mechkov-1Иван Мечков е роден е на 20.11.1959 г. в гр. Лясковец, Великотърновски окръг. Завършва ВНВУ „В. Левски“, гр. В. Търново през 1978 г. с гражданска специалност „Филология“, ВИПОНД – МВР и Стратегически курс във ВА „Г. Раковски“ София. Започва военната си служба в 68-ми полк „Спецназ“. Преминава през различни длъжности и стига до директор на Служба „Военна полиция“. Бригаден генерал от Българската армия. Доктор на военните науки. До 2011 г. е издател на списание „Охрана, Оръжие, Сигурност“ – национално издание на частната индустрия за сигурност. Председател е на Съюза на парашутистите в България. Понастоящем е избран за общински съветник в Столичния общински съвет. Директор е на  дирекция „Сигурност и ПЗИ“ в Дженерали България Холдинг EАД. Автор е на 11 книги. Семеен, със син и дъщеря.

Г-н Мечков, каква е ролята на оглавяваната от вас дирекция „Сигурност и ПЗИ” в цялостното функциониране на компанията?

 – За да се отговори правилно на този въпрос, трябва първо да уточня, че става дума за международна застрахователна компания, каквато е „Дженерали Груп” (Generali PPF Holding B.V.), една от водещите в Европа. Както всяка служба за сигурност в голяма компания, така и тази в „Дженерали България Холдинг” играе основна роля за реализиране на съответните мерки, касаещи сигурността на служителите от различните дружества във всичките ѝ аспекти. Освен отговорността за физическата и техническата сигурност, служителите от дирекцията са и хората, които предпазват дружествата от Холдинга от застрахователни измами. Така че спокойно мога да кажа, че една такава структура играе важна роля за изграждането на нормални условия за работа в застрахователния бизнес. И като доказателство за това ще изтъкна факта, че във всички големи компании у нас има идентични структури.

– Какви са перспективите и тенденциите в областта на мениджмънта на фирмената сигурност?

24-02-13

Ген. Иван Мечков, освен като общински съветник в Столичния общински съвет, е активно ангажиран с позиции, отнасящи се до гражданското общество и като председател на Съюза на парашутистите в България

– Добър въпрос, но много труден за отговор. У нас фирмената сигурност няма традиции, както в Западна Европа и Щатите. Тя се заражда след 1990 г. и според мен едва след 2000 г. започна да се структурира по някакви правила. Вече има подготовка на кадри във висши учебни заведения, има и фирми, предлагащи обучение, има научни кадри, работили по различни проблеми на този вид сигурност и излезли със свои научни изследвания и разработки, има и натрупан опит. Въпреки това основният източник на мениджърски кадри си остават бившите държавни служители – предимно от МВР, службите за сигурност и армията, какъвто съм и аз. За да говорим за тенденции и перспективи, първо трябва да видим какво е сегашното състояние. А то се характеризира с един основен проблем – да, всеки иска сигурност, но да плаща колкото се може по-малко за нея. Да вземем пример с най-елементарната част от системата за сигурност – физическата и техническата охрана. За това се изискват добре подготвени охранители и няколко системи като сигнално-охранителна техника, видеонаблюдение, контрол на достъпа и др. Да, но в момента охранителните фирми, предлагащи тези услуги, са пропищели от нелоялни клиенти, които не плащат за услугата. Стотици фирми едва връзват двата края, а често и няма с какво да платят на служителите си.

Давам този пример, защото мениджърите по сигурността в голяма част от фирмите трябва да работят в такива условия. Но за да не разводняваме въпроса, моето мнение е, че в тази сфера ще навлизат все повече млади хора, завършили университети с такава специалност и развили се професионално в различни структури за фирмена сигурност. Това е едното от нещата, които ще се случат, а и аз познавам вече такива хора.

Другата тенденция, която вече набира скорост, е създаването на стандарти относно структурите, целите, задачите и прилаганите методи за фирмена сигурност и тяхното прилагане във все по-голям кръг компании. Естествено повечето от тях са наложени първо в чуждите или смесени фирми, работещи у нас, но тук искам да отворя една скоба. Сляпото прилагане на чужд опит не дава очакваните резултати. Практиката е показала, а и много мои колеги са го изпитали, че механичното прилагане на такива стандарти у нас не сработва напълно, тъй като не се отчитат специфичните условия на бизнес средата у нас, а и самите обществено-икономически, психологически и др. особености. Аз лично не познавам мениджър по сигурността чужденец…

Думата сигурност е широко понятие и обхваща всички аспекти на живота, затова и е динамична система, която постоянно се развива. Ето защо накрая бих казал, че третият елемент, който ще бъде важен за бъдешето на един мениджър или структура е нейното постоянно обучение. Всеки ден излизат нови неща и не се ли следи какво се случва в тази област, няма как да отговориш адекватно на различните предизвикателства…

– Какви са основните задачи на мениджъра по сигурността?

 –  Фирмената сигурност е комплекс от взаимно свързани дейности. Тя може да се определи като съвкупност от специфични действия на дадената структура, която е изградена в съответната компания, за физическа и информационна защита на хора, финансови средства, материална и интелектуална собственост, с цел осигуряване на устойчиво функциониране и създаване на условия за успешно развитие на бизнеса, какъвто и да е той. От тази обща формулировка произтичат и основните задачи на всяка една структура за сигурност. По-важните от тях са:

1. Гарантиране на сигурността на служителите, движимото и недвижимо имущество чрез използване на физическа и техническа охрана, контрол на достъпа, видеонаблюдение и други съпътстващи дейности.

2. Събиране на сведения за лица, които замислят, или са извършили неправомерни действия срещу нейния персонал, движимо и недвижимо имущество или са направили опит за измама.

DSCF4350

Ген. Иван Мечков награждава победителя в турнир по спортна стрелба

3. Проверка на лица, кандидатстващи за работа в компанията, както и на фирми, желаещи да сключат договори с нея.

4. Събиране на информация за бизнес средата, анализиране на същата и оценка на риска за компанията във всичките му аспекти – политическа обстановка, промяна на демографски и социални фактори, международна обстановка, бизнес среда, честота на промените в нормативната база и др. Специално за застрахователния бранш интерес представляват редица фактори, като криминогенна обстановка, кражби на автомобили, ПТП с автомобили, природни бедствия и изобщо всички дейности, които са обект на застраховане.

5. Информационна сигурност – изключително важна задача, особено с оглед настоящата компютризация на редица процеси и бурното развитие на технологиите.

6. Защита на чувствителната бизнес информация на компанията – не само чрез защита на техническите средства, но и с обучение на персонала.

В заключение трябва да отбележа, че една професионално изградена, добре организирана и правилно функционираща структура за фирмена сигурност залага на първо място на превенцията, а не да върви след събитията. Вярно е, че за това се изисква богат професионален опит, човешки и финансов ресурс, но повечето големи корпорации отдавна са разбрали, че това е единственият верен път.

И оттук отговора на въпроса ви – мениджърът по сигурността трябва да реализира всички тези компоненти, за които стана въпрос по-горе, за да бъде успешен.

 

Print Friendly, PDF & Email