the-bodyguard

Кадър от хитовия филм „Бодигард“ с Кевин Костнър и Уитни Хюстън

Уважаеми читатели, получихме този текст на електронната поща на портала Security.bg Надяваме се четивото да предизвика размисли и сме готови да публикуваме и други мнения по темата.

„Пътят на телохранителя е път на смъртта.”
Миямото Мусаши

Досега не са открити преки исторически свидетелства за произхода на професията на телохранителя. Нейните корени са толкова древни, че реалните факти са достигнали до нас пречупени през приказното огледало на митовете. Отначало хората са били ловци, после станали земеделци, а по-късно, когато станало възможно да се придобиват вещи и храна чрез размяна, се появили търговците и проститутките. Въпреки някои спорове относно поредността на появата им, несъмнено това са четирите най-рано възникнали човешки занаята. Но след като нещо може да бъде придобито, то трябва да бъде и опазено. Ето така станала необходима една нова професия – петата по ред.” Дейвид Морел

Поставянето на всички работещи в сферата на охраната под общото название „охранител” е погрешно. Както самата охрана се дели на различни видове, според спецификата си (обектова, в заведение, инкасо, персонална и др.), така и самите работещи в тази сфера се делят на различни категории според квалификацията, опита и уменията си, и в този смисъл, можем да си представим какво би се случило, ако неправилният човек бъде поставен на позиция, която не е за него .

На първото стъпало в сферата на охраната, стоят пазачите. Това са хора, които охраняват строителни площадки, стопанства или други подобни. На такива позиции обикновено се назначават  пенсионирани военни или полицаи, които са в работоспособна възраст, а предимство е, че някои от тях разполагат с лично оръжие, закупено законно.

Следващото ниво са охранителите. Тези хора охраняват обществени места, фирми, търговски центрове и обекти, банки, заведения, транспортират ценни пратки и товари, мото и автопатрули, както и СОТ.  Хората които работят в този сектор са от различни възрастови групи. Характерното за това ниво е, че е най многобройно и с най-голямо текучество на кадрите, най-вече заради ниското заплащане.

Над тях стоят бодигардовете. Това са хора, предимно мъже, които обикновено са бивши спортисти с ясно изразени физически данни. Те обикновено биват наемани от бизнесмени, музикални или филмови звезди за охрана, понягога съчетано и като лични шофьори. Предпочитаната възрастова граница за хората от тази група  е 25-35 години. Заплащането при тях е над средното в бранша. Тъй като между тях и работодателя обикновено се създават взаимоотношения, тип „приятелски”, на тях се гледа като на приближени и доверени хора. Не е рядкост обвързването на бодигард и работодател в бизнес отношения или други.

Най-високо в йерархията стоят хора, които нямат нищо общо с изброените дотук нива и за които се знае най-малко. Те са, така да се каже, „висшият пилотаж” в света на охраната. Както командосите се дистанцират когато ги класифицират като полицаи или военни, така и тези хора се разграничават от пазачите, охранителите и бодигардовете, защото те упражняват професията на ПЕРСОНАЛНИЯТ ЗАЩИТНИК! Например, образът на Кевин Костнър от филма „Бодигард”, е образ на персонален защитник, също и героят на Дензъл Уошингтън от филма „Мъж под прицел”. Обикновено това са хора, които са работили в специалните служби и са обучавани там. Това са хората на които се дължи славата на охранителя. И докато един персонален защитник може да върши работата и на пазача, и на охранителя, и на телохранителя (бодигарда), то хората от споменатите категории, не могат да изпълняват функциите на персонален защитник, без да са преминали съответното обучение и без да са натрупали нужният опит, защото „професионална охрана“, означава и ЕКИП! Персоналните защитници са тези, които „вършат работа когато се наложи” и това са хората на които наистина може да се разчита в рискова ситуация. Според изискванията на работодателя и степента на застрашеност, те могат да работят и сами, но преди това ясно са разяснили на клиента си, минусите от това. Персоналните защитници не само охраняват, а осъществяват и предпазване, осигуряване и подкрепа. Те отбраняват не само живота на работодателя си, но и неговото достойнство (спомнете си случая с Берлускони). Тези хора не правят компромиси с професията и обикновено не се задържат дълго на места, където има несериозно отношение към работата от страна на колеги или работодатели.

У нас понякога ставаме свидетели на много изкривена представа за правилните отношенията между хората от охраната и работодателите им. Вината за това изкривяване е и на двете страни, но възможността за положителна промяна е по-скоро в ръцете на работодателите, отколкото в самите охранители, защото ако работодателят вдигне своите критерии за качествата и уменията на евентуалната охрана която наема, то по законите на конкуренцията на пазара ще останат само качествени хора със сериозно отношение към работата. Действителността обаче е друга, защото голяма част от работодатели изобщо не са наясно какво означава качествена охрана. В България се броят на пръсти хората, на които не им се струва, че отделят твърде много пари за охрана! Как да обясниш, че именно поддържането на добра охрана е превенция срещу евентуални посегателства?! Как да обясниш, че много от първоначално набелязаните жертви за покушение или отвличане, са били заменени с други, които са имали по-слаба или никаква охрана?! Как да обясниш, че охраната е преди всичко бдителност и, че от тази бдителност зависи своевременната и адекватна реакция?! Как да обясниш, че за да бъде бдителна, охраната трябва да е отпочинала?! Как да обясниш, че  охрана, която е всеки ден на работа и която се изстисква  до последно от работодателя, за да си „заслужи парите”, не е никаква охрана, а ходещи сомнамбули и подвижни мишени?! Как да обясниш, че тренировката трябва да бъде част от ежедневието и работодателят е този, който трябва да осигури време и средства за това?! Как да обясниш, че служители или приближени на работодателя, които той лансира по един или друг начин, не бива да бъдат насърчавани да се месят на работата на охраната, че изявления от рода на „Спокойно, ножът е дървен!” – изказвани от същите тези „приближени”, са опасни с приспиващото си действие?! Как да обясниш, че плащането на заплата от страна на работодателя, не го превръща в робовладелец, и че превръщането на охраната в роби или лакеи, не му вдига нивото на сигурност, а напротив?! Как да обясниш, че бизнес обвързване между охрана и работодател, е в абсолютен разрез с основните принципи, които са заложени в работата на охраната и вместо да вдигне нивото ѝ (както си мислят някои) драстично го понижава, защото те вече не са охрана, а бизнесмени?! Как да обясниш, че фамилиарничене между охрана и работодател е абсолютно недопустимо и ще доведе до лоши или фатални последици?! Как да обясниш, че е от изключителна важност за сигурността на работодателя или фирмата, на ръководните постове в охраната, да бъдат назначавани кадърни хора, оператори, а не връзкари или подмазвачи?! Как да обясниш, че един персонален защитник, не би направил компромиси с нито едно от изброените неща и би напуснал, независимо от заплатата която получава?!  Как да обясниш, че за да бъдеш работодател и да имаш професионална охрана, се изисква една особена интелигентност, която в България притежават единици бизнесмени?!

Много са проблемите върху които би трябвало да се замислят и хората, работещи в сферата на охраната и тези които ги наемат, а също и институциите, като прокуратура и съд. А ще бъде добре да го направят, защото в тази област, на карта са поставени животът и здравето. Може би трябва сериозно да се замислим върху казаното преди хиляда години от Хо Йенси (тълкувател на Сун Дзъ): „Когато светът е в мир, благородникът държи меча до коляното си!”…

 

Print Friendly, PDF & Email