За много хора темата за боеприпасите може да бъде доста смущаваща, най-вече за тези, които не разбират от огнестрелни оръжия. Оказва се обаче, че да разбираш от видовете патрони (като за обща култура) е много по-лесно, най-вече ако знаеш няколко основни неща.

Какво е патронът?

Обикновено патроните се измерват по мярката „диаметър по дължина”. Така цифричките на амуниция тип 9x19mm, например, означават, че патронът е дълъг 19мм и широк 9мм. В Северна Америка за обозначаване калибъра на оръжието се използва дробната част на инча. Под „калибър” се разбира външният диаметър на куршума и диаметърът на канала на оръжието, които трябва да са почти еднакви. Освен калибъра други важни характеристики са скоростта на патрона, формата му, теглото на куршума, материалите от които е направен, видът капсула и много други. Бойната сила на патрона не се определя единствено от калибъра. 7.62x39mm е може би най-употребяваният калибър патрони в света. С тези патрони стреля „Калашников АК-47”. Те имат голяма степен на проникване и не променят траекторията си при контакт с твърд предмет.

Класическият патрон означава тяло от четири елемента. В България сме възприели думата „куршум” като синоним на патрон, което не е съвсем вярно. Куршумът е частта от патрона, която поразява целта с прониквателната си способност. Първите куршуми с форма на конус датират от началото на 19-ти век. Куршумите се правят предимно от мед или стомана, а вътре имат олово за тежест. Други части на патрона са гилзата, зарядът (барут или друго взривно вещество) и възпламенителният капсул.
bullet-bullets-362634

Основни видове патрони
масови бойни патрони – не голям калибър, но с висока начална скорост и оловен куршум, обвит в месингова „ризница”. Целта е да се постигне максимална пробивност и „стоп ефект”.
ловни патрони – характеризират се с голям калибър. Едни от най-популярните ловни патрони са тези с разпръскващи се сачми. Целта е да се нанесат възможно най-много щети от един изстрел, за да бъде убито животното.
сигнални и газови патрони – сигналните патрони съдържат всички компоненти на патрона, освен куршума. Възпроизвеждат само звуков ефект. Газовите патрони работят на същия принцип, но вместо куршум изхвърлят прахообразно вещество, което може да бъде сълзотворен, пиперлив, парализиращ или всякакъв друг вид газ.
спортни – балансирани и със стабилна траектория за близки разстояния, не развиват голяма скорост. При по-далечни разстояния се използва специален куршум с изместен център на тежестта назад. По този начин куршума лети по-дълго и е по-издръжлив срещу вятъра.
бронебойни патрони – предназначени за максимално проникване в мишената. Специално създадени срещу бронирани жилетки и бронирани цели. Тези патрони са така направени, че да не се деформират след контакт с бронята. Затова предната част на куршума е покрита с твърд метал – мед, месинг или стомана. Те са изключително мощни и са така направени, че да убиват дори през защита от бронежилетка. Затова и са абсолютно забранени за използване против човешки същества и за използване по време на война от Хагската конвенция.

Примери за по-нестандартни патрони

Стоп-патроните са едни от най-предпочитаните боеприпаси за самоотбрана. Те са така създадени, че да са достатъчно мощни, за да спрат нападателя, но не толкова, че да го убият. Разбира се, дори стоп-патроните убиват от малко разстояние (най-вече сачмените), затова в никакъв случай не бива да се подценяват. При изстрелване на такъв боеприпас, патронът се „разпръсква” във въздуха на сачми, които поразяват по-голяма площ, но нанасят значително по-малко щети. Недостатъците им са, че са също толкова опасни на малко разстояние, колкото и обикновения патрон, а на дълго са неточни. Освен със сачми има и различни видове стоп-патрони. Такива с пластмасови частици, вместо сачми, гумени и каучукови патрони и много други. За ефективността на тези типове боеприпаси се спори и до днес. Според някои те са достатъчни, за да уплашат нападателя, но според други могат да изиграят лоша шега в различни ситуации.

Тези с „Дум-дум” куршуми са може би най-опасните видове патрони. Името идва от града Dum Dum, близо да Калкута, където се смята, че са „родени”. Куршумите на тези патрони са така създадени, че при сблъсък с каквато и да е преграда (обикновено плът) не само, че поразяват, но и се разпръскват. „Дум-дум” куршумите са използвани от германците по време на Втората световна война, но са изобретени от британците още в края на 19 в., във военната им кампания в Индия. При сблъсък патронът се разпада и частици от него се насочват в различни посоки, като по този начин нанасят максимални поражения. Смъртността при ранени от тези патрони е над 90%. Затова и този вид боерипаси са абсолютно забранени за използване срещу хора от Хагската конвенция. Под „дум-дум” куршум се отнася и за всички видове куршуми с мек или кух връх и много други. Често през световните войни, въпреки забраната, войниците сами са си изпилявали върховете на  патроните и така са ги превръщали в „дум-дум”. Любопитно е, че САЩ и до днес си позволяват да използват такива патрони срещу „престъпници и терористи”.

Патрон, направен от лед, който после се разтопява и не оставя никакви следи?! Защо не. Има десетки митове и теории, че такива патрони съществуват. Една от най-популярните конспирации е, че Джон Кенеди е убит именно с такъв боеприпас. В едно предаване, обаче, „Ловци на митове” развенчаха тази теория.

Print Friendly, PDF & Email