Сериозни пропуски в събирането и анализирането на информация са довели до убийството на Павлинка Йовчева в Бургас

BurgasУбийството на директора на отдел „Дребно кредитиране“ в „Уникредит Булбанк – Бургас“, извършено на 23 септември т.г. повдига редица въпроси за някои аспекти на сигурността на банките. Преди всичко трябва да се има предвид, че убийството не е извършено внезапно и импулсивно, а е предшествано от дългогодишен конфликт между клиент и банков клон. Имало е множество жалби от страна на клиента, станал по-късно убиец Любомир Симеонов конкретно срещу жертвата Павлинка Йовчева. Имайки предвид необичайното поведение на един клиент срещу служител на клона и конкретно директор на отдел, възникват следните въпроси:

  • Не са ли направили тези жалби и сигнали никакво впечатление на някого в банката?
  • Има ли банката ресурси, или инструменти за събиране на информация и анализирането й, насочено към превенция на заплахи и действия срещу служителите й?
  • Имало ли е начин да се прогнозира и пресече нежелателното развитие на един подобен конфликт?

Трябва да се вземе предвид, че желанието за възмездие на убиеца  би могло при определени условия да се превърне и в друго, още по-сериозно престъпление – примерно задържането на заложници в банковия клон, или извършването на бомбен атентат срещу него. Затова е необходимо да се извърши сериозен анализ на възможностите на банковите институции да събират и анализират информация, която да прави възможно прогнозирането и превенцията на определени заплахи – както криминални посегателства, кражби и грабежи, така и такива срещу живота на служители.

Основните дейности и задачи на банковата сигурност и отдела, който има правомощия да ги осъществява са физическата охрана, инкасо-охраната и видеонаблюдението. Също така и компютърната сигурност, или както също се нарича – информационната сигурност, за която в някои банки е отговорен друг отдел. Този списък обаче далеч не изчерпва дейностите по сигурността на банките, въпреки че за някои от тях може и да е точно така. Банковата сигурност включва и действия като събиране и анализ на информация, подготовка на служителите за действия при извънредни ситуации, планиране на действията при терористични актове, въоръжени грабежи и други извънредни ситуации и др.

Събирането на информация трябва да включва всичко необичайно, свързано с работата на всички отдели и всички клонове на банката. Тук става въпрос и за вътрешни конфликти и за поведение на външни лица. Получаването й става както от служители на банката, така и от видеонаблюдение и от други източници. Тази информация трябва да се пресява, проверява, анализира и оттам да се обобщават закономерности, от които биха могли да се прогнозират определени заплахи. В случая е ясно, че имаме необичайно поведение на външно за банката лице – клиент, който от години е подавал множество жалби и сигнали срещу определен банков клон и служител. Навярно би могло да се предположи, че подобно поведение, независимо дали отговаря на действителността или не, може да ескалира в по-крайни действия. В подобна организация служителите трябва да са наясно, че е необходимо да се докладва за всяко подозрително и необичайно поведение на клиенти и колеги.

Обикновено банките разполагат с две специализирани звена, които имат отговорности в разследването и пресичането на нарушения и престъпления. Едното е специализираната служба „Вътрешен контрол”, която функционира във всички банки и има за задачи разследване на вътрешни злоупотреби. Другото е звеното по сигурността на банките, което обаче в различните банки е на различно подчинение и нерядко е прикрито под разни други наименования, а може да има и различни задачи и правомощия. В някои банки звеното по сигурността е отговорно единствено за физическата охрана и видеонаблюдението, а другите му функции се изпълняват от други отдели. Това обаче не е целесъобразно и води до сериозни пропуски в сигурността. Практиката, а и проучването на международния опит обаче показват, че най-голяма ефективност се получава, ако едно звено за банкова сигурност организира и ръководи всички дейности по сигурността, в т.ч. охраната, видеонаблюдението, събирането и анализ на информация, подготовка на служителите за действия при извънредни сигуации и проверка на състоянието на сигурността на банковите клонове.

В случая с убийството на Павлинка Йовчева явно има сериозни пропуски в работата на банковата сигурност и по-скоро в преценката на ръководство на банката за естеството на задачите на звеното й за фирмена сигурност. Не бива да се забравя, че всяко ограничаване на възможностите на организационната структура по сигурността във всяка фирма, не само в банка, да събира и анализира информация, и ограничаването на правомощията й води до рязко намаляване на ефективността й. Друг проблем могат да се окажат кадрите, изпълняващи задачи в областта на сигурността. Уникредит Булбанк през последните години често пуска обяви за набиране на специалисти в звеното си за сигурност. Анализът обаче показва, че изискванията на банката например за мениджър по сигурността на средно ниво – образование в областта на бизнес-администрацията, инженерни науки, икономика и пр., но не и специализирано образование в областта на сигурността. Подборът на специалисти и на по-ниско ниво в тази банка е ориентиран към такива с техническо образование. Което е меко казано странно.

В резултат от допуснатите грешки очевидно тлеещият години наред конфликт не е направил нужното впечатление на никого в банката. Което е направило възможно ескалацията му в убийство.

д-р Пламен Василев, експерт по национална и фирмена сигурност