DSC_5192 - CopyБойко Митев е на 37 години. В сферата на корпоративната сигурност започва да работи през 2001 г. като служител по сигурността на ГлоБул. След това последвателно е бил ръководител на структурите за сигурност на ОББ, ПроКредит Банк и Ей И Ес Марица Изток 1. От 2011 г. е регионален мениджър по сигурността на Хюлет-Пакард за Централна и Източна Европа. Завършил е национална и международна сигурност в НБУ и управление на сигурността в Лийдс Метрополитън Юнивърсити, Великобритания. Семеен, баща на 2 деца. С председателя на БАКС (Българска Асоциация Корпоративна Сигурност) Бойко Митев разговаря Николай Тодоров.

Г-н Митев, представете накратко БАКС.

Ако трябва само с едно изречение да представя БАКС то би било така: Ние сме скромно сдружение на професионални ентусиасти, които знаят, могат и искат да развиват и подобряват мениджмънта на сигурността в България.

Кога възникна идеята за създаването на БАКС?

Идеята се появи още през 2007 г., но чак през 2010 с 11 мои колеги учредихме Българска асоциация „Корпоративна сигурност“, а през 2011 получихме и съдебна регистрация. Към момента сме 38 члена – мениджъри и експерти по сигурността на банки, компании от телекомуникацията, търговията, транспорта, застраховането, енергетиката, охранителния бранш и др. Членството в БАКС е само в лично професионално качество и не е свързано с конкретната месторабота и позиция. Т.е. дори и някой колега, не дай Боже, да остане без работа – той си остава наш член, защото е експерт по сигурността. Основното е да има доказан стаж и експертиза в частните структури за сигурност и да бъде честен и безкористен професионалист. Изрично подчертавам безкористен, защото БАКС е организация с обществено полезни цели, а за това трябва отдаденост, ентусиазъм и добра воля.

Бихте ли посочили как практически постигате целите на БАКС?

Ние искаме да развиваме и утвърждаваме доброто име на служителите по сигурността в частните бизнес структури, да наложим и утвърдим по-високи стандарти в управлението на корпоративната сигурност. Смятаме, че към момента в България липсва точно това – стандарти и регулация на мениджмънта по сигурност. За целта организираме конференции и семинари по въпросите на корпоративната сигурност. Надяваме се да привлечем вниманието и на държавните институции, които при обсъждането на проекти за закони, правилници и наредби, свързани със сигурността, да ни канят да участваме в дискусиите. Ние можем да бъдем много полезни с експертизата си при такива дебати, защото най-добре познаваме проблемите в тази дейност. Ако ни потърсят, ще дадем смислени, приложими и най-важното – обществено полезни идеи. Ето от Военна академия „Г. Раковски“ ни поканиха да ги консултираме при изготвянето на учебна магистърска програма по „Организация и управление на корпоративната сигурност”. Това е огромна чест за нас и знак на признание за нашия професионализъм от военната Алма Матер. Това означава, че един ден ще има дипломирани мениджъри по сигурността, който са учили по програма, подготвяна от БАКС, и на които са преподавали наши членове. Ето ви един пример за евентуалната обществена полза от нашата дейност и то в сферата, която според мен е най-важна за националната ни сигурност – образованието.

Как трябва да изглежда един отдел за сигурност?

Структурата за сигурност на една компания е функция и огледало на компетентостта на нейния „топ мениджмънт“. Ако една голяма компания има добре развит (функционално и административно) отдел за сигурност, ясно е че собствениците са загрижени за сигурността на активите си.  Ако на мениджъра по сигурността са му вменили единствено и само да се занимава с охраната и пропускателния режим, значи управителното тяло на фирмата разбира под думата „сигурност” само охрана на имуществото, а мениджъра по сигурността е просто „началник на охраната”. Но кой тогава ще пази информацията, персонала, репутацията, интелектуалната собственост? А заплахите пред тези активи са с по-тежки последици за бизнеса. Тук е мястото да уточня, че инвестициите в сигурността трябва да бъдат разумни и в съответсвие с обкръжаващата среда, рисковете и заплахите, които стоят пред една компания и най-вече на финансовите ѝ възможности. Бих желал да уточня, че от желанието и от апетита за риск на топ мениджърите на компанията зависи дали и каква структура за сигурност трябва да има тя. Ако те са преценели, че без структура за сигурност предприятието им ще бъде печелившо – значи така ще бъде.

DSC_4975Какво според вас е важно за ефективната работа на един мениджър по сигурността в една компания?

Според мен мениджърът по сигурността е ефективен, тогава когато е осъзнал, че сигурността се равнява по бизнеса, а не обратно. Секюрити мениджърът трябва да е изключително наясно със стратегическите цели на компанията и да подпомага тяхното постигане съобразно правомощията си. Например в състояние на криза и занижени финансови резултати на компанията, не върви да отидеш при изпълнителния директор с предложение за увеличаване на разходите за сигурност и охрана, защото си преценил, че рисковете и заплахите са се увеличили.

В какво се изразяват ползите  за компаниите от работата на хората, които се грижат за сигурността?

Теоретично казано отделът за сигурност трябва да работи за минимизирането и/или елиминирането на рисковете и заплахите, които стоят пред активите на една компания. Например един сериозен пробив в сигурността на компанията може да доведе до загуба на репутация сред клиентите, а това води до загуба на бизнес. Сигурността трябва да е проактивна и да поставя акцент на превенцията, а не да е реактивна и да предприема мерки едва след като е станал инцидент. Сигурността трябва да работи така, че да не се случват лоши неща на компанията – т.е. да бъде имунната система на организацията. В нашата професия провалите се забелязват веднага и шумно се афишират, а успехите остават невидими. И с това трябва да е свикнал всеки колега, иначе не е за тази професия. Например ако има случай на кражба, това веднага се забелязва и коментира, но ако през последните 2-3 години не имало никакъв инцидент, едва ли някой е обърнал внимание, а това до известна степен е и заслуга на отдела за сигурност – да има сигурна среда.

Как оценявате нивото на обучението на кадрите по корпоративна сигурност у нас?

Тук мога да дам само моето лично, професионално и субективно мнение. Днес много ВУЗ-ове предлагат образование по много програми, които съдържат думичката „сигурност”. Сериозна част от предметите, които се преподават по тези програми, намирам за трудно приложими в практиката. Те са много дискусионни от към съдържание. Освен това се преподават дисциплини по корпоративна сигурност от преподаватели, които нямат и един ден опит в тази сфера, а това освен, че е непрофесионално, е и опасно, защото утре някой неподготвен студент ще получи диплома за експерт по сигурността и с право ще има претенции да работи по специалността си. Въпросът е обаче, каква „продукция” ще дава за своя работодател при условие, че е научен грешно. Ето защо от стратегическо значение е първо да се обърне сериозно внимание на подготовката на експерти по сигурността. Да има изчерпателни, практически насочени и актуални учебни програми за корпоративна и национална сигурност. От там ще започне позитивната промяна, която да доведе до развитие на професионализма в сектор сигурност на България.

С какво бихте посъветвали да се заемат най-напред новите законотворци от 42-рия парламент в областта на частния сектор за сигурност?

Отговарям без да се замислям – Закон за частната детективска дейност. Това трябва да е приоритет на законодателния ни орган, за да може да има ред, контрол и отговорност в тази изключително деликатна материя. Не е редно всеки, който си реши, да извършва наблюдение, проследяване, да събира, обработва и съхранява лични данни за други лица и това да става абсолютно безконтролно, както е в момента. Наличието на такъв закон само ще бъде от полза за всички – и за бизнеса и за държавата и за обществото.

Освен това е необходимо да има Закон за защита на критичната инфраструктура, който до голяма степен засяга корпоративната сигурност, тъй като в много по-голямата си част обектите и дейностите от стратегическто значение за националната сигурност са собственост на частни компании – енергетика, транспорт, банки, комуникации. В него трябва да бъдат поставени минимални изисквания за заемане на позицията мениджър по сигурността в онези компании, които са част от критичната инфраструктура и тяхната дейност влияе пряко върху националната сигурност.

Ето два проекта, върху които смятам, че трябва заканодателният ни орган да работи, а от БАКС сме готови да помагаме. Ако ни поискат мнението, разбира се.