bejanci-200x200 Намаляването на броя нелегални емигранти на територията на страната е първата от седемте основни цели на Плана за овладяване на кризата, възникнала в следствие на масовото навлизане на лица, търсещи закрила на територията на България. Проект на плана, който трябва да бъде реализиран през следващите шест месеца, представи пред журналисти в Министерския съвет вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев, предаде правителствената пресслужба. „Три пъти ще ограничим броя на тези, които влизат в страната и три пъти ще увеличим темпа, с който принудително извеждаме лицата, които нямат основание да седят тук“, отбеляза г-н Йовчев.

По отношение на първата цел вицепремиерът отбеляза, че се върви към ограничаване на броя на лицата, които навлизат в България и същевременно се ускоряват темповете за принудително извеждане извън страната на тези, които нямат основание да останат. За да се реализира първата цел на плана, се предприемат конкретни инициативи. Част от тях ще повишат ефективността на наблюдението и охраната на българо-турската граница. Вицепремиерът напомни, че се изгражда възпрепятстващо съоръжение с дължина 30 км на най- чувствителните участъци на границата. Също така  се предвижда да се увеличат граничните патрули по границата с Турция. Ще се осигурят и допълнителни дейности по наблюдението на българо-турската граница. Друга инициатива е свързана с активизиране на граничното наблюдение в териториално море. „Освен по сухопътната граница, ще усилим наблюдението и на морската ни граница с Турция“, отбеляза г-н Йовчев. Той обърна внимание и на диалога, който се води с Турция и с Гърция по проблема. „Вече има проведени срещи по линия на МВР и МВнР и постигнати конкретни договорености“, отбеляза министърът на вътрешните работи.

Втората цел на плана е да се гарантира сигурността на българските граждани. Работи се за ограничаване на рисковете, които произтичат от пребиваването в България на лица, търсещи закрила и на нелегалните емигранти. Основните насоки са няколко  –  тероризъм и радикален екстремизъм, пандемии и епидемии, етически, религиозни и политически конфликти и криминална престъпност. Предвиждат се повишени мерки от ДАНС, НРС, Гранична полиция и Дирекция „Миграция“ за идентифициране на нелегални емигранти, при които съществува риск от принадлежност към терористични организации или международна организирана престъпност. Друга инициатива касае постоянният мониторинг и контрол по изпълнението на мерките за защита на обектите от националната инфраструктура. Предприемат се и противоепидемиологични мерки и недопускане развитието на различни заболявания и епидемии. Следваща инициатива е свързана с гарантирането на сигурността на българските граждани в районите, където се настаняват чужденци, потърсили закрила. „Тук имаме предвид организацията на патрулно-постовата дейност, засиленото полицейско присъствие и провеждане на специализирани полицейски операции. Това няма да е инцидентно, а ще бъде постоянна дейност – ще се провеждат непрекъснати специализирани полицейски операции в местата, където има концентрация на такива лица“, каза вицепремиерът Йовчев и подчерта, че ще има ясно спазване на закона. Предвиждат се  законодателни промени по отношение на условията за пребиваване на територията на страната ни лица, търсещи закрила, както и за създаване на центрове за настаняване от закрит тип. „Промените вече са подготвени. В момента върви предварителна съгласувателна процедура и в близките дни те ще бъдат официално внесени, за да започне процедурата по тяхното приемане“, поясни вицепремиерът. Той обясни, че още при първите контакти с лицата, които обявяват, че търсят закрила, те  ще бъдат разделяни на три основни групи. Първата ще включва хора, за които Държавната агенция за бежанците трябва да се произнесе в срок от три дни и които видимо нямат основание да търсят статут на бежанци у нас. „Те няма да напускат местата за настаняване от закрит тип и може би директно ще бъдат насочени към местата за настаняване на Дирекция „Миграция“ и ще предстои принудителното им отвеждане извън границата на територията на страната“, обясни вицепремиерът. Втората група лица ще са тези, при които видимо става въпрос за хуманитарен проблем  – майки с деца и семейства. При тях ще се задейства ускорена процедура за произнасяне на Държавната агенция за бежанците. Третата група хора, за която не може достатъчно бързо да се установят всички обстоятелства, ще се настаняват в местата от закрит тип. Министър Йовчев изтъкна, че към момента нелегалните емигранти са 8763-ма, като много от тези лица са потърсили статут на бежанец. В местата за настаняване има 5199 лица, на външни адреси има още 3564, а в арестите на ГД „Гранична полиция“ има 692 лица.

Третата цел на плана са редът, сигурността и хуманните условия за живот в местата за настаняване на лица, потърсили закрила в България. Предвижда се да се ускорят процедурите за първоначални полицейски действия на границата и разширяване на капацитета на Държавната агенция за бежанците. „Целта ни е Агенцията да може да се произнася с решения до 150 души на ден“, отбеляза вицепремиерът Йовчев. Той изтъкна осигуряването на необходимите условия за живот в местата за задържане и за настаняване. Основен проблем към момента е осигуряването на регулярното получаване на храна. „С конкретни дейности считаме, че и той може да бъде решен в кратък период от време“, каза министърът на вътрешните работи. На следващо място той обърна внимание на здравното осигуряване на настанените лица. Следваща инициатива е да се ограничи достъпът на гражданите, получили статут на бежанец или хуманитарен статут до определени зони в страната, докато не се произнесе Държавната агенция за бежанците.

Четвъртата цел на Плана е намаляването на броя на бежанците на територията на страната. Вицепремиерът изтъкна оказването на политически натиск, включително чрез икономически лостове върху страните, които в най- голяма степен генерират миграционен натиск в ЕС.  От друга страна се предвижда диалог с дипломатическите представителства по произход за незаконно пребиваващите на територията на страната, така че да се решат въпросите, които спъват бързото принудително извеждане на лицата. Ще се организира и разяснителна кампания, чиято цел е да убеди хората, които искат статут, да се върнат доброволно обратно в местата, от които идват. „Ще работим за провеждане на  активна политика на България за изграждане на единна общоевропейска политика за бежанците, която да позволява споделяне на тежестта от миграционния натиск върху ЕС – пропорционално и съобразно обективни критерии“, заяви вицепремиерът Йовчев. „Сирийските граждани не можем да ги върнем в Сирия, но можем да настояваме за подписване на споразумение за реадмисия между ЕС и Турция, в резултат на което да можем да връщаме всички нелегални емигранти, които идват от Турция“, добави министърът на вътрешните работи.

Петата основна цел на Плана е свързана със самоиздържането на бежанците и приноса им към социалните системи, които ползват, чрез бърза и ефективна интеграция. Предвижда се изготвянето на национална стратегия и програма за интеграция на бежанците в обществото. Министърът на вътрешните работи акцентира и върху необходимостта да се провежда единна европейска политика за бежанците.

Шеста цел е да се осигурят допълнителни външни ресурси за разрешаване на миграционния и бежански проблем. Вицепремиерът Йовчев акцентира върху взаимодействието със структурите на ЕС,  отделни държави, международни и неправителствени организации. Ще се търсят възможности за подкрепа и от страни, които са извън ЕС. „Първоначални разговори за проучване на възможностите да получим помощ са проведени и с представители от САЩ“, каза вицепремиерът. Той поясни, че като цяло финансирането на Плана ще става по няколко линии – европейски средства, пари от бюджетите на ведомствата, които са ангажирани с проблема и средства от централния бюджет.

На седмо място е ефективната комуникация с обществото. Инициатива в тази посока е провеждането на информационна кампания, която да разясни рисковете и заплахите в следствие на кризата, както и мерките, които се предприемат. Вицепремиерът Йовчев акцентира върху необходимостта от национално отговорно отношение на всички държавни институции и органи на местната власт. „Ще се опитаме да организираме активен диалог както с представители на Народното събрание, така и с представители на местната администрация за формиране на общи позиции по редица проблеми. Много е важно да има единна общонационална позиция. Основните политически сили, независимо от това дали са парламентарно представени или не, трябва да поемат отговорност и да заявят ясна позиция“, каза вицепремиерът Йовчев. Той изрази тревога от признаците в българското общество, че се заражда ксенофобия. „Ако допуснем това да стане, раната, която ще се отвори в българското общество, е много голяма и няма да може да зарасне с години“, подчерта г-н Йовчев.