SERBIA - flagНа 25 юли трима охранители пребиват до смърт мъж в Белград. От тогава в Сърбия текат много дискусии, които повдигат въпроса за необходимостта от по-строги правила в частния охранителен сектор на страната. Случая породи големи скандали заради очевидното по-различно и снизходително отношение на държавата към обвинените охранители. Според експерти охранителната индустрия в страната е една от много сфери в Сърбия, която трябва да претърпи големи реформи, за да започне да отговаря на стандартите на ЕС. Закони, които да установят насоките за подобрение на сектора, вече очакват своето разглеждане в парламента.

Без по-стриктна регулация се позволява на хиляди охранители да работят нелегално и без професионално обучение. Някои експерти се притесняват от факта, че огромният брой на охранители в страната, може да застраши държавния монопол за легитимно упражняване на сила, когато е нужно. Статистики показват, че в Сърбия работят 35 000 полицаи, а армията наброява 28 000 войници. В същото време частните охранители са до 60 000 и общо притежават 47 000 огнестрелни оръжия. Да, охранителните фирми трябва да се занимават с охрана и сигурност, но в същото време не трябва да отнемат правото и възможността на държавата да налага своето правосъдие и легитимно упражняване на сила. В случая на Сърбия става точно обратното на традицията у нас МВР да има и СОД. Докато в България държавата отнемаше функциите на частния охранителен бизнес, в Сърбия частният сектор заплашва да отнеме функциите на държавата. Ако това се случи има опасност определени класи в страната да могат да си позволят сигурност и съответно привилегии, а други да не могат. А сигурността трябва да е за всеки.

В същото време, в Сърбия, много служители на полицията работят и в частни охранителни фирми, при това докато са на служба. Този проблем е много сериозен, защото по този начин се създават предпоставки за корупция и объркване на веригата. Нещата стават още по-сериозни когато се вземе предвид факта, че същите тези полицаи трябва да представляват пряк контролен орган на частите охранители. По този начин става сериозен конфликт на интереси.

Зоран Миличевич, секретар на Асоциацията на частната сигурност към сръбската Търговска камера, заяви, че все повече охранителни фирми се присъединяват към различни асоциации, които ги насърчават да използват стандартите на ЕС и да обучават професионално своите кадри. Миличевич признава проблемите на сектора на страната, но казва, че се наблюдава все по-голяма тенденция за опити за подобряване на качеството в бранша. Очаква се гласуване на нови закони за частната и детективска дейност, които да отговарят на европейските стандарти. Това е наложително, тъй като присъединяването на Сърбия към ЕС е един от основните й приоритети. Според експертите е необходимо да се приеме регламент от стандарти от най-развитите страни в ЕС и те да се приложат в рамките на сръбските условия и възможности. Специалистите твърдят, че за да се случи нужната промяна в бранша, трябва да се променят много неща в законодателството на страната, и да се вземе пример от други, успели в тези сфери, държави.

Драган Сормаз, член на Сръбската прогресивна партия, заяви, че ще бъде прието ново законодателство, което ще бъде написано в процес на преговори с Европейския съюз. „Този сектор трябва да се регулира по-добре от сега, тъй като огромен брой от хората, които работят в него, могат да използват оръжие”, коментира той. Въпреки че ЕС не разполага с единичен, хармонизиран подход към частната охранителна дейност, и всяка страна има свой собствен, там все пак има приети международни стандарти, които дават основни насоки на всички страни членки.

Такъв пример е документът Монтрьо, от 2006 г., измислен съвместно от правителството на Швейцария и Червеният кръст, който определя стандарти за частния сектор – обучение, лицензи и т.н. Конфедерация на европейските услуги за сигурност CoESS  (в която членува и нашето НАФТСО) и UNI Europa, мрежа от 900 професионални съюза, пък имат документ, който очертава техническите изисквания на охранителни фирми и други стандарти за качество. Именно тези документи и асоциации трябва да станат пример за подражание и стандарти на сръбския частен сектор. За да влезе в ЕС, Сърбия трябва да премине и през Глави 23 и 24 от преговорите за членство. Тези глави се занимават със свободата, правосъдието и сигурността. Следователно, за да успее Сърбия да спечели така желаното членство, тя внимателно трябва да разгледа и промени  към по-добро частния си сектор за сигурност.

Статията е написана на базата на публикация в
Setimes.com

Print Friendly, PDF & Email