2014.02.14_Petko Ivanov 2Петко Иванов е роден на 14 юли 1957 г. в Бургас. Завършва Висшето военноартилерийско училище в Шумен, след това продължава образованието си във военна академия „Георги Сава Раковски“, в УНСС София учи специалност „Управление на административни и стопански системи и обезпечаване на тяхната сигурност“.

В момента е управител и съсобственик на „3С СОТ Бургас“ ООД и „3С СОТ Хасково“ ООД, член на НАФТСО.

Г-н Иванов, Народното събрание прие проекта за Наказателен кодекс, изработен от правителството. Тези промени предизвикаха сериозни дебати в обществото. По какъв начин текстовете в чл. 339 от раздел „Престъпления против осигурителната система“ ще се отразят на дейността на охранителните фирми в страната?

Ние, членовете на Националната асоциация на фирми за търговска сигурност и охрана (НАФТСО) смятаме този член като груба рестриктивна мярка. Чрез него се създават допълнителни предпоставки за саморазправа с работодатели и нови възможности за отнемане на бизнес, както и за създаване на порочна практика за поставяне в зависимост на работодателите от работниците и контролиращите органи. Така от пазара ще може да бъдат елиминирани и коректни субекти, чрез блокиране на техни активи за обезпечаване на спорни публични вземания.

Предвид особеността на нормативния акт, прилагането на текстовете в него ще доведат до поставяне на работодателите в неравностойно положение. Това ще създаде допълнителни предпоставки за увеличаване на доносите срещу работодателите и на неоснователните жалби и клевети към Инспекциите по труда, Националната дирекция по приходите и съдебната система.

2014.02.14_Petko Ivanov

Кога следва да говорим за криминализиране на едно деяние, още повече че въпросния член 339 касае този акт на осуетяване на установяването или заплащането на задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване или за здравно осигуряване?

За да бъде едно деяние криминализирано, трябва да се прецени преди това неговата обществена опасност и до какви последици ще доведе, за да се преследва от закона и да се налага наказателна отговорност. В конкретния случай не винаги ще има налице престъпна воля или воля да се наруши закона. Подобни предложения са правени още през 2000 г. и са заложени в разпоредбата на чл. 259 а от Наказателния кодекс, която Конституционният съд отмени като противоконституционна. Това недвусмислено показва, че подобен вид санкция не може да регулира обществените и трудовоправните отношения, а само би създала пречки и ограничения в избора на право на труд и начина на определяне на бизнес политиката на отделните юридически лица на пазара на труда.

Какви биха били последиците за охранителните фирми, ако неплащането на осигурителните и здравни вноски бъде прието за криминално престъпление?

2014.02.14_Petko Ivanov 3Ако въпросното неизпълнение бъде прието за престъпление, това ще доведе до ликвидиране на много търговци в качеството им на работодатели. От друга страна много работодатели ще бъдат принудени да освободят работници и служители, за които ще трябва да се погрижи държавата. Безработицата ще нарасне, а недостигът на работни места ще се увеличи. В резултат на това, приходите в осигурителните системи ще бъдат още по-малко.

Предложените текстове не са съпоставени с действащата нормативна база, тъй като доставчиците по договори, при които страна са публични институции са длъжни да фактурират и съответно да начисляват ДДС. Държавата не плаща регулярно и работодателите са поставени пред нов проблем – да внесат дължимия данък ДДС без да се отчита обстоятелството дали са получили съответните плащания или не.

Задълженията към бюджета и тяхното неизпълнение е скрепено и понастоящем със санкции по административен ред. Налице е нормативна база, въз основа, на която фирмите – некоректни работодатели могат да бъдат проверявани и санкционирани. Санкционните и принудителните административни мерки, предвидени в чл. 42 и чл. 43 от Закона за частната охранителна дейност и чл. 404 от Кодекса на труда, дават възможност да бъдат спирани дори дейности на работодателя. Ако съществуващите и сега принудителни мерки бъдат прилагани стриктно и коректно, те ще осъществяват реално санкционната мярка към недобросъвестните работодатели, без да е необходима персонална саморазправа с наказателни репресии спрямо отделни физически лица – управители, прокуристи, и изпълнителни директори.

Защо смятате, че въпросния член 339 от закона се явява абдикация на държавната администрация?

2014.02.14_Petko Ivanov 1Твърди се, че инкриминирането на укриване и неплащане на осигурителни вноски ще повиши постъпленията в бюджета. Напротив, при установяване на осуетяване или неплащане на осигуровки, вместо да се наложи парична санкция на нарушителя, ще се водят скъпи наказателни дела в продължение на месеци, като при недоказване на вина, разноските по делото остават за сметка на държавата, съгласно НПК.

Чл. 339 ал. 1, т.1 и т.2 са неприложими. Нима един недобросъвестен работодател не може да сключи писмен трудов договор със служителя, но същевременно да не изпрати уведомително писмо до Националната агенция по приходите, като по този начин няма да плаща осигуровки? При този хипотетичен случай на практика се укриват осигуровки, но договора е сключен. Или как ще бъде доказано в съда, че на дадено лице е давано възнаграждение като „пари под масата“, след като за него не съществуват каквито и да е документи под формата на ведомост?

Неясен е и размерът на дължимите и укрити осигурителни вноски, за които ще се носи наказателна отговорност, както и периодът за който те се дължат. За проблемите при плащанията към системата на общественото осигуряване и здравното осигуряване в голяма степен отражение имат обективни причини – огромният ръст на междуфирмената задлъжнялост и забавените плащания от страна на публични институции.

Сивият сектор и недекларираната дейност трябва да бъдат ударени от държавата, за което НАФТСО апелира от години, но не и по този начин. Пазарът на охранителните услуги е изкривен. Продължава да бъде водещ критерият – най-ниска цена за предлагана услуга без оглед на икономическата логика, качеството и професионализма. Губят работодателите, които са коректни към собствените си служители и към държавата.

Битката със сивата икономика не се постига чрез наказателни мерки и производство на престъпници, а чрез създаване на подходяща бизнес среда, насърчаване на коректните икономически субекти и балансирана отговорност на всички участници в обществено-икономическите процеси. Разпоредбата по член 339 е неясна и неточна и следва да отпадне от закона.

Не може намеренията на правителството за криминализиране на укриването и неплащането на задължения към осигурителната система да не бъдат обвързани с факта, че държавата не е коректен играч.

Print Friendly, PDF & Email