A pLus bei Morgend¦mmerung
Днес летищата се смятат за едни от най-сигурните сгради по света. Също всеизвестен факт е, че самолетните полети се водят за най-безопасния транспорт от всички. За да се постигне това, обаче, всички компании и държави по света налагат драконовски мерки за сигурност, изградени на базата на десетки години опит и трагични инциденти. Мерки толкова големи, че на моменти дори прекалени и понякога пробуждащи недоволство сред пътниците. Но сигурността е преди всичко. В нашата статия ще си поговорим за това как точно се охраняват летищата, какви са процесите на работа и сигурност и какви технологии за проверка и безопасност се използват.

Като начало, в повечето големи летища по света има специални охранители или агенти на специалните служби в някои страни (като Израел), които следят за съмнителни хора и багаж. Така например от Израел, гледайки записите с атентатора в Бургас, коментираха, че той се е държал изключително съмнително, а е нямало кой да го забележи. В големите летища стриктно се наблюдава за съмнително поведение или багаж. Има процедури и въпроси, с които лесно може да се разкрие дали това е терорист или обикновен човек, и съответно да се вземат нужните мерки. Както споменахме, най-затегнатите мерки от този тип са в Израел. Там залагат предимно на човешкия елемент. Експерти разговарят и задават учтиви въпроси на всеки човек, който пътува със самолет. Наблюдава се реакцията му, анализират се отговорите му и бързо му се прави „анализ“. Чак след това, ако служителят на летището е преценил, че пасажера не му се струва съмнителен, той може да премине през останалите обичайни проверки.
AIRPORT
В Европа и САЩ също има драконовски мерки и наблюдение, но там се разчита по-скоро на технологията, отколкото на човешкия фактор. И там има случаи, обаче, в които хора, изглеждащи съмнително, говорещи на арабски или непознати езици, и държащи се нервно, са изпускали самолета си, защото са били заподозрени за терористи. От 2006 г. по всички европейски летища, включително и нашите, е силно ограничен преноса на всякакви течности, аерозоли и гелове в ръчния багаж. Подобни продукти трябва да бъдат запечатани в пликове и да бъдат щателно проверени. Проверяват се и връхните дрехи (палта, якета и т.н), всякаква електронна техника в ръчния багаж, след това щателно се претърсва останалия багаж и самият пътник.

Относно служителите, които се грижат за безопасността, те варират във всяка страна или дори град. На някои места има само обучени цивилни служители, на други летища са разположени цели полицейски управления, има хора, които обикалят с обучени кучета и т.н. Разбира се, след човешкия фактор, ръчните проверки и охраната, най-много се разчита на технологията. Всички пасажери преминават през специални метални детектори, които засичат опасни предмети. След това пасажерите и техния багаж преминават през специален рентген, наричан още „буферна машина“, който ги сканира за всякакви взривни вещества. При засичане на такива вещества или опасни предмети, пътниците се умоляват да отидат в специална стаичка, където се събличат до бельо и дрехите им биват щателно проверени. След това проверените пътници се допускат до специални „стерилни помещния“, където мога да изчакат полета си.
airport-security-
Освен отвътре, летищата се пазят и много добре отвън. Почти всички летища по света имат специални съоръжения за периметрова охрана – аларми, огради, стени и т.н. Видеоконтролът по летищата е много затегнат и денонощно се наблюдават буквално всяка чувствителна зона от сградата и околностите й.

Най-чувствителните зони, като стаите за персонал, хангарите, самолетните рампи и т.н, са силно ограничени за обикновени хора. До тях достъп има единствено квалифициран персонал и то след съответната идентификация – биометрична или с карта за достъп. Като споменахме биометричната идентификация – тя също се използва в много летища в САЩ, Канада и Австралия, но има спорен ефект, тъй като дори след сканиране на ретина или пръстов отпечатък, не за всеки пасажер има данни.

Всички тези мерки са строго предприети заради многократните случаи на терористични нападения в самолети, които винаги завършват с много жертви. Първата такава атака е осъществена през 6 октомври 1976 г, когато 73 души загиват при атентат в полет от Барбадоса до Ямайка. Следва полет 182  на „Авиолинии Индия“ през 1985 г., когато загиват 329 души, бомба на борда полет 103 на Pan Am Flights, при който смъртта си намират 270 души, още много други по-малки нападения и, разбира се, атаката над САЩ на 11 септември, когато загинаха над 3000 души.
AIRPORT2
Почти всяка от големите страни по света има своя специфична система за сигурност по летищата. В Канада например разполагат с едни от най-модерните и чувствителни скенери и рентгени. Там всеки пътник има и специална карта, която съдържа биометричните му данни. Набляга се на периметровата охрана и е затегнат контрола на превозните средства, които влизат в района на летището. Канадците използват и услугите на професионалисти от охранителни фирми като G4S.Във всяко летище на Канада има и малък контингент от дежурни полицаи. Във Финландия пък проверката и сканирането на багажа е прехвърлено на специална, професионална изпълнителна фирма, а не на самото летище. В летището в Хелзинки пък винаги има специален „кучешки отряд“ от обучени животни, който да следи за опасни предмети и експлозиви. Във Франция и Италия летищата се пазят от жандармерията и охранители от частни фирми. В Хонконг пък специалните сили обикалят в летището със заредени картечни пистолети H&K MP5 A3 и Глок 17. Въобще, примери има много и почти всяка държава има нещо, с което е по-различна от останалата по отношение на сигурност. Но навсякъде едно е еднакво – мерките за сигурност са драконовски. Не случайно в последните години повече станаха предотвратените опити за терористичен акт (например през 2006 г., когато затвориха Хийтроу и Гетуик заради опит за терористична атака), от колкото реализираните.

И всичко това е само част от чудовищните мерки за сигурност, които се взимат по летищата. По темата има много информация, но каквото и да се каже няма да е достатъчно. А най-важното е, че никой, освен работещите експерти, не знае какви точно мерки за сигурност, проверки и технологии използва дадено летище. Обикновено тази информация е конфиденциална и не се предоставя публично. Разбира се, отново заради съображения за сигурност.

 

Print Friendly, PDF & Email