Уважаеми читатели, редакцията на SECURITY.BG получи писмо от Секретариата на НАФТСО (Национална асоциация на фирми за търговска сигурност и охрана) по повод публикациите, свързани с професионалните стандарти за охранителния бранш, предложени от НАФОТС (Националната асоциация на фирмите, охраняващи с технически средства). Запазили сме заглавието и целият последващ текст без редакционна намеса.

Logo_NAFTSOФакт са прессъобщението и публикациите по повод пресконференцията в БСК на 07.05.2013 г. с тема: „За пръв път се въвеждат доброволни професионални стандарти в охранителния бранш чрез секторен компетентностен модел”.

Който разбира, се е посмял, но който не е наясно с охранителния бизнес, може и да е повярвал на кашата от написаните (вероятно и изречени) небивалици. А репортерите от няколкото СМИ са разбрали само, че „Представители на охранителния бранш обвиниха МВР в нелоялна конкуренция” (справка – заглавията на публикациите). НАФТСО не е от тези представители, защото има различна и аргументирана  позиция, обявена отдавна.

НАФОТС изработила професионални стандарти за 10 ключови длъжности (не ги коментираме, но примерът с длъжността „охрана инкасо” е достатъчен – дейност не може да бъде длъжност; този пример е показателен също и за понятията, с които се борави) и „охранителният бизнес въвежда доброволно сред десет водещи пилотни предприятия компетентностния подход на управление”. Кои ли са тези необявени експерти (ако има такива), застанали зад едно цяло сдружение и хвърлящи сянка върху него? Защото употребяваният понятиен апарат е ужасен, вулгарен и неясен, а плагиатството по темата „охрана” продължава линията от „секторния анализ”, представен на пресконференция в БСК на 10.09.2012 г. Създава се впечатление, че авторите изпитват задоволство от размахването на подобни глупости.

Въпросните десет водещи предприятия в охранителния бизнес били: АЛФА СОТ 2000, Анди БГ, БОС-ИТ, Делта-ИГЕ, Еспол Секюрити СОТ, Кремък, Мега Секюрити Груп, СОД Варна, Технопол и Шанс 166. Това ли са водещите компании в охранителния бранш? Те може да са водещи в НАФОТС, но не и в частния охранителен сектор.

Ако горното е опит за заблуждение на СМИ и на непознаващите охранителния бизнес, то в написаното следват редица бисери, които говорят само за оскъдица от компетентност. Няма да коментираме всяко изречение, колкото и да има защо, но не бихме подминали няколко (не)творчески напъна:

Първият е бълнуването да „се изравнят базовите възнаграждения (разбирай на служителите в частната охрана) с аналогичните нива на възнаграждение на служителите в държавните структури за охрана и сигурност на сходни позиции”. Не може да се сравняват несравними неща; правомощията са различни, както и ред други неща (обучение, практика, отговорности и пр.). Държавността не може да се приравнява на частен сектор, колкото и важен да е той или колкото и да ни се иска. Затова и никъде по света заплащането на въпросните категории не е равно. Друг е въпросът дали полицията у нас, например, трябва да изпълнява някои функции, присъщи на частната охрана или да се занимава с по-съществени задачи.

Вторият е изискването за кандидатите „за невъоръжена охрана или отговарящи за пропускателния режим” да „преминат тримесечно  въвеждащо обучение”. БСК ли ще плаща или НАФОТС?

  От третия „творчески” напън струи „благоденствие”. Според написаното, ако служителят няма достатъчно опит, той ще стартира „с най-ниското възнаграждение, което е обвързано с минималната работна заплата”. След 6-месечна служба и след оценка на придобитите компетенции (разбира се, разбира се), „и демонстрирано ниво на проявление, работникът може да получи заплащане с коефициент 1,5 пъти минималната работна заплата” (ако не може, остава си на МРЗ; важното е да се споменават компетенциите, независимо дали има полза от тях или не).

Четвъртият е трудно смилаем, дори след повторно прочитане: „… фирмите в бранша приемат доброволно да назначават служители със средно или над средното образование, които притежават допълнителните квалификации.”. 10 фирми не са бранша. Освен това, ако кандидатите не притежават „допълнителните квалификации”, това означава ли, че фирмите не приемат доброволно (а насила може би) да назначават хора с посоченото образование?!

  Петият е посветен на добавената стойност (нали в Европа е актуално да се говори за това; видяла жабата, че подковават коня и тя си вдигнала крака). Да, важно е да покажем добавената стойност на частните охранителни услуги. Важно е също да кажем, че евтиният труд не води до устойчивост и растеж. Изреченото от секторната референтка, обаче, е повече от спорно, цитираме: „Това е възможност браншът да заеме своето място в сферата на специфичните услуги, защото ще гарантира добавена стойност на услугата чрез развитието на заетите в него.”. От една страна, специфични услуги няма (те може да са различни, но това не означава специфични), а мястото в услугите е ясно. От друга страна, добавената стойност не се гарантира от компетентността, а от приложението на технологични новости в практиката. Достатъчно е да цитираме американския специалист по теория на управлението Питър Дракър: „Резултатите зависят от маркетинга и новите технологии; всичко останало е издръжка”.

 Накрая следват 10 (числото явно е сакрално) „предложения на бранша за промяна в практиката” (Не може с лека ръка да се говори и пише от последна инстанция). Що се отнася до самите предложения, част от тях нямат нищо общо с компетенциите, други са „купени”, трети … Две от десет за пример:

– „Да се формира образователна програма в липсващото звено между ЦПО и висшите училища…”. Кое е това липсващо звено, в което трябва да се формира някаква образователна програма?

 – „Да се лицензират и служителите на фирмите, за които дейността по монтаж, поддръжка и ремонт на технически системи за сигурност не е основна, а съпътстваща.”. А има ли въобще служители, които се лицензират и какво значение има дали дейността е основна или съпътстваща? Ние говорим за нещо друго – за категоризация на охранителите, за лицензиране на дейности, за гаранции и пр.

Що се отнася до обявените данни (имаме предвид и презентацията), те са същите както и на пресконференцията в БСК на 10.09.2012 г. (виж бюлетин № 026 на НАФТСО от м. септември 2012 г.); никаква промяна, независимо от явната погрешност на не малка част от тях.

Анализ липсва, както и яснота за методиката. Няма и думичка за действащите държавни образователни изисквания, които определят кой, какво, как и колко. Полза от еклектика и плагиатстване, от празнословие и стъкмистика няма.

И за да приключим – трошат се европейски пари за нищо, пробутвано като нещо. Проектът на БСК се компроментира, но какво от това – някой жъне ли, жъне… Продължават заблужденията и за частния охранителен сектор, както и безплодната шумотевица, а последната допринася определено за неглижирането на истинските проблеми на частната охрана в България.

Ако не сте се запознали с изнесеното на пресконференцията на НАФОТС в Българската стопанска камара, може да го направите ТУК

 

Print Friendly, PDF & Email