trezor_1Трезор е защитено пространство, където могат да се съхраняват пари, ценности, архиви и документи. Той е предназначен за защита на съдържанието им от кражба, пожар, природни бедствия и други заплахи. Сейфовете са неразделна част от сградата, в която са построени. Използват се бронирани стени и врати със сложна позиция. Исторически, трезорите са били построени в мазета на банки, които са със сводести тавани, откъдето е и името „bank vault”. Съвременните трезори обикновено съдържат много сейфове, както и места за други ценни активи на клиенти. Те също така са често срещани и в други сгради, в които се държат такива ценности като пощи, големи хотели, библиотеки и някои министерства.

Съвременните трезори могат да бъдат въоръжени с широк спектър от аларми и устройства против кражба. Големите трезори обикновено се правят от железобетон. Стените им обикновено са с най-малко 31 см дебелина, а самата врата най-често е 110 см дебела.

Цената за наемане на касета в трезора на БНБ варира между 150 и 600 лв. годишно в зависимост от размера.

Трезорите са изключително популярни сред гражданите, заради това, че осигуряват анонимност и тайна по отношение на съхраняваното в тях, както и бърз, лесен и оперативен достъп на ползвателите до съдържанието на касетите. Съчетанието от голямо количество ценности и ненадеждна охрана прави трезорите привлекателна цел и това се потвърждава от големия брой обири. Каква е статистиката за посегателствата върху трезорите през последните 3-4 години? Ето малко факти:

3 април 2009 г. – банда от няколко мъже обира обществения трезор на ул. “Княз Борис“ № 109 в София;
16 юли 2009 г. – обир в трезор на Първа инвестиционна банка в Гоце Делчев;
12 октомври 2009 г. – десетина здрави мъже нахлуват в денонощния обществен трезор на бул. „Дондуков“ в София и го обират;
10 декември 2009 г. – обран е трезора на фирма „БМД протекшън“ на бул. „Дондуков“ 42, София.
21 oекември 2009 г. – обран трезор на „Уникредит Булбанк“ в Пазарджик.
6 декември 2010 г. – крадци влизат в Банка ДСК в столичния квартал „Младост 1″, бл. 24 на бул. „Йерусалим“ и разбиват близо 200 сейфа от намиращия се в банковия клон трезор.
2 май 2011 г. – обран е обществен трезор в София на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви” № 14. Откраднати са 40 милиона лева! Това е най-големият засега обир от трезор в България. Разбити са 509 от общо 1000 касети.

25 май 2011 г. – разбит банков трезор на Райфайзенбанк в кв. „Люлин“ 6, София. Разбити са 12 големи и 26 малки касети.

1 юни 2011 г. – атакуван и разбит е денонощен трезор на банка „Пиреос“ в Стара Загора. Не е извършен обир. Охранителната система е изпробвана с  балон с хелий.

24 октомври 2012 г. – 60 000 лева са обрани от трезор на банка „Алианц“ на бул. „Дондуков“ в София от мотористи.

10 декември 2012 – обир на трезор на Банка ДСК в кв. „Красно село“, София, разбити са 4 касети. Крадците са успели да заглушат СОТ-системата.

4 януари 2013 г. –  обир в частен трезор в Кърджали, разбити са 32 касети. Полицията успява да зъдържи един от грабителите.

6 май 2013 г. опит за обир на трезор на „Алианц“ на бул. „Дж. Баучер“ в София, осуетен е от случаен обход на полицейски патрул.

Списъкът е прекалено дълъг за толкова кратък период.

Трезорите биват няколко типа. Основно могат да бъдат разделени на три групи: банкови, в банкови клонове, офиси или изнесено работно място и т.нар. обществени трезори. По отношение на изискванията към степента на защита и устойчивост на трезорите има 13 степени.

Банковите трезори се намират в основните сгради на банката или в специално построени за целта сгради. Те са с висока степен на сигурност и визуално отговарят на представата за трезор и на образите от филмите. Последният трезор, изграден от БНБ и пуснат в експлоатация през април 2010 г., е с най-високата степен за сигурност и предизвика завист и учудване дори в швейцарски и германски специалисти, участвали в сертифицирането му. До този момент, поне в последните десетилетия в България  няма обран чрез взлом основен банков трезор.

Кой може да направи частен трезор в България? Единственият нормативен документ, поставящ изисквания към трезорите е „Наредба № I-171 от 2 юли 2001 г. за организацията и контрола по обезпечаването на сигурността на банките и небанковите финансови институции”. Не много ясно защо тази наредба се прилага спрямо гражданските трезори, които всъщност не са банкови. В самата наредба е посочено, че тя се прилага спрямо банките и небанковите финансови институции, които извършват по занятие сделки с чуждестранна валута в наличност. Гражданските трезори не отговяват на тези определения. Единствено в чл. 9 и чл. 19 на наредбата са записани изисквания за оборудване на трезорни помещения. Това обаче касае трезорни помещения на банки. Обществените трезори на практика остават без никаква нормативна база и изисквания към охраната им. В действителност Наредба № I-171 се прилага и при обществените трезори и това е добре. В наредбата има записани добри и смислени неща. Друг е въпроса как се прилага тази наредба и дали записаните в нея изисквания са достатъчни, актуални и адекватни на обстановката и развитието на техническите средства.

Липсата на нормативна база и конкретни изисквания водят до пропуски в проектирането на трезорни помещения. Това е вторият проблем. На практика почти няма архитекти и проектантски ателиета, запознати с изискванията и добрите практики при проектирането на трезорни помещения. В чл. 9 на  наредба № І-171 има записани 7 конструктивни изисквания и всичко останало е прехвърлено към стандарт БДС EN 1143-1:2000. Това не е достатъчно и не дава възможност на проектантите да  проектират правилно трезорни помещения. Друг проблем идва от страна на инвеститора. По-конкретно липсата на изисквания от страна на инвеститора и контрол на процеса на проектиране и изграждане.  Нарича се незнание и икономия. При изграждането на банкова институция или трезор, инвестициите в средствата за сигурност могат да достигнат 25-30% от себестойността на сградата, при 1,5-5 % за нормални административни и стопански сгради. Незнанието  или стремежът за икономии води до пропуски в сигурността на трезорите, заложени още при проектирането и изпълнението на сградите и помещенията.

Третият проблем е несъвършенството и пропуските при изграждане и организиране на средствата за физическа защита, включващи физическите бариери, електронните средства за сигурност и силите за реакция. Статистиката показва, че обири се извършват в трезори, които се охраняват само с електронни системи и рядко в такива, които се охраняват от жива въоръжена охрана (обирът на Алианц на бул. „Дондуков“ през октомври 2012 г.). Използват се пропуски при инсталирането на електронните системи за охрана или заглушаване и прекъсване на каналите за оповестяване на мониторинг центъра и силите за реакция.

Не трябва да се прави компромис с изискванията на производителя, стандартите, нормативните документи и добрите практики при проектирането и монтажа на електронните системи за сигурност. Поставянето на по-малко или не подходящи алармени детектори, не покриването на опасните зони, не спазването на техническите и тактически изисквания при монтажа на елементите на охранителната система води до по-лесното и преодоляване. Монтирането на скрити камери и елементи на охраната и извеждането на сигналите от тях в скрито и защитено място за запис е задължително. Не на последно място е лоялността, мотивацията и подготовката на служителите от живата охрана.

„Защо точно този трезор е атакуван?” Защото е лошо охраняван, и/или има информация за охраната. Този тип информация обикновено се придобива чрез вътрешен човек. Чрез оглед от външен човек може да се установи разположението на детекторите и на видео камерите, пропускателния режим и навиците на охраната, но няма как да се установи кода на охранителната система, трасето на комуникационните и охранителни кабели, местата на скритите камери или местата за съхранение на данни и backup. Разбира се има вариант охраната да е толкова лоша или видима, че да е достатъчен и само външен оглед.

Проблем е и самонадеяността на собствениците на трезори. Много често опасността от обир се подценява, защото се разчита на това, че трезора е собственост на известна фирма или групировка, или в него съхраняват ценности някой от силните на деня в областта на бизнеса, политиката и ъндърграунда. Логиката е, че престъпниците няма да посмеят да атакуват трезора, защото после ще бъдат издирвани не само от полицията… Практиката показа, че тази логика не работи. Съотношението на силите се мени бързо, а и винаги има някой, който не е запознат с обстановката или просто не му пука. В следствие на това обирът става факт.

Има, разбира се, граждански трезори в България, които са изградени изключително професионално. Свободни касети в тях почти няма, което означава, че клиентите намират начин да разпознаят надеждните трезори.

Употребата на трезори ще нараства и за в бъдеще. Все пак това е по-сигурното място за съхранение на нашите ценности. Практиката с изграждането в домовете на гражданите на „паник стаи” и „частни трезори” за сега не дава добър резултат и причините са сходни с тези при трезорите. От друга страна е желателно през уикенда, отпуската или по празници, когато са най-честите взломни кражби по домовете, някъде да се съхраняват ценните документи, бижута, произведения на изкуството, лаптоп с данни и други неща. Тяхното съхранение в дома не е желателно. Гражданският трезор, за сега няма алтернатива за надеждно съхранение на ценни вещи на гражданите. За съжаление е трудно да се дадат признаци, по които средно статистически гражданин да познае добрия трезор.

(в статията са използвани материали от специализираното списание „Профешънъл“ и бюлетини на МВР)