John_Kenedi_2На 22 ноември 1963 г. президентът Джон Ф. Кенеди бе прострелян и убит в Далас, Тексас. Пет десетилетия по-късно почти всички други, свързани с атентата срещу харизматичния и фотогеничен политик, са предмет на спорове. ЦРУ ли стои зад убийството? Фидел Кастро? Мафията? ФБР? Линдън Бейнс Джонсън? Руснаците? Или обвиненият в покушението Лий Харви Осуалд и неговият убиец Джак Руби са били просто двама „самотни лунатици“, които някак си успяват да извършат два немислими атентата?

Убиецът Осуалд е действал сам – това е заключението на президентската комисия, създадена една седмица след покушението. На 24 септември 1964 г. комисията, оглавявана от председателя на Върховния съд Ърл Уорън, обявява своите разкрития в подкрепа на версията, че Осуалд е единствен извършител. Тази дата слага началото на невероятни теории на конспирацията, които продължават и до ден днешен… Те се подклаждат и от фактите: калпаво разследване, като началникът на полицията твърде бързо решава, че Осуалд е убиецът, след което веднага го съобщава на медиите. Тайните служби и обкръжението на Кенеди изнасят тялото му от Далас само 100 минути след като смъртта му е обявена. Във Вашингтон екип от суетящи се доктори си оставя ръцете при аутопсията на най-ценния труп в американската история…

Какво се случва преди 50 години? В онази ноемврийска утрин летище „Лов Фийлд“ в Далас изобилства от лимузини и полицейски мотоциклети, докато тайните служби и местните полицаи подготвят най-прочутия президентски кортеж в американската история. Шестнадесет коли, дузина мотоциклети и три буса са подготвени, за да транспортират Джон Ф. Кенеди и неговия антураж до Търговския център в Далас, в сърцето на града, където президентът е трябвало да произнесе реч.

Еър Форс 2, с който пътували вицепрезидентът Линдън Джонсън и неговата съпруга Лейди Бърд, се приземява в 11,30 ч. след кратък полет от Форт Норт. Еър Форс 1 го последвал в 11,40 ч. На борда били Кенеди, неговата съпруга Жаклин, губернаторът на Тексас Джон Конали и неговата съпруга Нели, и щатският сенатор Ралф Ярбъроу. На летището чакала малка тълпа от журналисти и ключови политически поддръжници от Тексас. Кенеди поздравил тексаските сановници, които го чакали подредени в редица. Той не забравил да обърне внимание и на доброжелателите си, които стояли зад оградите на летището и се надявали да зърнат президента и Първата дама.

Кортежът в Далас тръгва от летището само 10 минути след пристигането на президента. Графикът предвиждал 45 минути за 16-километровото пътуване от летището до Търговския център. Маршрутът на кортежа бил обсъждан надълго и нашироко в медиите в седмицата преди пристигането на Кенеди. Организаторите на събитието се надявали на голяма подкрепа. Все пак, нали за това той бил дошъл в Тексас.

Кортежът напуснал летището и се придвижил по „Мейн Стрийт“ към високите сгради в центъра на Далас, където хиляди офис служители били излезли в обедна почивка, за да видят минаването на президента. Разследващите от Комисията Уорън по-късно потвърждават, че този маршрут е бил специално подбран, за да осигури възможно най-голямо „участие“ от страна на гражданите. Така и станало – по пътя били струпани безбройни тълпи. Полицията охранявала всички мостове и надлези по пътя и гонела неупълномощените лица. Но да се проверяват тълпата или околните сгради за злодеи било непосилна задача. Конвоят избръмчал по „Мейн Стрийт“ с 40-50 км. в час и стигнал до по-слабо заселените крайни райони на Далас. Но дори там доста хора чакали да видят семейство Кенеди и кортежът постепенно забавил скоростта си, насочвайки се към центъра.

Първата кола в конвоя, известна като „пилотната кола“, превозвала служители от даласката полиция. Тя се движела на около 400 м. пред политическия парад и задачата й била да следи и докладва за признаци за неприятности. След това идвали шест мотоциклета, след тях „водещата кола“, необозначена полицейска кола карана от началника на полицията Джеси Къри, придружаван от областния шериф Дж. Е. Декър и агентите от Тайните служби Форест Сорелс и Уинстън Лоусън.

Според доклада на Комисията Уорън:„Служителите в колата оглеждали тълпата и сградите покрай маршрута. Тяхната главна функция била да забележат неприятностите предварително и да предприемат необходимите действия, за да ги предотвратят в зародиш. Следвайки обичайната процедура, водещият автомобил се движел на около четири-пет коли разстояние пред президентската лимузина“.

kennedy-3

Колата на президента, специално изработен открит Линкълн Континентал от 1961 г., била снабдена с футуристичен пластмасов балон, който щял да предпазва возещите се в случай на дъжд и същевременно позволявал на хората покрай пътя да хвърлят добър поглед върху техния елегантен президент и прекрасната му съпруга. Но времето било хубаво и балонът бил махнат. Пластмасата така или иначе не била бронирана.

Кенеди седял от дясната, а жена му от лявата страна. Джон и Нели Конали седяли пред тях, като Нели заемала лявото място. Шофьор на колата бил таен агент Уилям Гриър, а агент Рой Келерман седял на предната пътническа седалка. Лимузината била обурудвана със странични стъпала, които позволявали на агентите да се возят отстрани на президента, но Кенеди предпочитал да не бъде скрит от погледа на гражданите. Отстрани на президентската лимузина се движели още четири коли, за да държат тълпите на разстояние. Отново Кенеди бил пожелал те да изостанат малко, за да могат хората да го виждат по-добре.

След лимузината на президента се движел един Кадилак от 1955 г., който превозвал осем въоръжени агенти – четирима вътре и четирима на страничните стъпала. О`Донъл и още един асистент също били в тази кола. Агентите на страничните стъпала имали за задача да се втурват към колата на президента всеки път, когато тя забавяла твърде много скоростта си или спирала.

Следваща в колоната била колата на вицепрезидента, четиривратен открит Линкълн, в който се возели Джонсън, сенатор Ярбъроу и един агент от Тайните служби. Шофьорът бил един патрулиращ полицай от Тексас. Зад автомобила на Джонсън идвала една кола, карана от един полицай от Далас, при който се возели още трима агенти и асистентът на Джонсън Клифтън Гартър. Останалата част от кортежа включвала пет коли, превозващи кмета на Далас и още петима даласки политици; лекарят на президента, адмирал Джордж Бъркли; автомобили на телефонната компания и Уестърн Юниън; комуникационната кола на Белия дом; три коли с фотографи от пресата; един бус за служители от Белия дом и два буса с журналисти.

Кортежът се затварял от една кола на даласката полиция и още три мотоциклета.

В центъра на Далас кортежът намалява скоростта си до 15 км/ч., а семейство Кенеди и семейство Конали се усмихвали и махали на тълпите покрай пътя, които достигали около четвърт милион души. Кортежът завил надясно по „Хюстън Стрийт“ и след това наляво по „Елм Стрийт“, откъдето щял пресече Дийли Плаза на път за автомагистрала Стемонс – последната отсечка от пътуването.

На ъгъла на „Хюстън“ и „Елм Стрийт“ се издигала една седеметажна сграда, обитавана от Тексаското училищно книгохранилище, което разпространявало учебници в югозападните райони.Докато кортежът се придвижвал към Книгохранилището, Нели Конали се обърнала назад и направила коментар за приема, който получавало семейство Кенеди.Съпругата на губернатора казала: „Г-н президент, не можете да кажете, че Далас не ви обича“.Кенеди отговорил: „Това е повече от очевидно“.Това са последните думи на Джон Кенеди.

Кортежът закъснявал с няколко минути. Типично в негов стил Кенеди заповядва на два пъти да спрат лимузината – единият път, когато видял някакъв човек, който размахвал знак приканващ президента да се ръкува с него, и вторият път, за да поздрави една католическа монахиня и група ученици. Гъстите тълпи в центъра също забавяли движението на конвоя.

Колата на президента пълзяла с 17 км/ч., минавайки покрай Книгохранилището в точно 12:30 – часът, в който президентът трябвало вече да бъде в Търговския център. Прогърмели изстрели от пушка.

Според Комисията Уорън, един куршум минал през шията на президента. Последвал втори, смъртоносен куршум, който разбива дясната страна на черепа му. Конали бил ранен в гърба, дясната част на гърдите, дясната китка и лявото бедро.

Агентите от Тайните служби се втурнали към лимузината.Джаки Кенеди крещяла: О, Боже мой, застреляха съпруга ми! Обичам те, Джак!“.В президентската кола агент Келерман докладвал за случилото се по радиостанцията на началника на полицията Къри, който повел колоната със страшна скорост към болница Паркланд, намираща се на 6 км. разстояние.За президента, разбира се, нямало надежда за спасение. Той е обявен за мъртъв 30 минути след стрелбата.

John_KennedyУбиецът Лий Харви Осуалд е на 24 години. Провалил се в опита си да постъпи във Военноморския флот, родом от Ню Орлиънс, бил нает да попълва бланки в Тексаското училищно книгохранилище за 1,25 долара на час едва 6 седмици преди убийството. Осуалд е отведен в сградата на даласката полиция и съда в центъра на града.В 19:10 ч. същата вечер Осуалд е посетен от мирови съдия, който повдига срещу него обвинение за убийството на полицай Типит. Шест часа по-късно, в 1,30 ч. на 23 ноември, същият мирови съдия му прочита и обвинителния акт за убийството на Кенеди. (материалът е базиран на статии в сайта kriminalnidosieta.com и други публикации в интернет)