Само комплекс от физическа охрана, охрана чрез СОТ и видеонаблюдение може да гарантира сигурността на учениците

Само комплекс от физическа охрана, охрана чрез СОТ и видеонаблюдение може да гарантира сигурността на учениците

Наскоро в редакцията на пернишкия вестник „За Перник“ се получи следното писмо от загрижена майка: „Искам да подам сигнал да проверите колко лесно се влиза в училищата. Колко си върши работата охраната, за какво ги слагат тия пенсионери, поне като седят там да не спят, а да гледат кой влиза и кой излиза от училището. Давам ви пример с Шесто СОУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Колкото и пъти да съм ходила в това училище да се видя с класната на сина ми нито веднъж не ме спря охраната да ме пита къде отивам и по каква работа. Там си влизам и излизам все едно съм си в нас. А не искам и да си мисля какви други външни лица влизат и с каква цел…“

Проблемът, който се поставя в това писмо, е изключително сериозен. Все още твърде пресен е случаят в училището в град Нютаун, щата Кънектикът, САЩ, където през декември 2012 г. 20-годишният Адам Ланза, въоръжен с два пистолета („Зиг Зауер“ и „Глок“) и автомат („Бушмастер“), устрои масово убийство, при което жертвите бяха 28 човека, 18 от тях – деца на около 10 години! Тази трагедия е сред най-големите в повече от 200-годишната история на САЩ и е сравнима само със стрелбата във Вирджинския технологичен университет през 2007 г., когато загинаха 32 души.

Може би някой все още се учудва, че сред топ-500 на университетите в Европа няма български. Елемент на тази комплексна оценка е и обезпечаването на сигурност. Няма държащ на реномето си европейски ВУЗ, в който да не се влиза през турникет, с персонализирана карта, съобразена с учебната програма и нуждите за достъп на всеки студент. В самите сгради също има обособени зони, достъп до които имат само определен кръг хора. Влизането в основни сгради на СУ, УНСС, УАСГ и ТУ, най-многочислените родни университети, става единствено под контрола на „Лазар“, или както се казва там съответният „Бай“. В някои училища положението е аналогично. Не че липсва уредба. С решение № 848 по Протокол № 66 от 15.12.2005 г. Столичният общински съвет е приел правила за безопасност и контрол на достъпа в районите на училищата и детските градини. Ето и един цитат от този документ: „Забранява се преминаването на граждани през дворовете на училищата и детските градини. За целта се осигурява физическа охрана в дворовете, съответно един човек за охрана на детски градини и училища с до 800 ученика или 30 паралелки, или двама души за охрана на училища с над 800 ученика или 30 паралелки.“ Хубаво са написани, ама пустите делегирани бюджети… За какво по-напред да стигнат парите? И по стара традиция като заиграе ножицата, режем първо от чистотата и охраната.

В каква посока трябва да се работи? Стремежът на училищните ръководства трябва да е насочен към затваряне на цикъла от охранителни услуги, а именно – физическа охрана, охрана чрез СОТ и видеонаблюдение. Само в комплексност може да бъде гарантиран цялостен мониторинг на дадено учебно заведение, което е едно от условията за превенция на нарушенията.

Тук можем да дадем един добър пример с училище „Св. Климент Охридски“ в Бургас. Училището си сътрудничи с фирма „3С СОТ – Бургас“ вече осма година. Освен че комплексната система е изградена и работи, там периодично се провеждат и демонстрации, при които се симулира задържането на „нарушител“. Целта е учениците да бъдат запознати с възможностите на въздействието на охраната, което само по себе си има възпиращо въздействие за нарушителите.  Всъщност фирма „3С СОТ – Бургас“ беше първата фирма, която предложи на родния пазар 24-часово видеонаблюдение с периметрова охрана и контрол на достъпа в учебни сгради. Видеонаблюдението гарантира 24-часов мониторинг, като камерите правят записи на случващото се в реално време, които се съхраняват 30 дни.

Подобна е практиката на немалко елитни училища днес, но да говорим за масовост скоро едва ли ще можем.

Print Friendly, PDF & Email