Petko_Ivanov_7Петко Иванов е роден на 14 юли 1957 г. Завършил е Националния военен университет „В. Левски“ (филиал Шумен), Военна академия „Г. С. Раковски“ и Университета за национално и световно стопанство (УНСС), специалност „Управление на административни и стопански системи и обезпечаване на тяхната сигурност“. Управител и съсобственик на „3С СОТ Бургас“ ООД.

Петко Иванов е семеен, има син Ангел и дъщеря Мария.

Темата на разговора ни с г-н Иванов са актуални въпроси, свързани с трудово-осигурителните отношения в частния охранителен сектор. Като член на Управителния съвет на НАФТСО, той бе основен докладчик на проведената в Резиденция „Бояна“ в София конференция „Актуални проблеми в нормативната база на частната охранителна дейност“.

Г-н Иванов, работна група с ваше основно участие подготви предложения за промени в нормативната база в 15-страничен обем, кои са основните моменти в този документ?

Бих отличил основно три проблема – първо, въвеждането и съблюдаването на изпълнението за минимални осигурителни прагове за категориите труд в охранителната дейност, второ – търсене на алтернативи за трудова заетост и повишаване на доходите на заетите в охранителния сектор, и трето, категоричното противопоставяне на приемането на промени в Наказателния кодекс (НК), свързани с криминализиране на неплащането на осигурителни вноски.

Да започнем от последното – какви са мотивите ви срещу криминализиране?

Според нас такъв закон би създал допълнителни предпоставки за саморазправа с работодатели и нови възможности за отнемане на бизнес, както и създаване на порочна практика за поставяне в зависимост на работодателите от работниците и/или контролиращите органи. От пазара ще бъдат елиминирани конкретни субекти чрез блокиране на техни активи за обезпечаване на спорни публични вземания. И към настоящия момент е налице нормативна база, въз основа на която фирмите – некоректни работодатели да бъдат проверявани и санкционирани. Съгласно разпоредбата на чл. 399-402 от Кодекса на труда са посочени множество институции и контролни органи, които имат правомощия да осъществяват именно такъв контрол по изпълнение и спазване на трудовото законодателство. Задълженията към бюджета и по-конкретно, тяхното изпълнение, е скрепено и понастоящем с административни и наказателни санкции по смисъла на чл. 255 от НК. И не на последно място – подобни предложения са били внасяни още през 2000 г. и заложени в разпоредбата на чл. 259а от НК, които обаче още през същата година Конституционният съд отменя като противоконституционни. Това обуславя, че подобен вид санкционна мярка не може да регулира обществените и трудовоправни отношения в обществото, а само би създало пречки и ограничения в избора на право на труд и начина на определяне на бизнес политиката на отделните юридически лица на пазара на труда.

Petko_Ivanov_5Да се върнем на въпроса за съблюдаването на минималните осигурителни прагове.

Политиката за определявето на осигурителните прагове спрямо минималната работна заплата е непоследователна. Факт е, че в момента осигурителният праг за длъжността „охранител“ е изравнена с осигуровките, като при минимална заплата, а до миналата година този праг бе по-висок, тоест обезценява се и се легализира по-ниска оценка на труда в този сектор. Само провеждането на държавна политика по остойностяване на труда по сектори и определянето на часови ставки за отделните браншове ще даде възможност да бъде приложено европейското законодателство, нещо, което за и работодатели, и синдикати апелират.

Липсва контрол от страна на държавата по обявяване на обществените поръчки. Условията понякога са абсурдни и не почиват на никаква логика, те дори нормативно не могат да бъдат обусловени за изпълнение при възлагане на поръчката. Поставянето на „най-ниска цена“ като условие с най-голяма тежест от възложителите, не е съобразено нито с минималната работна заплата, нито с осигурителния праг за дейността. Това ни дава основание да искаме да бъде направена промяна в Закона за обществените поръчки (ЗОП), с която да бъде въведена като превантивна мярка за предварителен контрол от АОП или КЗК задължението възложителите да залагат условия и цени, не по-ниски от минималния осигурителен праг за съответната охранителна дейност. Сивият сектор и нерегламентираната дейност няма да бъдат ограничени с криминализиране на „извършване на работа без трудов договор“, а с държавни механизми за насърчаване и отваряне на пазара на труда, а не стимулиране на плащане на обезщетения на безработните, свързани с минималната работна заплата (чл 54а-в КСО). Недопустимо е възложители да търсят „90 дни разсрочено плащане“ след изпълнение на поръчката, изобщо да класират участници в търгове според по-голямо разсрочено плащане. Това е нарушение на Директива 2011/7/ЕС и на чл. 303а от Търговския закон.

Petko_Ivanov_4

На пресконференция с представители на частния охранителен сектор

Естеството на работа, условията и изискванията на възложители се обуславят не от броя на хората, а от начина на организиране, осъществяване и контрола за обезпечаване на сигурността на клиента. Често пъти този вид труд не се измерва с общото правило от 8 часа при 5-дневна работна седмица, а е свързано с риск и работа в нощните часове на деня, през празнични и почивни дни, както и от допълнителни усложнени условия с цел нуждите и желанията на възложителя на услугата. В тази връзка чл. 114, 115 и 117 от КТ дават възможност именно за предоставяне почасово изпълнение и заплащане за извършена работа.

Какви са изводите, които направи работната ви група?

Нездравословната конкуренция в бранша и разширяването на дела на „сивата“ икономика на пазара на частните охранителни услуги е факт. Вече дори обекти от значение за националната сигурност се „охраняват“ от фирми с безскрупулна политика, които нарушават не само правилата на добрата регламентирана търговска практика, но и трудово-осигурителното законодателство. Предпоставка за ограничаване на подобни негативни тенденции е установяването на по-добри правила и тяхното справедливо приложение.

Print Friendly, PDF & Email