, съобразени с Наредба № 7 от 1998 г. за системите за физическа защита на строежите и техническите изисквания към техните елементи (обн., ДВ, бр. 70 от 1998 г.; попр., бр. 82 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 52 от 1999 г., бр. 84 от 2000 г.; попр., бр. 93 от 2000 г.).

(2) Зоните за техническо обслужване и поддържане на ВС се защитават с ограждения и до тях се разполагат патрули. Достъпът до тези зони се контролира чрез пропуски за района на летището и пропуски за превозните средства.

(3) По реда на ал. 1 се осигурява и защита на периметъра и летищните съоръжения (енергоизточници, електрически подстанции, навигационни съоръжения, контролни кули и други сгради, използвани от службите по контрол на въздушното движение), както и на съоръженията за гориво и комуникационни съоръжения. Специални предпазни мерки се предприемат срещу опити за саботаж на съоръженията за гориво и комуникационните съоръжения.

(4) Периметровата ограда, местата, съседни на райони с ограничен по съображения за сигурност достъп, както и други райони в охраняемата зона на летището извън оградата, включително тези, които са в непосредствена близост до пистите и пътеките за рулиране, са обект на надзор от патрули, видео и други средства за наблюдение.

(5) Пероните и другите места за паркиране, както и уязвимите зони на летището се осветяват.

Чл. 33. (1) Летищната администрация съвместно със службите на министерството на вътрешните работи, разположени на летището, предприемат необходимите мерки за недопускане на неконтролиран достъп от страна на външни лица до охраняемата зона и зоните за сигурност с ограничен достъп през офиси, хангари за поддържане, товарни съоръжения и други обслужващи сгради и съоръжения, разположени на границата на охраняемата зона.

(2) Лицата, влезли в охраняема зона без валиден пропуск, се извеждат от служители на Министерството на вътрешните работи и се задържат до изясняване на обстоятелствата.

(3) Пропуските на лица, нарушили пропускателния режим или процедурите за сигурност и безопасност, могат да бъдат отнемани от служители на Министерството на вътрешните работи или от службата за сигурност на летището, или от инспектори на ГД „ГВА“.

Глава пета

СИГУРНОСТ НА ВЪЗДУХОПЛАВАТЕЛНО СРЕДСТВО

Раздел I

Претърсване и проверка на ВС

Чл. 34. Всички ВС подлежат на проверка за сигурност:

1. непосредствено преди или след като бъдат транспортирани до зони за сигурност с ограничен достъп, когато ВС не са в експлоатация; въздухоплавателното средство може да бъде подложено на проверка за сигурност и във време, което не предшества непосредствено транспортирането му до зона за сигурност с ограничен достъп, като в този случай сигурността му се гарантира или то се охранява от момента на започване на проверката до заминаването му; когато ВС е проверено след навлизането му в зона за сигурност с ограничен достъп, то се охранява от момента на започване на проверката до заминаването му;

2. незабавно след като слязат пътниците или по възможност непосредствено преди качването на пътниците и преди натоварването на багажа или товара, когато ВС са в експлоатация или се намират в транзитен престой.

Чл. 35. Всички проверки за сигурност на ВС се извършват веднага, след като е приключило зареждането на бордния бюфет, почистването му, доставката на безмитните стоки и други, освен тези със задължения по сигурността, са напуснали въздухоплавателното средство. Преди заминаването и по време на качване на пътниците на борда на ВС се осигурява поддържане на стерилност.

Чл. 36. Авиационният оператор осигурява личния му състав, който изпълнява проверките за сигурност на ВС, предвидени в чл. 34:

1. да познава вида на подлаганото на контрол ВС;

2. да е преминал съответното обучение по изпълнението на такива дейности.

Раздел II

Охрана на въздухоплавателните средства

Чл. 37. (1) Всеки авиационен оператор осигурява защита срещу неправомерен достъп до своите ВС.

(2) Охраната на ВС на територията на летището се осигурява от летищната администрация.

Чл. 38. (1) Авиационният оператор осигурява:

1. въздухоплавателните средства, които не са в експлоатация или не се обслужват, да бъдат затворени, вратите и люковете да бъдат заключени и запечатани така, че да е невъзможно извършването на акт на незаконна намеса; оборудването за качване на такива ВС се отстранява и се предава за охрана на службата за сигурност на летищната администрация;

2. въздухоплавателните средства, които са в експлоатация или се обслужват, да се поставят под наблюдение в степен, достатъчна за откриването на неразрешен достъп;

3. лица за контрол на достъпа до паркираните ВС така, че:

а) за ВС, които са в експлоатация, достъпът да бъде контролиран от началото на проверката за сигурност до заминаването им с цел да не се наруши етапността и същността на проверката;

б) за ВС, които не са в експлоатация, били са проверени и транспортирани в зона за сигурност с ограничен достъп, достъпът да бъде контролиран от началото на проверката за сигурност до заминаването на ВС с цел да не се наруши етапността и същността на проверката.

(2) При проверка за сигурност печати се използват при следните условия:

1. печатите да позволяват откриване на акт на незаконна намеса, да носят собствен уникален номер и да са под контрол;

2. номерата на печатите се записват и съхраняват от авиационния оператор за период от 24 часа или периода на времетраенето на полета, ако надвишава 24 часа;

3. преди ВС да пристъпи към изпълнение на полет, неговите печати за сигурност се инспектират от авиационния оператор за акт на незаконна намеса; в случай на наличие или подозрение за акт на незаконна намеса преди изпълнението на полета се извършва претърсване на ВС.

Чл. 39. Летищната администрация в рамките на общата охрана на ВС чрез службите на МВР и собствен персонал осигурява:

1. непрекъснато наблюдение на всяко ВС, което не е в експлоатация;

2. въздухоплавателните средства да бъдат паркирани на добре осветени места, далече от периметровите огради или от други лесно преодолими прегради;

3. когато целият личен състав не е подложен на проверка за достъп в зони за сигурност с ограничен достъп, всяко ВС да бъде подложено на оглед най-малко веднъж на всеки 30 минути от патрул или да се постави под наблюдение в степен, достатъчна за откриването на неразрешен достъп.

Глава шеста

ПРОВЕРКА НА ПЪТНИЦИ И РЪЧЕН БАГАЖ

Раздел I

Проверка на пътниците и мерки, свързани с някои категории пътници

Чл. 40. Проверката за сигурност на пътниците и ръчния им багаж в зоните за граничен контрол на гражданските летища за обществено ползване за обслужване на международни превози се извършва от служители на Национална служба „Гранична полиция“ на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 41. Заминаващи пътници, започващи пътуване от летището, трансферните пътници и транзитните пътници (ако по време на престоя са се смесили с други пътници) се подлагат на проверка за сигурност за недопускане внасянето в зоните за сигурност и на борда на ВС на оръжия, експлозиви или други опасни устройства, чието пренасяне или носене не е разрешено и които могат да бъдат използвани за извършването на акт на незаконна намеса.

Чл. 42. Не се допускат на борда на ВС лица, отказали лична проверка или проверка на принадлежащия им багаж.

Чл. 43. (1) Пътниците се проверяват чрез:

1. ръчна (физическа) проверка, или

2. проверка чрез ръчен метал-детектор.

(2) Когато се използва рамков метал-детектор, се провежда и ръчно претърсване на случайно избрани проверени пътници. Проверката обхваща не по-малко от 10 % пътници. При повишаване вероятността от възникване на акт на незаконна намеса в гражданското въздухоплаване в съответствие с принципите на плановете за действие в условията на криза броят на проверяваните пътници се увеличава.

(3) Пътник, предизвикал задействане на алармата на рамковия метал-детектор, се подлага на проверка с ръчен метал-детектор или на ръчна (физическа) проверка.

(4) Пътник, предизвикал задействане на алармата на ръчния метал-детектор, се подлага на ръчна (физическа) проверка за сигурност.

(5) Когато се използват рамкови метал-детектори, те се калибрират в съответствие с техническите им спецификации по начин да откриват малки метални предмети по стандарт, определен в Националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване.

Чл. 44. (1) Лица с намалена двигателна активност се подлагат на проверка по начин, който да удостовери, че във или край проверяваното лице няма забранени предмети. Когато лицето използва инвалидна количка или носилка, те също се подлагат на проверка.

(2) На лицата с намалена двигателна активност се предлага възможност да бъдат проверявани отделно.

(3) Авиационните оператори осигуряват за лица с намалена двигателна активност подходяща информация относно методите за контрол на сигурността, на които ще бъдат подложени. Информацията се предоставя достатъчно рано, за да могат лицата с намалена двигателна активност да планират своето пътуване.

(4) Пътници с кардиостимулатор се проверяват само чрез физическа проверка.

(5) Летищната администрация осигурява необходимата подготовка на служителите по сигурността, отговарящи за механизмите за контрол на лица с намалена двигателна активност.

Чл. 45. (1) Дипломатическата поща с видими опознавателни знаци не се подлага на проверка, при условие че:

1. е запечатана;

2. придружава се от задължителните документи;

3. лицето, в чието разпореждане се намира, представи документ за самоличност.

(2) Служителите на авиационния оператор, отговорни за приемането на дипломатическата поща, проверяват дали тя отговаря на условията по ал. 1.

(3) На проверка подлежат и дипломатическите куриери и техният личен багаж.

Чл. 46. Не подлежат на проверка за сигурност държавни и правителствени ръководители и делегации при официално служебно пътуване, освен ако друго не е предвидено в закон или акт на Министерския съвет.

Чл. 47. (1) Лица, подлежащи на експулсиране, са:

1. недопуснатите в страната като нежелани; в този случай авиационният оператор носи отговорност за тяхното връщане;

2. лицата, за които компетентните държавни органи са постановили, че трябва да напуснат страната по въздушен път и за чието довеждане/пристигане в страната никой авиационен оператор не носи отговорност.

(2) За лицата, подлежащи на експулсиране, се прилага комплексна физическа проверка като допълнителна проверка към общите процедури за сигурност.

(3) Лицата, подлежащи на експулсиране или депортиране, се довеждат и качват на борда на ВС под контрола на службите на Министерството на вътрешните работи.

(4) Ако поведението на лице, подлежащо на експулсиране, може да предизвика събития, застрашаващи безопасността на полета, авиационният оператор може да превози лицето, ако е осигурен квалифициран персонал за съпровождането му на борда на въздухоплавателното средство (със собствен или осигурен от службите на Министерството на вътрешните работи ескорт). Ако не се осигури такова съпровождане или сигурността на полета не може да се гарантира, авиационният оператор може да откаже да превози пътника.

(5) Правилата за сигурността на ВС, когато на борда има пътник, обект на наказателно преследване, са елемент от програмата за сигурност на авиационния оператор.

Чл. 48. (1) Компетентните органи осигуряват необходимата информация на авиационния оператор за пътници, които са обект на наказателно преследване. Авиационният оператор предоставя информацията на командира на ВС.

(2) Не се допуска пребиваването на борда на ВС на въоръжени лица.

(3) При специални полети лица превозват личното си оръжие, като спазват общите изисквания за превоз на оръжие в незаредено състояние и ако оръжието е складирано на място, недостъпно за лицата по време на полета.

(4) В случаите по ал. 3 предварително се уведомяват компетентните органи на страната на летището на назначението.

Раздел II

Разделяне на пътници

Чл. 49. (1) Не се допуска смесване или контакт между:

1. проверени за сигурност заминаващи пътници с пристигащи пътници, които не са били проверени за сигурност съгласно изискванията на тази наредба;

2. преминалите и непреминалите проверка за сигурност пътници.

(2) Разпоредбата по ал. 1 се прилага за:

1. пътници, които не са били подложени на проверка за сигурност на летището, от което са започнали полета;

2. пътници, които са били подложени на проверка за сигурност, но са се смесили или са били в контакт с други пътници и техен регистриран багаж, които не са били подложени на проверка за сигурност;

3. персонал, който не е бил подложен на проверка за сигурност.

(3) Изискванията по ал. 1 не се прилагат за проверени пътници, смесващи се със:

1. екипажа на ВС, с който заминават;

2. други лица, които не подлежат на проверка съгласно Националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване.

Чл. 50. Когато се получи смесване на проверени и непроверени пътници, службата за сигурност на летището предприема следните действия:

1. частите от зоната за сигурност, в която е станало смесването, се освобождават и се извършва цялостно претърсване, за да се удостовери, че в зоната за сигурност не са внесени забранени предмети;

2. заминаващите пътници и техният ръчен багаж от зоните, в които е станало смесването или контакта, преминават повторна проверка, преди да бъдат допуснати до борда на ВС;

3. в случай, че заминаващите пътници са имали достъп до ВС след смесването на пътниците, то се подлага на пълна проверка.

Чл. 51. При установяване на пропуск по отношение на сигурността в обработката на даден полет след излитането на ВС летищната администрация информира летището на кацане за вида на допуснатия пропуск.

Чл. 52. Когато се установи, че част от съоръженията на даден терминал, разположени между пунктовете за проверка за сигурност и пункта за качване на борда на ВС, са използвани от пристигащи пътници, непроверени за сигурност, преди качването на проверени пътници на борда в тази зона се извършва проверка, за да се удостовери, че в нея не са оставени забранени предмети.

Раздел III

Проверка на ръчен багаж

Чл. 53. Ръчният багаж на заминаващите пътници (започващи пътуването си и трансферни пътници, които не са били подложени на проверка за сигурност) се проверява, преди да бъде допуснат в зони за сигурност с ограничен достъп и на борда на ВС.

Чл. 54. (1) На борда на ВС не се разрешава внасянето на оръжие, боеприпаси, опасни предмети и вещества, които:

1. могат да създадат условия за предприемане на акт на незаконна намеса срещу гражданското въздухоплаване;

2. при превоз по въздуха могат да създадат заплаха за здравето, безопасността или имуществото на хората и целостта на ВС.

(2) Законно превозваните оръжие, опасни предмети и вещества се оформят като регистриран багаж. В тези случаи авиационните оператори имат право да превозват оръжие, боеприпаси, опасни предмети и вещества като регистриран багаж, когато са натоварени по начин, непозволяващ достъпа до тях по време на полета, и:

1. ако оръжието и боеприпасите са предназначени за лов или спортна стрелба и пътникът притежава документи за това;

2. ако оръжието и боеприпасите са на пътник, който в съответствие със законите на Република България притежава специално разрешение да ги притежава, носи и ползва.

(3) Забранените за превоз предмети съгласно приложение № 1 се конфискуват или на пътника се забранява достъпа до зони за сигурност с ограничен достъп и ВС.

(4) Предмети, които по преценка на контролните органи могат да бъдат използвани като нападателно или отбранително оръжие, се предават на представител на авиационния оператор за превозване като регистриран багаж.

(5) Превозвачът осигурява подходяща опаковка и етикет на пратката. Превозените по този ред предмети се връщат на пътниците в зоната за получаване на багажи на летището, което е краен пункт за пътниците.

(6) Превозването на оръжие, опасни предмети и вещества като товари се осъществява по реда на Наредба № 18 от 1999 г. за безопасен превоз на опасни товари по въздуха (ДВ, бр. 25 от 1999 г.).

Чл. 55. (1) Ръчният багаж се проверява по един от следните методи:

1. цялостно ръчно претърсване на съдържанието на всяка отделна багажна единица; всяка единица се претърсва за подозрителни предмети и когато е с подозрителна тежест;

2. проверка с конвенционално рентгеново оборудване с ръчно претърсване на случайно избрани проверени багажни единици, като процентът на претърсените по този начин багажни единици е не по-малък от 10 %, включително тези, които предизвикват подозрение у рентгеновия оператор;

3. проверка с рентгеново оборудване с висока разделителна способност с инсталирано и използвано проектиране на образ на заплаха, в такъв случай се претърсват ръчно само багажните единици, предизвикали подозрение у рентгеновия оператор, като при ръчното претърсване може да се използва помощта на оборудване за откриване на следи.

(2) При използването на проектиране на образ на заплаха настройките на програмния продукт и съвкупността от изображения съответстват на европейските изисквания.

Чл. 56. Когато се използва рентгеново оборудване:

1. рентгеновият оператор трябва да е сигурен, че липсва какъвто и да било подозрителен предмет и ако има някакви съмнения, багажът се подлага на ръчно претърсване;

2. цикълът на работа на рентгеновия оператор за разглеждане на рентгенови изображения е в период не по-дълъг от 20 минути; повторно преглеждане на такива изображения се разрешава след 40 минути.

Раздел IV

Проверка на регистриран багаж

Чл. 57. (1) Авиационният оператор не допуска качване на борда на регистриран багаж, ако не са спазени едновременно следните условия:

1. регистрираният багаж е означен по подходящ начин от външната му страна, за да е възможно установяването на връзката му със съответния пътник;

2. пътникът, на който принадлежи багажа, е регистриран за полета, с който ще се превозва багажът;

3. преди качването на борда регистрираният багаж е бил в зона на летището, до която имат достъп лица, притежаващи право на достъп;

4. всички багажи в багажното отделение на ВС, приети за превоз от авиационен оператор, са обозначени като придружавани или непридружавани; процесът на обозначаване може да се изпълнява ръчно или чрез автоматизирани средства.

(2) Авиационните оператори осигуряват пътник, който се качва на борда на ВС и е регистриран като предоставил багаж на грижите на авиационния оператор, да бъде действително лицето, което е предоставило багажа на грижите на авиационния оператор.

(3) Авиационният оператор установява подходящи мерки да не бъде превозван багажът на пътник, който е регистриран за даден полет и е предоставил багаж на грижите на авиационния оператор, но не се намира на борда на ВС.

(4) Авиационният оператор осигурява изготвяне на декларации на регистриран багаж или алтернативни средства за предоставяне на доказателства, потвърждаващи маркировката и проверката на непридружаван багаж.

Чл. 58. (1) Придружаваните регистрирани багажи (в т.ч. и трансферните, ако не са проверени преди това) се проверяват преди натоварване на борда на ВС по един от следните начини:

1. ръчно претърсване;

2. рентгенова проверка с конвенционални рентгени;

3. рентгенова проверка с конвенционални рентгени с инсталирано и използвано проектиране на образ на заплаха;

4. със система за откриване на взривни вещества или система за откриване на взривни устройства;

5. със система за откриване на основните взривни вещества;

6. с оборудване за откриване на остатъчни вещества по отношение на отворен багаж.

(2) В случаите по ал. 1, т. 2 най-малко 10 % от проверения багаж преминава допълнително:

1. ръчна проверка;

2. проверка със система за откриване на взривни вещества или система за откриване на експлозивни устройства или система за откриване на основни взривни вещества;

3. проверка с конвенционални рентгени, като всяка багажна единица се гледа от два различни ъгъла от един и същи оператор в една и съща точка на проверка (за системи, които нямат инсталирано и използвано проектиране на образ на заплаха).

(3) При използването на проектиране на образ на заплаха настройките на програмния продукт и съвкупността от изображения съответстват на общите европейски критерии.

Чл. 59. От регистрирания багаж се отстраняват всички забранени предмети съгласно приложение № 2.

Чл. 60. (1) Непридружен багаж е регистрираният багаж, който не се превозва в един полет с лице, което го е регистрирало.

(2) Непридружените багажи, включително трансферните регистрирани багажи, преди натоварването им на борда на ВС се проверяват по един от следните начини:

1. със система за откриване на взривни вещества;

2. със система за откриване на основните взривни вещества, при която изображенията на всички багажни единици се преглеждат от оператор;

3. с конвенционални рентгени, като всяка багажна единица се гледа от два различни ъгъла от един и същи оператор в една и съща точка на проверка (за системи, които нямат инсталирано и използвано проектиране на образ на заплаха);

4. чрез ръчно претърсване с помощта на оборудване за откриване на остатъчни вещества по отношение на отворен багаж.

(3) Проверката по ал. 2 не се извършва, ако непридружаваният багаж е бил проверен разделен от пътника по причини извън контрола на последния и е преминал под контрола на авиационния оператор.

Чл. 61. (1) Придружаван регистриран багаж, който се счита за непридружаван, не се подлага на повторна проверка, когато авиационният оператор установи, че багажът вече е преминал проверка в съответствие с изискванията за придружаван багаж и багажът и пътникът са били разделени и няма възможност това да е станало в резултат на решение на пътника при следните обстоятелства:

1. на пътника е отказано качване на борда за полет, за който компанията е издала повече билети, отколкото са наличните места, освен когато пътникът доброволно се отказва от мястото си;

2. пътникът е пренасочен към друг полет по желание на авиационния оператор, а не по негова молба;

3. багажът е забавен при прехвърляне между два полета по непредвидени причини и не е пристигнал навреме за заминаващия полет;

4. настъпил е срив в системата, обработваща данните за багажите, който е причина за забавяне на багажа и неговото непристигане навреме;

5. багажът е бил погрешно натоварен на ВС от авиационния оператор или наземния агент;

6. пътникът е бил преразпределен за друг полет от авиационния оператор (поради тежки климатични условия, сериозно нарушаване на ръководството на въздушно движение, акт на незаконна намеса с ВС на земята или голяма повреда на съответната система за експлоатация на летището).

(2) Авиационният оператор е длъжен да установи дали пътниците са пътували с полета, за който са били регистрирани, освен ако не са налице обстоятелствата по ал. 1, т. 1, 2 и 6.

Чл. 62. (1) Когато багаж бъде освободен от повторна проверка по реда на чл. 61, авиационният оператор установява причината за това, преди багажът да бъде натоварен за полета.

(2) Непридружаван регистриран багаж от един авиационен оператор се предава на друг авиационен оператор за превоз след писмен протокол за изпълнението на мерките за сигурност, предвидени в тази наредба.

Раздел V

Охрана на регистриран багаж

Чл. 63. Регистриран багаж, който ще бъде превозван по въздуха, се охранява срещу неразрешена намеса от момента, в който е приет от авиационния оператор до заминаването на ВС, което осъществява превоза.

Чл. 64. При опазването на регистриран багаж се вземат следните мерки:

1. преди натоварване регистрираният багаж се държи в зоната за подготовка на багаж или друга складова зона на летището, достъпът до която се контролира;

2. всяко лице, влизащо без разрешение в зоната за подготовка на багаж или друга складова зона на летището, се спира и извежда извън тази зона и се предава на органите на Министерството на вътрешните работи;

3. регистриран багаж, който започва пътуване или е прехвърлен, не се оставя без наблюдение на перона или до ВС, преди да бъде натоварен на него;

4. регистриран багаж, прехвърлян директно от едно ВС на друго, не се оставя без наблюдение на перона или до ВС, преди да бъде натоварен на него;

5. достъпът до бюрата за загубени вещи на терминала се ограничава, за да се предотврати незаконен достъп до багажите.

Чл. 65. (1) Членовете на личния състав, които участват в товаренето, разтоварването и опазването на регистриран багаж, както и лицата с контролни функции имат достъп до зоните за подготовка на багаж и другите складови зони на летището.

(2) На летища, на които целият персонал не се подлага на проверка, преди да получи достъп до зони за сигурност с ограничен достъп, летищният оператор се задължава да наблюдава регистрирания багаж между зоната за подготовка и складовите зони и ВС до момента, в който бъде затворено и заключено багажното отделение на ВС непосредствено преди излитане.

(3) Регистрираният багаж се държи под надзор през цялото време.

(4) Надзорът по ал. 3 осигурява ограничаването на достъпа до регистриран багаж на лицата, имащи отношение към обслужването на съответното ВС или товаренето на багажа, и на тези, които са упълномощени по друга причина от ГД „ГВА“.

(5) При необходимост може да бъде разрешен достъп на пътници до техен регистриран багаж, преминал проверка за сигурност, при условие че те са надзиравани през цялото време по начин, осигуряващ в регистрирания багаж да не се внасят или изнасят забранени предмети, които да достигнат до ВС или в зона за сигурност.

Раздел VI

Специфични мерки за сигурност

Чл. 66. Регистрираният багаж, собственост на членовете на екипажа на ВС, се маркира ясно като такъв и се проверява.

Чл. 67. Летищните и авиационните оператори са отговорни за изпълнението на мерките за контрол на сигурността относно съответствието на пътниците с техните багажи, включително и за предписаните от ГД „ГВА“ специфични мерки за сигурност, описани в Националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване.

Чл. 68. Летищната администрация осигурява създаване на сигурни зони на летището, където може да се съхранява загубен багаж, докато не бъде изпратен, предаден или унищожен.

Глава седма

ТОВАРИ, КУРИЕРСКИ И ЕКСПРЕСНИ ПРАТКИ

Раздел I

Регулиран агент

Чл. 69. (1) Всички товари, куриерски и експресни пратки, предназначени за превоз с ВС, преди да бъдат качени на борда му, подлежат на проверка за сигурност.

(2) Необходимо условие за натоварване на пратките на борда на ВС е те да бъдат доставени на авиационните оператори като познат товар от регулирани агенти и/или познати изпращачи или да бъдат подложени на проверка за сигурност.

Чл. 70. Регулираният агент отговаря на следните условия:

1. одобрен е от ГД „ГВА“;

2. има специфични задължения, определени от ГД „ГВА“.

Чл. 71. Регулираният агент:

1. установява и регистрира идентичността и адреса на изпращача, както и самоличността на лицето, което доставя пратката, като представител на изпращача;

2. проверява дали изпращачът предоставя пълно описание на съдържанието на пратката;

3. чрез произволни проверки или проверка с рентген удостоверява, че съдържанието на пратките отговаря на тяхното описание в товарителница за въздушен превоз и/или декларацията за товарите;

4. чрез проверки без определен ред или проверка с рентген удостоверява, че пратките не съдържат забранени предмети;

5. проверява дали пратките се опазват от неразрешена намеса след приемането им, като по този начин се контролира и достъпът до товарите;

6. проверява дали приемането и обработката на товарите се извършват от надеждно набран и обучен персонал;

7. определя едно или повече лица, отговорни за изпълнението, приложението и надзора на изискваните методи за контрол на сигурността;

8. гарантира, че няма да се превозват по въздух, освен ако не са били подложени на методи за контрол на сигурността следните категории пратки:

а) непридружаван багаж, който трябва да бъде превозван като товар;

б) пратки от нерегулирани агенти;

в) пратки от непознати изпращачи;

г) пратки, доставени от лице, което не е познат изпращач или негов упълномощен представител;

д) пратки, чието съдържание не отговаря на доставеното описание, и

е) пратки, за които познат изпращач не успее да удостовери, че не съдържат никакви забранени предмети;

9. уверява се, че за целите на методите за контрол на сигурността всяка една пратка, предавана на авиационен оператор или друг регулиран агент, е придружавана от документация или от товарителница за въздушен превоз или с отделна декларация – предоставяща на авиокомпанията, на която се предава за транспортиране, следната информация:

а) име, адрес и установени данни на регулирания агент;

б) име и адрес на изпращача;

в) съдържание на пратката;

г) заявление за статута на пратката по отношение на сигурността.

Чл. 72. (1) След като бъде одобрен от ГД „ГВА“, регулираният агент се вписва в списък, воден от ГД „ГВА“. Вписванията се извършват през равни периоди от време, но не по-дълги от 5 години.

(2) Регулираните агенти се проверяват редовно от ГД „ГВА“ за удостоверяване, че изпълняват определените изисквания за сигурност.

(3) Проверките на регулираните агенти и на авиационните оператори (когато изпълняват дейност като регулирани агенти) се извършват по произволен ред в съответствие с Националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване чрез проверка на товари, куриерски и експресни пратки, изхождащи от регулирани агенти.

Раздел II

Методи за контрол на сигурността

Чл. 73. (1) Товарите, куриерските и експресните пратки се превозват по въздух, само когато са били спазени следните условия за контрол на сигурността:

1. товари се приемат и обработват от надлежно подбран и обучен персонал;

2. товарите се проверяват за удостоверяване, че не съдържат никое от забранените вещества (освен ако то не е било декларирано и надлежно подложено на приложимите мерки за безопасност) по някой от следните методи:

а) ръчно претърсване или подлагане на физическа проверка;

б) проверка с рентгени;

в) проверка в симулационна камера;

г) проверка с други средства – както технически, така и биочувствителни (например електронни газ-анализатори, детектори за откриване на следи от вещества, кучета за откриване на взривни вещества и др.).

(2) Когато не могат да бъдат приложени средствата и методите по ал. 1 поради естеството на пратката, ГД „ГВА“ може да определи период на съхранение (с продължителност не по-малко от 24 часа) преди натоварването на борда на ВС.

(3) След прилагането на методи за контрол на сигурността във или извън границите на летището, включително по отношение на товари от познати изпращачи, стерилността на пратките се счита за запазена до момента, в който те бъдат качени на борда на ВС, и поддържана до заминаването му.

Чл. 74. Разпоредбата на чл. 73, ал. 1 и 2 не се прилага за:

1. товари, получени от познат изпращач;

2. трансферни товари, ако е известно, че преди натоварването във ВС са били подложени на необходимите проверки за сигурност;

3. товари, чиито произход и условия на обработване гарантират, че не представляват заплаха за сигурността, като:

а) човешки останки, изхождащи от признат източник;

б) живи животни;

в) пратки от животоспасяващи материали;

г) стоки с висока стойност, подложени на проверка с рентген по начин, еднакъв на определените в тази наредба;

4. товари, предмет на задължителни изисквания, осигуряващи подходящо ниво на опазване на сигурността, включително специални ядрени материали.

Чл. 75. Регулиран агент или авиационен оператор може да признае даден изпращач за познат изпращач, когато:

1. установи и регистрира идентичността и адреса на изпращача и представителя, упълномощени да извършват доставки от негово име, и;

2. изисква от изпращача да декларира, че:

а) е подготвил пратките в сигурни помещения;

б) е използвал надежден персонал при подготовката на пратките;

в) е предпазвал пратките от неразрешена намеса по време на подготовката, съхранението и транспортирането им;

3. изисква от изпращача:

а) писмено да удостовери, че пратката не съдържа никакви забранени предмети, като оръжие, взривни вещества или други опасни устройства, които могат да се използват за извършване на акт на незаконна намеса и превозът на които не е разрешен;

б) да приеме, че опаковката и съдържанието на пратката могат да бъдат проверени по съображения за сигурност.

Чл. 76. В случаите на превоз на товари и когато те отговарят на изискванията за превоз с ВС, не е необходимо да бъдат прилагани изискванията по чл. 75, при условие че познатият изпращач:

1. е потвърдил адреса си;

2. преди е изпращал пратки чрез регулирания агент или авиационния оператор;

3. има установени работни отношения с регулирания агент или авиационния оператор;

4. гарантира, че други лица няма да имат неразрешен достъп до пратките по време на съхранението им до поемането на грижата за тях от авиационния оператор.

Чл. 77. (1) За трансферни товари, пристигащи по въздух, не е необходимо да бъдат подлагани на методите за контрол на сигурността по чл. 73, при условие че са предпазени от неразрешена намеса в транзитната точка.

(2) Други трансферни товари и пощенски пратки, които не са били подлагани на методите за контрол на сигурността в точката на заминаване или в междинна точка от маршрута им, се проверяват в съответствие с чл. 73, ал. 1 и се опазват от неразрешена намеса.

Глава осма

ПОЩА

Раздел I

Общи положения

Чл. 78. (1) Пощенските и куриерските пратки, превозвани с ВС, се подлагат на методите за контрол на сигурността, преди да бъдат качени на борда на въздухоплавателното средство.

(2) Всеки пощенски оператор, който предава пощенски или куриерски пратки за превоз на авиационен оператор:

1. отговаря на изискванията на Закона за пощенските услуги;

2. е одобрен и регистриран от ГД „ГВА“ като такъв, който може да превозва пощенски пратки;

3. изпълнява задълженията си към авиационните оператори да прилагат изискваните методи за контрол на сигурността;

4. използва добре подбран и обучен персонал;

5. опазва пощенските пратки от неразрешена намеса, докато са под негови грижи.

(3) Главна дирекция „ГВА“ осигурява провеждане на инспекции и проверки в случаен порядък на пощенските оператори по ал. 2.

Раздел II

Контрол на сигурността

Чл. 79. Експресните пощенски и куриерски пратки (пратки, които трябва да бъдат доставени в рамките на 48 часа) се превозват по въздух само когато към тях са приложени следните мерки за сигурност:

1. пратките са приети и обработени от добре подбран и обучен персонал;

2. пратките са проверени и е удостоверено, че не съдържат забранени вещества по един или няколко от следните методи:

а) ръчно или физическа проверка;

б) с рентгени;

в) в симулационна камера;

г) други технически, процедурни или биосензорни методи – устройства за откриване на мирис, устройства за откриване на следи от вещества, с кучета за откриване на взривни вещества и др.;

3. данните на полета и маршрутът на ВС, с който ще се пренася пощата, са запазени като поверителни.

Чл. 80. (1) Обикновените пощенски или куриерски пратки се превозват по въздух, когато са приложени мерките по чл. 79, т. 1 и 3.

(2) Мерките за сигурност по чл. 79, т. 2 се прилагат само за случайно избрана част от пратките.

(3) Мерките за сигурност по чл. 79, т. 2 не се прилагат за:

1. пощенски или куриерски пратки, получени от познат изпращач;

2. пратки с животоспасяващи медикаменти;

3. пратките от пощенските ВС, превозвани между различни летища на Европейския съюз;

4. трансферни пратки, ако е известно, че са били подложени на необходимите проверки за сигурност в началния пункт, пратките не са били отваряни в междинния пункт и са били опазени срещу несанкциониран достъп.

Раздел III

Други изисквания

Чл. 81. (1) Пощенският оператор може да признае даден изпращач за познат изпращач, когато:

1. установи и регистрира идентичността и адреса на изпращача и на представителя, упълномощен да извършва доставки от негово име;

2. изпращачът декларира, че не е допуснал неразрешена намеса при опаковането, съхранението и транспортирането на пратките;

3. изпращачът:

а) писмено удостовери, че пратката не съдържа никакви забранени предмети, като оръжие, взривни вещества или други опасни устройства, които могат да се използват за извършване на акт на незаконна намеса, и превозът им не е разрешен;

б) приеме, че опаковката и съдържанието на пощенската пратка могат да бъдат подлагани на мерките за сигурност по чл. 79, т. 2.

(2) Пощенският оператор, приемащ пратки от познат изпращач, е длъжен:

1. да установи правомощията на лицето, което доставя пощенската пратка, като представител на изпращача;

2. да осигури доставянето от изпращача на пълно описание в документацията на съдържанието на пратката;

3. да се увери, че съдържанието на пратката отговаря на описанието й в придружаващата документация, и

4. да се увери, че пратките са опазвани от неразрешена намеса, докато се намират под неговите грижи.

Чл. 82. (1) Не е необходимо да бъде подлагана на проверка по чл. 79 трансферна пратка, пристигаща по въздух, при условие че пратката не е била отваряна на транзитния пункт.

(2) Трансферна пратка, която не е била подлагана на проверка за сигурност в точката на заминаване или в междинна точка от маршрута й, се проверява в съответствие с чл. 79 и се охранява срещу неразрешена намеса.

Глава девета

СЛУЖЕБНА ПОЩА И МАТЕРИАЛИ НА АВИАЦИОННИТЕ ОПЕРАТОРИ

Чл. 83. (1) Служебната поща и материалите на авиационните оператори, транспортирани чрез собствени ВС, се подлагат на проверка за сигурност, преди да бъдат качени на борда му, за да се гарантира липсата на забранени предмети, които биха могли да застрашат безопасността на ВС.

(2) Служебната поща и материалите по ал. 1 включват документация, доставки, резервни части, провизии и почистващи материали, както и други предмети. Информацията, съдържаща се в тези пощенски пратки, се използва при експлоатационната работа на авиационния оператор.

Чл. 84. (1) Всяка пратка на служебна поща и служебни материали на авиационните оператори се подлагат на следните мерки за сигурност:

1. пратките се контролират и проверяват за сигурност за удостоверяване, че в тях не са поставени забранени предмети;

2. пратките не се оставят без придружител преди натоварването им на борда на ВС.

(2) Авиационните оператори са длъжни да осигурят преди натоварване на борда на ВС всички служебни материали и пратки на служебна поща да са преминали проверка за сигурност, изпращани от тяхно име от организации подизпълнители (например оборудване за бордния бюфет и запаси, материали за почистване и други материали, които са под отговорността на наети изпълнители на услуги).

Глава десета

ЗАРЕЖДАНЕ С ПРОВИЗИИ НА ВЪЗДУХОПЛАВАТЕЛНИТЕ СРЕДСТВА

Чл. 85. Всички хранителни и други запаси на борда на пътнически ВС се подлагат на проверка за сигурност с цел предотвратяване качването на борда на забранен предмет, който би могъл да застраши безопасността на ВС.

Чл. 86. (1) Доставчиците на хранителни и други бордови запаси за авиационни оператори прилагат строги мерки за сигурност с цел да се предотврати внасянето на забранени предмети при доставките, предназначени за качване на борда на ВС.

(2) Мерките по ал. 1 включват:

1. назначаване на служител по сигурността, отговорен за прилагане на мерките за сигурност на оператора по наземно обслужване, лицензиран за обслужване на бордния бюфет;

2. прилагане на високи стандарти за надеждност при наемането на персонал;

3. проверка за надеждност на всички служители, които имат достъп до зони, в които достъпът е ограничен, с оглед сигурността, като се спазват инструкциите за сигурност, изготвени от летищната администрация;

4. предотвратяване на неразрешен достъп до съоръженията и запасите на бордния бюфет от оператора по наземно обслужване, лицензиран за обслужването му;

5. превоз на всички доставки до ВС в заключени или запечатани превозни средства;

6. обработката на запаси и доставки се извършва от надлежно подбрани и обучени служители.

(3) След доставката на провизиите за бордния бюфет екипажът извършва случайна проверка, за да се увери, че доставката не съдържа забранени предмети, а в случаите, когато е запечатана, че по нея няма белези на вмешателство.

Чл. 87. Доставки на провизии от оператор по наземно обслужване, лицензиран за обслужване на бордния бюфет, които не са проверени по чл. 60, ал. 2, не се качват на борда на ВС.

Глава единадесета

ПОЧИСТВАНЕ НА ВЪЗДУХОПЛАВАТЕЛНИТЕ СРЕДСТВА

Чл. 88. Авиационните оператори и операторите по наземно обслужване, лицензирани за обслужване на ВС (в т.ч. и почистване), предприемат мерки уредите и провизиите, качвани на борда му, да не съдържат забранени предмети, които биха застрашили безопасността на ВС.

Чл. 89. (1) Операторите по наземно обслужване, лицензирани за обслужване на ВС (в т.ч. и почистване) въвеждат строги мерки за сигурност с цел предотвратяване внасянето в него на забранени предмети.

(2) Мерките по ал. 1 включват:

1. назначаване на служител по сигурността, отговорен за изпълнението на мерките за сигурност на оператора по наземно обслужване, лицензиран за обслужване на ВС (в т.ч. и почистване);

2. високи критерии за надеждност при наемането на персонал;

3. всички служители на оператора, които имат ограничен достъп до зоните за сигурност, се подлагат на проверка за надеждност и са длъжни да спазват инструкциите за сигурност, изготвени от летищната администрация;

4. ако операторът по наземно обслужване, лицензиран за обслужване на ВС (в т.ч. и за почистване) е разположен извън летището, всички почистващи уреди и материали се превозват до ВС в заключени и запечатани превозни средства;

5. проверка и третиране на уредите и материалите, свързани с почистването, от надлежно подбрани и обучени служители;

6. проверката на почистващите материали преди изпращането им.

Чл. 90. (1) Авиационният оператор осигурява извършването на случайни проверки на почистващите уреди и материали преди качването им на борда на ВС.

(2) Доставките от оператор, който не изпълнява мерките за сигурност по чл. 69, не се качват на борда на ВС.

Глава дванадесета

ОБЩА АВИАЦИЯ

Чл. 91. Не се разрешава ВС на общата авиация да се паркират в близост до ВС, използвано за търговски полети, с оглед да се избегне нарушаването на мерките за сигурност, прилагани за ВС за търговски полети, и към багажите, товарите и пощата, които ще бъдат пренасяни на борда им.

Чл. 92. Превозваните лица във ВС, използвани за обща авиация, се проверяват отделно от останалите пътници при спазване на следните изисквания:

1. на големите летища се вземат мерки за сигурност, предотвратяващи смесването на заминаващи и пристигащи лица на ВС на общата авиация с пътници, които вече са проверени за сигурност;

2. при възможност заминаващите и пристигащите лица на ВС от общата авиация преминават през отделен терминал за обща авиация; при слизането им на или качването им от перона заминаващите и пристигащите лица се разделят от проверените за сигурност пътници или се транспортират със специален автобус или автомобил, или се поставят под постоянно наблюдение;

3. когато няма отделен терминал, лицата от ВС от общата авиация:

а) преминават през отделен вход и отделна част на сградата на терминала и се придружават или транспортират с автобус или автомобил до и от тяхното ВС, или

б) се подлагат на проверка за сигурност, преди да навлязат в зона за сигурност, ако преминаването им през такива зони на сградата на терминала не може да бъде избегнато, или

в) са подлагат на други мерки за сигурност, постигащи същия резултат, като се вземат предвид местните обстоятелства.

Глава тринадесета

ТЕХНИЧЕСКИ СПЕЦИФИКАЦИИ ЗА ОБОРУДВАНЕ ЗА СИГУРНОСТ

Чл. 93. Техническите средства, използвани за проверки във връзка с постигане на сигурността в гражданското въздухоплаване, се одобряват от ГД „ГВА“, когато отговарят на изискванията по чл. 94 – 96.

Чл. 94. (1) Мобилните метални детектори, използвани за проверка на пътниците на летищата, отговарят на следните изисквания относно:

1. сигурността:

а) съоръженията откриват малки предмети от различни метали, като имат по-голяма чувствителност към железните метали;

б) съоръженията може да откриват метални предмети независимо от тяхната ориентация и разположение;

в) съоръженията имат еднаква чувствителност в цялата рамка и периодично са проверявани;

2. функционалността – съоръженията работят независимо от околната среда;

3. активирането на алармата – при откриване на скрити метали автоматично се появява съобщение;

4. контролните уреди:

а) са регулирани и калибровани така, че да покрият всички посочени изисквания за откриване, в т.ч. звука на алармата;

б) контролните уреди за регулиране нивата на откриване са проектирани така, че да не допускат неразрешен достъп;

5. калибрирането – извършва се само от квалифициран персонал.

(2) Подвижните метал-детектори отговарят на следните изисквания:

1. откриват малки количества метал, без да влизат в пряк допир с обекта;

2. откриват както черни, така и цветни метали;

3. посочват местоположението на открития метал;

4. снабдени са със звукови и визуални индикатори за аларма.

Чл. 95. Изисквания към рентгените:

1. отнасят се за всяко проверяващо оборудване с екран и рентген, който показва образ на оператора; това включва обикновените рентгени и Е08/Е008;

2. отнасят се за всеки проверяван предмет независимо от неговия вид или размер и всеки предмет, качван на борда на ВС, се проверява съгласно изискванията;

3. рентгените откриват забранени предмети;

4. оценката на функционирането се извършва чрез тестове;

5. рентгените показват целия образ на предмета, включително и ъглите;

6. изкривяването на образа на предмета е сведено до минимум;

7. конвейерът е маркиран, за да бъде посочено къде да се поставят чантите за получаване на най-добри образи;

8. рентгените показват групи сиви нива в малък обхват;

9. образът на всеки проверяван предмет се задържа на екрана поне 5 sec; операторът може да спира конвейера и ако е необходимо, го пуска обратно назад с оглед щателна проверка;

10. размерът на екрана е най-малко 14 inches;

11. екранът не премигва и се състои поне от 800 реда, 1024 x 1024 pixels; при два монитора единият е монохромен;

12. рентгените визуално показват материали, през които не може да се проникне;

13. рентгените осигуряват органичен и неорганичен анализ;

14. рентгените автоматично разпознават заплахата, за да се улесни работата на оператора.

Чл. 96. Поддръжката и ремонтът на оборудването се извършват от лица, които имат специално разрешение за това. Софтуерът и хардуерът не се променят, ако това може да повлияе на качеството на картината. Съставът на лентовия материал не се променя, без да има уверение, че това може да повлияе на качеството на образа. Достъпът до модема и ъпгрейдването се контролират.

Глава четиринадесета

КООРДИНАЦИЯ НА ОТВЕТНИТЕ ДЕЙСТВИЯ В СЛУЧАЙ НА НЕЗАКОННА НАМЕСА

Чл. 97. Случаите на незаконна намеса в дейността на гражданското въздухоплаване са:

1. завладяване на ВС от терористи на земята или по време на полет;

2. вземане на заложници на територията на летището;

3. получена анонимна или явна заплаха за взривно устройство в помещения на летището или на борда на ВС;

4. извършен терористичен акт на територията на летището.

Чл. 98. (1) Ежегодно или при конкретен повод субектите по глава втора разработват (актуализират) индивидуални и съвместни планове за действия при криза, предизвикана от акт на незаконна намеса в дейността на гражданското въздухоплаване, издават инструкции за персонала, установяват системи за връзка.

(2) Субектите по глава втора планират и провеждат необходимия брой учебни и тренировъчни занятия по целия план или отделни части от него извън съвместните тренировъчни занятия.

(3) Субектите по глава втора координират своите планове с цел постигане на пълна съгласуваност на действията.

(4) Министерството на вътрешните работи координира действията на земята и следи за спазването на общите принципи на сигурността в Република България.

(5) Държавно предприятие „РВД“ осигурява аеронавигационното обслужване и предприема необходимите координационни действия за търсене и спасяване при необходимост.

(6) Летищната администрация или летищният оператор и авиационните оператори подпомагат действията на упълномощените субекти съгласно плановете си за действие при криза.

(7) За повишаване ефективността на плановете и методите за противодействие на актове на незаконна намеса ежегодно се изпълняват съвместни тренировъчни занятия на участниците в тях.

(8) Всеки един от субектите по глава втора може да предложи провеждането на такова занятие, като посочи:

1. кога и къде да бъде изпълнено занятието;

2. кой да вземе участие в него;

3. рамките и целите на занятието;

4. кой да организира и изпълни занятието.

Чл. 99. (1) Всеки субект по глава втора, получил информация или данни за вероятност от извършване на акт на незаконна намеса или за това, че актът се извършва или вече е извършен, незабавно привежда в изпълнение плана си за действия в случай на криза.

(2) Редът на действия включва изпращането на съобщение до всички заинтересовани страни, оценка на съобщението и потвърждение за изпълнение на плана за действия от страна на всички заинтересовани страни.

(3) Получилият такова съобщение събира възможно най-пълна информация с цел извършване на точна оценка на обстоятелствата.

Чл. 100. (1) Оперативното ръководство на ответните действия в случай на акт на незаконна намеса се изпълнява от кризисен щаб в съответствие с план, утвърден от министъра на транспорта и министъра на вътрешните работи. Кризисният щаб се състои от изпълнителния директор на летището, старши диспечер „Център за информация и координация“, ръководител по сигурността, директор летателно осигуряване на полети, директор наземно обслужване, началника на митницата на съответното летище, представители на службите на МВР и ПАБ.

(2) В случай на криза, засягаща гражданско летище на Република България, ръководството на кризисния щаб се осъществява от ръководителя на летищната администрация, освен ако в плана не е предвидено друго.

(3) В случай на криза, засягаща обект на гражданското въздухоплаване, намиращ се извън територията на летищата, ръководството на кризисния щаб се осъществява от директора на съответната дирекция на вътрешните работи.

(4) До събирането на кризисния щаб оперативното ръководство на летището/обекта изпълнява неотложните мерки, предвидени в плана.

(5) Всеки получен сигнал на акт на незаконна намеса незабавно се предава на най-близкото поделение на Министерството на вътрешните работи и летищната администрация или летищния оператор на засегнатото/най-близкото гражданско летище за привеждане в действие на кризисния щаб.

(6) Министерството на външните работи в съответствие със своите компетенции и правомощия ръководи дипломатическите контакти при възникнал акт на незаконна намеса на ВС и при необходимост може да определи свой представител в кризисния щаб по ал. 1.

Чл. 101. (1) В случай че ВС, обект на незаконна намеса, навлезе във въздушното пространство на Република България и пожелае да извърши кацане, съответният център за управление на въздушното движение приоритетно му оказва съдействие за осигуряване безопасността във всички етапи на полета.

(2) След кацане на ВС се предприемат всички практически възможни мерки за възвръщане на контрола върху него при условие, че с това не се поставя в опасност животът на екипажа, пътниците или целостта на ВС.

(3) В случай че ВС, обект на незаконна намеса, пресича въздушното пространство на Република България, съответният център за ръководство на въздушното движение приоритетно му оказва съдействие за осигуряване безопасността на полета по време на преминаването му през обслужваното въздушно пространство.

(4) Центърът за ръководство на въздушното движение своевременно предава свързаната с полета информация на съответните органи на държавите, включително службите на летището, на известния или предполагаем краен пункт на полета.

Чл. 102. Специализираните звена на Министерството на вътрешните работи се разполагат в засегнатия район и участват при разрешаването на кризата в съответствие със Закона за Министерство на вътрешните работи.

Чл. 103. (1) В случай на криза, предизвикана от акт на незаконна намеса на територията на Република България, набраната информация своевременно се предава на:

1. държавата, където е регистрирано ВС;

2. държавата на оператора;

3. държавата, чиито граждани са участници в акт на незаконна намеса.

(2) В случай на акт на незаконна намеса, насочен срещу гражданското въздухоплаване, ГД „ГВА“ подготвя и изпраща до международната организация за гражданска авиация (ИКАО):

1. предварително съобщение за акт на незаконна намеса в рамките на 30 дни от датата на извършване на акта;

2. окончателно съобщение за акт на незаконна намеса в рамките на 60 дни от датата на извършване на акта.

Глава петнадесета

РЕГУЛИРАНЕ НА МЕРКИТЕ ЗА СИГУРНОСТ

Чл. 104. (1) Субектите по глава втора събират, обобщават и обменят помежду си информация за сигурността на гражданското въздухоплаване.

(2) Събраната и обобщена информация се предоставя на Министерството на вътрешните работи и Министерството на транспорта.

(3) Министърът на вътрешните работи и министърът на транспорта свикват Съвета за сигурност за оценяване на информацията, определяне равнището на заплаха, оценяват уязвимостта и прогнозират вероятността от възникване на акт на незаконна намеса в дейността на гражданското въздухоплаване и предписват на летищните и авиационните оператори предприемане на адекватни мерки за сигурност.

(4) В случай на нарастване на вероятността от настъпване на акт на незаконна намеса спрямо гражданското въздухоплаване се уведомява и събира съветът. Мерките за сигурност, съдържащи се в наредбата, индивидуалните програми и планове за действие при криза се засилват.

(5) След приключване на криза, предизвикана от акт на незаконна намеса, кризисният щаб извършва анализ и предоставя оценка на съвета, който препоръчва средства и действия за предотвратяване възникването на събитие от подобен характер.

(6) За всички извършвани изменения в нормативните актове по сигурността на гражданското въздухоплаване, както и в националните програми за сигурност, контрол на качеството и обучение ГД „ГВА“ незабавно уведомява заинтересованите посредством информационни бюлетини.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. По смисъла на тази наредба:

1. „Акт на незаконна намеса“ е отправянето на заплаха, опит или действие, насочено срещу сигурността в гражданското въздухоплаване.

2. „Въздухоплавателно средство, което не изпълнява полети“ е ВС, което е паркирано за период, по-дълъг от 12 часа, или не е под наблюдение, достатъчно за откриването на непозволен достъп.

3. „Забранен предмет“ е предмет, който може да бъде използван за извършването на акт на незаконна намеса, който не е надлежно деклариран.

4. „Зона за сигурност“ е зона откъм страна „въздух“ на летище, достъпът до която се контролира с цел постигане сигурността на гражданското въздухоплаване. Тези зони обикновено включват всички зони за заминаващи пътници между контролния пункт и ВС, перона, зоните за подготовка на багаж, товарните депа, центровете за поща, помещенията за подготовка на бордови бюфет от страната на съоръженията за излитане и кацане и помещенията за почистване на въздухоплавателни средства.

5. „Инспекция за сигурност“ е проверка и оценка на мерките за сигурност, съдържащи се в Националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване, с цел да се определи дали те се изпълняват ефективно и дали програмата е адекватна.

6. „Лица, които са обект на наказателно преследване“ са лицата, които или се намират под арест, или са осъдени от съдилища и които трябва да бъдат превозени до друга държава.

7. „Методи за контрол за сигурност“ са средство, с което може да бъде предотвратено внасянето на оръжия, взривни вещества или други опасни предмети, които могат да бъдат използвани за извършването на акт на незаконна намеса.

8. „Неидентифициран багаж“ е багаж на летище със или без етикет, който не бъде взет от пътник или не бъде определен като принадлежащ на даден пътник.

9. „Непридружаван регистриран багаж“ е багаж, приет за превоз в багажното отделение на ВС на борда, на който не се намира пътникът, който го е регистрирал.

10. „Оборудване за откриване на следи“ е технологична система или комбинация от различни технологии, способна да засича много малки количества и така да посочва посредством сигнал съдържанието на взривни вещества в багаж или в други предмети, подлагани на анализ.

11. „Обща авиация“ е летателна дейност, която се извършва без заплащане.

12. „Познат изпращач“ е:

а) по отношение на товари: изпращач на пратки за въздушен превоз за своя сметка, който е установил работни отношения с регулиран агент или авиационен оператор въз основа на критериите, описани подробно в наредбата;

б) по отношение на поща: изпращач на поща за въздушен превоз за своя сметка, който е установил работни отношения с регулирани пощенски власти или пощенска администрация.

13. „Придружаван регистриран багаж“ е багаж, приет за превоз в багажното отделение на ВС на борда, на който се намира и пътникът, който го е регистрирал.

14. „Програма за сигурност“ е единен документ, съдържащ процедури и мерки, предназначени за постигане на сигурността в гражданското въздухоплаване.

15. „Проверка на въздухоплавателно средство за сигурност“ е инспекция на вътрешната част на ВС, до което е възможно да са имали достъп пътници, както и инспекция на багажното отделение с цел откриване на подозрителни предмети, оръжия, експлозиви или други опасни устройства.

16. „Претърсване на въздухоплавателно средство за сигурност“ е инспекция на вътрешната и външната част на ВС с цел откриване на забранени предмети.

17. „Проектиране на изображение на заплахи“ е програмен продукт, одобрен от ГД „ГВА“, който може да бъде инсталиран на определени рентгенови машини. Програмата проектира виртуални изображения на заплашителни предмети (например пистолети, ножове, импровизирани взривни устройства) върху рентгеновия образ на истинска проверявана чанта или цялостни виртуални изображения на чанти, съдържащи заплашителни предмети, като подава незабавно обратна информация на оператора на рентгеновата машина, способен да разпознава подобни изображения.

18. „Проверка за сигурност“ са процедурите и средствата, прилагани за откриване на оръжие, взривни вещества или други опасни предмети, които може да бъдат използвани за извършване на акт на незаконна намеса.

19. „Проучване за сигурност“ е проучването за сигурност, представляващо цялостно проучване на летищния оператор и дейността на авиационните оператори или дейността на юридически лица, имащи отношение към сигурността на гражданското въздухоплаване, което предварително трябва да бъде оповестено. Целта му е да определи уязвимите места на летищата и дейностите към актове на незаконна намеса и мерките за сигурност, необходими за изпълнението на текущата политика.

20. „Пътници с недисциплинирано поведение“ са лица, които извършат на борда на граждански ВС от момента на затваряне на вратата на ВС преди излитане до момента на отварянето й след приземяване едно от следните действия:

а) опит за физическо насилие, заплаха, застрашаване или преднамерено безстопанствено поведение, застрашаващо реда или безопасността на вещи или лица;

б) опит за физическо насилие, заплаха, застрашаване или посегателство над член на екипажа при изпълнение на неговите задължения или такива действия, които намаляват способността му да изпълнява задълженията си;

в) преднамерено безстопанствено поведение или нанасяне на повреда на ВС, неговото оборудване или прилежащи структури и оборудване, които да застрашат реда и безопасността на ВС и намиращите се в него лица;

г) предаване на информация, за която се знае, че е лъжлива, с което да се застраши безопасността на ВС по време на полет;

д) неизпълнение на законно издадени команди или указания за безопасни или ефективни действия.

21. „Регистриран багаж“ е багаж, предназначен за превоз в багажното отделение на ВС.

22. „Регулиран агент“ е агент, товароизпращач или друго юридическо лице, което работи с авиационен оператор и осигурява методи за контрол на сигурността, приемани или изисквани от ГД „ГВА“ по отношение на товари, куриерски и експресни пратки или поща.

23. „Регулирани пощенски власти или администрация“ са регулирани пощенски власти или администрация, които работят с авиационен оператор и осигуряват методи за контрол на сигурността, приемани или изисквани от ГД „ГВА“ по отношение на пощата.

24. „Ръчен багаж“ е багаж, предназначен за превоз в салоните на ВС.

25. „Сигурност (сигурност на въздухоплаването)“ е съчетание от мерки, човешки и материални ресурси, предназначени за опазване на гражданското въздухоплаване от актове на незаконна намеса.

26. „Система за откриване на взривни вещества“ е система или комбинация от различни технологии, имаща възможността да открива, след което и да сигнализира за взривни вещества, съдържащи се в багаж, независимо от материала, от който е направена багажната единица.

27. „Система за откриване на взривни устройства“ е система или комбинация от различни технологии, имаща възможността да открива, след което и да сигнализира за взривно устройство, като засича един или повече компоненти на такова устройство, съдържащо се в багаж, независимо от материала, от който е направена багажната единица.

28. „Система за откриване на основните взривни вещества“ е система или комбинация от различни технологии, имаща възможността да открива, а след това и да сигнализира посредством аларма за взривно устройство, като засича един или повече компоненти на такова устройство, съдържащо се в багаж, независимо от материала, от който е направена чантата. Възможностите на системата за откриване на основните взривни вещества са по-малки от тези на системата за откриване на взривни вещества. Този вид системи се използват за ограничено време, като работните процедури трябва да бъдат пригодени към възможностите й за откриване.

29. „Служебна поща“ или „служебна поща на авиационен оператор“ е поща, превозвана в мрежата от станции на авиационния оператор.

30. „Служебни материали“ или „служебни материали на авиационен оператор“ са материалите, превозвани до мрежата от станции на авиационния оператор.

31. „Служител по сигурността“ са длъжностни лица с функции по постигане на целите на Националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване, програмите за сигурност на авиационните оператори, летищната програма за сигурност и други програми и планове за сигурност.

32. „Терминал“ е основната сграда или група от сгради, в които се осъществява обслужването на пътниците на търговски полети и качването на борда на ВС.

33. „Товар“ е всяка една вещ, превозвана с ВС, с изключение на поща, запаси и придружаван или погрешно обработен багаж.

34. „Чувствителна зона“ е всяко съоръжение във или свързано с летището, което може да бъде повредено или унищожено, в резултат на което би повлияло върху дейността му.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. Наредбата се издава на основание чл. 11, ал. 2 във връзка с § 6, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби от Закона за гражданското въздухоплаване и отменя Наредба № 17 от 1999 г. за условията и реда за постигане на сигурността в гражданското въздухоплаване (ДВ, бр. 111 от 1999 г.).

Приложение № 1 към чл. 54, ал. 3

Списък на забранените предмети

Тези списъци се концентрират върху описания, ограничени са до вещи с отношение към сигурността и не включват опасните товари.

I. Забранени предмети, пренасяни от пътниците, вкл. в ръчния им багаж, или от персонала и внасяните от него предмети

Забранени предмети и материали

– Пистолети, огнестрелни и други оръжия – всеки предмет, който е в състояние или изглежда в състояние да произведе изстрел. Специално внимание трябва да се обръща на укритите или маскираните предмети от този род.

– Хладни оръжия и остри предмети – заострени предмети, които могат да причинят нараняване.

– Тъпи предмети – всеки тъп предмет, който може да причини нараняване.

– Експлозивни и леснозапалими вещества, които могат да улеснят акт на незаконна намеса.

– Химикали или химически вещества, които биха могли да бъдат използвани за улесняване акт на незаконна намеса.

1. Пистолети, огнестрелни и други оръжия

– Пушки със сачми

– Въздушни пушки и пистолети

– Пистолети с топчета

– Пушки с болтов затвор

– Арбалети

– Катапулти

– Харпуни и копиевидни оръжия

– Зашеметяващи оръжия

– Пожарогасител

– Сигнални пистолети

– Стартови пистолети

– Модели и имитации на огнестрелни оръжия

– Оръжия-играчки от всички видове

– Компоненти на пистолети и огнестрелни оръжия, с изключение на телескопични устройства и мерници

– Пушки с дробинки

– Зашеметяващи пистолети/остени/шокови устройства, тейзъри

– Запалки във форма на пистолет

– Скрити или замаскирани огнестрелни оръжия

2. Хладни оръжия и остри предмети

– Брадви и брадвички

– Стрели и стрелички за хвърляне (дартс)

– Куки

– Пикели и чукчета за лед

– Кънки за лед

– Сгъваеми или пружинни ножове с острия от всички дължини

– Ножове, както същински, така и ритуални, с острия над 6 cm, изработени от метал или произволен друг материал, достатъчно здрав, за да бъде използван като потенциално оръжие

– Сатъри за месо

– Открити бръсначи

– Саби

– Скалпели

– Ножици с острие над 6 cm

– Ски щеки

– Шпаги и бастуни с шпаги

– Метателни звезди

– Занаятчийски инструменти, които потенциално могат да бъдат използвани като оръжия, вкл.:

– Свредели, резачки, кухненски ножове, всички видове триони, отвертки, железни лостове, чукове, плоски клещи, гаечни ключове

3. Тъпи предмети

– Бейзболни бухалки

– Полицейски палки

– Бойни бухалки

– Софтболни бухалки

– Стикове за крикет

– Щеки за голф

– Хокейни стикове

– Стикове за лакрос

– Щеки за билярд, снукър и пул

– Екипировка за бойни изкуства, вкл.: боксове, палки, палки с оловно топче, нунджаку, кубатони, кубасаунти

– Палки и бухалки на нощни полицейски патрули

4. Експлозиви и леснозапалими вещества

– Муниции

– Шашки

– Газови горелки

– Детонатори и фитили

– Експлозивни материали или устройства

– Газове и газови контейнери

– Гранати

– Фойерверки

– Течност за запалки

– Мини и други заредени с експлозив контейнери

– Бомбички

– Петрол/бензин

– Дубликати или имитации на експлозивни материали или устройства

– Димни контейнери/шашки

– Детски капси

– Терпентин и разредители за боя

5. Химикали

– Киселини

– Хлор и белина

– Обездвижващи спрейове, вкл. задушливи, лютиви и сълзотворни газове, и киселини

Забележки: 1. Ако в съответствие с действащата нормативна уредба притежаването на даден предмет представлява престъпление, той се конфискува.

2. Ако предметът не може да се пренася по въздуха, следва да бъде задържан до предаването му на упълномощено лице или реализиран по друг начин.

3. Ако някой предмет се пренася в багажното отделение, представител на съответната авиокомпания се уведомява и предметите се поставят в подходящ контейнер; той се етикетира и превозва като регистриран багаж в товарното отделение, което е недостъпно по време на полета.

4. Задържаните предмети се връщат на пътниците в зоната за рекламации на багажа в летището при пристигането.

II. Допълнителни забранени предмети, пренасяни от пътниците, вкл. в ръчния им багаж, или от персонала и внасяните от него предмети

След оценка за повишена заплаха в списъка на забранените предмети се включват:

– Тирбушони

– Подкожни игли, ако не са съпроводени от доказателство за медицинска необходимост

– Игли за плетене

– Ножове с острие до 6 cm

– Метални прибори за хранене

– Ножчета за бръснене

– Ножици с острие до 6 cm

Забележка. Решението за това към кои полети се отнасят тези допълнителни условия се взема от ГД „ГВА“, съгласувано с МВР, НС „Сигурност“.

Приложение № 2 към чл. 59

Предмети, забранени за пренасяне в регистриран багаж

В регистрирания багаж никога не се пренасят:

1. Шашки

2. Детонатори и фитили

3. Взривни устройства

4. Фойерверки

5. Запалителни сигнални материали в произволна форма

6. Мини и други заредени с взрив контейнери

7. Гранати

Print Friendly, PDF & Email