konferencia

Трима български президенти – Желю Желев, Петър Стоянов и Росен Плевнелиев обсъждаха проблемите на сигурността, вляво – председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров, снимка БГНЕС

Страната ни все още не е била жертва на масова кибератака, но трябва да се учим от другите държави, каза президентът Росен Плевнелиев днес при откриването на конференцията  „Националната сигурност: актуални въпроси, подходи, решения“, организирана от Българската академия на науките и и Софийският форум за сигурност, предава агенция „Фокус”.
„Трансграничната престъпност също е сериозна заплаха. Системата ни за сигурност не е успяла да пребори трафика на наркотици, нелегалното извеждане от държавата, прането на пари. Трябва да се стремим към енергийната независимост чрез диверсифициране на източници. В стратегията за национална сигурност е посочено, че корупцията остава един от основните проблеми в българското общество. Убеден съм, че най-краткият и ефективен път за борба с корупцията, е създаване на електронно управление и услуги за гражданите, правила за управление на държавните пари и прозрачност. Общата престъпност е най-видима и осезателна. Нараства несигурността на хората, живеещи в по-малки райони, тук МВР трябва да свърши работата си. Населението продължава да се мести в градовете, но реално положителен прираст виждаме само в София и Варна. Много българи се насочват към по-благоприятен пазар на труда в чужбина.“, заяви Росен Плевнелиев

Освен това, според президента Плевнелиев, през 2012-та е бил постигнат пълен консенсус за националната сигурност, който обаче не се спазва. Той допълни, че пакт между между политическите сили и общността по въпросите за сигурността е не само възможен, но и задължителен.

Свидетели сме на може би най-драматичните промени в сферата на сигурността в човечеството. До колко е валидна днес оценката, дадена в стратегията за Национална сигурност, приета през 2011 г.?  До каква степен събитията от Арабската пролет измениха най-важните изводи в този документ. Нуждае ли се вече стратегията от актуализация? До колко възникващите конфликти и заплахи може да бъдат своевременно правилно прогнозирани. Верен ли е изводът, направен в стратегията, че рисковете и заплахите се посрещат на територията на страната, след като бяхме атакувани на българска земя от терористи? Доколко стратегията е готова да генерира верни оценки за стратегическата страна на сигурността. До колко вземаните решения способстват за минимизиране на рисковете и за ефективно решение на кризите. Например, кризата с бежанците, можем ли ефективно да изпълняваме приетите планове за справяне с кризи? След като имаме приет план за бежанци отдавна, защо бежанците спят на пода пред очите на цяла България? Асиметричните заплахи са най-големите заплахи за общество, като нашето. Международният тероризъм и разпространение на оръжия без контрол са най-големите асиметричните заплахи. След атентата в Сарафово, извадихме ли поуки? Готови ли сме днес, ако решат да повторят атентата? Активната роля на демократичния свят наложи на диктатора Асад да признае, че са били използвани химически оръжия. Гражданските войни отпушиха масивен поток от емигранти към съседните страни. Повече от 2 млн. души търсят сигурност в други страни, включително и у нас. Конфликтът в Сирия все още може да стане регионален конфликт”, каза още Плевнелиев.

Print Friendly, PDF & Email