Предмет на фирмената сигурност

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Професор Христо Иванов е доктор на икономическите науки и доктор по философия. Има богат опит на ръководител в Академията на МВР. Той е дългогодишен служител на МВР. Понастоящем е професор във Варненски свободен университет „Черноризец Храбър”. Има издадени 14 монографични труда по проблемите на сигурността и опазването на обществения ред, 4 учебници по „полицейско право” в съавторство, както и над 20 статии и над 50 научни доклада, публикувани в реномирани научни списания у нас и в чужбина.

В основата на изследвания предмет са закономерностите и основните свойства на сигурността на бизнеса във всичките му проявления и аспекти (възникване, същност, структура, форми, съдържание, норми, редуциращи организацията, тактиката и др.) През 1998 г. тези промени са забелязани от Гайдаров[1], който прави опит да обхване комплексния им характер. Той същевременно определя предмета на фирмената сигурност като “особен (специфичен) вид структурна и управленска организация във фирмата разработваща законосъобразни нормативни документи и извършваща практически действия за физическа защита на хора, собственост, финансови средства и ценности от престъпни посегателства, бедствия, аварии и катастрофи, а така също за информационна закрила, осъществявани чрез административно-правни, организационни и инженерно-технически мерки, с пълното съдействие на всички фирмени служители”. Този опит, според нас, е сравнително успешен. В определянето на предмета на фирмената сигурност според нас са заложени следните основни закономерности и най-важните негови характеристики които са:

специфичен вид структурна и управленска организация във всяка една фирма (могат да се имат предвид и характеристиките на предприятието);

дейност насочена към разработването на законосъобразни нормативни документи и практически действия за физическа защита от престъпно посегателство, вредни и опасни условия на труд, бедствия, аварии и катастрофи (имат се предвид характеристиките на социалните и природни бедствия);

обект на защита са: хора, собственост (характеристиките на движимото и недвижимо имущество), финансови средства и информация  (защитата е насочена към сигурността на предприятието);

мерките за информационна закрила са: административно-правни, организационни, криптографски и инженерно-технически (имат се предвид качествените им характеристики);

пълно съдействие от страна на всички служители във фирмата (включени са количествените характеристики).

Две години по късно Е. Василев[2] доразвива идеите в общественото пространство като конкретизира че фирмената сигурност е съвкупност от дейности, осъществявани в търговското предприятие с цел предотвратяване, превенция, установяване, разкриване, пресичане и прекратяване на нелоялната конкуренция.

Темата за фирмената сигурност констатираме, че се намира в началния етап на изясняването на предмета й. При неговото анализиране установихме, че съществуват и някои неясноти при изследването му. Обстоятелствата[3], които го обуславят са следните:

а)качественото състояние на функционално-информационните системи;

Качествената защита на информация е дейност на собствениците на информацията или на упълномощени от тях лица по:

  • обезпечаване на техните права на владеене, разпореждане и управление на защитаваната информация;
  • предотвратяване на изтичането и загуба на информация;
  • съхранение на пълнотата, достоверността и целостта на защитаваната информация, нейните масиви и програми за обработка;
  • гарантиране на конфиденциалността или секретността на защитаваната информация в съответствие с правилата, установени от законодателни или други нормативни актове.

б)заинтересоваността в социалната и икономическата сфера;

Заинтересоваността в социалната и икономическата сфера в най-общ план се характеризира с:

  • равностойното участие в разпределението на материалните блага в търговското дружество, в съответствие с количеството и качеството на служебната и трудовата дейност;
  • получаване на допълнителни материални и морални стимули;
  • активно включване в системата за опазване на ценностните и стойностните материални блага, от които зависи съществуването и просперитета на търговското дружество;

в)степени на лоялност на персонала в предприятието;

В този аспект е наложително да разгледаме по-внимателно основните елементи на мотивациите за лоялност. Някои по-характерни социални показатели за степента на лоялност на мениджърите, служителите и работниците към предприятието са:

  • добросъвестни действия по съхраняването и опазването на ценностните и стойностните материални активи;
  • съпричастност към цялостната дейност на сигурността в предприятието;
  • коректност към мениджъра и останалите ръководни членове на предприятието;
  • отговорно отношение към правата, задълженията и ограничаване на правата в служебния процес;
  • непримиримост към отрицателните явления и корупцията;
  • стриктно спазване и прилагане на нормативните актове и движението на документите;

г)задължението за ангажираност на персонала;

Ангажираността на мениджърите, служителите и работниците се изразява в:

добронамереното подпомагане на цялостната дейност по сигурността и нейното усъвършенстване;

стриктното изпълнение на поставените цели и задачи, съобразно функциите на служителя и работника;

отговорно отношение към събирането, генерирането, съхранението, използването, преобразуването и предаването на ценна и/или стойностна информация;

добросъвестно подпомагане на управленските процеси.

 Предмет на корпоративната сигурност

Комплексното решаване на въпроса за фирмената сигурност провокира необходимостта от анализиране и на корпоративна сигурност, което означава, че обективно отделното предприятие не би могло да се предпази самостоятелно от всички елементи на риска. Опит за решаване на повдигнатият проблем предлага доц. Петров[4] от гледна точка на разширяване на сигурността от фирмата към корпорацията. Увеличава мащаба на защитената и опазваната територия в които трябва да се гарантира сигурността. Качественото отношение ще стане определящо, когато услугата – сигурност се разпростре за опазване на самия бизнес, както и за  интересите на предприятията, така и за тяхната печалба.

В тази връзка корпоративната сигурност си остава най-големият резерв на укрепването на системата за национална сигурност. Това може да се осъществи, ако добронамерено и компетентно се отстраняват възникващите противоречия и конфронтацията между системите за осигуряване на националната и корпоративната сигурност. Ето защо е необходимо да конкретизираме предмета не по територия и по мащаб, а по качество на предлаганата услуга – сигурност. Тази услуга е насочена към гарантиране, защита и опазване на бизнеса на корпорациите, като цяло, а не отделните негови параметри. За това ни е необходимо да изясним, както обекта, така и субекта на предлаганата услуга  – сигурност.

Динамичността в предлаганото качество на услугата сигурност се привнася от една страна от развитието на самия обект. Той се влияе и от промените, които настъпват в процеса на социалната еволюция. От друга страна, динамиката на развитието  в предмета идва и от раждането на нови научни идеи, от натрупването на нови познания.  На свой ред те предоставят нови възможности на субекта на изследването, дават му насоки за нови подходи при осмисляне на явлението.

 Предмет на бизнес сигурността

Предметът на бизнес сигурността[5] в малките, средните и големите предприятия /повече или по-малко/ има обективно – субективен характер, доколкото абстракцията в съзнанието и възникналите идеи в определена степен се наслагват в процеса на познанието и по правило влияят на общественото развитие. В тази връзка може да се констатира, че предметът на бизнес сигурността са организационно-тактическите закономерности и основните свойства в социално-правното регулиране на предлаганата услуга, която е осъществявана от службата за сигурност, провеждана с цел профилактика и разкриване на престъпления.

Вземайки предвид, споменатите критерии, предлагаме осъществяването на ефективна лесно приложима, но и евтина система за сигурност, която е мечтата на всеки мениджър на малко, средно и голямото предприятие. Това е системата, реализираща се посредством мерки от организационен, управленски, правен, технически, информационен, социален и др. характер.


[1] Вж. Гайдаров, Й., “Фирмена сигурност”, В. Търново, 1998. ,с.13.

[2] Вж. Василев. Е. Фирмена сигурност.С.2000. с. 70.

[3] Вж. Величков, Ив., С. Балджиева, Й. Гайдаров, Сигурност”, С. 2002 г., с.105- 119.

[4] Вж. Петров. А. Активна корпоративна сигурност. С. 2007 г. с.20.

[5] Вж.  Иванов, Хр. Бизнес сигурност на малките и средните предприятия. Списание „Родопи”. Смолян 2010. Бр. 5-6.

Статията се публикува с любезното съдействие на сп. „Сигурност“

Print Friendly, PDF & Email