Krasi1Красимир Панчев започва военната си служба като сержант във ВВС на БА и по-късно става зам. командир на взвод в 68-ма бригада Специални сили, парашутист-разузнавач. Участва в българската мисия в Ирак. През 2008-ма се уволнява от БА с чин ст. сержант след 12 години в армията. След това решава да започне кариера в частния сектор като военен контрактор.

Повече информация за частните военни компании можете да намерите ТУК.

Какво означава да си военен контрактор?

Контракторите са хора, които работят към Частни Военни Компании /ЧВК/, които на свой ред биват наемани от армии на НАТО, за да подпомагат военни операции и охранителни мисии в конфликтни зони по света. Тези частни военни компании (ЧВК), предлагат подкрепа единствено и само на натовски военни структури и за тази цел всички контрактори трябва да имат чисто съдебно минало, добра репутация и съответно хубава биография, защото всичко се проверява. Ако някъде престъпиш закона, кариерата ти в този сектор приключва завинаги.Krasi 9
Каква е разликата между частните военни компании и държавните – функции, права, заплащане?

ЧВК са изградени по военен модел и затова персоналът им е предимно от бивши военнослужещи. Те обаче са по-гъвкави от армейските подразделения, тъй като реда за свеждане и изпълнение на задачи е оптимизиран. Затова контракторските компании са по-функционални там където на военните им трябва повече време или не са оторизирани да се намесват. Заплащането е доста привлекателно, но зависи и от това колко рискова е зоната в която е мисията.

Krasi2

В кои държави си бил и какви мисии си изпълнявал?

В ролята си на контрактор съм бил на мисии в много държави окачествени като високо-рискови. Бил съм в Ирак, Афганистан, Ливан, Йордания. Работил съм също и в Европа. Различните рискови нива на работа изискват и различно обучение. Например, във ВРЗ (високо рискови зони) се работи агресивно и се демонстрира сила, а в страни с нормален рисков статут, Европа например, трябва да си „лоупрофайлър”, т.е. почти незабележим, да спазваш определена етика и култура на поведение. За да се развиваш в тази сфера трябва да демонстрираш гъвкавост и различни умения, които се постигат с много тренировки, дисциплина и обучение. Работил съм като водач на куче детектор, с американски пеши патрули, в планините на Афганистан, бил съм водач на охранително звено на най-голямата американска военновъздушна база в Ирак, лична охрана на ВИП лица в Европа, а в момента заместник-тийм лидер и медик в екип за лична охрана в Ирак.
Krasi3

Интервю на Security.bg с шведски контрактор, можете да прочетете ТУК.

Къде положението е най-тежко?

От държавите, в които съм работил, в Ирак и Афганистан положението е най-тежко. След като армията се изтегли от Ирак, държавата почти слезе от новинарските емисии и хората не знаят какво се случва. Но тук всеки ден има престрелки и бомбени атентати, в които загиват стотици хора, само за февруари месец 2014 сводките сочат, че в Ирак са загинали минимум 610 човека, малко повече от януари.

Попадал ли си някога в истински бойни действия?

Да, попадал съм в доста ситуации – засади, директен контакт, бомбени атентати. В тази професия минаваш през всичко, затова се води една от най-опасните и динамични в света. Бих дал пак малко статистика за пример: през първите 6 месеца на 2010-та година в  Афганистан са загинали около 320 военослужещи от коалицията и за същия този период около 290 контрактори, т.е. с нищо работата им не е по-безопасна, а дори много често контракторите се оказват на фронтовата линия.
krasi34
Разкажи на читателите ни някоя интересна история от „войнишкия” живот.

Ще се опитам да ви разкажа нещо по-скоро куриозно. Работех като водач на куче в Афганистан и фирмата ми ме прикачи към един американски боен взвод. Задачите им бяха предимно пеши патрули, разузнаване и локализиране на противниково движение. Намирахме се в провинция Хелманд, близо до пакистанската граница. Живеехме в един малък FOB /Изнесена Оперативна База/, условията там не позволяваха да имаме интернет, телефон или каквато и да било друга комуникация с нормалния свят. Един ден влязохме в друг FOB, но доста по-голям от нашия, в който имаше малка интернет зала. Веднага седнахме на компютрите, за да си проверим имейлите, да пишем на близките си, че сме добре. За най-голямо учудване обаче, се оказа, че имах писмо от моята фирма, с дата отпреди един месец, в което ме питаха -„КЪДЕ СИ?“ Останах меко казано изненадан, та нали те ме бяха изпратили тук? Оказа се, че фирмата ми наистина не знае къде съм и дали въобще съм жив, някъде по веригата се била изгубила информацията. Аз също не знаех къде точно се намирам, в някакви планини по средата на нищото. Все пак успях да им дам местонахождението си. Това е историята – никога не можеш да знаеш какво те очаква, трябва винаги да имаш едно на ум, че може да се окажеш в ситуация, в която ще трябва да разчиташ единствено на себе си.  
Krasi8

Кои са трудностите и предимствата на този вид живот?

Всичко е трудно, буквално няма едно положително нещо, което да кажа. Живеем в палатки, в контейнери, спим и се храним в колите, целият ни багаж е в една раница и винаги си готов за път. Работим по цели нощи или минимум по 12- 14 часа в денонощието, при това в тежки климатични условия. Веднъж отново бях прикачен към американски боен патрул. Около полунощ бяхме разпънали спалните чували в една малка падина в афганистанските планини и се готвехме да си дадем кратка почивка на смени. Точно тогава талибаните започнаха обстрел по нас в тъмното, знаеха, че сме някъде там и чакаха да се разкрием. Щеше  да бъде тежка нощ. Тогава един американски войник ми каза-  „Аз съм тук, на края на ш*бания свят, в тази ш*бана дупка и ш*баняци стрелят по мен, защото армията ме е изпратила. Аз изпълнявам заповед. Ами ти защо си тук, кой дявол те накара!?” А аз му отговорих – „Не знам ,човече, защо.!?…Просто го искам…

Какво обучение и какви качества трябва да притежава един добър рейнджър, може ли всеки да стане такъв?

Много е важна дисциплината, самоконтролът и псхическата устойчивост. Това не е работа за всеки, трябва да го усещаш със сърцето си. Имал съм колеги чужденци, които са работили в специализирани полицейски и армейски звена, тренирани са много добре, но никога не са участвали в реални задачи. В един момент напускат работата си, идват да работят при нас и след около 10 дни напускат, виждат, че не могат да издържат психически на напрежението, защото са изправени ежедневно пред много сериозни отговорности, от които зависят не само техните животи. 

krasiОсвен всичко се занимаваш и с обучения, тренировки и други подобни, разкажи ни за дейността си извън военните мисии.

Както казах, това е динамична и постоянно развиваща се професия. Основната ни задача е опазване живота на хора, обекти, конвои, обществени места като летища, транспортни възли други, от хора, които пък имат за цел посегателство или унищожението им. Тези хора те следят, наблюдават и изучават твоя начин на работа, за да намерят слабо звено. Те мислят техники и похвати, за да изпълнят целите си. Затова пък ние също трябва да мислим нещо ново, за да противодействаме. Не може, например, с нещо научено отпреди 5 години да се опитваш да работиш и днес. Трябва постоянно да „ъпгрейдваш” уменията и знанията си, да следиш новостите в развитието на охранителния сектор. Това налага на пазара да излязат фирми доставчици на обучение в най-различни диапазони на охранителната сфера. Дори вече, за да си конкурентоспособен на пазара, се изисква всяка година да имаш преминат някакъв курс по твое желание. И по тази причина, за да улесня и самия себеси  се, опитвам да доведа на нашия пазар такива чужди фирми, с цел да бъде по-достъпно за колегите, които искат да се развиват. Аз лично съм преминал курс за лична охрана за зони с висок риск, курс CQB, курс водач на куче, курс наблюдение и контранблюдение, курс за морска охрана, курс за първа медицинска помощ и други. Всичко това неминуемо се изисква, за да можеш да си свършиш работата добре, да се прибереш жив и после да те потърсят отново.
krasi7

Кое е любимото ти оръжие?

Работил съм с различни видове оръжия и имам доста впечатления от използването им в реални ситуации, в които надеждността на оръжието е от животоспасяваща важност. Именно затова за мен фаворит си остава „Калашников”.

Какви са хобитата и нещата, които обичаш да правиш през свободното си време?

В свободното си време се подготвям за следващото си назначение с тренировки, събиране на информация и, разбира се, гледам да премина още някой курс за повишаване на уменията ми.

За морските военни контрактори прочетете – Тук!

Print Friendly, PDF & Email