rekoltaНавлизаме в разгара на сезона за прибиране на селскостопанската реколта. Цели райони в страната разчитат на препитание от реализацията на земеделска продукция. По време на криза търсенето на охранителни услуги се повишава, защото расте броят на кражбите.Както и в „градски“ условия, и тук крадците се делят на организирани групи и такива, за които кражбата е начин за препитание. Обикновено по-тежките случаи на престъпни посегателства са свързани със стоки, чиято реализация е по-лесна. Такива са хербицидите (и поради високото им цена), някои изкуствени торове, препарати, семена и др. Те обикновено се съхраняват в складови помещения, чиято охрана не се различава по методи от охраната на какъвто и да е друг склад.

За разлика от повечето обекти за охрана, селскостопанските са с огромна площ. А когато трябва да се охраняват много декари, трябват и повече хора, и повече автомобили. Чести са случаите, когато в блоковите пространства се навлиза с каруци, било за косене на пшеница непосредствено преди жътва, или пък за изваждане и изнасяне на картофи… Нарушителите често когато бъдат хващани, проявяват агресия и по никакъв начин не искат да се подчинят на разпорежданията на частните охранители. Спецификата на обектите изисква добро познаване на средата, на традициите, дори изграждане на лични контакти с цел превенция.

Пример за добра практика е изготвянето на нормативни документи от местната власт, които да създават нарочна регламентация. Такава е „Наредбата за организиране на охраната на полските имоти и селскостопанска продукция на територията на община Велико Търново“, с която може да се запознаете ТУК. Трябва да имаме предвид, че тази наредба се отнася преимуществено за общинската собственост, затова и се набляга на дейността на т.нар. „полски пазачи“, назначени и контролирани от общинската администрация. Но за частните имоти на по-едрите земеделски производители е редно да се грижат лицензирани охранителни фирми с професионални гардове. В посочената наредба под „полски имоти“ се имат предвид: обработваеми селскостопански земи и ливади; полски култури, трайни и цветни насаждения; селскостопанските животни и птици, пчелите, водоемите; селскостопански постройки и съоръжения; произведена селскостопанска продукция; залесени територии, горски насаждения и паркове – общинска собственост и дори вилните имоти.

Интересен момент представлява въпросът за обезщетенията при щети. Установяването и присъждането на обезщетения за причинени вреди на полските имоти и селскостопанската продукция става по реда на Закона за опазване на селскостопанското имущество (ЗОСИ) и Правилника за прилагане на Закона за опазване на селскостопанското имущество (ППЗОСИ). Не подлежат на установяване вреди, които са причинени: от природни бедствия; от неизвестен извършител; от стопански организации и граждани, които са собственици на увредените полски имоти и селскостопанската продукция или на които е предоставено оперативно управление или право на ползване във връзка с извършена от тях селскостопанска дейност; от лица, отговарящи по реда на Кодекса на труда или други нормативни актове.

И накрая, но не на последно място ще обърнем внимание на пожарната безопасност. Всяка година се създава организация за координиране на усилията за получаване на информация за хода на жътвената кампания. Установяват се наблюдателни постове. При усложняване на пожарната обстановка в районите, където ще се провежда жътвена дейност, трябва да има готовност за организиране на съвместни проверки със служители на областните управления „Пожарна безопасност и защита на населението“ за осъществяване на ефективен контрол по спазване на забраната за горене на стърнища и други растителни остатъци.

 

 

 

Print Friendly, PDF & Email