18

Петко Ангелов, председател на УС на НАФТСО

С Петко Ангелов, председател на Управителния съвет на Националната асоциация на фирми за търговска сигурност и охрана (НАФТСО), разговаря Николай Тодоров

Петко Ангелов е роден през 1940 г. Завършил е Народната школа за запасни офицери „Хр. Ботев“ във Велико Търново, а висшето си образование в Москва – Московския институт по аерофотоснимки, геодезия и картография, специалност „Оптически прибори и оптикоелектронни прибори”. След завършване на образованието си постъпва в предприятие за оптически прибори. Доктор на науките. От 1967 г. е в системата на МВР , където работи до ноември 1994 г. Преминава през всички длъжности и достига звание „генерал-майор“. Служител на оперативно-техническия отдел на Второ главно управление, което прилага част от специалните разузнавателни средства. В продължение на 10 години е заместник-началник на отдела, след това 10 години – началник. През 1990 г. е заместник-директор на Националната служба за защита на конституцията (НСЗК), която става наследник на Второ главно управление на ДС на 26 февруари 1990 г., а от ноември 1990 изпълнява  длъжността „директор на НСЗК”. От март 1991 г. е назначен за зам.-министър на МВР, като длъжността е трансформирана в „Секретар на МВР” по приетия през 1991 г. Закон за МВР. На този пост е до ноември 1994 г. През 2011 г. о.р. ген. Петко Ангелов е избран за председател на УС на НАФТСО.

Г-н Ангелов, конкретният повод за нашия разговор е изразеното становище на НАФТСО, че държавни фирми от МО и МВР на практика правят нелоялна конкуренция на частните компании в бранша. Според вас, какво трябва да се направи тази практика да се промени?

Отговорът на Вашия въпрос, г-н Тодоров, има три аспекта:

– Ние никога не сме споменавали Министерството на отбраната; други се вълнуват от конкуренцията на фирма „МОБА”, която не бих оценил като нелоялна.

– Що се отнася до конкуренцията на МВР бих казал, че тук също не става въпрос за нелоялна конкуренция в буквалния смисъл на понятието. Членовете на нашата асоциация не се притесняват от нея така, както се притесняват, например, от дъмпинговите цени на пазара, предлагани от частни субекти и от увеличаващия се „сив” сектор в охранителната дейност. Конкуренцията на полицията е принципен въпрос, който сме поставили за пръв път още през 2005 г. на организираната от НАФТСО първа национална среща на частната охранителна дейност. Той трябва да бъде решен, защото противоречи на други закони, на европейските правила и на тези на Световната търговска организация. Тук думата има законодателят: трябва да се променят текстове в Закона за МВР. Правили сме това предложение, но никой не ни чу и миналата година.

Казаното за конкуренцията на МВР с пълна сила се отнася и за общинската полиция. Там думата има изпълнителната власт.

Бих искал да разширя темата и да добавя още един аспект. След промените в Закона за частната охранителна дейност публични институции получават лиценз за частна охранителна дейност. Това вече не само не е логично, но не е в интерес на обществото и противоречи на международната практика. Не е в интерес на обществото, защото е възможност за избягване на обществените поръчки и за непрозрачно изразходване на публични средства.

Expo-2

На откриването на 20-ото юбилейно изложение Security Expo 2013

НАФТСО организира широка работна среща по време на Секюрити Експо, която по представителност надмина много по-представителни форуми. Има ли някакви тенденции проблемите, които бяха поставени от тогава, да се придвижват?

Бих искал  да коригирам оценката ви за работната среща по законодателството. Може би отстрани това наше мероприятие от съпътстващата програма на Секюрити Експо 2013 да е изглеждало представително, но това си беше една работна среща с ограничен кръг участници, независимо че някои от тях бяха представителни публични личности, а не само експерти. Там ние представихме нашето предложение за изготвяне на концепция за развитие на законодателството по отношение на частната охранителна дейност и поставихме началото на диалога със заинтересованите страни.

Що се отнася до придвижването на проблемите, бих посочил три момента:

– Реагираме активно на фрапиращите случаи на тенденциозни и нелепи условия в обществени поръчки за охрана. А те се множат.

– В момента сме на етап анализ на нормативни актове, което е предпоставка за подготовката на въпросната концепция.

– За проблемите ни са с институциите – в тази предизборна ситуация няма кой да обърне внимание, а и да ни обърне – ние от съчувствие не се нуждаем, а от ефективни действия и правилни решения. Тях скоро няма кой да ги предприеме и приеме.

qw

В Народното събрание с главния секретар на НАФТСО Иван Иванов

Как оценявате взаимодействието на компаниите от НАФТСО с МВР?

За взаимодействието ни с МВР бих коментирал три момента:

– Първият е свързан с Консултативния съвет по въпросите на частната охранителна дейност, учредяван съгласно ЗЧОД. Той е към ГД „Национална полиция” и негов председател, понастоящем, е комисар Милчо Енев, зам.-директор на Националната полиция. Нашата асоциация е с право на глас в този съвет. За съжаление ефективността от дейността му не е висока, а тримата представители на бизнеса в него не се определят на основата на обективни критерии. От друга страна Консултативният съвет не е свикван вече повече от година.

– Проблем все още е контролната дейност на органите на полицията по места. Контролът се осъществява от всички полицейски инспектори, а не малко от тях не познават добре закона и методическите указания на главната дирекция. В резултат има неправилно тълкуване, неправомерно прилагане, превишаване на правомощия и необективност.

– Третият момент е информацията. Професионализмът на служителите в частните охранителни фирми зависи не само от специалната им подготовка, но и от предоставяната им информация. Имам предвид престъпни посегателства по отношение на обекти и дейности, аналогични на охраняваните и извършваните. Ако ръководителите на компаниите нямат възможност да се запознаят с такива данни, то как да обърнат внимание на своите служители за нови рискове или за допълнителни мерки? Ако частният охранител не знае какво се случва наоколо, той не е готов. От друга страна охранителната фирма може само да следва събитията. Сега взаимодействието с МВР се изразява в задължение за частната охрана да предоставя информация. Правото на получаване се изразява в закона с думичката „може” и по принцип си остава една нереализирана потенциална възможност. По полезността на достъпната за частната охрана информация от полицията може да се съди как в МВР възприемат частния сектор за сигурност и може ли да се говори за партньорство. И както беше написано в един от бюлетините на НАФТСО, втора ръка взаимодействие води до трето качество охрана.

Бих искал, г-н Тодоров, да отбележа също, че когато говорим за взаимодействие с частната охрана не става дума само за МВР, но и с други публични институции, защото частната охрана е свързана с почти всички сфери на икономическия живот. А това като че ли не се разбира.

Как съчетавате в една организация, като НАФТСО, на практика да „съжителстват“ фирми, които би трябвало да са в конкурентни отношения?

Конкуренцията е нормалното състояние на пазарната икономика, въпреки че на пазара на охранителните услуги има много изкривявания. Но това е друга тема. Да, членовете на НАФТСО са конкуренти на пазара, но те имат и общи интереси. Именно представянето и защитата на тези общи интереси са мотивът за членството в асоциацията. А през изминалите 12 години от съществуването си, тя е доказала категорично, че е единствената организация в частния сектор за сигурност, призната на национално и европейско ниво, чийто глас е водещ, конструктивен и се чува в публичното пространство.

От защитата на общите интереси до голяма степен зависи настоящето и бъдещето на частния охранителен бизнес. Всяка отделна компания, колкото и мощна да е тя, сама не може да постигне добри предпоставки за добър бизнес. Не изключвам и възможността от зависимост.

Нашата асоциация иска да има добри правила и те да се спазват от всички.

Имаме ли ние, българите, „култура“ на сигурността си?

Краткият отговор е: и да, и не. Но този въпрос не ни касае само като българи. Вашите читатели знаят, че културата е резултат на образование, възпитание, традиции и възможности. Много от сериозните и проспериращи компании в България отделят особено внимание на сигурността. Примери много – и в банковия сектор, и вериги магазини, и крупни промишлени обекти, и др.

Публичният сектор, обаче, изостава и пренебрегва правилата на безопасност и сигурност. Като цяло, той търси повече да осигури само някой да поеме отговорността, но не и да получи поне задоволителна сигурност. Това е характерно в най-голяма степен в процедурите за обществени поръчки. Принципът е: колкото по-малко платим – толкова по-добре! Но не е така! И ние знаем защо – за сигурността трябва да се плаща, а за липсата ѝ – да се разплащаме.

Достатъчно е някой да прочете Апела на УС на нашата асоциация към публичните институции в България от януари т.г. Там всичко най-важно е казано и не бих искал да задълбавам, защото тази тема изисква много време за коментар. Само бих акцентирал от този документ, че през 2012 г. и началото на 2013 г. констатираме опасни за обществото практики в сферата на обществените поръчки за охрана, които обезсмислят все повече самото им провеждане.

Print Friendly, PDF & Email