MOL_Kenia

Търговският център „Уестгейт” в Кения прикова вниманието на световните медии в края на септември

Преди няколко дни станахме свидетели на един от най-кървавите терористични актове през последните години. На 21 септември т.г. около обяд група маскирани терористи нахлува в търговския център „Уестгейт” в столицата на Кения Найроби и открива автоматичен огън по клиентите. По това време в сградата има над 2000 души. Следват задържане на заложници, масови убийства на цивилни и четиридневни престрелки със силите за сигурност. Равносметката показва над 61 загинали граждани, в т.ч. жени и деца, единадесет заловени и петима убити терористи, шестима загинали кенийски военни и полицаи и над 175 ранени. Отзвукът в медиите обаче доведе до такова преекспониране на събитието, че го превърна в категорична победа за терористите. Имайки предвид основната цел на подобни терористични действия, до голяма степен то си е точно така. Резултатът е още по-болезнен, понеже търговските центрове са един от символите на съвременния глобализиращ се свят – те са предпочитано място не само за пазаруване, но и за срещи, развлечения и прекарване на свободното време. В момента в София са в строеж още един-два мола, а в България има и мода даже в малки градчета с по 20-30 000 жители да се правят мини-молове, копирайки големите търговски центрове. Това обяснява защо отзвукът от един терористичен акт в мол е в някаква степен по-голям в сравнение с подобна атака в хотел, летище, ЖП гара. Разбира се, не бива да се забравя, че всеки голям обект със свободен обществен достъп на големи групи от хора е потенциален обект на терористичен акт.

В световен мащаб терористичните атаки в търговските центрове не са рядкост. Статистиката изброява от 1998 г до сега над 60 терористични атаки в поне 21 държави от Европа, Азия, Северна и Южна Америка. Също така от анализа на използваните оръжия става ясно, че най-често – в над 70%  атаките представляват бомбени атентати. Това е логично, имайки предвид че бомбеният атентат е най-евтиния и нискорисков за извършителите метод за провеждане на терористичен акт. Свободният достъп, липсата на пропускателен режим и големите тълпи от хора и автомобили улесняват терористите и прави моловете уязвими за терористични атаки от всякакъв вид – бомбени атентати, атаки с химическо и бактериологично оръжие, задържане на заложници, директни атаки с цел убийство. Терористичните организации са гъвкави и винаги готови да променят тактиките и методите си на действие, избирайки този, който в най-голяма степен отговаря на целите им, гарантира им широк медиен отзвук или многобройни жертви и до някаква степен собствената им сигурност. Затова изборът на мола „Уестгейт” като цел за терористична атака не е изненадващ, нито пък броя на жертвите. Четирите дни, през които се провежда операцията за обезвреждане на терористите също са в рамките на нормалното, като се отчетат особеностите на антитерористичните операции за освобождаване на заложници в сгради. Провеждането на такива операции по правило се нуждае от всестранно разузнаване на редица фактори – самоличност на терористите, техният брой, въоръжение, ниво на подготовка, намерения. Има значение какви са архитектурните и конструктивни особености на сградата, материалът и дебелината на стените, големината на прозорците, подстъпите за достъп към сградата и т.н.

Разузнаването започва с наблюдение, и продължава с подслушване, разпити на очевидци и освободени или избягали заложници, а също така чрез преговори с терористите. Установява се непрекъснато наблюдение на сградата, където се намират терористите и заложниците. Наблюдението се води непрекъснато от наблюдатели с невъоръжено око, оптически средства, с инфрачервени и топловизионни уреди от секретни наблюдателни постове. Около обекта заемат скрити позиции и снайперисти, които също водят непрекъснато наблюдение.

Особеност на терористичния акт в мола „Уестгейт” е големината и мащабите на сградата – тя е огромна, на 4 етажа, с над 80 магазина и множество коридори, сервизни и складови помещения. В момента на нападението в нея има около 2000 клиенти. Това налага съсредоточаване на многобройни сили и средства – между 4000 и 5000 души кенийски полицаи, военнослужещи и паравоенни формирования.

Трябва да се отчете, че терористичният акт е добре планиран и се провежда с нетрадиционна тактика – не барикадиране в ограничено пространство с група заложници, а маневрени действия и стрелба за контролиране на секторите за настъпление на силите за сигурност. Тези два фактора обуславят сериозни проблеми за разузнаването, което е улеснено при барикадиране на терористите в ограничено известно местоположение, но при маневрен характер на бойните действия е затруднено получаването на достоверна и навременна информация. Затова основният метод за разузнаване в операцията е разузнаването с бой, а след това – разпитите на очевидци. Това довежда до трудности при планирането на бойните действия поради бързата и внезапна смяна на обстановката.

Допълнителен проблем става присъствието на много цивилни лица, жени и деца в района на бойните действия. Обикновено провеждането на операции за освобождаване на заложници се извършва от добре подготвени за близък бой и тактически действия в сгради формирования, но поради характера на тяхната подготовка това са малки – наброяващи около 100-200 души подразделения. В случая обаче малобройно подразделение от този род нямаше да може да установи контрол над подобна огромна сграда. А обикновените военни и полицейски формирования не винаги са подготвени за прецизна стрелба по ожесточено съпротивляващ се противник в близост до цивилни лица.

Необходимо е да се отчетат и ограниченията, които налагат особеностите на бойните действия в сграда. Ограничени са секторите за обзор и за обстрел; броят и местоположението на противник не са известни и не съществува ясно обозначен район или периметър за водене на бойни действия – противникът може да се появи внезапно и да открие огън от различни посоки. Поради ограничената видимост предимство има този, който стреля от укритие и се отбранява. Обикновено бойните действия в сграда се разпадат до редица по-малки боеве и престрелки, а прикритията, които предлагат стените и помещенията намаляват значението на численото превъзходство и на огневата мощ, но увеличават значението на индивидуалната подготовка, придвижването, тактиката и точната стрелба.

Макар и в крайна сметка след четири дни терористите от „Ал-Шабааб” са пленени и убити, то уязвимостта на големите търговски центрове и други подобни обекти е доста притеснителна за специалистите от областта на сигурността и охраната. Става ясно, че е необходима сериозна подготвителна работа както от страна на държавните институции, така и от страна на частния бизнес за гарантиране на адекватни и ефективни действия при терористични заплахи или бомбени атентати, директни терористични атаки с цел убийства и задържане на заложници от терористи. Основната дейност в тази област трябва да бъде превантивна, но е необходимо и познаване на процедурите за реагиране и действие в отговор на терористичен акт. Необходима е подготовка за подобряване на координацията и планирането между държавните институции при антитерористични операции.

Повече полицейски и военни формирования трябва да преминат през специализирана подготовка за освобождаване на заложници.

На собствениците и мениджърските ръководства на големи обекти, търговски центрове, хотели, летища и пр. могат да се препоръчат предприемането на редица мерки като например независима проверка и експертна оценка за състоянието на сигурността и охраната на обекта. В препоръките и изводите на експертната оценка по сигурността се казва каква е степента на заплаха за обекта, каква трябва да бъде неговата охрана и какви мерки за сигурност следва да се вземат с наличните финансови ресурси. Въз основа на тази оценка се съставят планове за реагиране при извънредни ситуации. Добре е да се провежда обучение на служителите за действия при терористични заплахи, атентати и задържане на заложници. Плановете за реагиране при извънредни ситуации трябва да включат участието на полиция, пожарна и екипите на МВР за обезвреждане на експлозиви. Необходимо е да се проверяват всички доставчици, временно работещи в обектите лица и желаещите да наемат помещение или търговски обект.

В охраната на търговските центрове е целесъобразно да се използват детектори за взривни вещества и видеонаблюдение със софтуер за разпознаване на подозрително поведение. По този начин биха могли да се разкриват терористи-самоубийци.

В някои молове в САЩ охраната провежда чести, примерно два пъти в месеца реалистични учения, включващи реагиране и действия в различни ситуации – кражби, пожари, грабежи, бомбени заплахи, стрелба срещу клиенти и персонал. Охранителите на обекта трябва да са наясно как се провежда евакуация, как се прави поне повърхностно претърсване за взривни устройства, как да действат при терористични атаки и задържане на заложници, каква е тактиката на бойни действия в сгради и помещения и да усвоят навици и умения за точна стрелба в състояние на стрес.

 Д-р Пламен Василев, експерт по антитерористични операции и сигурност