001

Стрелящ нож

Този стрелящ нож е не само за намушкване и хвърляне, но може и да възпроизведе един изстрел, при това със заглушител. Ножът е предназначен за разузнавателните подразделения на армията на Руската федерация и е готов да застреля всичко живо на разстояние до 25 метра със 7.62 мм патрон през шестнарезен ствол.

002

Sturmgewehr 44 „Krummlauf“ – приспособление за стрелба от укритие

Sturmgewehr 44 „Krummlauf“ приспособление за стрелба от укритие. Проектирано от легендарния оръжейник Хюго Шмайзер, това кривостволно устройство се появява в годините на Втората световна война, за да намали загубите в личния състав, нанесени от вражески снайперисти. Приспособлението е създадено специално за водене на бой сред разрушените от бомбардировки градове на Европа и е предназначено да се монтира върху цевта на StG44 – първата в света щурмова пушка, така че оръжието да може да се използва зад укритие, без да се налага войникът да се подава навън. Вариантите вклюват цеви с 30, 45, 60 и дори 90-градусова кривина. Приспособлението прави добра групировка от попадения на 100 м, но за съжаление намалява началната скорост на куршума, а над 45-градусовите варианти изпитват голямо напрежение по време на стрелба и бързо се износват.

003

Револвери с триъгълни патрони

Револверите с триъгълни патрони на Дардик. През 1958 г. американският конструктор Дейвид Дардик патентова „огнестрелно оръжие с открита камера“. Оръжието използва патрони с форма близка до триъгълната – „траунд патрони“ (tround или triangular round). Барабанът, за разлика от нормалните револвери, в този случай не служи за пълнител, а за зареждане на патроните от пълнителя в цевта, където откритата страна на камерата прераства в продължение на ствола и образува патронник. По този начин количеството на боеприпасите не се ограничава от барабана. При такава конструкция патроните могат да се подават практически непрестанно, а изхвърлянето на гилзите не изисква допълнителни приспособления. Схемата на Дардик позволява създаването на оръжие, където нито един масивен детайл, включително и патронът, не извършва възвратно-постъпателни движения, като така избягва много от свойствените за обичайните автоматични оръжия проблеми. За съжаление подобно оръжие изисква специални скъпоструващи патрони, което е причината револверът на Дардик да не получи разпространение.

004

20-патронният револвер на Лефуше

20-патронният револвер на Лефуше. Години преди Дардик френският оръжеен конструктор Йожен Лефуше също работи по увеличаването на бойния запас, създавайки през 1864 г. 20-заряден револвер. Оръжието на Лефуше е двуцевно, като цевите са разположени една над друга и всяка една съвпада със съответния ред патронници, наредени в два реда по 10 в барабана. Въпреки революционната за времето си система, револверът на Лефуше не успява да се наложи като основно оръжие, макар да участва във войната за независимост на Америка, и дори е изместен от 6-патронния модел револвери, който Лефуше предлага по това време.

005

Автоматичен револвер Webley Fosbery 1896

Автоматичен револвер Webley Fosbery 1896. Този револвер е една от най-оригиналните конструкции на късоцевно нарезно огнестрелно оръжие. Револверът е създаден през 1896 г., а уникалността му се съствои в това, че стрелецът взвежда петлето само веднъж преди първия изстрел, а по време на изстрела цялата горна част (цев, горната част на корпуса, барабан и ударно-спусковият механизъм) се връща назад под въздействието на изгорелите газове от патрона и отката. При това движение релсата, разположена на неподвижната долна част на корпуса, завърта движещия се назад барабан с половин оборот, по същото време подвижната горна част на корпуса взвежда петлето обратно назад. След това листовата пружина връща блока обратно напред в изходно положение, а релсата завърта барабана още половин оборот, в резултат патронникът застава успоредно на цевта и револверът е готов за нов изстрел, като всеки следващ вече се осъществява с взведено петле. Въпреки тези си достойнства револверът на Фосбъри не получава широко разпространение заради ред причини, между които трудностите, възникващи при засечка и откритият барабан, който често се замърсява. За успокоение на създателя си револверът намира топъл прием сред спортните стрелци и колекционерите.

006

Безшумният ОЦ-38

Безшумният ОЦ-38. Револверът е специална разработка на КГБ, които имат нужда от безшумен пистолет за „мокри поръчки“. Произвежда се в изключително малък брой и не се продава свободно. Оръжието не използва заглушител, а стреля с така наречените „безшумни патрони“, работещи на принципа на отсичането на газовете. Пистолетът е разработен от Игор Стечкин и има доволно необичайна конструкция. Цевта на оръжието е разположена отдолу, което намалява отката. Револверът притежава и ръчен предпазител, намиращ се от двете страни на корпуса, такъв предпазител осигурява безопасното носене на оръжието с взведено петле. Над цевта е монтиран лазерен целеуказател, бутонът за чието управление е монтиран над скобата на спусъка и се командва с десния палец. Безшумните патрони СП-4, с които стреля револверът, не се изстрелват непосредствено от изгорелите газове, а посредством специални бутала, които изстрелват куршума, а след това се прибират обратно в гилзата като не позволяват на изгорелите газове да я напуснат, като по този начин обезпечават безшумността на изстрела. Празните гилзи всъщност не са празни, защото изгорелите газове в тях се намират под високо налягане (до 100 MPa).

007

„Жироджет“ – уникални ракетни пистолети

Системата „Жироджет“. „Жироджет“ са уникални ракетни пистолети, създадени от компанията MB Associates през 60-те години на миналия век. Целта на производството – да се постигне висока ефективност при ниски нива на шум. Оръжието изпълнява мисията безупречно. На разстояние 55 метра енергията от изстреляната ракета-куршум превишава енергията от пистолета, а вместо шумът от изстрелян куршум, се чува само лекото съскане на ракетата. Въпреки тези си качества обаче, ракетният пистолет притежава редица недостатъци, които определят понататъшната му съдба. Оръжието е неефективно при близък бой, защото на ракетата ѝ трябва време да набере скорост. Отсъствието на стабилизатори влияе на точността при стрелба, а едновременно с това пистолетът има големи габарити, малък капацитет на пълнителя и ниска надеждност. По тези причини „Жироджет“ не постъпва на въоръжение в армията на САЩ, макар и неголяма бройка да взема участие във войната във Виетнам. Ракетите за пистолета имат корпус от неръждаема стомана със заострен връх. Максималната си скорост от 380 м/с достигат на разстояние около 20 метра. В оптимални условия пистолетът дава една засечка на 100 изстрела. На разстояние 100 метра разпръснатостта на попаденията, по данни на производителя, е между 2 и 4 метра. Оръжието е изработено от алуминий, а ударно-спусковият му механизъм е с единично действие.

Print Friendly, PDF & Email