OPЕдин от законодателните приоритети на 42-рия парламент през започващата есенна сесия са промените в Закона за обществените поръчки (ЗОП). Вчера правителството на свое заседание одобри  новите текстове и предстои промените в ЗОП да бъдат внесени в парламента. Основната им цел е създаване на възможности малките и средните предприятия да участват в обществени поръчки и процедурите да бъдат по-прозрачни. Според вицепремиера Даниела Бобева целта е постигнето на разумнен компромис – ограничаване на корупцията от една страна, а от друга – да не се затрудняват административно органите, които правят обществени поръчки.

За частния охранителен сектор тези промени са важни, защото сигурността е актуална тема за бизнеса и обществото. Един от най-големите проблеми при обществените поръчки за охрана е критерият „най-ниска цена“. Свидетели сме на явлението „купуване“ на квази-отговорност, но не и на сигурност. Това, обаче, е само временно замъгляване на реалността, предпоставка за повече рискове и загуба на невъзстановими стойности. При обществените поръчки за охрана с критерий „най-ниска цена“ то е и „трошене“ на пари на данъкоплатците. Конкуренцията на пазара на охранителните услуги става уродлива. Нараства „автодъмпингът“. Печелят „хиените“, а не компаниите, които са коректни към клиентите, държавата и собствените си служители. Изходът е само един – условия за повече прозрачност и ефективен контрол за спазване на правилата от всички участници на пазара.

Какви са промените, които се предвиждат в ЗОП?

– При критериите за избор на изпълнител се предвижда изискването за оборот на компанията да не бъде по-високо от 50% от стойността на поръчката. Например, ако търгът е за 100 000 лв., изискването за оборот не може да бъде за повече от 50 000 лв. За да докажат фирмите, че са стабилни и няма да завлекат възложителя, те ще трябва да представят банкова гаранция, собствени средства или някой друг да гарантира необходимия капитал;

– Въвежда се „електронно досие“ на всяка поръчка. То ще се поддържа от възложителя на поръчката на неговата интернет страница в „профил на купувача“, предвиждат промените в ЗОП. Така министерства, общини, агенции и държавни предприятия, ще бъдат задължени да качват цялата информация от началото на търга, през решенията на комисията до подписаните договори с избрания изпълнител. Пилотно този модел беше въведен от служебното правителство за отсечката от Дупница до Благоевград на магистрала „Струма“ на сайта на Агенция „Пътна инфраструктура“. Сега става задължителен за всяка една поръчка, включително и на малките общини, където е труден достъпът до информация;

– Заради множеството сигнали, че при отварянето на офертата с цената на кандидата има разминаване между обявената гласно цена от член на комисията и действително посочената сума на листа хартия, от който чете, се дава право на другите участници в търга да отидат и да се уверят с очите си, че членът на комисията чете вярната цена. Освен че конкуренцията ще може да я види с очите си, тя ще трябва и да се разпише на листа, за да не бъде подменен после, предвиждат промените;

– Отлагането на плащането вече няма да може да се залага като критерий за избор на изпълнител. Остава обаче като възможно условие при подписването на окончателния договор.

– Засега остава сегашното положение – обжалване на първа инстанция пред КЗК и на втора пред тричленен състав на Върховния административен съд. Намаляват се единствено срокът за произнасяне на КЗК от 30 на 15 дни по малките търгове, които се провеждат с покани, предвиждат промените в ЗОП. За да се ускори процедурата по обжалването, правителственият законопроект предвижда отпадане на изискването за уведомяване на участниците в поръчката писмено на хартиен носител с обратна разписка.

Изборът на доставчик на услуги за сигурност не трябва да бъде подценяван и/или опорочаван, а работниците и служителите от частния охранителен сектор да понасят най-неблагоприятните последствия от икономическата и социалната криза. Частните охранителни фирми са не само доставчик на услуги, но и част от превантивната система за противодействие на престъпността. Пагубният ефект от надпреварата за най-ниска цена на охранителните услуги следва да бъде разглеждан не само в контекста на собствената сигурност и на публичен образ на съответните възложители/клиенти и частни охранителни компании, но също така – по отношение на вредата за бранша и на увеличаването на риска за сигурността на обществото и на гражданите.

Security.bg редовно ви информира за проблемни търгове по ЗОП, част от които даже са отменени от КЗК. Ще припомним тези на Национална спортна академия „В. Левски“, „Софийска вода“, Стопанска академия „Д. Ценов“ – Свищов, Министерството на отбраната. За процедурни нарушения често сезират и от НАФТСО. Прави впечатление, че  напоследък зачестяват случаите, когато възложители на ОП залагат изисквания към изпълнителите за извършване на несвойствени услуги, далеч от охранителната дейност (не търсят услуги, а хора за услуги). Примери за такива странни критерии са Окръжните пътни управления, които възлагат задължения за охранителите да бъдат и диспечери(оператори) по отразяване на пътната обстановка, съобразно метеорологичните условия, което е свързано сдопълнителни изисквания за квалификацията, възрастовата граница, специфична компютърна грамотност и пр. Други възложители изискват охранителите да косят трева, да поддържат градинки, да обслужват отоплителни системи и разни други прищевки. Трети, като “Ученически отдих и спорт” ЕАД и отделни общини и училища, изискват документ за обучение на охранителите за работа с деца, може би поради липса на учители, възпитатели и бавачки (последните вероятно изпълняват някъде охранителни функции). Използването на охранителни фирми за „промяна на конструкцията и архитектурата на охраняваните обекти” е сравнително нов почин, но докъде ли ще се стигне. Използването на строителни работници за охрана, обаче, не е новост. В УМБАЛ – Плевен от охранителите се изисква да обслужват пациентите като санитари. Това особено важи за психодиспансера и спешния център…

 Тези и други подобни примери показват, че отстояването на позициите на професионалната общност не трябва да приключва само с внесените вече предложения, а следва да продължи и на етапа на обсъждане в комисиите на Парламента.

(в материала са цитирани примери от Бюлетина на НАФТСО за месец август)

Print Friendly, PDF & Email