Стефан Ганков е изпълнителен директор на СОД-Варна и акционер в дружеството от самото му създаване. Завършил е езикова гимназия и Икономическия университет във Варна. От 1987 до 1994 г. работи в МВР Варна. По-късно става командос и заместник-командир  на Специализираното подразделение за охрана на обществения ред. Навлиза в частния сектор след 94-та като прокурист в дружество в частния охранителен сектор. През 1997 г.  основава СОД-Варна АД, която днес е една от най-големите охранителни фирми в Морската столица.  В периода от 2011 до април 2013 г. е председател на УС на НАФОТС (Национална асоциация на фирмите охраняващи с технически средства) Извън професионалния си живот се занимава с  лов. Обича да спортува и да чете книги.

Г-н Ганков, къде поставяте фирмата, която ръководите, сред компаниите в охранителния сектор във Варна?

34764e99fe073997_SOD-IMG_1305

Централният офис на компанията във Варна

Зависи от коя гледна точка ще гледаме. Погрешно се смята, че броят на охранителите или територията, на която се е разпростряла фирмата е най-важното. Според мен, ние като търговски дружества, независимо каква е спецификата на бранша, би следвало да гледаме оборота и печалбата. В този аспект сме сред първите 50 в страната. СОД-Варна АД е регистрирана на 27 май 1997 г. Имаме пълен лиценз за охрана по всички видове охранителни дейности. Национален при това, с изключение на лиценза за охрана на масови мероприятия, който е само за региона на град Варна. На този етап работим основно в цялата варненска област. Най-големият ни приоритет е сигнално охранителната дейност.

Какви са вашите приоритети и принципи за качеството на работата и услугите, които предлагате, какво ви отличава в конкурентната среда?

Говорейки за качеството на работа темата може да се окаже твърде широка. Възможността да предлагаш добро качество в днешно време, особено в нашия бранш, е трудна задача. Трудна задача, защото има много фактори, които като че ли влияят отрицателно на нашата сфера и най-вече на физическата охрана. По отношение на СОТ обаче нещата зависят предимно от фирмата. Ние се стремим основно да намалим времето за реакция, да подобрим начина, по който нашите служители обработват всяка една ситуация, било то техническа или охранителна, така че да не допускаме клиентите ни да бъдат ощетени. На територията на Варна имаме 12 охранителни патрула, разполагаме с дежурен технически екип по всяко време на денонощието. На територията на цялата област са общо 18 патрула. Дори в момента, ние вече сме ги поръчали, пристигат още 6 патрулни автомобила, което означава, че скоро се намалява територията, на която работи всеки патрул и следователно се подобрява бързината, с която се реагира. При подаден сигнал, в рамките на града, се реагира за 3 минути и се стремим при пристигане на нашите служители те да действат професионално и точно. Но зад постигането на всичко това седи един много дълъг процес на подготовка и обучение на служителите, преценка на техните качества и тяхната работа в отделни ситуации, предварително планиране на инвестициите към по-добро качество и по-добро обслужване.

pkf-ohrana-070513

Стефан Ганков (първият вляво) при представяне на модел на секторни политики в охранителния сектор в Българската стопанска камара

Увеличиха ли се или намаляха вашите клиенти в период на икономическа криза?
В периода 2009-2011 г. успяхме да задържим. Не намаляха, но не се и увеличаваха сериозно. 2012-2013 г. вече има известен темп на растеж. Всичко това обаче беше не защото нямаше работа или нови клиенти, а движението беше нулева по-скоро заради това, че в рамките на кризата много от нашите клиенти просто се отказваха от охрана поради най-различни причини – не могат да си го позволят финансово, закриват дейност, преместват се и други подобни. Това беше основният негативен ефект от кризата при нас.

Според вас има ли добре подготвени предварително кадри  за охранителния бранш?

Предполагам, че има. Имал съм контакт с такива колежи и мисля, че подготовката там е на добро равнище. При нас все още такива кандидати не е имало. Като цяло, тъй като броят на охранителите е сравнително голям, няма как всички да получат такава подготовка, защото само тези, които са регистрирани, са над 70 000. Никое учебно заведение не в състояние да осигури толкова кадри. Висшите учебни заведения пък подготвят професионалисти по-скоро за бъдеща работа в институциите, отколкото за частния сектор.

Как вашата фирма подготвя своите кадри?

За кадрите в различните направления има различни начини на подготовка. Аз пак се връщам на това, че сме фирма, която работи в сферата на частните услуги за сигурност и преди всичко сме търговско дружество. Тук само единият от отделите е охранителен. Имаме административен, IT, маркетинг, технически отдел и нещата във всеки един от тях са много различни. Споменавам го,  защото всеки има своя част и тежест във фирмата. Имало е случаи в които техническият отдел е достигал до 40% от оборота, например. Този отдел обаче на този етап не се разглежда чисто като охранителна дейност, което според мен е пропуск в законодателството, защото проектирането, изграждането и поддръжката на системите е част от сигурността. Няма как да се пренебрегне и да считаме, че цялата работа по системи за видеонаблюдение, алармени системи и системи против проникване са извън сферата на сигурността. Хората, които изграждат тези системи, било то и не охранители, са специалисти по сигурност. Представете си какъв ще е ефектът ако тази дейност се повери на хора, които не са достатъчно подготвени или, недай си Боже, са недобронамерени. Какъв тогава е смисълът да се поддържат патрули, които са в състояние да реагират за една минута, след като предварително е възможно алармената система да бъде неутрализирана – няма сигнал – няма и реакция.

Като заговорихме за закони – какво според вас е състоянието на бранша в момента и какво може да се промени?

Първо – Закона за частната охранителна дейност, за който в началото бяхме много доволни, че въобще го има, вече си изигра ролята във вида, в който е. На този етап и браншовите организации, и асоциацията, в която СОТ-Варна членува (НАФОТС), а и колегите от другите асоциации са на мнение, че е необходимо да бъде подготвен изцяло нов закон. Нещата би следвало да се изместят от чисто организационната, полицейската и охранителната част към това, че ние все пак сме търговски дружества. Че сме длъжни да се съобразяваме и с данъчното, и с трудовото законодателство, и с други нормативни актове. Защото има твърде много проблеми, които се установиха в процеса на функциониране на този закон и то точно в тези гранични моменти, когато  трябва да е ясно къде точно е отговорността на контролиращия орган от МВР, на контролиращия орган от Инспекцията по труда и т.н. Казвам го неслучайно, защото многократно сме поставяли въпроса, а в момента е актуално да се  говори за това. Не е тайна, че голяма част от дружествата назначават служителите си на половин работен ден като едновременно с това, по сегашния закон, е необходимо всички служители да бъдат назначени на постоянен трудов  договор. Изведнъж се оказва обаче, че е съвсем законно да назначиш един охранител като такъв на 2 часа пък останалите, примерно 10 часа, той да ги работи като член кооператор. Писали сме, предлага ли сме, но досега няма никаква реакция. И това е един от проблемите. Има и други проблеми, свързани с функционирането на закони, които би следвало да се подобрят и осъвременят. Вероятно би следвало да разсъждаваме в посока браншови закон, който да позволи на  бранша, в едно по-голяма степен да се саморегулира. В момента се счита, че МВР е единствената институция, която регулира нашата дейност. Би трябвало МВР да може да прави това до толкова, че да отговаряме на определени изисквания. В крайна сметка ние сме търговски дружества и нашата основна цел  е да се налагаме на пазара, да предлагаме по-добри услуги, да предлагаме по-високо качество, да предлагаме и нови иновативни продукти. А МВР нямат отношение в тези неща. Също трябва да споменем обществените поръчки. Начинът, по който се осъществяват те в момента, трябва да бъде променен, защото обикновено се дават неадекватни и непрофесионални изисквания и винаги се търси най-евтиното, а не най-качественото.

Министърът на вътрешните работи Цветлин Йовчев заяви, че МВР ще прекрати дейността си със СОТ – как бихте коментирали? Как ще се отрази този факт на пазара на охранителни услуги?

Мисля, че това е една стъпка в правилна посока и е съвсем нормално да бъде така. Не съвсем разбираемо звучи досегашното положение в нашите очи, а когато от нашата асоциация тръгнем да обясняваме на западни партньори за какво става въпрос – те въобще не могат да разберат. Очевидно е, че СОД в МВР след 1989 г. е наследена като дейност и е имало някакъв смисъл в нейното съществуване, но в крайна сметка гражданите за това си плащат данъците, за да може МВР да си извършва дейностите и това, за което е създадено, без да е необходимо да се сключват договори и да има допълнително заплащане за това. Сигнално охранителна дейност каквато я има в България, по света почти никъде я няма. Там има мониторинг центрове, има компании, които монтират и обслужват алармени системи и когато има някакво нарушение от центъра се обаждат на полицията и от там вече реагират в рамките на определено време. При тях има други проблеми, като фалшивите алармени сигнали. Когато веднъж пратиш полицията за такъв сигнал тя прави забележка, при втори подобен случай има глоба, а при трети може въобще да не дойде. При нас това не е такъв проблем, защото ние изпращаме за проверка наши патрули и това колко пъти ги изпращаме, и колко средства ще похарчим, за да обслужваме фалшиви алармени сигнали, вече е въпрос на баланс вътре в самата компания.

Има ли някаква специфика на охранителната дейност конкретно във Варна, за разлика например от София?

Разлики има. Главното по отношение на пазара. Както и от гледна точка на това каква е обстановката. В София или престъпността е по-висока и кражбите са повече, или хората имат повече неща, които считат, че би следвало да бъдат охранявани, или икономическата обстановка предразполага за това. Но, съвсем грубо пресметнато, София ако е 1 200 000 жители в момента, охраняемите обекти в столицата са 100 000. Варна ако грубо е 400 000, което е 3 пъти по-малко от София като население, охраняемите обекти в момента не са повече от 15 000. Говорим за СОТ.  Значи при 3 пъти по-малко население изведнъж имаме около 6 пъти по-малко охраняеми обекти. Каква е конкретната причина за това не мога да кажа, но примерно една много голяма част от охраняемите обекти в София са жилища. Ако там около около 70% от общия брой на охраняеми обекти са жилища, във Варна този процент е около 30%.

 

 

 

Print Friendly, PDF & Email