999093_230859313744777_206536665_n

Така изглежда фасадата на Ректората на СУ

Прави ми впечатление, че за пръв път виждам Ректората заключен от всички централни входове. Полицейското присъствие в самия район е засилено и патрулки има на всеки ъгъл. Самите полицаи обаче не се намесват и стоят встрани. Обикалям сградата и скоро забелязвам протестиращи в задната част на двора, в който се влиза откъм първата пряка на ул. „Шипка“. Часът е 18 и по това време край задния вход са се събрали около 100-200 човека. Повечето са възрастни и почти няма студенти. Настроението е точно като на протест – знамена, освирквания, скандирания и от време на време дори овации.

Протестиращите в първите дни на окупацията пред СУ

На самия заден вход виждам трима „охранители” – млади момчета, очевидно доброволци, носещи зелени светлоотразяващи жилетки с надпис „Охрана”. Скоро разбирам, че в Ректората се допускат единствено студенти и журналисти и то след като покажат заверена студентска книжка или служебен пропуск. Много хора искат да влязат, но не биват допуснати. Изведнъж, от нищото, пристига група от трима-четирима едри мъже с татуировки по телата, а един от тях дори с шалче на футболен отбор. Външният им вид не подсказва да са студенти или журналисти, но въпреки това „охранителите” ги пускат без да им задават въпроси, или да им искат документи за самоличност. Може би са част от организаторите, или вътрешни хора, не се заемам да коментирам. След малко идва моят ред, показвам студентската си книжка и влизам в двора на Ректората.

В продължение на около половин час се разхождам из двора. Той гъмжи от хора и журналисти от някои национални телевизии, които заснемат репортажи за вечерните си емисии. Студентите са насядали по пейките, водят своите си разговори, пушат и пият бира. Очевидно емоциите са приповдигнати, но напрежение и конфликти не виждам. Нито сега, нито през по-нататъшния си, дълъг повече от час, престой. Скоро се отправям към входа на самата сграда на Ректората. Там има втори пост от „охранители”. Отново проверяват щателно студентските ми документи, но този път трябва да се запиша и в специален списък – двете имена, факултет (в моя случай – журналистически), телефон и час на влизане.

Доброволец „охранител“

По моя преценка в Университета има около 100 души, но може и да са повече. Единствено млади хора, които се разхождат из пустите коридори на старата сграда. Всички обсъждат, говорят, смеят се. Зала 272 е пълна и там тече поредната дискусия. Колегите ми са насядали по безкрайните чинове, повечето с лаптопи, и пишат, снимат и дискутират проблемите и темите, които ги вълнуват и които са ги накарали да предприемат това действие. Не се задържам дълго и продължавам нататък. В някои стаи буквално има импровизирани спални с постлани чаршафи и завивки. От разговорите разбирам, че някои остават дори да спят тук. Чувството да се разхождаш из „древна” и впечатляваща сграда като Ректората по тъмно и да знаеш, че вътре няма никой друг, освен стотина твои набори, е доста интересно. Замислям се, че ако искам мога да вляза в която и да е по-отдалечена стая и да започна да разбивам, руша и правя каквото си поискам. Няма кой да ме спре.

526497_231537397010302_894915986_n

Зала 271

Излизам отново в двора, който вече гъмжи от хора. Време е да разбера как точно е решен въпросът с охраната. Разговарям с портиерите – лица, които съм виждал и преди окупацията на университета. След това с момчетата с жилетки „Охрана”. От тях разбирам, че нито сега, нито преди това, Ректората е пазен от частна охранителна фирма. В момента няма нито един професионалист охранител или полицай, който да се грижи за сигурността по време на окупацията. Нещата са повече от съмнителни. От думите на „охранителите” разбирам, че няколко души, „напълно доброволно”, са решили да организират импровизирани мерки за сигурност. Всички, които стоят на двата входа са доброволци студенти и трима души са основните координатори. Именно те решават кого ще пуснат и кого не. На въпроса от къде са взели жилетките с надпис охрана получавам отговор „един човек ни ги даде в неделя”. Самите портиери са трима-четирима и по техни думи те „нямат никаква власт” в момента и са тук единствено да „помагат” на момчетата с каквото могат.
539060_231226643708044_1069138100_n

Като човек от специализирана медия не мога да не отбележа, че сигурността по време на Окупацията е под всякакви критика и нито съм чувал, нито съм виждал нещо подобно преди. В цялото, иначе толкова сериозно и мащабно събитие, което оглася всички български медии в последните няколко дни, няма нито един професионалист, който да се грижи за сигурността. Студентите буквално са оставени на произвола на съдбата и цялата сграда на Ректората е тяхна. Ако искат могат да потрошат и почупят всичко вътре. Чудя се кой отговаря за огромното имущество на сградата и защо никой не се грижи то да бъде опазено? Технологии, книги, мебели, всичко стои безпризорно.
1384050_231537320343643_1899775722_n
А знаете ли кое е най-странното? Че цялата тази абсолютно (или поне привидно) аматьорски и спонтанно организирана охрана работи. И то не толкова заради самата охрана, колкото заради студентите. От разговорите ми с поне десетината души онази вечер нито един не каза, че се чувства несигурен или че е виждал някакви проблеми. Дори напротив – всичко сякаш е спокойно и уравновесено. Не видях нещо счупено или липсващо, не видях блудствуващи и пияни студенти, както някои говорят, не видях караници и конфликти. Всички сякаш се забавляваха и знаеха с какви цели точно са тук, знаеха каква битка водят и не злоупотребяваха с факта, че Ректората е на тяхно разположение.

И все пак всичко това се случва заради добрата воля на окупиращите. Ами ако случайно влезе някой недоброжелател, крадец или провокатор? Не е задължително всеки студент да се бори за каузата и да има добри намерения. Тогава кой ще опази имуществото и материалната база на най-голямата и респектираща сграда на най-големия университет, символ на образованието в България? Според мен не е нормално за обикновените училища да се наемат професионални охранителни фирми, а огромната и ценна сграда на Софийския университет да се пази от трима възрастни портиери и още толкова доброволци, нахлузили зелени жилетки.

Снимки: Фейсбук страницата на Ранобудните студенти

Print Friendly, PDF & Email