В западните страни и САЩ сейфовете отдавна не са приспособления, които се използват само в големите фирми и банките. Много от домакинствата в „цивилизованите страни” разполагат със свой сейф, където се държат най-скъпите вещи на семейството – книжа, бижута, пари, сантиментални предмети и оръжия. Сейфът сякаш се пренебрегва у нас и много хора оставят изключително ценни предмети в къщата си, надявайки се, че когато са извън вкъщи, една ключалка и факта, че уж са „скрити” ще ги спаси от предварително подготвените крадци. Тези „кутии” служат и за скриване на опасни предмети, например лични огнестрелни оръжия. Не един път сме чували по новините как някое дете е простреляло себе си или някой друг, защото си е играло с личното оръжие на баща си. Затова никога не се чудете дали е удачно да спестите някакви пари, ако разполагате с многократно по-скъпи вещи в къщата си или не искате децата ви да се докопат до бойния ви или дори газовия пистолет.

Серийното производство на сейфове започва през далечната 1835 година, когато братята англичани Чарлз и Еремея Чъб получават патент за своето изобретение „сейф за съпротива на крадци”. Те се смятат и за изобретатели на привидно простото съоръжение. Любопитно е, че двамата братя изобретяват и ключалките, такива каквито ги знаем и до днес, през 1818 година. През 1886 година пък афро-американецът Хенри Браун патентова „вместилище за съхраняване и запазване на документи”, който е първият сейф, създаден специално за важни книжа. От там насетне различните видове сейфове започват да се разпространяват из цял свят.

Днес съществуват десетки видове сейфове, в зависимост от нуждите и спецификациите. Те се различават най-
вече по това за каква употреба за създадени, каква е устойчивостта им, с какъв тип ключалка разполагат и за къде са създадени (вградени в стената, стоящи на пода и т.н). Най-специалните са „скритите” сейфове, които са отварят с, или пак самите представляват, някакъв скрит предмет – например книга, свещ и т.н.

Много важно за всеки сейф е и неговата огнеустойчивост. Повечето сейфове по света са създадени колкото и против крадци, толкова и за това, в случай на пожар, най-ценните вещи и книжа да бъдат запазени. Затова всеки сейф има различен клас на огнеустойчивост. Клас 350 е най-малко устойчивия и е предназначен за хартия. В случай на голям пожар този клас сейфове държат температурата по-ниско от 177 градуса, докато температурата на горене на хартията е 232 градуса. Клас 150 е предназначен за съхранение  на компютърни данни и техника и поддържа температура в сейфа под 66 градуса. Клас 125 огнеустойчивост е най-сигурният и е създаден за съхранение , и е предназначен за най-уязвимите на огън предмети, затова и поддържа температурата в сейфа под 52 градуса. И трите класа, в зависимост от марката и модела, могат да поддържат тези температури от 15 минути до 4 часа. Разбира се, колкото повече време е направен да издържа и колкото по-висок клас е сейфа, толкова е и по-скъп.
119101_safes_942x458
Друг клас,  по който се различават сейфовете е това колко сигурни и защитени са те от евентуален опит за пробив на крадци. Има буквално десетки различни видове, в зависимост от това за колко време биха ги отворили опитни престъпници, какви инструменти са нужни за използване и т.н. Най-основните класове от тази сфера са TL-15, TL-30, TL-40, като всеки от тях е специално направен в случай на опит за пробив да издържа съответно по около 15, 30 и 40 минути, като, разбира се, това време е условно. Тези сейфове са защитени от ръчни инструменти, устройства, които прилагат натиск, режещи колела, електрически триони, механични и електрически инструменти. Още по-сериозните класове са TRTL-30 и TRTL-60, които издържат всичко гореспоменато за 30 и 60 минути, но пък са още по-труднодостъпни и сигурни, включително и на газо-кислородно заваряване. TXTL-60 пък дори издържа на силни взривни вещества.

Някои от най-популярните сейфове са „стенните” или сейфовете за вграждане. Те са подходящо  бизнес решение, ако искате да защитите своите книжа, освен това са лесно прикриваеми и не привличат излишни погледи. Освен това факта, че се вграждат в стената би могъл  да позволи почти неограничено пространство. Депозитните сейфове за съхранение на пари също са много популярни и са създадени за ресторанти, магазини и други, където ежедневно минава голям оборот от пари. Те са закрепени за пода и са изключително трудни (дори невъзможни) за повдигане. Повечето подобни сейфове обаче не са огнеустойчиви. Съществуват и „бижутерийни” сейфове, които често можем да видим в по-луксозните домове, но никога да не се сетим, че това всъщност е сейф – те са така направени, че да се прикриват и връзват с интериориора, обикновено изглеждат като част от стената или като красиви кутии. За домашна употреба се препоръчват по-малки или вградени сейфчета, които да затруднят крадците или да опазят вещите ви в случай на пожар. Все пак едва ли някой свръх опитен крадец, способен да разбива банкови сейфове, ще тръгне да краде от дома ви.

Съществуват и други, буквално десетки, видове сейфове. Има такива кутии, които са по-скъпи от спортни автомобили и апартаменти – специално направени за наистина свръх скъпи вещи и произведения на изкуството. Има сейфове с различни ключалки, които се отварят с комбинации, с електрически схеми, с пръстови отпечатъци, с гласово разпознаване и много други. Съществуват дори такива, които при опит за взлом автоматично викат охранителната фирма или дори се самоунищожават. Всичко зависи от вашите цели.

Print Friendly, PDF & Email