CoESS_NAFTSO_Office4С Иван Иванов, главен секретар на Националната асоциация на фирмите за търговска сигурност и охрана (НАФТСО), разговаряме по повод прекратяването на търговската дейност на МВР в охранителните услуги. Разговорът ни е непосредствено след провелата се среща на заместник-министъра на вътрешните работи Васил Маринов с представители на браншовите организации в охранителния сектор НАФТСО, НАФОТС, НАЛСИЧОД, БКОС, СФОС и НБКОД, за която Security.bg ви информира.

 Г-н Иванов, каква е обществената значимост на протичащите процеси в охранителния сектор?

За частните охранителни фирми, особено за членуващите в НАФТСО, сред които са и най-големите в бранша, конкуренцията на МВР не беше и не е проблем. Въпросът е принципен и трябваше да бъде решен рано или късно. Да оставим настрана, че МВР е контролиращ и лицензиращ орган, като в същото време и извършва търговска дейност. Съществуващото досега положение нарушаваше Протокола за присъединяване на България към Световната търговска организация, който гласи: “Услуга, предоставена при осъществяване на държавна власт, означава всяка услуга, която не се предоставя на търговска основа и не в условията на конкуренция с един или повече доставчици на услуги”.

Частните охранителни фирми са сериозен ресурс и потенциал в борбата с престъпността. Те са част от превантивната система за превенция на престъпността. Охраняваните обекти са около 250 000, като само членовете на НАФТСО осигуряват безопасността на 186 900 от тях. Всеки охранител, който добре изпълнява задълженията си, всъщност извършва превенция. Съвместната работа на МВР с фирмите от частния сектор за сигурност повишава нивото на обществения ред, допринася за предотвратяване на терористични действия и ликвидиране на негативни последствия от различни заплахи.

Имате ли информация по какъв начин се осъществява това партньорство по света?

Бих дал няколко примера. Проектът „Griffin” във Великобритания – програма, провеждана от полицията, за обмен на информация с частните охранителни фирми и за обучаване на охранители за противодействие на тероризма. Нещо подобно е и проектът InfraGard в САЩ – партньорство между ФБР и частния сектор за защита на критичната инфраструктура; неговата дейност е насочена към обмен на информация, свързана с предотвратяване на враждебни действия по отношение на критичната инфраструктура. В редица градове в Германия мобилните патрули на частни охранителни фирми имат възможност незабавно да предават информация на полицията при инциденти или за подозрителни лица; по този начин ефективно утрояват ресурса на патрулиращата местна полиция по улиците в някои градове. Частните охранителни фирми поемат ангажимент за информиране на полицията за подозрителни действия по нейна заявка за определени райони и периоди. Сътрудничеството в Испания между частния охранителен сектор и полицията включва обща база данни на частните договори и работната сила, както и гореща телефонна линия за обмен на информация. Създават се също координационни групи между частната охрана и гражданската гвардия за синхронизация на действията в молове, болници и банки. В Русия с постановление на правителството от миналата година е регламентирано сътрудничеството между частните охранители и детективите от една страна и правоохранителните органи от друга. За официално сътрудничество се сключват специални договори. Става дума и за задържане на престъпници, поддържане на обществения ред, организацията на съвместни патрули и др.

Далеч не всички частни структури за сигурност имат възможност да използват съвременните технологии, включително в охраната. Но те имат информация, която представлява интерес за правоохранителните органи. Партньорството е процес, при който страните се съгласяват да си сътрудничат при реализиране на своите общи интереси. Общи интереси на частните охранителни фирми и полицията се явяват функциите, свързани с борбата с престъпността и предотвратяване на терористична дейност. За нас на първо място в партньорството е съвместната дейност по обмен на информация. Това е насока, която може да бъде реализирана без промени в нормативната база – обменът на информация, стига да има разбиране и добра воля.

Boyana

Информационна среща-дискусия CoESS-НАФТСО в резиденция „Бояна“

Ще се справи ли българският охранителен сектор в тази нова реалност?

Професионализмът в охранителните фирми зависи не само от специалната подготовка на служителите им, но и от пълнотата на информацията, която получават периодично. От тази информация зависи готовността за правилна реакция в критични ситуации, взаимодействието с органите на полицията, ефективността от действията и качеството на ежедневния инструктаж. Става дума не само за спецификата на вида дейност и добрите практики за защита, но също така – за криминогенната обстановка в съответния регион и за престъпни посегателства по отношение на обекти и дейности, аналогични на охранявания обект или на извършваната дейност.

Откъде да дойде информацията? Ако ръководителите на частните охранителни фирми нямат възможност да се запознаят с данни за извършени посегателства през последния месец или нямат достъп до информация за произшествия с охранители, то как да обърнат внимание на своите служители за възможни рискове? Или как да предприемат допълнителни мерки? Те могат да разчитат само на опит и интуиция.  Ако частният охранител не знае какво се случва наоколо (включително в и извън обекта), той се превръща в наблюдател и регистратор (в най-добрия случай) или само отчита присъствие (някъде и нощувка) на охранявания обект. Той не е готов за конкретната обстановка.

От друга страна охранителната фирма може само да „тича” след събитията. Какво друго да очакваме, ако за обстановката и произшествията се разчита на средствата за масово осведомяване (при които информацията може и да е изкривена) и на втора ръка взаимодействие с полицията. Информацията и статистиката за престъпленията и административните нарушения не е класифицирана. Нейното предоставяне е важно за частната охранителна дейност. Не би следвало да говорим за публично-частно партньорство и прочее практики, ако не решим въпроса за системно двустранно информиране (при отчитане спецификата на охраняваните обекти или осъществяваната дейност), основаващо се на взаимно доверие и равноправие. Понастоящем това липсва или се осъществява неформално.

Security_2013

На изложението „SECURITY-2013“ в Интер Експо център

Бихте ли очертали някои конкретни проблеми, които могат да се решат?

Преди две години имаше възможност за подаване на документи от ЧОФ към ГД “Охранителна полиция” по електронен път. След това тази възможност изчезна. В контекста на политиката на правителството за облекчаване на бизнеса, въпросната практика би следвало да бъде възстановена. Много въпроси могат да се поставят и по закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД), но това би било тема на друг разговор. Мога да дам само един пример – за мен дейността по самоохрана е частично заобикаляне на законовите изисквания. Но, както казах, промените в ЗЧОД са много широка тема.

Благодаря ви, г-н Иванов.

 

 

Print Friendly, PDF & Email