Bahchevanov_23_11_2008

Професор Георги Бахчеванов е завършил Военна академия в Москва. Доктор на военните науки със специалност „Военнополитически проблеми на сигурността“. Национален представител в СФОР в Босна и Херцеговина (1997-98 г.). Преподавател във ВА „Раковски“, СУ „Св. Кл. Охридски“, ЮЗУ „Н. Рилски“, ПУ, Академията на МВР и НБУ. Член на Балканския форум по сигурността.

Сигурността не е самостоятелна наука и дори научна област. Стриктно погледнато не съществува единна теория на сигурността и поради това нейният предмет не може да бъде определен еднозначно. За някои изследователи, политици и експерти, област на сигурността може да бъде всеки аспект на международните и вътрешно националните отношения. Други приемат, че спектърът на сигурността трябва да бъде стесняван, за да не се стресира обществото и да се заделят достатъчно ресурси за правене на реална политика на сигурност. В следствие на това едни държави имат “конституции за сигурност”, а други нямат нито един официален документ, конкретно адресиран към сигурността като комплексен въпрос на политическото управление. Под „политика“ разбираме конкретни правила или основни принципи за действие, към които дадена организация се придържа в изпълнението на някакво начинание.

Проблематиката на сигурността обхваща както най-голямата социална система – тази на международните отношения, така и практически всички страни на националния социум. От гледна точка на правенето на политиката и нейното осъществяване този факт намира отражение в това, че за всички други области на държавното управление има съответна специализирана политика и специализирана институция (външна политика – Министерство на външните работи, финанси – Министерство на финансите и т.н.). Сигурността обаче е толкова широка и не структурирана област, че рядко има тясно специализирана политика на сигурност и само в отделни държави – един орган (“министерство”) на сигурността.

Често пъти проблематиката на сигурността се представя като дистанцирана и абстрактна, а политиката на сигурност като някакъв ритуал, провеждан от малки групи от посветени хора – президенти, избрани политици, генерали и дипломати. Тази картина категорично не е вярна за обществата, в които има консолидиран демократичен живот (т.е. процес, институции и гражданско общество) и е действителна в тези общества, които имат тоталитарен или авторитарен характер. В първия случай в правенето на сигурността участват всички хора, които гласуват на избори за една или друга политическа платформа, поддържат и/или участват в осъществяването на различни политически решения в области като обществен ред, демография, отбрана, отношения към други етноси и т.н. В тези общества всеки гражданин се изправя пред личен избор по отношение на въпроси като тези за мира и войната, другите нации и държави, собствените малцинства и човешките права. Във втория случай, сигурността едновременно се тотализира и мистифицира, за да може да се управлява безпроблемно в интерес на власт имащите. Гражданите се лишават от обективна информация или тя се предоставя избирателно (по партийна, кастова, родствена или друга линия), поради което те не могат да правят избор, а приемат решенията като предопределени.

Обективно погледнато областта на изследване на сигурността във всеки конкретен случай се определя от степента на зрялост на обществото и неговото политическо управление. И в двата случая обаче проблемите от естеството на сигурността засягат както ежедневния живот на хората, така и перспективите им на равнище поколение и оцеляване. Поради това е задължително сигурността да се разглежда като област на социалните отношения и да се познават актьорите, които определят техния характер. Това е важно, но прави въпроса изключително пространен и комплициран. С преплитането на националните обществени системи със системата на международните отношения (при това в целия им спектър, включително политически, икономически, правни, организационни отношения) границите на предмета на сигурността се размиват и количеството на условията, актьорите и факторите се увеличава неимоверно.

Ако се приеме, че “сигурността” е елемент на политическите науки, то нейната област трябва да бъде търсена както в отношенията между правителствата на отделните държави по въпроси на “широко дефинираната сигурност”, така и в сферата на вътрешната политика по въпроси, които пряко (напр. отбрана, разузнаване, граничен контрол, екологичност на индустрията) или косвено (напр. образование, генетичен фонд, демография, изоставане на отделни социални или етнически групи) влияят на сигурността. Във всяка една от тези области могат да се появят проблеми на сигурността и респективно – да се предприемат действия на сигурност. Те могат да включват широк кръг въпроси – дипломация, съюзи, обмен на информация, разузнаване, контраразузнаване, участие в международни организации, война и т. н. Конкретните дейности във всяка една от тези области  представлява отделен проблемен въпрос, върху който политическите лица, експертите и изследователите на сигурността съсредоточават своето внимание. Примери за такива проблемни въпроси са конкретни етнически проблеми (между араби и израелци), гранични и териториални спорове (между Индия и Пакистан), конфликти на религиозна основа (между християни и мюсюлмани при разпадането на бившата СФР Югославия). В рамките на всеки проблемен въпрос правителствата на отделните държави могат да действат в конфронтационен или конструктивен контекст, да имат враждебно или приятелско поведение по отношение на други държави, да влизат в съюзи и коалиции, да използват или да блокират дейността на международни организации. Проблемните въпроси в дадена сфера на политическото управление на сигурността съставляват н. нар. аспекти на сигурността. Спектърът от аспекти на сигурността зависи изключително от правителството на съответната държава – в това отношение няма принципи или теоретични ограничения. В Чили,  например, по времето на генерал А. Пиночет е приета Конституция за национална сигурност и по този начин практически всички въпроси на политическото управление се пречупват през приоритета на националната сигурност. В САЩ дълго време проблематиката на сигурността покрива само три аспекта – политически, икономически и военен. По време на президента У. Клинтън към тях е добавен и екологичен аспект.

Очевидно областта на изследване и правене на политика на сигурност е интердисциплинарна и е свързана с международните отношения, социологията, правото, икономиката, историята, социалната психология, културологията, екологията и много други. Поради своето естество традиционно те се представят в международен и национален контекст. Така са се оформили областите на сигурност, наречени “външна (международна)” и “вътрешна”.


Този материал се публикува със съдействието на списание „Сигурност“.

Print Friendly, PDF & Email