Разговарям с оръжейния консултант с дългогодишен опит Мирослав Пиралков, който работи в магазина-работилница за оръжия и оптики „Орел”.  Той е завършил фина механика и оптика. От ранна  възраст се докосва до оптическите мерници за оръжия. Започва да работи в оптико-механичен завод и от тогава активно да се интересува от оръжия. Чете професионална литература от България и чужбина. Образова се сам. Става един от основателите на Национално дружество „Традиция”, което е с над 1200 души членове. Участвал е в множество конференции  и събития от бранша из целия свят. Работил е като публицист –сътрудник на тема оръжия в множество медии. Канен е в телевизионни и радио медии. Водил е предавания. Писал е за почти всяко списание за оръжие, излизало у нас. Редовно е бил автор на специализирани статии във вестник „Труд”. В интернет могат да се намерят негови статии на 3 езика.
МИРОСЛАВ

Има ли в България учебни заведения или курсове, които те подготвят да станеш професионалист на тема оръжия и ти дават квалификация да ги продаваш?

В България никой не може да те обучава професионално да се занимаваш с оръжие. Единственото обучение, което има, това е артилерийското въоръжение в армията, но то е тясно специализирано.  Всичко друго е ентусиасти, които се учат от собствения си опит. Обучение за употреба и търговия няма. Хората от този бранш сме учили всичко на собствен гръб по метода  „проба-грешка”.

В някои щати в Америка оръжията се продават изключително лесно. Заради множеството инциденти  тези закони намират все повече противници, а в момента текат бурни дебати за затягане на мерките и свободното притежание на бойно оръжие. Какво е мнението ти по въпроса?

Никой не си дава сметка за едно нещо – никъде по света, никога автомат не е започвал сам да убива. Убиват хората. По същата логика всеки може да се напие, да си качи на автомобила си и да изпотрепе сумати народ (което се случва често). Дайте да забраним и автомобилите тогава ли? Сами вижте статистиките за това колко хора са убити от огнестрелно оръжие и колко от пияни шофьори. Когато един човек не в ред, няма значение дали има пистолет или не. Ако иска да прави нещо просто ще отиде в железарията, ще си купи една брадва и пак ще направи белята. Няма значение дали законът е строг или не – това не може да ограничи човека.  Освен това е важно да се знае, че в САЩ не във всеки щат можеш да отидеш и свободно да си купиш оръжие. Много хора говорят сумарно за цяла Америка, но съвсем не е така – само в някои щати законът е толкова либерален, в някои е дори по-строг от този у нас.

Каква е разликата между това дали законът е либерален или е по-строг?

Преди години, в зората на демокацията, от криминалния отдел на „Труд” правихме изследване по този въпрос. В Америка, в щатите, където режимът за оръжие е рестриктивен се извършват точно 10 пъти повече престъпления с огнестрелно оръжия, отколкото в щатите, където законът за оръжие е либерален. Всеки един престъпник ще си помисли преди да влезе у вас,  след като знае, че можеш да му извадиш пушка, да го застреляш и закона няма да може да каже нищо.


2222222Тогава адекватен ли е законът за оръжието в България?

И да, и не. Да, защото е по-добър отколкото въобще да няма закон. Не – защото има неща в него, които не са доизпипани. Като цяло законът не е лош. Бюрокрацията, която съпътства издаването на всички разрешителни не е малка и е досадна, но не е и  нещо кой знае какво. В рамките на 2-3 дни могат да се изкарат всички необходими документи. Има някои неща обаче, които задължително трябва да се махнат, защото спират целия процес и дават огромна възможност за корупционна практика. Става въпрос за указа „При доказана необходимост”, който по всякакъв начин се опитахме да премахнем, но ни беше отказано категорично. Никой не е написал какво точно значи тази „доказана необходимост”. Кажат ли ти от полицията, че нямаш нужда от оръжие (това е изцяло субективно, по решение на РПУ по местоживеене бел.а.) край – единственият шанс е да ги съдиш или да обжалваш до безкрай. Единствено и само този член трябва да се махне. Останалите документи са нормални и необходими. Освен това няма логика на 18 години да можеш да си купиш кола 500 коня, а да не дадат на дядо ти разрешително за пушка, за да може да си пази лозето.

Засегнат ли е и вашият бранш от кризата?

О, разбира се. Хората нямат пари за хляб – ще си купуват оръжие. Говоря с колеги и навсякъде е така. Ние вадим пари от хобито на хората, а не от храната – нормално е при нас да се усети по-силно. Предвид бюрокрацията много хора предпочитат въобще да не се занимават. А масово не се знае, че имаш възможност, като гражданин на тази държава, да си изкараш разрешително и да притежаваш оръжие. Всички си мислят, че това е единствено за фирмаджии, баровци, мутри. Въпреки това пазарът е динамичен. Не можеш да кажеш, че се купува само това или само онова. През лятото пък започва ловният  сезон и ловците купуват нужното оборудване.

Знаеш ли колко горе-долу са хората, които притежават бойно оръжие в България?

Тези, които има право да носят оръжие са всички, които имат право и да гласуват. Броят  у нас е около 300 000. И това са единиците оръжие, които има продадени. Само полицията може да каже какво е съотношение между оръжието и броя  хора, които го притежават. Аз самият имам три, имам приятел, който има 48, някои имат само по 1, други- по много повече. 150 000 ловци  има в България и много от тях разполагат със собствено оръжие. Така че е трудно да се кажа колко точно е бройката на въоръжените у нас.

А ако не бойно оръжие – какво би препоръчал за самозащита?

Ако се има предвид битовата престъпност – газовият спрей е най-удачен и удобен. Бойното оръжие изисква опит и навици за бораване. Електрошоковете пък предполагат директен физически контакт. Ако сте в пряк допир това означава колкото ток за него – толкова и за теб, което не е много практично. Спреят е най-доброто – особено за дами. Но на всички трябва да им се набие в главите, че върши работа единствено и само когато е в ръката. В 9 от 10 случая той се намира в някоя от хилядите чанти, които имат и след  една седмица дори не знаят къде се намира. Вкъщи имам две жени и знам за какво става въпрос. Върши работа единствено и само когато е подръка в нужния момент. Възрастните хора от село пък си взимат предимно газово оръжие, заради ромските банди, които върлуват. За съжаление  в България сме на принципа, както казва един мой приятел от сигнало-охранителния бранш – „най-добрият клиент е обраният клиент”. Защото всеки си мисли, че точно на него няма да му се случи такова нещо, а един път опарен е готов да направи всичко. А не трябва да е така. По-добре да имаш оръжие под ръка и то да не ти дотрябва, отколкото да ти дотрябва и да нямаш.
3333Разкажи на читателите някои любопитна, забавна истинска история от дългогодишния си опит в магазините за оръжие.

Такива има много. Една от най-комичните истории е, когато веднъж едно момче искаш да си купи оръжие и беше довело със себе си „експерт” (такива в този бранш не съществуват бел.а). В последствие разбрахме, че „експертът” е офицер от полицията. Момчето разглежда различни пистолети и по едно време задава въпрос на полицая – „този пистолет ДАБЪЛ екшън ли е?” . При което отговорът беше – „не, този е само екшън, онези са други”. Както сами се досещате – такава оръжейна система все още не е измислена. Тогава полицая я изобрети пред нас (смее се). Има много такива фрапиращи случаи. Винаги когато  се работи с хора е интересно и забавно.

Редакционно: Мирослав ми разказва още няколко такива истории на които се смеем от сърце. Някои са твърде нецензурни, за да бъдат публикувани. Завършваме разговора с неговия разказ за „романтичния период” на бизнеса с оръжията. „Преди години, когато хората имаха пари – купуваха. Това беше много любопитно. Всеки искаше да се докосне до него. Тогава имаше само няколко оръжейни магазина. Сега вече стана рутина. Само в София са 30-40. Но тогава на всеки му беше интересно. Днес хората нямат пари сметките да си платят, а ще си купуват пушки…

Print Friendly, PDF & Email