1698_100_0635

Красимир Цветанов

Красимир Цветанов е зам.-директор и преподавател  по Бойни приложни техники и Лична охрана  в професионалния колеж по охрана и сигурност „Св. Георги Победеносец“. Той е един от инициаторите на Българската Бодигард Федерация и треньор на националния ни отбор за състезанието „Бодигард”,  спортен приложен многобой  за телохранители. Завършил е магистратура в НСА „В. Левски“, специалност „Спортен мениджмънт“, треньор e по айкидо, има V дан на Айкикай. Основател на една от първите школи по айкидо в България „Ошинкан доджо“. Преподавал е по айкидо на офицери от Военна академия „Г. С. Раковски“. Има специализации в Япония, САЩ, Франция, Гърция, Унгария и Полша. Красимир Цветанов е съавтор на Държавните образователни изисквания за професията „Охранител“. Автор на национална изпитна програма по практика на професията в направление „Сигурност“ и на учебни програми и учебна литература по Бойни приложни техники и Лична охрана. Съдия е по Ръкопашен бой в състезание „Бодигард“.

Г-н Цветанов, как се представи българският отбор на Международния шампионат  „Бодигард” тази година?
Отборът се представи добре сред тази сериозна конкуренция. Нашите хора бяха най-младите, които участваха в състезанието. От 23 отбора от 12 страни около 17 отбора са от професионални държавни служби за охрана , ние сме веднага след тях. Което е призвание, защото отборът на Българската Бодигард Федерация беше съставен от млади момчета, които се обучават в колежа „Св. Георги Победоносец“. Те са на около 20 години и са с малък практически опит. Водим ги именно заради това – да видят как се правят нещата. Ние възлагаме големи надежди в тях и очакваме догодина да се представят много по-добре.

– Как се подбира отбора за първенството – има ли някакви квалификации или вътрешни състезания?
Федерацията има спортен календар, който се развива през цялата година. Спортният многобой за телохранители е нещо изключително сложно и многокомпонентно. Този спорт, всъщност, се състои от 8 различни дисциплини –  Тактика и техника на съпровождане на VIP – лице, Ръкопашен бой, Стрелба в мишена по време на съпровождане, Бърза стрелба от различни положения, Стрелба от автомобил, Майсторско управление на автомобил, Търсене на взривни устройства в автомобил, Оказване на долекарска помощ на „охранявано лице” и евакуация с преодоляване на препятствия. Ние през около 2 месеца правим състезания по различните дисциплини. Тези, които се представят най-добре по всички дисциплини, продължават обучение, за да могат да участват в международни състезания.

ІV световно първенство "Бодигард"-Ялта 21-24 септември 2013 г.

ІV световно първенство „Бодигард“-Ялта 21-24 септември 2013 г.

– Кои са основните принципи и качества, които трябва да има един професионален телохранител?
На първо място трябва да бъде дисциплиниран. Уникално е да видите мястото, където се провежда състезанието в Ялта. Там има десетки телохранители, всеки от тях въоръжен, но въпреки това дисциплината и уважението към другите е желязна. Една от причините да ходим на състезанието е, защото там можеш да се огледаш и да видиш какво правят другите, да вземеш пример. Много е интересно какво каза един от организаторите на състезанието – „Първото място е само едно, но всички, които отидат печелят”. Защото всеки отива там и вижда други колеги, професионалисти от бранша, разбира до къде са стигнали неговите колеги, научава някои професионални тайни. И така става по-добър.

Как дойде идеята за основаване на подобна федерация в България?
През 2010-та година отидохме на състезанието с отбор на колежа. Оказа се, че шампионата е много интересен и решихме да популяризираме този нов спорт у нас. Интересно тогава беше, че когато редом до националните служби за охрана на страни като Беларус, Украйна, Казахстан, Грузия, Армения и други, застана отбор като нашия, те си казаха  „това са тука колежанчетата” и не им обръщаха внимание. Когато обаче нашите деца  показваха силни резултати, тези големи и сериозни отбори започнаха силно да се притесняват. Когато ние се върнахме започнахме да разпространяваме това сред наши приятели, охранителни фирми и хора, свързани с бранша, и така решихме да основем федерацията.

1385225_643405292357829_2072351408_n

Красимир Цветанов със своя отбор на първенството

– Как се приема този спорт в страната ни, уважавана ли е като цяло и самата професия у нас?
В момента се полагат основите и пионерските стъпки на този спорт в страната ни. Все още е малко популярен, а охранителните фирми донякъде се страхуват да се включат в състезанието, за да не се покаже, че не са добри. А би трябвало да бъде точно обратното – това е  голяма реклама. Бяхме на международно състезание в Румъния, организирано от една частна фирма. В последствие научихме, че след състезанието договорите й са нараснали с 30%. Като организатор тя е доказала своите качества и хора.  Докато в България все още има резерви и притеснения, а не трябва да е така. Тези състезания са важни, защото показват качествата и уменията на телохранителите  и на практика демонстрират на какво са способни те в реални ситуации. По този начин могат да се разберат пропуските в охраната и да се избегнат неприятни и неочаквани моменти, ако всичко това се разиграе не в спортно събитие, а в действителност. Основната цел е точно това –  подготовката, тренировките и проверката на възможностите.

– Като стана въпрос за Румъния – там охранителният бранш по-добре развит ли е?
Във всяка страна е различно. Румъния е по-голяма като страна и като пазар и там има добре развита структура. Ако заговорим за Гърция, обаче, също по-голяма страна – там тепърва започват да развиват охранителната дейност. Наскоро пък имах среща с един мой приятел от Финландия и когато му говорих за охраната, той гледаше много странно, защото неговата страна е изключително спокойна и те всъщност нямат нужда от такива неща. Докато в бившите социалистически страни има голяма престъпност, което предполага необходимостта от охрана и развиването на охранителния бранш. В охраната е изключително важно да имаш противник, който да те изгражда.

– Разкажете на нашите читатели за ценностите и целите, които си поставяте в професионалния колеж по охрана и сигурност „Св. Георги Победоносец”? (на този въпрос отговаря директорът на заведението Илка Алексиева, която е в стаята по времето на интервюто)
Изграждане на устойчива система за обучение в сектор „Сигурност”. Говоря за вътрешния (частния) сектор и разграничавам военното обучение и обучението на охранители. Докато други учебни заведения обучават хора за работа във всички държавни системи и сили за сигурност, то ние обучаваме онази армия, която е по-голяма от полицията и държавната армия – охранителите. Нашите ценности, пак казвам, са устойчивост и законност. Нещата трябва да се правят професионално и да бъдат нормативно осигурени. Нашите колежани са, и ние държим да са, добре възпитани, да са много дисциплинирани и да постигат високи успехи. Акредитирани сме от две висши учебни заведения и обучението в колежа се признава единствено, защото е на високо ниво. Има много хора, които не са приемани и много, които не са успели да си вземат изпитите до края. Самият прием става с два много сериозни изпита и ние не вкарваме всеки, който е решил, че трябва да завърши нещо и има пари. Въпреки че колежът е частен това, че са си платили не означава, че ще завършат – важно е самото обучение и качеството.

Илка Алексиева с колежани

Илка Алексиева с колежани

А как постигате това? (на въпросите отново отговоря Красимир Цветанов)
С денонощна работа. Ние идваме преди колежаните и си тръгваме си след тях и когато се приберем продължаваме да работим. Имаме непрекъснато контакт с нашите групи и непрекъснато обменяме информация. Опитваме се да ги научим на важни неща, защото пазара няма да си позволи да толерира и дава работа на хора, които не са точни, не са достатъчно добри, които не могат и само се оправдават. Все повече фирмите търсят добри, обучени, професионални кадри и ние от сутрин до вечер се борим с това. Разликата между колежа и висшите учебни заведения е, че при нас има много практика. Тук е като работилница за умения. Ние учим кадрите си на бойни приложни техники, стрелкова подготовка, майсторско управление на автомобил. Самото състезание „Бодигард” е елемент от нашето обучение, тренираме всяка една от неговите категории. Искаме след излизането от колежа тези хора да могат и да знаят. Да успеят бързо да влязат в ритъм и да се нагодят перфектно към работата си.

Каква е реализацията след колежа – в България и чужбина?
Имаме колежани, които работят в Англия, но там става след преминаването на определени изпити по право, защото такива са изискванията. Ние ги подготвяме за българското право, което им трябва за професията, да знаят какво могат и какво не могат да правят, но английското право, разбира се, е различно. Колежът дава 4-та степен на професионалната квалификация, която е най-високата в средното образование. 5-та степен вече е бакалавър. Те имат необходимите знания и след определена практика могат да работят и като експерти. Разбира се, никой няма да ги назначи още от първия момент да бъдат мениджъри на охранителна фирма, но е възможно след време да станат такива.

Бъдещи професионални охранители

Бъдещи професионални охранители

– Бихте ли споделили с нас някои успешни имена в бранша, завършили колежа?
Атанас Симеонов, управител на VIP Security, е сред първите колежани на „Св. Георги Победоносец”. За съжаление, обаче, в България има малко изкривени разбирания, че всеки трябва да завърши висше образование, защото е по-престижно. Разликата е всъщност, че във висшите заведения се учи единствено теория и лекции. Докато при нас се учи предимно необходима и важна за професията практика. Имали сме случаи с хора от университети, които са искали да участват в състезанието „Бодигард”. От университета обаче са казвали, че това за тях не е интересно, защото те са насочени към научни конференции, изнасянето на доклади и защитаването на докторски степени. А може би най-важното и значимо – практиката – я няма.

– Какво според Вас е нивото на частния сектор по сигурност в България?
Според мен има какво да се желае. Ако се върнем обаче 10-15 години назад положението беше много по-сериозно. Сега вече има яснота какво трябва да представлява личната охрана, навлязоха техническата средства и т.н. Въпреки всичко, когато ходим по състезания в чужбина, научаваме колко сме далеч все още от истината. Именно затова се опитваме да взимаме пример от по-успелите в чужбина и да приложим доказано успешни практики тук. Специално в личната охрана у нас е много трудно. Там добрите специалисти са високо платени и трудно се намират. Само големите фирми могат да си позволят да поддържат екип от професионалисти по лична охрана, който да е непрекъснато на разположение. Винаги има недостиг на такива кадри. В обектовата охрана е много по-лесно – има много пенсионери и обикновени хора, които не са професионалисти и за малко пари стават „охранители”.
67519_157575264279708_6706931_n

– Как бихте променили това?
Ние се стараем да обучим именно такива  професионални кадри, да ги научим на най-много неща за определен период от време. Те са нашата визитна картичка пред външния свят. Големият парадокс  в България обаче е, че нито една фирма не инвестира в обучение на своите хора. За сметка на това децата си плащат сами, за да станат професионалисти, които да работят в тези фирми, което е тъжно. Фактически ние „произвеждаме” едни наистина добре подготвени и ценни хора. Те дават пари, защото се надяват да получат добра работа. И това ги мотивира и прави сериозни. Тук обучението е трудно и ангажиращо, те трябва да са в колежа от понеделник до петък. Ние се стремим всеки ден да организираме мероприятия и тренировки на нашите ученици. За съжаление,  през последните няколко години тази система е трудна за постигане, защото през 11-ти и 12-ти клас учениците не са свикнали да ходят на училище, загубили са навици и затова им е много трудно в началото при нас. Аз непрекъснато им казвам, че когато отидат да работят трябва да са дисциплинарни, да отиват навреме, да изпълняват каквото им се заръча. Заради училище, обаче, тези навици са изкоренени и ние ги създаваме наново.

Благодаря ви за интервюто. 

Print Friendly, PDF & Email